Алчни крале

25. Матиас

Събраха се отново в дневната на апартамента. По молба на Нина Колм беше поръчал още гофрети и купа ягоди със сметана. На отсрещната стена имаше голямо огледало, което привличаше погледа на Матиас като магнит — имаше чувството, че огледалото е прозорец към друга реалност.

Йеспер беше събул ботушите си, седеше на килима, свил колене към гърдите си, и току поглеждаше крадешком към Вилан, който седеше на дивана и се правеше, че не го вижда. Иней бе кацнала на прозоречния перваз, равновесието й бе така съвършено, че изглеждаше лека като перце, птица, която се готви за полет. Кювей седеше в края на по-малкото канапе, разтворил една от тетрадките си, а Каз се беше отпуснал на лилавото кресло с високата облегалка, вдигнал болния си крак на ниската маса и облегнал бастуна на бедрото си. Беше пришил някак отпрания си ръкав.

Нина се беше сгушила до Матиас на голямото канапе, облегнала глава на рамото му, пръстите й оцапани в червено от ягодите. Странно му беше това. Във Фйерда дори съпрузите не показваха чувствата си така пред други хора. Най-много да се държат за ръце и да танцуват заедно на някой панаир. Не че не му харесваше, напротив. Хем не можеше да се отпусне напълно, хем му се искаше Нина да седи до него завинаги.

Не друго, а солидното присъствие на Колм променяше образа в огледалото. Заради него хлапетата в стаята изглеждаха по-малко опасни, сякаш са група деца, уморени след шумно празненство за рожден ден, а не отрядът, проникнал в Ледения палат и надвил фйерданската военна машина само с ума и смелостта си.

— Добре — каза Нина и осмука ягодовия сок от пръстите си по начин, който заличи всяка рационална мисъл в главата на Матиас. — Като казваш наддаване, нямаш предвид истинско…

— Кювей ще се предложи за продан.

— Ти луд ли си?

— Сигурно щях да съм по-щастлив, ако бях луд — отвърна Каз. Отпусна ръка върху главата на бастуна си. Ръка с вездесъщата ръкавица, естествено. — Всеки керчеки гражданин и изобщо всеки свободен гражданин, който е дошъл в Керч, има правото да се продаде по договор. Това не просто е уредено от закона, това е бартер, сделка, а както знаем, в Керч сделката е нещо свещено. Кювей Юл-Бо има свещеното право, одобрено от Гезен, бога на трудолюбието и търговията, да предостави живота си на милостта на пазара. Иначе казано, може да предложи услугите си на търг.

— Искаш да се продаде на онзи, който предложи най-високата цена? — попита невярващо Иней.

— И да, и не. Идеята е най-високата цена да бъде предложена от наш човек. Така ще нагласим търга, че да сбъднем мечтата на Кювей — цял живот да пие чай от самовар в Равка.

— Баща ми никога няма да го допусне — каза Вилан.

— Не би могъл да го спре. Търгът за нечий договор е под защитата на най-строгите закони в този град — и светските, и религиозните. Обяви ли веднъж Кювей, че предлага услугите си срещу договор, никой не може да спре търга, докато наддаването не приключи.

Нина клатеше глава.

— Ако обявим аукцион, шуаните ще знаят точно къде и кога да намерят Кювей.

— Това не е Равка — рече Каз. — Това е Керч. Тук търговията е свещена и под закрилата на куп закони. Съветът на търговците е длъжен да осигури спокойното протичане на търга. Градската стража ще осигури охраната, а по закон Съветът на приливите също трябва да съдейства. Търговският съвет, градската стража, приливниците — всички те са длъжни да защитят Кювей.

Кювей остави тетрадката си.

— Шуаните може още да имат парем и фабрикатори.

— Ми да — каза Йеспер. — Ако имат парем и фабрикатори, могат да си направят колкото злато искат. И да спечелят търга.

— Само ако имат фабрикатори в града. Ван Ек ни направи услугата да затвори пристанищата.

— И все пак…

— Нека аз се тревожа за шуаните — прекъсна го Каз. — Знам как да контролирам наддаването. Но ще трябва да се свържем с равкийците. Да ги уведомим какво планираме. Отчасти поне.

— Аз мога да се промъкна в посолството — каза Иней. — Нина ще им напише писмо, а аз ще го отнеса.

— Има блокади навсякъде — възрази Вилан.

— На улиците, не на покривите — отвърна Иней.

— Иней — обади се Нина, — не трябва ли да им разкажеш малко повече за новата си приятелка?

— Да — кимна Йеспер. — Коя е тази нова твоя позната, дето те надупчи като игленик?

Иней погледна през прозореца.

— Има нова фигура на игралната дъска, наемничка, привлечена от Пека Ролинс.

— И те е надвила в единоборство? — попита Матиас, без да крие изненадата си.

Виждал бе Привидението да се бие. Трябваше да си адски добър, за да я победиш.

— Не е обикновена наемничка — каза Нина. — Тръгна след Иней по въжето и я замеряше с ножове в движение.

— Не бяха точно ножове — каза Иней.

— А какво? Смъртоносни дантелени покривчици?

Иней се смъкна от перваза. Бръкна в джоба си и метна на масата шепа малки сребърни слънца.

Каз се наведе напред и взе едно.

— Коя е тя?

— Казва се Дуняша — отвърна Иней. — Представи се като Бялото острие и разни други неща. Добра е, много.

— Колко добра? — попита Каз.

— По-добра от мен.

— Чувал съм за нея — каза Матиас. — Името й се появи в един разузнавателен доклад на дрюскеле от Равка.

— Равка? — повтори Иней. — Тя каза, че се е обучавала в Ахмрат Йен.

— Твърди, че в жилите й тече кръвта на Ланцови и е претендентка за равкийския трон.

Нина се разсмя.

— Не говориш сериозно.

— Имаше идея да подкрепим претенцията й, за да подроним режима на Николай Ланцов.

— Умно — кимна Каз.

— Коварно — кимна Нина.

Матиас се изкашля.

— Той е цар отскоро, млад е и уязвим. Има и съмнения за произхода му. Но според доклада, Дуняша е луда. Не просто луда глава, а наистина луда. Решихме, че е твърде непредсказуема, и се отказахме от плана.

— Пека сигурно я е пратил на Черното було и тя ни е проследила оттам — каза Иней.

— А знаем ли как Пека е открил скривалището ни на острова? — попита Нина.

— Достатъчно е някой от неговите хора да е видял някой от нас — отвърна Каз.

Матиас си помисли, че е по-добре, дето не знаят кой точно се е издънил. Така никой не трябваше да носи тежестта на вината.

— Дуняша ме изненада при силозите — каза Иней. — Ако сме сигурни, че още не са разкрили скривалището ни тук, в хотела, лесно ще стигна до посолството, без никой да ме усети.

— Добре — кимна Каз, но отговорът му се забави една идея повече от очакваното. „Бои се за нея — помисли си Матиас — и това не му харесва.“ Като никога изпита съчувствие към черноокия демджин.

— Има и друг проблем — каза Нина. — Матиас, запуши си ушите.

— Няма.

— Добре. Значи по-късно ще трябва да затвърдя лоялността ти. — И взе че му прошепна на ушенце: — В банята към спалнята има много голяма вана.

— Нина!

— Просто отбелязвам. — Взе последното парченце гофрета от подноса и каза: — Равка не може да спечели търга. Нямаме пари.

— Ха, това го знам — каза Матиас.

— Не е вярно.

— Фйерда да не знае, че хазната на Равка е празна? Сериозно?

Нина свъси чело.

— Можеше поне да се престориш на изненадан.

— Финансовите несгоди на Равка не са тайна за никого. Хазната й се опразни след годините некадърно управление на царете Ланцови и непрестанните битки на два фронта. Гражданската война усложни нещата и новият цар е задлъжнял сериозно на керчските банки. Ако обявим търга, Равка ще загуби наддаването.

Каз премести болния си крак.

— Точно затова Съветът на търговците ще ги финансира.

Йеспер избухна в смях.

— Супер! Може на мен да ми купят бомбе от чисто злато в този ред на мисли.

— Това би било незаконно — обади се Вилан. — Търгът ще се проведе под надзора на Съвета и членовете му нямат право да манипулират изхода от наддаването.

— Естествено — рече Каз. — И те го знаят. Кювей и баща му са се свързали с тях за съдействие, но нашите умници толкова са се уплашили да не накърнят неутралитета си, че са отказали. Ван Ек видял в това възможност да направи много пари и оттогава действа зад гърба на колегите си. — Размърда се в креслото. — Какъв е планът му от самото начало? Изкупува ферми за юрда с идеята да контролира предлагането, когато тайната за юрда парем излезе на бял свят. Ван Ек ще спечели, без значение кой ще прилапа Кювей. Опитайте се да мислите като него, като търговци. Когато Кювей Юл-Бо, син на Бо Юл-Баюр, обяви, че предлага услугите си на търг, Търговският съвет ще съобрази, че тайната на парем много скоро ще стане публично достояние. Което ще им развърже ръцете. Ще се намесят, за да съхранят личното си богатство и мястото на Керч в световната икономика. Нямат право да манипулират търга пряко, но поне ще се опитат да извлекат максимална печалба за себе си без значение кой ще спечели наддаването.

— Ще се юрнат да купуват юрда — каза Вилан.

— Именно. А ние ще учредим консорциум за търговия с юрда, шанс за всички инвеститори, които искат да изкарат добри пари, докато светът отива по дяволите. Ще предоставим възможност на търговците от Съвета, а алчността им ще свърши останалото.

Вилан кимна ентусиазирано.

— Парите изобщо няма да стигнат до консорциума. Ще ги отклоним към Равка, за да наддават с тях за Кювей.

— Нещо такова — рече Каз. — Без малкия процент, който ще заделим за себе си. Както го правят банките.

— Но кой ще е подставеното лице? — попита Йеспер. — Ван Ек ни познава всичките, освен Нина и Спехт. Дори ако уредим някак един от нас да бъде прекроен или ако вкараме външен човек в играта, Съветът няма да инвестира парите си при някакъв новобранец без финансова история и препоръки.

— А дали ще инвестират при производител на юрда, отседнал в най-скъпия хотелски апартамент на Кетердам?

Колм Фейхи вдигна очи от кафето си.

— Кой, аз?

— Абсурд! — каза Йеспер. — Няма да стане, Каз.

— Той знае всичко за юрда, говори керчски и земски, идеален е за ролята.

— Да, и има честно лице — допълни горчиво Йеспер. — Не си го настанил в този хотел, за да го опазиш, а за да изградиш ролята.

— Беше резервен изход, нищо повече.

— Нещо като застраховка?

— Да.

— Не искам да забъркваш баща ми в това.

— Той вече е забъркан, Йес. Ти го забърка, когато го накара да ипотекира фермата си, за да плати за бакалавърската ти степен по прахосничество.

— Не! — повтори Йеспер. — Ван Ек веднага ще направи връзката между Колм Фейхи и Йеспер Фейхи. Той не е идиот.

— Колм Фейхи не е отседнал в „Гелдренер“. Той беше наел стая в малка странноприемница близо до университета, а според пристанищните документи е напуснал Кетердам преди няколко дни. Човекът, отседнал тук, се казва Йоханус Ритвелд.

— Този пък кой е? — обади се Нина.

— Фермер от малък град близо до Лиж. Семейството му живее там от години. Човекът има холдингови дружества в Керч и в Новий Зем.

— Но кой е в действителност? — настоя Йеспер.

— Това няма значение. Мислете за него като за сбъднатата мечта на търговците от Съвета, плод на въображението им, който ще им помогне да направят печалба от катастрофата с парем.

Колм остави чашата си.

— Ще го направя.

— Тате, идея си нямаш в какво се забъркваш.

— Вече укривам бегълци от закона. Така или иначе съм съучастник, поне да свърша нещо полезно.

— Ако нещо се обърка…

— Какво имам да губя, Йес? Ти и фермата сте най-важните неща за мен, целият ми живот. Само така мога да ви защитя.

Йеспер скочи от пода и взе да крачи пред прозореца.

— Това е пълна лудост — каза той и разтърка тила си. — Никога няма да се хванат.

— Няма да искаме твърде много — рече Каз. — Точно в това е номерът. Ще обявим ниско минимално участие, да речем два милиона крюге. И ще ги оставим да чакат. Шуаните са тук. Фйерданците. Равкийците. Търговците от Съвета бързо ще изпаднат в паника. На бас, че много скоро ще получим по пет милиона от всеки член на Съвета.

— Те са тринайсет — каза Йеспер. — Говориш за шейсет и пет милиона крюге.

— Най-малко.

Матиас се намръщи.

— Дори цялата градска стража да се изсипе на търга с все Съвета на приливите, можем ли да гарантираме безопасността на Кювей?

— Освен ако не държиш някъде еднорог, който да го отнесе към дъгата, никой и нищо не може да гарантира напълно безопасността на Кювей.

— Аз не бих разчитала на особено съдействие от страна на приливниците — каза Нина. — Появявали ли са се изобщо на публично място?

— Да, преди двайсет и пет години — отвърна Каз.

— И смяташ, че сега ще се покажат, за да защитят Кювей? Не може да го изпратим сам на търга.

— Няма да е сам. Аз и Матиас ще бъдем с него.

— Вашите лица са разлепени из целия град. Дори с най-добрата маскировка…

— Без маскировка. По закон Съветът на търговците е негов представител, но Кювей има право сам да избере охраната си за аукциона. Ние ще сме с него на подиума.

— На подиума?

— Търговете се провеждат в Бартерната църква, точно пред олтара. Какво по-свещено място от това? Идеално е — затворено пространство с множество точки за достъп и на крачка от канала.

Нина поклати глава.

— Каз, веднага, щом Матиас стъпи на онзи подиум, половината фйерданска делегация ще го познае, а ти си най-търсеният престъпник в Кетердам. Ако се появите на аукциона, ще ви арестуват и двамата.

— Докато не свърши търгът, не могат да ни пипнат.

— А като свърши? Тогава какво — попита Иней.

— Тогава нещо друго ще им отвлече вниманието по най-драматичен начин.

— Не, трябва да измислим нещо друго — каза Йеспер. — Някаква сделка с Ролинс?

Вилан сгъваше и разгъваше една ленена салфетка.

— Нямаме какво да му предложим.

— Никакви сделки повече — отсече Каз. — Изобщо не трябваше да ходя при него.

Йеспер вдигна вежди.

— Ти сериозно ли признаваш, че си направил грешка?

— Имахме нужда от капитал — рече Каз и стрелна за миг с поглед Иней. — Не съжалявам, че отидохме при Ролинс, но признавам, че трябваше да измисля друг начин. Седнеш ли на една маса с него, вече си загубил. Той е банката. Има достатъчно ресурси да играе, докато на теб не ти изневери късметът.

— Това сега не е ли същото? — попита Йеспер. — Тръгваме срещу правителството на Керч, бандите на Кацата, шуаните…

— И Фйерда — добави Матиас. — А също земците, келците и който друг се появи на търга. Посолствата са пълни, а ние не знаем докъде се е разпространил слухът за парем.

— Ще ни трябва помощ — каза Нина.

— Знам — кимна Каз и взе да оправя ръкавите си. — Точно затова отивам в Ребрата.

Йеспер спря на място. Иней поклати глава. Всички го гледаха втренчено.

— Какви ги дрънкаш? — повиши глас Нина. — Има награда за главата ти. Всички в Кацата го знаят.

— Сам видя Пер Хаскел и Утайките преди малко — каза Йеспер. — Мислиш, че ще убедиш стареца да те подкрепи, сега, когато целият град се е наточил да ти види сметката? Знаеш, че Хаскел няма дупе за това.

— Знам — отвърна Каз. — Но за този удар ми трябва по-голям отряд.

— Демджин, този риск е твърде голям, не си заслужава — каза Матиас и с изненада откри, че наистина го мисли.

— Когато всичко това приключи, когато си вземем своето, накажем Ван Ек, а Ролинс си плюе на петите, тези улици ще бъдат мои. Не мога да живея в град, където вървя с наведена глава.

— Въпросът е да ти остане глава, Каз — обади се Йеспер.

— Ранявали са ме с ножове, с куршуми, а на юмруците, дето съм отнесъл, отдавна съм им загубил бройката. И всичко това, за да си отделя малко парченце от Кетердам. Заради този град проливах кръвта си. И ако Кетердам ме е научил на нещо, то е, че кръвопролитието никога не е достатъчно. Винаги може още.

Нина посегна да стисне ръката на Матиас.

— Гриша още са в посолството, Каз. Знам, че не даваш пет пари, но трябва да ги измъкнем някак от града. Както и бащата на Йеспер. И всички нас. Без значение кой ще спечели наддаването, Ван Ек и Пека Ролинс няма просто да подвият опашки и да бият отбой. Нито те, нито шуаните.

Каз се изправи с помощта на бастуна си.

— Така е, но аз знам от какво се страхува този град. Кое го ужасява повече от Шу, Фйерда и всички банди на Кацата, взети заедно. И ти, Нина, ще им го дадеш.