Алчни крале

3. Матиас

Матиас се криеше в сенките и наблюдаваше чудатата сценка.

Корнелис Смеет се спъна, загуби равновесие и шапката се хързулна от оплешивяващата му глава. Момчето, което се беше блъснало в него, пристъпи напред да му помогне.

Момчето беше Каз, но и не беше. Тъмната му коса стърчеше на всички страни, маниерът му беше съвсем различен. Не смееше да погледне човека в очите, главата му беше потънала между раменете, брадичката скрита под вдигнатата яка, изобщо — стеснителен зелен младок, който се отнася с уважение към по-възрастните. Вилан пристъпяше от крак на крак зад него, така потънал в палтото си, че като нищо можеше и да изчезне напълно.

— Гледай къде вървиш бе! — възмути се Смеет и нагласи шапката на главата си.

— Ужасно съжалявам, сър — рече Каз и взе да изтупва раменете на палтото му. — Толкова съм непохватен! — Наведе се към калдъръма. — Ох, леле, май си изпуснахте портфейла.

— Вярно! — каза с изненада Смеет. — Благодаря ти. Много ти благодаря. — А после, пред невярващия поглед на Матиас, Смеет отвори портфейла и извади една чисто нова банкнота от пет крюге. — Това е за теб, младежо. Честността винаги се отплаща.

Каз остана със сведена глава, като кимаше признателно и мърмореше:

— Много сте любезен, сър. Не е нужно. Дано Гезен ви отвърне със същата щедрост.

Едрият адвокат продължи по пътя си с накривена шапка. Тананикаше си нещо под нос, без изобщо да подозира, че току-що е налетял на крупието, което два часа му е раздавало карти в Облачния клуб. Стигна до вратата на своята къща, измъкна верижката изпод ризата си и взе да тупа жилетката си с ръце. Търсеше свирката.

— Не си я сложил на верижката? — попита Матиас, когато Каз и Вилан застанаха до него в тъмния вход.

Знаеше, че този номер не би трябвало да го затрудни.

— Не си направих труда.

Смеет откри свирката и отключи вратата, подновил тананикането. Невероятно, мислеше си Матиас. Нарочно беше следил с поглед ръцете на Каз, докато той се суетеше около адвоката, но макар да знаеше, че цялата сценка има за цел свирката да се озове при собственика си, пак не разбра кога точно Каз я е върнал. За миг се изкуши да довлече Смеет обратно на улицата и някак да накара Каз да повтори номера.

Каз приглади косата си и връчи банкнотата от пет крюге на Вилан.

— Не харчи парите на едно място. Хайде да тръгваме.

Матиас ги поведе към тесния страничен канал, където беше вързал гребната лодка. Качи се пръв, метна бастуна на Каз и изчака двамата с Вилан да се прехвърлят през борда. Нищо чудно, че Каз се беше лишил от бастуна си тази нощ. Ако някой беше видял момче с бастун, при това не какъв да е, а с вранска глава вместо дръжка, да се върти около канцеларията на Корнелис Смеет по никое време и тази информация стигнеше някак до ушите на Ван Ек, целият им труд щеше да отиде на вятъра. Можеха да си върнат Иней само с изненада, а този демджин не оставяше нищо на шанса.

— Е? — попита Матиас, докато лодката се плъзгаше по тъмните води на канала.

— Обуздай любопитството си, Хелвар. Думите пътуват надалече по водата. Хващай греблата и не плямпай.

Идеше му да хване въпросните гребла и да ги скърши на две. Малко любезност нямаше да убие проклетника. Каз раздаваше заповеди грубо и безапелационно, а откакто Ван Ек отвлече Иней, беше станал двойно по-непоносим. Но Матиас искаше да се върне при Нина на Черното було по най-бързия начин, затова стисна зъби и натисна греблата срещу течението.

Насочи вниманието си към отличителните сгради покрай канала в опит да ги свърже с имена на улици и мостове. Всяка вечер изучаваше картата на града, но лабиринтът от улички и канали на Кетердам още му се струваше неразгадаем. Винаги бе смятал, че се ориентира добре, но поне засега Кетердам го надвиваше и той често ругаеше наум онези откачени, луди за връзване хора, които са решили да построят град в мочурище и са го направили без никаква логика и здрав смисъл.

Минаха под моста Хавен и градският пейзаж най-после се намести в главата му. Каз хвана своя чифт гребла колкото да насочи лодката към мътните води на Просешкия завой, където каналът се разширяваше, и оттам към плитчините край острова Черното було. Скриха лодката зад провисналите клони на една бяла върба, после тръгнаха по стръмния бряг, като заобикаляха гробовете.

Черното було беше зловещо място, миниатюрен град от бели мраморни мавзолеи, повечето във формата на кораби с каменни фигури на носа, които плачеха безутешно, порейки невидимо море. Някои бяха украсени с релефни изображения на късметлийските монети, символа на Гезен, богът на трудолюбието и търговията, други с трите летящи риби на Керч, което според обясненията на Нина било знак, че член на фамилията е бил държавен служител. Тук-там имаше гробници, над които бдяха равкийски светци в широки мраморни роби. От Дйел и неговото ясеново дърво нямаше и помен, фйерданите никога не биха положили скъпите си покойници за вечен покой над земята, където не биха могли да пуснат корени.

Повечето мавзолеи бяха порутени, много се бяха сринали почти напълно, каменни купчини, обрасли с бръшлян и туфи пролетни цветя. В началото Матиас се ужаси от идеята да се скрият точно тук, в гробище, макар и отдавна изоставено. Но пък за Каз Брекер нищо не беше свещено, така че…

— Защо са го изоставили? — попитал бе той, докато се настаняваха в една голяма гробница насред острова.

— Заради чумата — отвърна Каз. — Първата голяма епидемия е била преди стотина години и Съветът на търговците забранил погребенията в рамките на града. Сега телата на покойниците се кремират.

— Само ако не си богат — уточни Йеспер. — Богаташите ги погребват в провинцията, на чист въздух.

Матиас може и да мразеше Черното було, но трябваше да признае, че островът е идеалното скривалище. Слуховете за призраци и духове държаха бездомниците надалече, а вечната мъгла, която обгръщаше кривите върби и мачтите на каменните кораби, криеше светлината на техните фенери.

Всичко това щеше да отиде нахалост, разбира се, ако сега някой минеше наблизо с лодка и чуеше как Нина и Йеспер си крещят с цяло гърло. Явно се бяха върнали на острова откъм северната му страна. Сърдитият глас на Нина се носеше над гробниците. Вълна на облекчение заля Матиас и той ускори крачка. Нямаше търпение да я види.

— Смятам, че не оценяваш по достойнство изпитанието, през което преминах току-що — викаше Йеспер и крачеше ядно между мавзолеите.

— Цяла нощ игра карти и губи чужди пари — отвърна на висок глас Нина. — Нима това не е твоята представа за идеалното прекарване?

Каз удари силно с бастуна си по една надгробна плоча, двамата млъкнаха веднага и заеха бойни стойки.

После Нина явно различи сенките им сред гробниците и се отпусна.

— О, вие ли сте.

— Ние сме, да. — Каз ги подкара с бастуна си към центъра на острова. — И отдавна щяхте да ни чуете, ако не си крещяхте до пресипване. А ти, Матиас, спри да се пулиш, сякаш за пръв път виждаш момиче в рокля.

— Не се пуля — отвърна Матиас в опит да опази достойнството си.

Но накъде да гледа, Дйел да му е на помощ, когато Нина беше затъкнала перуники между… ами навсякъде.

— Ти да мълчиш, Брекер — каза Нина. — На мен ми харесва, когато се пули.

— Как мина мисията? — попита Матиас, като се стараеше да я гледа само в лицето.

Стана му по-лесно, когато осъзна колко уморена изглежда под тежкия грим. Дори прие ръката му и се облегна на него, докато крачеха по неравния терен. Явно бе платила висока цена за тазнощното изпълнение. Изобщо не би трябвало да се развява полугола из Кацата, а да си почива. Но ултиматумът на Ван Ек изтичаше, а Нина не би си позволила почивка, преди да са измъкнали Иней от лапите му.

— Не е мисия, а работа — поправи го Нина. — И мина отлично.

— О, да — кимна Йеспер. — Направо отлично. Само дето моите револвери понастоящем събират прах в сейфа на Облачния клуб. Смеет не посмя да ги отнесе вкъщи посред нощ, тъпакът с тъпак смотан. Само като си помисля за бебчетата си в неговите потни ръце…

— Никой не ти е казвал да ги заложиш — обади се Каз.

— Ми ти ми раздаваше само слаби карти. Останах без пари. Как иначе можех да задържа Смеет на масата?

Наближиха гигантска каменна гробница и Кювей подаде глава през вратата.

— Какво ти казах на теб, бе? — изръмжа Каз и го посочи с бастуна си.

— Керчският ми не е много добър — оправда се Кювей.

— Не ми се прави на глупак, хлапе. Достатъчно добър е. Казах да не излизаш от гробницата.

Кювей провеси глава и повтори умърлушено:

— Да не излизам от гробницата.

Всички влязоха вътре. Матиас искрено мразеше това място. Защо им е било да издигат такива паметници на смъртта? Гробницата имитираше древен товарен кораб, вътрешността й наподобяваше просторен каменен трюм. Имаше си дори илюминатори с цветно стъкло и в късния следобед слънцето влизаше през тях и хвърляше дъги по пода. Според Нина релефните изображения на палми и змии по стените показвали, че семейството е търгувало с подправки. Но явно фамилията бе обедняла междувременно или пък бяха преместили покойниците си другаде, защото гробницата имаше само един обитател в подземието си, а тесните проходи от двете страни на централния корпус бяха празни.

Нина измъкна фибите от косата си, свали русата перука и я метна на масата, която бяха сложили в средата на помещението. Тръсна се на един стол и взе да разтрива с пръсти скалпа си.

— О, така е много по-добре — въздъхна доволно тя. Но лицето й беше все така прежълтяло под грима, зеленикаво почти.

Влошила се бе. Значи или е възникнал някакъв проблем с мисията, или просто се е преуморила. И все пак, като я гледаше сега, Матиас усети как възелът в стомаха му се отпуска. Поне отново приличаше на себе си, макар кестенявата й коса да висеше влажна, а очите й да бяха притворени. Нормално ли беше да се възхищаваш на някого дори когато се е отпуснал като чувал с картофи?

— Познайте какво видяхме на излизане от Капака — каза тя.

Йеспер зарови ръце в хранителните им запаси и отвърна вместо тях:

— Два шуански бойни кораба в пристанището.

Тя го замери с една фиба.

— Исках те да отгатнат.

— Шуански ли? — попита Кювей и седна на масата пред разтворените си тетрадки.

Нина кимна.

— Оръдията извадени, вдигнати червени флагове и всичко.

— По-рано говорих със Спехт — добави Каз. — Посолствата са пълни с дипломати и войници. Земци, келци, равкийци.

— И смяташ, че са научили за Кювей? — попита Йеспер.

— Смятам, че са научили за парем — рече Каз. — Или са чули слухове най-малкото. А и в Ледения палат имаше достатъчно заинтересувани страни, които са подочули това-онова за… за освобождаването на Кювей. — Обърна се да погледне Матиас. — Фйерданите също са тук. И водят цял отряд дрюскеле.

Кювей въздъхна скръбно, а Йеспер се тръсна на стола до него и го ръгна с лакът в ребрата.

— Не е ли хубаво всички да те искат?

Матиас мълчеше. Не му допадаше мисълта, че старите му приятели и старият му командир може да са така близо. Не съжаляваше за стореното в Ледения палат, но това още не означаваше, че се е помирил с решенията си.

Вилан посегна към една от солените бисквити, които Йеспер беше оставил на масата. Матиас се стряскаше всеки път, когато ги видеше на едно място — Вилан и Кювей. Нина беше прекроила Вилан толкова успешно, че понякога беше невъзможно да ги различиш, докато не си отворят устата. Единият би могъл да носи шапка поне, помисли си с раздразнение Матиас.

— Това ни помага — рече Каз. — Шуаните и фйерданите нямат представа къде да търсят Кювей, а дипломатическата криза ще отклони поне отчасти вниманието на Ван Ек.

— Какво стана в кабинета на Смеет? — попита Нина. — Разбрахте ли къде Ван Ек държи Иней?

— Нещо такова. Ще ударим утре в полунощ.

— Времето ще ни стигне ли за подготовка? — попита Вилан.

— Само с толкова време разполагаме. Няма да чакаме официална покана, я. Ти докъде стигна с гъгрицата?

Йеспер вдигна високо вежди.

— Гъгрица?

Вилан извади малко шишенце от джоба на палтото си и го остави на масата.

Матиас се наведе да го погледне отблизо. В шишенцето имаше нещо като дребни камъчета.

— Това е гъгрица? — попита той. Мислеше, че гъгриците са нахални насекоми, които нападат складовете със зърно.

— Не е истинска гъгрица — обясни Вилан. — Химическа е. Още си няма свое име.

— Ми измисли й тогава — каза Йеспер. — Иначе как ще я викаш за вечеря?

— Забравете за името — рече Каз. — Важното е, че това малко шишенце ще изяде и банковите сметки, и репутацията на Ван Ек.

Вилан се изкашля.

— Не е сигурно. Химията е сложна. Надявах се Кювей да ми помогне.

Нина се обърна да му каже нещо на шуански. Кювей само вдигна рамене, отклони поглед и се нацупи. Дали заради неотдавнашната смърт на баща си, или защото се бе озовал в гробница с банда крадци, но младежът ставаше все по-мрачен.

— Е? — подкани го Йеспер.

— Имам си други интереси — отвърна Кювей.

Черният поглед на Каз го прониза като връх на кинжал.

— Предлагам да преосмислиш приоритетите си.

Йеспер го ръгна с лакът.

— Иска да каже, че или ще помогнеш на Вилан, или ще те затвори в някой от саркофазите да си гледаш другите интереси на спокойствие.

Матиас започваше да се чуди доколко шуанецът ги разбира, когато му говорят на керчски, но сега явно схвана посланието, защото преглътна и кимна неохотно.

— Силата на преговорите — отбеляза Йеспер и захапа една бисквита.

— Вилан, с любезната помощ на Кювей, ще завърши гъгрицата — продължи Каз. — Щом изведем Иней, ще се заемем със силозите на Ван Ек.

Нина завъртя очи.

— Добре че правим всичко това, за да си вземем парите, а не за да върнем Иней. Определено не е заради нея.

— Ако толкова не ти пука за парите, скъпа Нина, защо не помислиш за другите им имена?

— Кои? Крюге? Пачки? Единствената истинска любов на Каз?

— Свобода, сигурност, възмездие.

— На тези неща цена не можеш да сложиш.

— Сериозно? На бас, че Йеспер може. Ако го попиташ, ще ти каже колко точно струва да се вдигне запрещението върху бащината му ферма. — Стрелецът впери поглед във върховете на ботушите си. — Ами ти, Вилан? Можеш ли да сложиш цена на шанса да се махнеш от Кетердам и да си създадеш живот по свой вкус? Колкото до теб, Нина, подозирам, че с твоя фйерданец ще ви дойде добре и друг доход, щото голият патриотизъм и влюбените погледи не стават за ядене. Предполагам, че и Иней е нагласила вече своя дял. Това е цената на бъдещето ни и Ван Ек е длъжен да плати.

Думите му не впечатлиха особено Матиас. Каз всеки път се аргументираше желязно, но това не означаваше, че винаги казва истината.

— Животът на Привидението струва повече от това — каза той. — За всички ни.

— Ще си върнем Иней. Ще си вземем парите. Лесна работа.

— Лесна работа — повтори Нина. — Знаеш ли, че аз съм първа в списъка за фйерданския трон? Викат ми принцесата на Енгелсберг.

— Няма принцеса на Енгелсберг — каза Матиас. — Това е рибарско градче.

Нина сви рамене.

— Ако ще лъжем сами себе си, поне да е на едро.

Каз не й обърна внимание и разстла върху масата карта на града. Матиас чу как Вилан прошепна на Йеспер:

— Защо просто не каже, че иска да си я върне?

— Сякаш не го знаеш какъв е.

— Ама тя е една от нас!

Йеспер отново вдигна вежди.

— Една от нас? Какво значи това — че Иней знае тайното здрависване? Или че ти си готов да си направиш татуировка? — попита той и прокара бавно пръст по ръката на Вилан от китката към лакътя.

Хлапето се изчерви като домат. Матиас му съчувстваше искрено. От личен опит знаеше какво е да си в такава ситуация и понякога си мислеше, че спокойно могат да зарежат сложните планове на Каз и вместо това да пуснат Нина и Йеспер на воля из Кетердам. Двамата флиртаджии бързо-бързо щяха да видят сметката на всяка съпротива и да подчинят целия град на волята си.

Вилан дръпна ръкава си надолу.

— Иней е част от отряда.

— Гледай да не го изтъкваш прекалено.

— И защо?

— Защото, от прагматична гледна точка, най-правилно би било Каз да обяви Кювей на търг и да забрави за Иней.

— Той не би… — започна Вилан, после млъкна по средата на изречението, видимо обзет от колебания.

Истината бе, че никой от тях не знаеше със сигурност какво би или не би направил Каз. Понякога Матиас се питаше дали и Каз знае.

— Добре, Каз — обади се Нина, събу си обувките и размърда пръсти. — Щом ще говорим за величайшия ти план, защо не спреш да зяпаш тая карта и не ни кажеш за какво иде реч?

— Защото искам да се съсредоточите върху непосредствената задача. Утре в полунощ, сещате ли се? След това ще ви кажа всичко.

— Сериозно? — възкликна Нина и подръпна корсета си.

По голото й рамо се беше посипал прашец от перуника.

Матиас изпита неистовото желание да го издуха оттам, от много близо. „Сигурно е отровен“ — каза си сурово той. Май ще е по-добре да се разходи малко навън.

— Ван Ек ни обеща трийсет милиона крюге — продължи Каз. — И точно толкова ще му вземем. Плюс още един милион в лихви, разходи и просто защото можем.

Вилан разчупи една бисквитка на две.

— Баща ми не разполага с трийсет милиона свободни пари. Дори да съберете накуп всичките му активи, пак няма да има толкова.

— Ами ти по-добре изчезвай тогава — каза Йеспер. — Щото ние се сдушаваме само с изпадналите в немилост наследници на най-големите богаташи.

Каз изпъна болния си крак и раздвижи леко глезена.

— Ако Ван Ек разполагаше с толкова пари, просто щях да го обера, вместо да се разкарвам до Ледения палат. Повярвах му, че може да предложи толкова голяма награда, защото той твърдеше, че представлява Съвета на търговците. Реших, че сделката ни е подплатена с пари от градската хазна.

— Ами онзи сандък с пачки, дето Ван Ек го донесе на Велгелюк? — попита Йеспер.

— Поредната измама — каза с отвращение Каз. — Вероятно са били фалшиви, макар и с качествена изработка.

— Как тогава ще си вземем парите? Ще ограбим града? Или Съвета? — Йеспер изправи гръб и забарабани нетърпеливо с пръсти по масата. — Ще ударим дванайсет трезора за една нощ?

Вилан се размърда на стола си и Матиас видя смущението в очите му. Явно поне още един в тази шантава банда от негодници не изпадаше във възторг при мисълта за поредното престъпление.

— Не — отвърна Каз. — Ще действаме като търговци и ще оставим пазара да свърши своето. — Облегна се назад с ръце върху вранската глава на бастуна. — Първо ще вземем парите на Ван Ек, а после ще съсипем и репутацията му. Ще направим така, че той никога повече да не върти бизнес в Кетердам, а и в цял Керч.

— А с Кювей какво ще стане? — попита Нина.

— Щом приключим, Кювей — както и разни други, да речем осъдени престъпници, гришани или обезнаследени младежи, със или без награда за главите им, — ще могат да се покрият в Южните колонии.

Йеспер се намръщи.

— Ами ти? Ти къде ще отидеш?

— Никъде. Оставам тук. Имам куп недовършени дела.

Каза го уж небрежно, но Матиас долови суровото нетърпение в думите му. Често се беше чудил как хората оцеляват в този град, но сега за пръв път му хрумна, че е възможно градът да не оцелее след сблъсъка си с Каз Брекер.

— Чакай малко — каза Нина. — Мислех, че Кювей ще отиде в Равка.

— И защо би ти хрумнала такава мисъл?

— Защото, когато ти продаде дела си от Вранския клуб на Пека Ролинс, го помоли да изпрати писмо до равкийската столица. Всички те чухме.

— Аз пък реших, че ще моли за помощ с писмото — каза Матиас, — а не че е покана за пазарлък. — Изобщо не беше ставало въпрос да предадат Кювей на Равка.

Каз ги изгледа продължително. Изглежда, се забавляваше.

— Не беше нито едното, нито другото. Да се надяваме, че и Ролинс е лековерен като вас.

— Било е диверсия — изпъшка Нина. — Искал си да отклониш вниманието на Ролинс.

— Именно. И да му създам работа. Сигурно хората му издирват равкийските ни контакти. Няма да им е лесно с оглед на факта, че тези контакти не съществуват.

Кювей се изкашля.

— Всъщност аз бих искал да отида в Равка.

— Аз пък бих искал плувни гащи с кант от самур — каза Йеспер. — Но не може всеки път да получаваме каквото искаме.

Кювей сбърчи чело. Явно този път познанията му по керчски се бяха оказали недостатъчни.

— Предпочитам да отида в Равка — повтори твърдо той.

Хладният черен поглед на Каз се спря върху него и си остана там. Кювей се размърда неспокойно.

— Той защо ме гледа така?

— Чуди се дали да не те убие — обясни Йеспер. — Ужасно е изнервящо, знам. Препоръчвам ти да дишаш дълбоко. И да пийнеш нещо освежаващо в добавка.

— Йеспер, престани — каза Вилан.

— Я се успокойте и двамата. — Йеспер потупа Кювей по ръката. — Няма да му позволим да ви зарови.

Каз вдигна вежда.

— Да не бързаме с обещанията.

— Стига бе, Каз. Обърнахме се с хастара навън да спасим Кювей. Няма сега да го бастисаме я.

— Защо искаш да отидеш в Равка? — попита Нина, неспособна да скрие вълнението си.

— Никога не сме обсъждали този вариант — каза Матиас.

Не искаше да спорят за това, особено с Нина. Идеята беше да пуснат Кювей да си живее живота в Новий Зем, а не да го предадат в ръцете на най-големия фйердански враг.

Нина вдигна рамене.

— Може би трябва да преосмислим възможностите.

Кювей заговори бавно, като внимателно подбираше думите си:

— Там е по-безопасно. За Гриша. За мен. Не искам да се крия. Искам да се уча. — Докосна тетрадката пред себе си. — С труда на баща ми може да… — Поколеба се, размени няколко думи с Нина и довърши: — Да открия антидот за парем.

Нина плесна с ръце и се усмихна до уши.

Йеспер се наклони назад със стола си.

— Май Нина всеки миг ще запее, като гледам.

„Антидот“. Затова ли Кювей постоянно дращеше в тетрадките си? Мисълта за лекарство, което да неутрализира ефекта на парем, беше привлекателна, но това не успокои особено Матиас.

— Ако такова познание се даде само на един народ… — започна той.

Но Кювей го прекъсна:

— Баща ми създаде тази дрога. Дори без мен и моите знания тя ще се появи пак.

— Казваш, че някой друг ще реши проблема със синтезирането на парем? — попита Матиас.

Наистина ли нямаше надежда това отвратително нещо да потъне в забвение?

— С научните открития често става така — обясни Вилан. — Разбере ли се, че нещо е възможно, хората се нахвърлят върху идеята и новите открития започват да валят. Със същия успех можеш да върнеш разлютен рояк стършели в кошера им.

— Наистина ли вярваш, че може да се създаде антидот? — попита Нина.

— Не зная — каза Кювей. — Баща ми беше фабрикатор. Аз съм огнетворец.

— Ти си нашият химик, Вилан — обърна се Нина с надежда към хлапето. — Какво мислиш?

Вилан сви рамене.

— Може би. Но не всички отрови имат противоотрова.

Йеспер изпръхтя.

— Точно затова му викаме Вилан Ван Слънчо.

— В Равка има талантливи фабрикатори — каза Кювей. — Може те да помогнат.

Нина кимна енергично.

— Вярно е. Женя Сафина познава отровите отлично, а Давид Костик разработи всякакви нови оръжия за цар Николай. — Погледна към Матиас. — И други неща! Хубави неща. И съвсем мирни.

Матиас свъси вежди.

— Това решение не може да се вземе с лека ръка.

Кювей вирна брадичка.

— Искам да отида в Равка.

— Виждаш ли? — каза Нина.

— Не, не виждам — отвърна Матиас. — Не можем току-така да предадем на Равка толкова ценен актив.

— Той е човек, а не актив, и иска да отиде там.

— Значи всички ще получим каквото искаме, така ли? Ново правило? — попита Йеспер. — Щото аз имам цял списък.

Тишината се проточи напрегнато, после Каз прокара пръст по ръба на панталона си и каза:

— Нина, скъпа моя, ще ми превеждаш ли? Искам да съм сигурен, че с Кювей се разбираме.

— Каз… — сниши предупредително глас тя.

Каз се премести напред и опря длани в коленете си, досущ като добронамерен по-голям брат, който предлага дружески съвет.

— Важно е да разбереш как стоят нещата в момента. Ван Ек знае, че ще потърсиш убежище най-напред в Равка, затова всички кораби, отплаващи натам, ще бъдат претърсени основно. Единствените гришански шивачи, способни да те прекроят дотолкова, че да не приличаш на себе си, са в Равка, освен ако Нина не реши да вземе още една доза парем.

Матиас изръмжа.

— Което е малко вероятно — призна Каз. — Така. Правилно ли предполагам, че не би искал да те върна във Фйерда или в Шу Хан?

Нина едва бе завършила превода си, когато Кювей писна:

— Не!

— Значи остават Новий Зем и Южните колонии. Керч не поддържа редовни връзки с колониите, има минимално присъствие там, освен това времето е много по-хубаво, ако това има значение за теб. Ти си открадната картина, Кювей. Твърде разпознаваем си, за да бъдеш продаден на свободния пазар, но и твърде ценен да събираш прах в някое кьоше. За мен ти нямаш никаква стойност.

— Това няма да го преведа — сопна се Нина.

— Тогава преведи това. За мен е важно само едно — да те държа далече от Ян ван Ек, а ако държиш да анализираме ситуацията в по-големи детайли, знай, че един куршум е много по-евтин от билета ти за Южните колонии.

Нина преведе думите му, но явно ги редактира, предвид паузите и запъванията.

Кювей отвърна на шуански.

— Казва, че си жесток — обясни Нина след кратко колебание.

— Прагматичен съм. Ако бях жесток, сега щях да изнасям заупокойна реч, а не да си приказвам с него. Така че, Кювей, ти ще заминеш за Южните колонии, а когато бурята утихне, върви където щеш — в Равка или в бабината къща на Матиас, все ми е едно.

— Не забърквай баба ми, ако обичаш — каза Матиас.

Нина преведе и след кратко мълчание Кювей най-после кимна вдървено. Матиас си отдъхна за миг, после унилото лице на Нина сви сърцето му на топка.

Каз си погледна часовника.

— Е, вече се разбрахме за това. Знаете си задачите. Куп неща може да се объркат до утре вечер, така че преговорете плана в детайли и после още веднъж. Ще имаме само една възможност.

— Ван Ек със сигурност я държи под тежка охрана — каза Матиас.

— Правилно. Той има повече пушки от нас, повече хора, повече ресурси. На наша страна е само изненадата и трябва да я опазим на всяка цена.

Тихо стържене долетя отвън и всички наскачаха моментално, дори Кювей.

Но миг по-късно Роти и Спехт влязоха в гробницата.

Матиас издиша шумно и върна пушката си на мястото й — винаги на една ръка разстояние.

— Какво става? — попита Каз.

— Шуаните са се окопали в посолството си — каза Спехт. — На Капака само за това се говори.

— Колко са?

— Четиридесет, плюс-минус — отвърна Роти, като стържеше с крака по пода да махне калта от подметките си. — Тежковъоръжени, но още не са зарязали дипломацията. Никой не знае какво точно искат.

— Ние знаем — каза Йеспер.

— Гледах да не наближавам прекалено Ребрата — продължи Роти, — но и така разбрах, че Пер Хаскел е много ядосан и не го крие. Откакто ти замина, работата се трупа на неговите плещи. А сега са плъзнали слухове, че си в града и си се скарал с едър търговец. А, на едно от пристанищата е имало нападение. Преди няколко дни. Има убити моряци, а канцеларията на пристанищния управител е станала на трески, но никой не знае подробности.

Каз се навъси видимо. Този човек мразеше да е в неведение за каквото и да било. Матиас знаеше, че демджинът си има други причини да спасява Иней, но истината бе, че без нея разузнаването им удряше на камък.

— Добре — рече Каз. — Но още никой не ни е свързал с нападението над Ледения палат или с парем, така ли?

— Поне аз не съм чул — кимна Роти.

— И аз — каза Спехт.

Вилан изглеждаше изненадан.

— Това означава, че Пека Ролинс не се е разприказвал.

— И това ще стане — рече Каз. — Той знае, че крием Кювей. Писмото до Равка ще го забави известно време, но рано или късно Ролинс ще се усети, че сме го пратили за зелен хайвер.

Йеспер потропа неспокойно с пръсти по бедрото си.

— Някой от вас забелязва ли, че целият град или ни търси, или ни е ядосан, или направо иска да ни види сметката?

— Е, и? — попита Каз.

— Ами обикновено е само половината град.

Йеспер може и да се шегуваше, но Матиас се замисли дали наистина си дават сметка срещу какъв противник са изправени. Противници, Фйерда, Шу Хан, Новий Зем, Керч, келците. Това не бяха съперничещи си банди или разгневени бизнес партньори. А цели държави, решени да защитят народите си и да овладеят на всяка цена угрозата.

— Има и друго — каза Спехт. — Матиас, ти си мъртъв.

— Моля? — Смяташе, че керчският му е станал достатъчно добър, но може би някои специфични изрази още му убягваха.

— Утрепали са те в лечебницата на Адската порта.

В стаята се възцари мълчание. Йеспер се тръсна тежко на стола си.

— Музен е мъртъв?

— Музен? — Матиас не се сещаше да е чувал името.

— Той зае мястото ти в Адската порта — каза Йеспер. — За да дойдеш с нас във Фйерда.

Матиас си спомни битката с вълците, после и Нина в килията си, как го изведоха от затвора. Нина беше покрила едно момче от Утайките с фалшиви циреи и му беше повишила температурата, така че да го сложат под карантина в лечебницата, далече от другите затворници. „Музен.“ Точно това име Матиас не е трябвало да забравя.

— Нали уж имаше свой човек в лечебницата? — обърна се Нина към Каз.

— Да, и той трябваше да поддържа историята, че е болен, а не да го охранява — отвърна Каз с мрачно лице. — Било е нарочно. Поръчка.

— Фйерданите — каза Нина.

Матиас скръсти ръце.

— Абсурд!

— Защо? — попита Нина. — Знаем, че в Кетердам има дрюскеле. Ако са получили нареждания да те намерят и са отправили запитване в градския съвет, оттам са им отговорили, че си в затвора.

— Не — каза Матиас. — Те не биха паднали толкова ниско. Да наемат убиец? Да убият болен човек?

Но сам не беше сигурен в аргумента си. Ярл Брум и неговите офицери бяха вършили далеч по-лоши неща, без да им трепне окото.

— Силен, светъл и сляп — каза Йеспер. — Класически фйерданец.

„Умрял е вместо мен — мислеше си Матиас. — А аз дори не познах името му.“

— Музен имаше ли семейство? — попита накрая той.

— Само Утайките — отговори Каз.

— Никакви оплаквачки — прошепна Нина.

— Никакви погребения — отвърна тихо Матиас.

— Е, какво е чувството да си мъртъв? — попита Йеспер. Веселият блясък в очите му беше угаснал.

Матиас нямаше отговор на този въпрос. Ножът, убил Музен, е бил предназначен за него и като нищо може да е бил поръчан от сънародниците му. От дрюскеле. Неговите братя. Искали са Матиас да умре без чест, убит в болнично легло. Смърт като за предател. Смъртта, която той си беше заслужил. И сега имаше кръвен дълг към Музен, но как би могъл да го изплати?

— Какво ще правят с тялото му? — попита той.

— Сигурно вече са го изгорили на Жетварската баржа — рече Каз.

— Има и още — каза Роти. — Някой е вдигнал шум. Търси Йеспер.

— Кредиторите му ще трябва да почакат — отвърна Каз, а Йеспер примижа.

— Не са кредитори — каза Роти и поклати глава. — Някакъв човек е ходил в университета. Твърдял, че ти е баща, Йеспер.