Алчни крале

42. Йеспер

Вървяха заедно към къщата на Ван Ек под спускащия се вечерен здрач — Каз си помагаше с бастуна, Алис се подпираше на ръката на камериерката си. Улиците пустееха зловещо. От време на време виждаха по някой страж от градската и Йеспер затаяваше дъх, убеден, че проблемите им ще започнат на нова сметка. Сега обаче, когато Ван Ек и Пека Ролинс бяха дискредитирани напълно, градската стража беше насочила вниманието си другаде, а покрай фалшивите проявления на чумата в Кацата бандите си имаха достатъчно грижи. По всичко личеше, че гражданите на Кетердам, тези, които зачитаха закона, и другите, които живееха от нарушаването му, бяха заети със себе си и нямаха време за Йеспер и неговите приятели.

Но всичко това не беше от голямо значение за него. Мислеше единствено за баща си, дали е добре. Идеше му да хукне към пекарната, но имаше опасност, макар и минимална, да го проследят, а такъв риск Йеспер не можеше да поеме.

Напрежението събуждаше познатия сърбеж, но поне засега се търпеше. Може би защото бе използвал силата си. Или защото битката го беше разтоварила. Твърде рано беше да прави анализи, но поне тази нощ можеше да си обещае, че няма да върши глупости. Щеше да седне в някоя стая и да изцеди всички цветове от килима или ще се упражнява в стрелба, или в краен случай ще накара Вилан да го върже за някой стол. Искаше да знае какво следва. Искаше да е част от това.

Въпреки скандала, съсипал репутацията на Ван Ек, в прозорците на къщата му светеше, а прислугата посрещна радостно Алис и младия господин Вилан. Минаха през някаква голяма стая — очевидно трапезария, но без масата и с огромна дупка на тавана. През дупката се виждаше стаята на горния етаж, цялата облицована с хубава ламперия.

Йеспер поклати глава.

— Наистина трябва повече да си пазиш нещата.

Вилан направи опит да се усмихне, но си личеше, че нервите му са опънати до скъсване. Минаваше от стая в стая, докосваше някоя мебел или място на стената, после продължаваше нататък. А и побоят не му се отразяваше добре. Изпратили бяха за лекар от университета, но едва ли скоро щеше да се освободи някой.

Влязоха в музикалната стая и Вилан най-после спря за повече от миг. Прокара ръка по капака на пианото.

— Само в тази стая съм бил щастлив.

— Е, сега цялата къща е на твое разположение.

— Чувствам се като натрапник. Очаквам всеки миг баща ми да нахлуе през вратата и да ме изгони.

— Като подпечатат документите, ще стане по-добре. По-сигурно. — Йеспер се ухили. — Обаче направо им разказа играта в църквата, честно.

— Бях уплашен до смърт. И още съм уплашен. — Сведе поглед към клавишите и изсвири нежен акорд. Как изобщо е могъл да обърква Кювей с Вилан, чудеше се Йеспер. Ръцете им изобщо не си приличаха, формата на пръстите, на кокалчетата. — Йес — каза Вилан, — ти сериозен ли беше, когато каза онова на баща ми? Ще останеш ли с мен? Ще ми помагаш ли?

Йеспер облегна лакти на пианото.

— Да видим. Дали искам да живея в голяма къща, да ми прислужват и да си прекарвам времето с начинаещ експерт по взривовете, който свири на онази ужасна флейта? Все ще го преглътна някак. — После го измери с поглед, от върха на рижите къдрици до пръстите на краката и обратно. — Но таксата ми е много висока.

Вилан се изчерви. Прекрасен нюанс на розовото.

— Е, да се надяваме, че лекарят ще дойде скоро да ми оправи ребрата — каза той и тръгна към преддверието.

— Аха?

— Аха — каза Вилан и хвърли поглед през рамо. Страните му бяха алени като черешки. — Бих искал да платя нещо в аванс.

Йеспер избухна в смях. Не помнеше откога не се е чувствал толкова добре. При това никой не стреляше по него.

Готвачката им приготви сандвичи за вечеря и Алис се оттегли в стаите си. Останалите седяха на стъпалата към задната градина, гледаха как слънцето залязва над необичайно пустия Гелдканал и чакаха. Само лодките на градската стража, на пожарникарите и по някоя малка лекарска лодка раздвижваха водите на канала и оставяха след себе си широки непрекъснати следи. Никой нямаше апетит. Бяха на нокти, чакаха да се мръкне. Бяха ли се измъкнали другите? Всичко по план ли беше протекло? Оставаше още толкова много работа. Каз не помръдваше, но Йеспер долавяше напрежението в него като гърмяща змия, преди да удари.

Йеспер усети как надеждите му се отливат, смазани от тревогите за баща му. Обиколи няколко пъти къщата, после и градините, дивеше се на прекрасната дупка в кабинета на Ван Ек. Откога слънцето залязваше толкова дълго? Можеше да си повтаря до припадък, че баща му е добре, но нямаше да го повярва, докато не видеше обветреното лице на Колм Фейхи.

Накрая все пак се стъмни и един час след залез-слънце голямата баржа за напитки се плъзна към кея пред елегантната къща за лодки на Ван Ек.

— Успели са! — извика радостно Вилан.

Каз издиша тихо. Йеспер грабна фенер и бутилката с шампанско, която бяха оставили в кофа с лед да се охлажда. Хукнаха през градината, отвориха вратата и нахлуха в къщата за лодки. Поздравленията замряха на устните им.

Иней и Роти помагаха на Кювей да слезе от баржата. Шуанецът едва се държеше на крака, а гърдите му под разкопчаната риза още бяха оплескани със свинска кръв. Колм седеше на баржата с провиснали рамене и изглеждаше уморен до смърт, луничавото му лице бе изопнато от тъга. Изправи се бавно и се прехвърли на кея. Прегърна силно Йеспер и каза:

— Добре си. Добре си.

Нина остана на баржата, отпуснала глава върху гърдите на Матиас. Бяха го положили до нея, със затворени очи и пепеляво лице.

Йеспер погледна въпросително Иней. Лицето й беше подуто от плач. Тя само поклати глава.

— Как? — попита тихо Каз.

Очите на Иней се напълниха със сълзи.

— Не знаем.

Вилан донесе одеяло от къщата, постлаха го в ъгъла на навеса за лодки, после Йеспер и Роти пренесоха с пъшкане едрото тяло на Матиас. Операция тромава и лишена от достойнство. Никак не би се харесало на фйерданеца — само тази мисъл се въртеше в главата на Йеспер.

Положиха го на одеялото. Нина седна до него, мълчеше и стискаше ръката му. Иней донесе шал да я наметне, после приседна тихо до нея и облегна глава на рамото й.

Известно време не знаеха какво да правят, но накрая Каз си погледна часовника и им даде мълчалив сигнал. Още имаха работа за вършене.

Заеха се с баржата за напитки. До десет камбани трябваше да я преустроят така, че да не прилича на плаващ дюкян, а на гробарска баржа. Това упражнение не беше ново за тях — много пъти бяха превръщали обикновени лодки в цветарски баржи, рибарски гемии, плаващи пазарски сергии. Каквото изискваше поредният удар. Този път беше лесно. Нямаше нужда да добавят нищо, само да махнат разни неща.

Пренесоха щайгите с бутилки в къщата, разглобиха складовите навеси да освободят палубата. Колм също се включи, работеше рамо до рамо с Йеспер, както във фермата преди години. Кювей се мотаеше в градината, твърде слаб да помогне.

Йеспер скоро се изпоти, опитваше се всячески да потъне в ритъма на работата, но сърцето му се късаше. И преди беше губил приятели. Участвал бе в удари, които се проваляха. Тогава защо сега се чувстваше толкова зле?

Когато приключиха с баржата, Вилан, Каз, Роти, Йеспер и Колм отидоха в градината. Стояха и не знаеха какво да правят. Не беше останала работа за вършене. Баржата беше готова. Роти беше облечен в черно от главата до петите, бяха му стъкмили и гробарска качулка, като разпраха един от черните костюми на Ван Ек. Време беше да тръгват, но никой не помръдваше. Въздухът тежеше от пролетни ухания, сладки и нетърпеливи, нарциси и зюмбюли, ранни рози.

— Трябваше всички да оцелеем, такъв беше планът — тихо каза Вилан.

Да, звучеше наивно като мрънкането на богаташко синче, което не знае нищо за живота в Кацата, но Йеспер си даде сметка, че същата мисъл дълбае и неговата глава. Толкова пъти се бяха измъквали на косъм и като по чудо, че изглеждаха омагьосани, те, шестимата. Започнал бе да вярва, че неговите револвери, умът на Каз, бързата мисъл на Нина, талантите на Иней, изобретателността на Вилан и силата на Матиас ги пазят от всичко и всички. Да, случваше се да пострадат. Случваше се съдбата да ги удари под кръста, но Вилан беше прав — по план всички трябваше да са живи.

— Никакви оплаквачки — каза Йеспер, изненадан от сълзите, стегнали в менгеме гърлото му.

— Никакви погребения — отвърнаха тихо останалите.

— Хайде — каза Колм. — Сбогувайте се.

Тръгнаха към навеса за лодки. Пътьом Вилан откъсна едно червено лале от лехата. Всички последваха примера му и влязоха вътре. Коленичиха един по един до Нина и поставяха цвете върху гърдите на Матиас, после се изправяха и заставаха в кръг около него, сякаш сега, когато бе твърде късно, можеха някак да го защитят.

Кювей беше последен. Имаше сълзи в очите му. Йеспер се радваше, че шуанецът е влязъл в кръга. Без Матиас двамата с Кювей нямаше да се измъкнат от засадата на Черното було. Без Матиас Кювей не би получил шанса да живее спокойно сред гришаните в Равка.

Нина обърна лице към водата, загледана в тесните къщи покрай канала. В повечето прозорци грееха свещи, сякаш с този малък жест обитателите им се надяваха да задържат мрака настрани.

— Сякаш тези светлинки са за него — каза тя. Взе едно отронило се червено листенце от гърдите на Матиас, въздъхна, пусна ръката му и бавно се изправи. — Знам, че е време.

Йеспер я прегърна през раменете.

— Той много те обичаше Нина. И това го направи по-добър човек.

— И имаше ли това значение в крайна сметка?

— Разбира се — каза Иней. — С Матиас не се молехме на един бог, но и двамата знаехме, че има нещо друго след този живот. Преминал е по-лесно в следващия свят с мисълта, че е направил добри неща в този.

— Ще останеш ли в Равка? — попита Вилан.

— Само колкото да уредя транспорт до Фйерда — отвърна Нина. — Има гришани, които ще ми помогнат да запазя тялото му по време на пътуването. Но не мога да се прибера у дома, преди той да е намерил покой в своя. Ще го откарам на север. При леда. Ще го погреба близо до морския бряг. — Обърна се към тях, сякаш ги виждаше за пръв път. — Ами вие?

— Ще се наложи да измислим как да си похарчим парите — отвърна Каз.

— Какви пари? — попита Йеспер. — Всичко замина в хазната на Шу. Сякаш си нямат достатъчно.

— Дали?

Нина присви очи и нещо от духа й проблесна в тях.

— Стига си ни разигравал, Брекер, или ще насъскам срещу теб армията си от мъртъвци.

Каз сви рамене.

— Сметнах, че шуаните ще минат и с четиридесет милиона.

— Трийсетте милиона, които Ван Ек ни дължеше… — измърмори Йеспер.

— По четири милиона за всеки. Дела на Пер Хаскел давам на Роти и Спехт. Ще изперем парите през едно от заведенията на Утайките, преди да ги депозираме в банка „Геменс“, но до края на месеца сметките ви трябва да се напълнят. — Замълча за миг. — Делът на Матиас ще отиде при Нина. Знам, че парите нямат значение…

— Имат — прекъсна го Нина. — Ще намеря начин да им придам значение. А вие? Какво ще правите с дела си?

— Аз ще си купя кораб — каза Иней. — Ще наема екипаж.

— Аз ще помагам в управлението на империя — каза Йеспер.

— Само гледай управлението да не я загроби — обади се Вилан.

— Ами ти, Каз? — попита Нина.

— Ще построя нещо ново — каза той и сви рамене. — Ще го подпаля и ще гледам как гори.

Йеспер събра кураж и каза:

— Искам да вложиш моя дял по сметка на баща ми. Не мисля, че… не мисля, че съм готов за толкова много пари.

Каз го изгледа продължително.

— Постъпваш правилно, Йес.

Прозвуча почти като прошка.

Тъга тежеше в сърцето му като камък. За пръв път от години беше тъпкан с пари. Нищо не заплашваше бащината му ферма. И въпреки това беше гадно.

— Мислех, че като забогатеем, това ще оправи нещата — каза той.

Вилан хвърли поглед към къщата на баща си.

— Ако ме беше попитал, щях да ти кажа, че парите не работят така.

Камбани забиха в далечината. Йеспер отиде да вземе баща си от градината. Завари го близо до стъпалата към къщата, със смачкана шапка в ръце.

— Е, сега поне сме достатъчно богати да ти купим нова шапка — каза Йеспер.

— Тази си ми харесва.

— Ще си дойда вкъщи, татко. Когато вдигнат блокадата. И след като Вилан се ориентира в своите неща.

— Той е добро хлапе. — „Твърде добър е за мен“, помисли си Йеспер. — Надявам се наистина да ми дойдеш на гости — продължи Колм и сведе поглед към големите си ръце. — Добре ще е да се запознаеш с хората като майка си. Момичето, което тя спаси навремето… казват, че е много силна.

Йеспер не знаеше какво да каже.

— Аз… да, много бих се радвал. Съжалявам за всичко това. Че те забърках. Че едва не загуби фермата си заради мен. Аз… искам да кажа, че тази постъпка няма да има ехо.

— Моля?

— На сулийски звучи по-добре. Ще се постарая, тате.

— Ти си мой син, Йеспер. Не мога да те защитя. Може би не трябваше да се опитвам. Но ще бъда до теб, дори ако стъпиш накриво. Винаги.

Йеспер прегърна крепко баща си. „Запомни това чувство — каза си той. — Запомни какво имаш за губене.“ Не знаеше дали е достатъчно силен да изпълни дадените тази вечер обещания, но поне можеше да опита.

Отидоха при другите в навеса за лодки.

Иней обхвана с ръце раменете на Нина.

— Пак ще се видим.

— Естествено. Ти си ми спасявала живота. Аз съм спасявала твоя.

— Мисля, че ме биеш в това отношение.

— Не, нямам предвид такова спасяване. — Нина вдигна глава да ги погледне поред. — Говоря за малките спасявания. Когато се смеехте на шегите ми. Когато ми прощавахте глупостите. Нито веднъж не се почувствах малка и слаба във вашата компания. Без значение дали ще е след месец, след година или след десет, това ще си спомня, когато се видим отново.

Каз й протегна ръка.

— Дотогава, Зеник.

— Няма да ти се размине, Брекер. — И си стиснаха ръцете.

Роти се прехвърли на гробарската баржа и подвикна:

— Готови ли сте?

Кювей се обърна към Йеспер.

— Непременно трябва да ми дойдеш на гости в Равка. Ще се научим да използваме силите си заедно.

— А какво ще кажеш да те бутна в канала и да видим можеш ли да плуваш? — каза Вилан с нелоша имитация на отровен поглед ала Каз.

Йеспер вдигна рамене.

— Чувал съм, че е един от най-богатите хора в Кетердам. На твое място не бих го ядосвал.

Кювей изпръхтя възмутено, после легна на пода на баржата и скръсти ръце на гърдите си.

— Не, не — рече Каз. — Гробарите не си правят труда да склопяват очи и да скръстват ръце.

Кювей отпусна ръце покрай тялото си. Колм легна в баржата на свой ред и Йеспер потръпна зиморничаво. Точно този образ, на баща си като бездиханен труп, не искаше в главата си.

Пренесоха тялото на Матиас, после издърпаха одеялото изпод него. Нина взе лалетата от гърдите му и ги пръсна по водата. После легна до него.

Роти заби дългия прът в песъчливото дъно на канала и избута баржата от кея. В тъмното приличаше на поредния гробар, който откарва мрачния си товар към Жетварската баржа. При епидемия само гробарските баржи можеха да се движат свободно из града, да събират трупове и да напускат пристанищата на път към общите клади.

Щяха да минат през промишления квартал, където бяха избягали гришаните, захвърлили сините роби, с които се бяха маскирали като Съвета на приливите. Каз знаеше, че не биха могли да преведат толкова много гришани през града незабелязано. Затова те бяха минали по тайния проход от посолството към кръчмата, а оттам продължиха под строй по улиците в развети сини роби и обвити в мъгла лица, парадирайки със силата си, вместо да я крият. Сред тях имаше само четирима вълнотворци, но и това се оказа достатъчно. Съществуваше вероятност истинските приливници да се появят на търга, разбира се, но заради поведението им през годините Каз беше сметнал риска за приемлив.

Гришаните и Щормхунд щяха да ги чакат недалече от Сладкия риф. След като всички се качат на баржата и се направят на мъртви, Роти щеше да ги изкара от пристанището, да изстреля сигнална ракета, а корабът на Щормхунд да дойде да ги прибере. Това беше единственият начин да изкарат от града група гришански бежанци, фермер, помогнал да измамят целокупно Съвета на търговците, и едно момче, което допреди няколко часа беше най-търсеният заложник на света.

— Не трябва да мърдаш изобщо — прошепна Иней.

— Да, знам. Правя се на умряла — отвърна Нина.

Баржата улови течението и Нина вдигна ръка за сбогом, дланта й като бяла звезда в мрака. Йеспер и другите стояха на кея дълго след като баржата се скри от погледите им.

По някое време Йеспер си даде сметка, че Каз е изчезнал.

— Не си пада по сбогуванията, нали? — измърмори той.

— Той не се сбогува — каза Иней. Гледаше втренчено светлинките покрай канала. Някъде в градината пропя нощна птица. — Просто си тръгва.