Алчни крале

10. Йеспер

Ето това беше хаос по негов вкус.

Йеспер имаше да свърши две неща, едното преди размяната на заложничките, другото — след нея. Докато Иней още беше в ръцете на Ван Ек, Нина беше първата линия на отбрана, в случай че стражите се опитат да изведат Привидението от моста или нещо друго я поставеше в риск. Задачата на Йеспер беше да държи Ван Ек на мушка. Каз му беше забранил да го убива, но ако онзи размахаше оръжие, Йеспер беше в правото си да го рани в ръката. Или и в двете.

— Ван Ек ще се опита да извърти някой номер — беше им казал Каз на Черното було — и номерът най-вероятно ще е пълна каша, предвид че е имал само дванайсет часа да го организира.

— Супер — каза Йеспер.

— Не, не е супер — отвърна Каз. — Колкото по-сложен е един план, толкова повече хора би се принудил Ван Ек да включи в него и толкова повече хора биха се разприказвали, изобщо шансовете за провал се умножават.

— Такъв е законът на сложните системи — казал бе под нос Вилан. — Включваш предпазни механизми, които да се задействат в случай на опасност, но понякога самите те предизвикват непредвидени грешки.

— Ходът на Ван Ек няма да е елегантен, но ще бъде непредсказуем, затова ние трябва да се подготвим.

— И как ще се подготвим за непредсказуемото? — попита Вилан.

— Ще включим повече опции. Ще подсигурим всички пътища за бягство без изключение. Покриви, улици и пресечки, канали. Няма начин Ван Ек да ни остави просто така да си тръгнем от моста.

Йеспер разбра, че се задават неприятности веднага, щом видя групичките градски стражи да се стичат към моста. Би могло да е обикновена чистка, разбира се. Такива се провеждаха един-два пъти годишно в Кацата, колкото Съветът на търговците да напомни на казината, сводниците и уличните артисти, че без значение колко пари изливат в градската хазна, правителството все още командва парада.

Даде знак на Матиас и зачака. Каз ги беше предупредил изрично:

— Ван Ек ще изчака да си прибере Алис и тогава ще действа. В този момент ние трябва да си отваряме очите на четири.

И наистина веднага, щом Алис и Иней си смениха местата, на моста настана някаква врява. Пръстът на Йеспер го сърбеше върху спусъка, но втората му задача беше повече от ясна — следи Каз и чака той да му даде знак.

След броени секунди Каз вдигна рязко бастуна си, после двамата с Иней се преметнаха през парапета. Йеспер драсна клечка кибрит и една след друга пет от ракетите на Вилан се стрелнаха към небето и избухнаха сред пукот и цвят. Последната беше розов дъжд. „Стронциев хлорид“ — беше обяснил Вилан, докато работеше по фойерверките и експлозивите, светлинните бомби, гъгрицата и каквото друго беше необходимо. „На тъмно гори в яркочервено.“

„На тъмно всичко е по-интересно“ — беше отвърнал Йеспер. Не можа да устои. Така де, щом търговчето подхвърляше толкова удобни реплики, той беше длъжен да се възползва.

Първата партида фойерверки беше знак за червените наметала — всички хора, на които Нина и Матиас бяха раздали костюми на Господин Ален късно снощи или рано тази сутрин. Не просто им бяха раздали наметала и маски, а им бях обещали безплатна храна и вино, ако дойдат на моста Гоедмед по пладне и изчакат фойерверките. Всичко това уж било мащабна рекламна кампания на несъществуващата игрална зала „Аления кинжал“. Като предвидиха, че само част от хората ще се стекат на площада, Нина и Матиас бяха раздали над двеста костюма и торби с фалшиви монети.

— И петдесет да дойдат, ще е достатъчно — отсякъл бе Каз.

„Никога не подценявай жаждата на тълпата да получи нещо срещу нищо.“ От пръв поглед се виждаше, че поне стотина червени наметала са полазили моста и Дъгата, припяваха репликата, с която Господин Ален излизаше на сцената, и мятаха монети във въздуха. Понякога монетите бяха истински. Точно затова Господин Ален беше любимият персонаж на тълпите. Хората се смееха, подвикваха си, боричкаха се за монети и тичаха след поредния Господин Ален, докато градската стража напусто се опитваше да въведе някакъв ред. Направо великолепно. Йеспер знаеше, че монетите са фалшиви до една, обаче не би имал нищо против да е долу и да се боричка за плячката.

Но трябваше да кротува на мястото си още известно време. Ако бомбите, които Вилан беше заложил в канала, не избухнеха по план, Йеспер трябваш да осигури прикритие на Каз и Иней, докато се връщат на моста от баржата на цветаря.

Нова серия ярки цветя избумтяха в небето. Матиас беше пуснал втората партида фойерверки. Тези не бяха сигнал, а камуфлаж.

Йеспер видя как далеч долу водата в канала изригна на два големи гейзера. Вилан беше детонирал водните мини. „Точно навреме, търговче.“

Скри пушката си под широкото наметало на Господин Ален и хукна надолу по стълбището, като спря за миг само на третия етаж, колкото да подбере Нина. Излязоха от хотела. Белязали бяха своите червено-бели маски с голяма черна сълза, за да се различават сред тълпата от еднакви костюми, но сега, когато се озоваха насред мелето, Йеспер си помисли, че е трябвало да се спрат на по-видим белег.

Бързаха по моста. За миг му се стори, че различава Матиас и Вилан — придвижваха се решително към края на Дъгата в червените си наметала и хвърляха монети. Не можеха да си плюят на петите, разбира се, защото щяха да привлекат вниманието на стражата. Напуши го смях. Да, онези двамата определено бяха Матиас и Вилан. Матиас хвърляше монетите твърде силно, а Вилан — с твърде много ентусиазъм. Хлапето трябваше сериозно да поработи върху мускулатурата на ръцете си. Изглеждаше така, сякаш всячески се опитва да си извади рамото.

Оттук всички щяха да поемат в различни посоки, по различна улица или канал, а щом се отдалечат от Дъгата, щяха да сменят наметалото и маската на Господин Ален с костюм на друг персонаж от Комедия Брута. Към Черното було щяха да поемат чак след залез-слънце.

Предостатъчно време да се забъркат в неприятности.

Йеспер усещаше физически притеглянето на Източната дъга. Лесно би могъл да свърне натам, да си намери някоя игра на карти, да убие час-два на Трънка за трима. Това нямаше да се хареса на Каз. Всички познаваха Йеспер. Едно беше да играе в Облачния, в частен салон и като част от обща задача. Това сега би било съвсем различно. Каз беше изчезнал от картинката заедно с отбрани членове на Утайките, след като намекна тук-там, че готви голям удар. Хората в Кацата се чудеха къде се е дянал Мръсните ръце, а според Роти, Пер Хаскел ги търсел навсякъде. Тази вечер стражи от градската щяха непременно да посетят Ребрата и да зададат куп неудобни въпроси, а оставаше и другата неизвестна величина в уравнението — Пека Ролинс. „Само две-три раздавания — обеща си Йеспер, — колкото да си начеша крастата. После ще ида да видя татко.“

Стомахът му се обърна при тази мисъл. Още не беше готов да се види с баща си насаме, да му каже истината за тази лудост. Нуждата да застане до игралната маса изведнъж стана непреодолима. Майната й на предпазливостта. Щом Каз не му беше осигурил нещо, по което да стреля, значи Йеспер имаше право на два зара и висок залог, за да си прочисти главата.

И точно тогава светът побеля.

Звукът беше като от гръмотевица, треснала наблизо. Въздушна вълна отлепи Йеспер от паважа, изстреля го във въздуха и го запрати обратно върху настилката, като междувременно го оглуши. Озовал се най-неочаквано сред буря от бял дим и прах, той се разкашля неудържимо. Каквото и да беше задръстило дробовете му, сега стържеше по гърлото му като стрито на прах стъкло. Очите му бяха пълни с прах. Йеспер съобрази, че не трябва да ги търка, затова само мигаше бързо с надежда да разкара мръсотията.

Надигна се на четири крака, ушите му звънтяха, трудно си поемаше дъх. Друг Господин Ален лежеше на земята до него, с черна сълза върху лакираната червена маска. Йеспер вдигна маската. Очите на Нина бяха затворени, от слепоочието й течеше кръв. Йеспер я разтърси за рамото.

— Нина! — кресна той да надвика писъците и воя наоколо.

Клепачите й потрепнаха, тя вдиша рязко и моментално се разкашля. Надигна се на лакти с мъка.

— Какво беше това? Какво стана?

— Не знам. Но явно не само Вилан е заложил бомби. Виж.

Гигантски черен кратер зееше във фасадата на Бялата роза. Легло висеше от изтърбушена стая на втория етаж и всеки миг щеше да се стовари във фоайето. Пълзящите рози по фасадата горяха и тежкият им аромат изпълваше въздуха. От вътрешността на къщата се чуваха викове.

— Светци, трябва да им помогна — каза Нина и Йеспер чак сега се сети, че тя беше работила в Бялата роза близо година. — Къде е Матиас? — попита Нина, шарейки с поглед по навалицата. — И Вилан? Ако това е поредната изненадка на Каз…

— Не мисля, че… — започна Йеспер и точно тогава друг взрив разтърси паветата под тях.

Двамата се проснаха по корем на земята, покрили главите си с ръце.

— Какво, в името на вси светии, става тук?! — извика Нина, уплашена и ядосана.

Хора пищяха и тичаха наоколо в търсене на някакво прикритие. Нина се надигна и погледна на юг покрай канала към дебелата колона дим, която се издигаше над друга къща за наслади.

— От Върбата ли е?

— Не — отвърна Нина и лицето й се изопна в ужас. Явно беше стигнала до някакво заключение, което все още убягваше на Йеспер. — Наковалнята.

В същия миг някакъв силует се изстреля към небето от руините на Наковалнята и свърна право към тях.

— Гриша — ахна Йеспер. — Явно имат парем.

Но когато фигурата се озова над тях и те проточиха вратове да зърнат някоя подробност, Йеспер разбра, че греши. Не вихротворец летеше над тях. Не, беше човек с криле — гигантски метални неща, които пляскаха с умопомрачителна скорост, толкова бързо, че беше трудно да ги различиш, почти като крилете на колибри. Летящият човек държеше някого — момче, което пищеше и викаше нещо, на равкийски сякаш.

— Видя ли това? Кажи, че си го видяла — изуми се Йеспер.

— Това е Марков — каза Нина. Изглеждаше по-спокойна, уплахата и гневът вече не кривяха лицето й. — Затова са се прицелили в Наковалнята.

— Нина! — Матиас вървеше с широки крачки по моста, Вилан подтичваше след него. И двамата бяха вдигнали маските над челата си, но пък градската стража си имаше други грижи в момента. — Ако Ван Ек…

Нина го стисна силно за ръката.

— Това беше Данил Марков. Той работеше в Наковалнята.

— Кой, онзи тип с крилете? — попита Йеспер.

— Не — каза Нина и поклати трескаво глава. — Пленникът му. Марков е огнетворец. — Посочи надолу по канала. — Удариха Наковалнята и Бялата роза. Излезли са на лов за Гриша. Търсят мен.

В същия миг втора крилата фигура се издигна над Бялата роза. Чу се нов трясък, една от стените поддаде, а мъж и жена, и двамата много високи, тръгнаха напред. Бяха с черни коси и бронзова кожа, точно като човека с крилете.

— Шуани — каза Йеспер. — Те пък защо са тук? И откога могат да летят?

— Сложете си маските — каза Матиас. — Трябва да се скрием някъде.

Смъкнаха маските на лицата си. Хаосът наоколо би трябвало да ги скрие добре, помисли си Йеспер. Уви, тази утешителна мисъл едва-що бе прекосила главата му, когато един от шуаните вдиша дълбоко, вдигнал глава, сякаш душеше въздуха. А после, за ужас на Йеспер, се завъртя бавно и погледна право към тях. Излая нещо на спътниците си и всички тръгнаха към тяхната групичка.

— Късно е да се крием — каза Йеспер. Свали с ядно движение наметалото и маската и опря приклада на пушката в рамото си. — Ако са тръгнали на лов, нека им угодим. Аз поемам летящия!

Нямаше намерение някакво си летящо момченце да отнеме твърдата почва под краката му. Не знаеше къде се е дянал другият летец, но най-вероятно беше зает с пленника си. Крилатият свръщаше наляво и надясно, нагоре и надолу като някаква пияна пчела.

— Стига си се мятал бе, бръмбар смотан — изръмжа Йеспер, а после натисна спусъка три пъти в бърза последователност. Куршумите намериха гърдите на крилатия, право в центъра, и той отхвърча назад.

Но вместо да пропадне към земята, летецът направи грациозно салто, възстанови равновесието си и се стрелна право към Йеспер.

Матиас стреляше по двамата шуански гиганти. Всеки изстрел би трябвало да е смъртоносен, но онези само залитаха, а после продължаваха напред.

— Вилан? Нина? — извика Йеспер. — Сега е моментът да се включите!

— Опитвам се — изсъска Нина. Ръцете й бяха вдигнати, юмруците стиснати. — Те нищо не усещат.

— Залегнете! — извика Вилан.

Метнаха се на паветата. Йеспер чу силен звук, после нещо черно се стрелна към летящия. Той свърна рязко наляво, но черното нещо се разцепи на две съскащи виолетови топки от пламък. Едната падна във водата на канала и угасна безславно, но другата удари летящия. Той се разпищя, удряше трескаво по тялото си, но виолетовите пламъци бързо обхванаха и него, и крилете му. Изгубил концентрация, той пропадна и се блъсна в една стена. Пламъците още горяха и явно с висока температура, защото жегата се усещаше въпреки разстоянието.

— Бягайте! — ревна Матиас.

Хукнаха към най-близката пресечка, Йеспер и Вилан напред, Нина и Матиас на крачка след тях. Вилан метна светлинна бомба през рамо, без да се цели. Бомбата счупи един прозорец, падна в стаята от другата му страна и освободи сиянието си, без да свърши никаква полезна работа.

— Току-що изкара акъла на някое бедно работещо момиче — каза Йеспер. — Дай ми това. — Грабна другата светлинна бомба от ръцете му и я метна на пътя на преследвачите, като побърза да се извърне, за да предпази очите си от експлозията. — Ето така се прави.

— Другия път няма да ти спасявам живота — каза задъхано Вилан.

— Ще ти липсвам. Мен всички ме обичат.

Нина изкрещя. Йеспер се обърна. Нина се мяташе неистово, уловена в сребриста мрежа, а шуанката придърпваше мрежата с пленницата към себе си, застанала разкрачена в средата на уличката. Матиас откри огън, но онази изобщо не се трогна.

— Куршумите не вършат работа! — каза Вилан. — Май имат метал под кожата или нещо такова.

И наистина, Йеспер видя метален блясък под кървавите рани от куршумите. Какво означаваше това, мамка му? Това хора ли бяха, или машини някакви? И как изобщо беше възможно такова нещо?

— Мрежата! — изрева Матиас.

Всички хванаха металната мрежа и напрегнаха мишци да издърпат Нина към себе си, но шуанката дърпаше упорито в обратната посока със свръхестествена сила.

— Трябва да срежем с нещо въжето! — извика Йеспер.

— Майната му на въжето — изсъска Нина през зъби и измъкна един от револверите му от кобура. — Пуснете! — изкомандва тя.

— Нина… — повиши глас Матиас.

— Пуснете ме!

Пуснаха мрежата и инерцията повлече Нина обратно по уличката. Шуанката залитна назад, на после сграбчи мрежата и с едно дръпване изправи Нина на крака.

Нина изчака последния възможен момент, преди да каже:

— Да видим дали цялата си от метал.

Натика дулото на револвера в окото на гигантката и натисна спусъка.

Изстрелът не просто извади окото й, а отнесе горната половина на черепа. В първия миг жената остана на крака, сграбчила Нина. На мястото на липсващата половина от лицето й имаше каша от кост, розова мозъчна тъкан и парченца метал. А после най-сетне се срина.

Нина се давеше от напъни за повръщане и дърпаше неистово мрежата.

— Извадете ме от това нещо, преди приятелчето й да е дошло.

Матиас разкъса мрежата и всички хукнаха отново, ботушите им тропаха по паветата, сърцата им биеха бясно.

В главата на Йеспер звучеше гласът на баща му отпреди години, глас, пълен с уплаха, глас, който сега го пришпорваше по уличките на Кетердам като попътен предупредителен вятър. „Страх ме е, синко. Светът е жесток към хора като теб.“ Какво бяха изпратили шуаните след Нина? А явно и след всички Гриша в града? След него самия?

Йеспер отдавна живееше на ръба, през ден се разминаваше на косъм с поредната катастрофа, но сега за пръв път изпитваше див страх за живота си.