Алчни крале

32. Иней

Тази сутрин не беше лесно да се вмъкне в Бартерната църква. Намираше се близо до Борсата и Бюрсканал и покривите й не се свързваха с други, а когато Иней пристигна, входовете вече бяха завардени от стражи. Но тя беше Привидението и умееше да намира скришни места, кьошета и пукнатини, които другите не виждаха.

Забранено беше да се внасят оръжия в Бартерната църква по време на търга, затова пушката на Йеспер беше прикрепена на нейния гръб. Иней изчака скрита в един вход, докато не видя група стражи да бутат каруца, пълна с дървени трупи, към гигантската двойна врата на църквата. Сигурно за поредната барикада било в катедралата, било в страничните параклиси. Изчака стражите да спрат, после напъха качулката под яката си, за да не се влачи по земята, и се плъзна под каруцата. Хвана се за ока, висеше на няма и педя от паветата, и така влезе заедно с каруцата и стражите през входа и оттам по централната пътека. Преди да са стигнали до олтара, Иней се пусна и се търколи между пейките, избягвайки на косъм колелетата.

Пълзеше по студения под успоредно на олтара, изчака в края на пътечката между пейките и се стрелна зад една от колоните на западната аркада. Придвижи се на прибежки между колоните и накрая се мушна в разширението към параклисите в палеца на Гезен. Тук отново запълзя зад пейките, защото не знаеше къде патрулират стражите, а не искаше да я хванат как се разхожда из църквата.

Стигна до първия параклис и изкачи стълбището до портокаловия параклис над него. Олтарът му беше позлатен, но като форма наподобяваше щайги с портокали и други екзотични плодове. В центъра му беше вградено платно на ДеКапел, изобразяващо търговско семейство в черни дрехи, сгушено в шепата на Гезен над цитрусова горичка.

Иней се покатери върху олтара, засили се, подскочи и се улови за купола отгоре, увиснала почти отвесно. Пропълзя до центъра на купола и запря гръб в по-малкия купол, който го увенчаваше като шапка. Едва ли щяха да я чуят оттук, но все пак изчака звуците на триони и чукове да затрещят откъм катедралата, после изрита силно едно от стъклените пана, през които светлината влизаше в параклиса. Първия път не стана нищо, но при втория опит стъклото се напука и излетя навън. Иней мушна ръка в ръкава си и така изчисти остатъците от стъклото по черчевето, после се промуши през отвора и стъпи върху купола. Прикрепи катераческо въже към рамката на прозореца и се спусна обратно да вземе пушката на Йеспер. Беше я оставила там, за да не влияе на равновесието й.

Накрая се озова върху палеца на Гезен. Сутрешната мъгла се разнасяше, денят щеше да е горещ. Иней тръгна по палеца към стръмните кули на основната катедрала и започна отново да се катери.

Това беше най-високата част на църквата, но пък теренът й беше познат и това й помагаше много. От всички покриви в Кетердам катедралата й беше любима. Изучила бе релефа й просто така, без конкретна причина. Би могла да наблюдава Борсата или Бюрсканал от много други места, когато поредният удар го изискваше, но тя неизменно си избираше Бартерната църква. Кулите й се виждаха от цял Кетердам, медното покритие отдавна беше позеленяло, а металният скелет на куполите предлагаше удобни захвати и добро прикритие. Беше като сиво-зелена приказна страна, която си беше само нейна.

Акробатката в нея неведнъж си бе представяла как опъва кабел между най-високите кули. „Кой ще дръзне да предизвика самата смърт? Аз ще го направя.“ Местните сигурно биха сметнали едно акробатично представление на покрива на катедралата си за богохулство. Освен ако Иней не продава билети, разбира се.

Докато с Вилан работеха по чертежа на катедралата, бяха избрали няколко места, където Иней да заложи експлозиви по настояване на Каз. Това им била „застраховката“. Само за Каз хаосът се равняваше на сигурност. Бомбите бяха сглобени така, че да вдигнат много шум, но да причинят минимални щети. И все пак, ако нещо се объркаше, щяха да отвлекат вниманието в точния момент.

Когато приключи с експлозивите, Иней зае удобна позиция с добър изглед към полукръглата апсида и просторния неф на катедралата. Оттук щеше да вижда идеално представлението долу, между широките подпорни греди и мрежата, опъната между тях. Понякога идваше тук да послуша органа и песните на църковния хор. Високо над града и сред вибриращите през камъка звуци на органа Иней се чувстваше по-близо до светците.

Акустиката беше отлична и тя лесно би могла да различи всяка дума от проповедта, но тази част от службата не й беше интересна. Гезен не беше нейният бог и Иней нямаше желание да й четат лекции как по-добре да му служи. Не й харесваше и олтарът на Гезен — плоска и грозна скала, около която уж е бил изграден храмът. Някои наричаха олтара Първата наковалня, други — Хаванчето, но днес щеше да е декор в едно позорно наддаване. От мисълта за търга стомахът й се сви. Самата тя уж работеше по договор, уж беше дошла в Керч по своя воля. Така беше по документи. Там не фигурираше историята на отвличането й, не се споменаваше и дума за ужаса в търбуха на роботърговския кораб, за унижението в ръцете на Леля Хелеен и ежедневните кошмари в Менажерията. Керч беше изкован от търговия, но каква част от тази търговия купуваше и продаваше човешка плът? Свещениците на Гезен се пенявеха енергично срещу робството, но каква част от Кетердам беше построена от данъците на бордеите? Колко от енориашите наемаха момчета и момичета, които почти не говореха езика, да търкат подове и да сгъват пране срещу дребни грошове и договор, който не биха могли да изплатят?

Ако Иней получеше парите си, ако си купеше кораб, би могла да промени нещо. Стига да оцелееше днес, разбира се. Представи си всички тях — Каз, Нина, Матиас, Йеспер, Вилан, Кювей — кацнали в редичка върху опънат кабел, без друго осигурително въже, освен надеждата и вярата си един в друг. Пека със сигурност дебнеше в църквата долу, а и Дуняша едва ли бе много далеч. Беше нарекла кехлибареното момиче своя сянка, но може би то беше и знак, напомняне, че Иней не е създадена за такъв живот. И все пак този град очевидно бе домът на Иней, а Дуняша беше натрапницата.

Проследи как стражите проверяват за последно приземния етаж на църквата, претърсват нишите и параклисите. Сигурно щяха да пратят неколцина по-смели свои колеги да огледат и покрива, но там имаше много скришни места, а при нужда Иней винаги можеше да се върне в купола при палеца и да ги изчака там.

Стражите заеха позиции и Иней чу капитанът да се разпорежда на висок глас къде да бъдат настанени членовете на Търговския съвет. Появи се и университетският лекар, който трябваше да удостовери доброто здраве на Кювей, а един страж добута на количка катедрата за водещия търга. Стана й криво, като видя разни Грошове да се мотаят по пътеките между пейките заедно със стражите от градската. Надули се бяха като жаби, наслаждаваха се на новопридобитата си власт, размахваха един към друг лилавите си панделки и се смееха на висок глас. Истинските стражи не изглеждаха особено доволни, а поне двама от Съвета на търговците наблюдаваха ставащото изпод вежди. Сигурно се чудеха дали мобилизирането на банда от Кацата няма да им излезе през носа. Ван Ек беше поканил Ролинс на този танц, но Иней не мислеше, че кралят на Кацата ще го остави до води.

Зарея поглед към града, от пристанището чак до черните обелиски на приливниците. Нина се беше оказала права за Съвета на приливите. Явно предпочитаха да изчакат развитието на нещата в наблюдателните си кули. Макар че като нищо можеше да седят в катедралата долу и никой да не разбере, защото никой не знаеше кои са и как изглеждат. Насочи поглед към Кацата. Надяваше се, че Нина е добре и не са я разкрили, че засиленото присъствие на стражата в Бартерната църква ще направи улиците по-безопасни.

Пладне превали и пейките долу започнаха да се пълнят с любопитни зрители — магазинери в дрехи от груботъкано платно, моряци и биячи от Дъгите, наконтени с най-кичозните си костюмчета в стила на Кацата, цели стада от облечени в черно търговии, някои придружени от съпругите си, чиито светли лица се въртяха любопитно над белите дантелени якички и под завитите на кравай плитки.

След тях дойдоха фйерданските дипломати. Облечени бяха в сребристо и бяло, ескортирани от дрюскеле в черни униформи, до един златокоси и златокожи. Дори само ръстът им респектираше. Матиас сигурно познаваше някои от тези мъже и младежи. Сигурно е служил с част от тях. Как ли щеше да се почувства от тази среща сега, когато бе официално обявен за предател?

Следваща поред беше земската делегация с празни кобури на кръста — накарали ги бяха да оставят оръжията си на входа. Бяха високи като дрюскеле, но по-тънки в снага, някои бронзови като нея, други с топлокафява кожа като Йеспер, едни с ниско подстригана коса, други с дебели плитки и кокчета на тила. И там, в края на земската делегация, Иней зърна Йеспер. Като никога, не беше най-високият в тълпата, а с вдигнатата яка на памучното си сако и ниско нахлупената шапка едва ли щяха да го познаят. Така поне се надяваше Иней.

Когато пристигнаха равкийците, жуженето в катедралата прерасна в рев. Как ли възприемаха тази международна навалица магазинерите, търговците и негодниците на Кетердам?

Мъж в синьо-зелен редингот предвождаше делегацията, обграден от рояк равкийски войници в светлосини парадни униформи. Легендарният Щормхунд, без съмнение. Излъчваше чиста проба самочувствие, крачеше спокойно и енергично, сякаш се разхождаше по палубата на някой от собствените си кораби, при това не сам, а в компанията на две също толкова легендарни жени — Зоя Назяленски от едната му страна и Женя Сафина от другата. Иней съжали, че е изпуснала шанса си да се запознае с равкийците. Като си помислеше какво би могла да научи за месец сред екипажа на Щормхунд…

Фйерданите се надигнаха от местата си, дрюскеле се изстъпиха пред равкийските войници и Иней се уплаши, че ще си скочат, но двама от Търговския съвет хукнаха напред, последвани от отряд на градската стража.

— Керч е неутрална територия — повиши нервно глас един от съветниците. — Тук сме по работа, а не за война.

— Всеки, който наруши светостта на Бартерната църква, ще загуби правото си да участва в търга — настоя другият, размахал ръце.

— Защо вашият слаб цар изпраща мръсен пират да го представлява, това питам аз — изпъчи се фйерданският посланик и гласът му отекна подигравателно из катедралата.

— Капер — поправи го Щормхунд. — Сигурно е решил, че красотата ми ще бъде предимство. Но по вашите места това не е фактор, прав ли съм?

— Надут паун. Вониш на Гриша.

Щормхунд театрално подуши въздуха.

— Удивително е, че усещаш нещо през смрадта на лед и кръвосмешение.

Посланикът почервеня до синкаво и един от другите делегати побърза да го дръпне назад.

Иней завъртя очи. Тези двамата бяха по-зле и от бандитски босове, които си ги мерят в Кацата.

Настръхнали и мърморещи, фйерданите и равкийците заеха местата си от двете страни на пътеката, докато келската делегация влизаше без много шум в катедралата. Ала броени секунди по-късно всички наскачаха отново, когато някой извика:

— Шуаните!

Множеството обърна едновременно глави към гигантската двойна врата и шуаните, които се проточиха в колона, истински прилив от червени знамена с конете и ключовете на шуанския герб и униформи в маслинов цвят и златна бродерия. Шуаните поеха с маршова стъпка и каменни физиономии по широката пътека между пейките, после набиха крак и спряха, докато посланикът им се възмущаваше на висок глас, че настаняват неговата делегация назад — не можело равкийци и фйердани да седят по-близо до сцената. Дали имаше и кергууд сред тях? Иней вдигна поглед към бледото пролетно небе. Никак не й допадаше мисълта някой крилат войник да я грабне от покрива.

Накрая Ван Ек се появи някъде иззад сцената, тръгна по пътеката към шуаните и се сопна:

— Ако сте искали да седнете отпред, да бяхте дошли по-рано, вместо да се кичите и контите.

Шуани и керчи се препираха още няколко минути, после делегацията зае неохотно отредените й места. Гигантското помещение шумеше напрегнато, хората се оглеждаха преценяващо. Повечето не знаеха защо Кювей е толкова важен, бяха чували слухове за новата дрога, позната под името юрда парем, и сега гадаеха защо едно шуанско момче е привлякло такива високопоставени участници в търга за договора си. Малкото редови търговци, насядали на първия ред с намерението да наддават, сега вдигаха рамене, споглеждаха се и клатеха зачудено глави. Очевидно бе, че в този търг няма място за дребни риби.

От камбанарията на църквата се чу звънтежът за три камбани и се сля с отброяването от часовниковата кула на „Гелдренер“. А после настана тишина. Търговците от Съвета се събраха на подиума. Всички в катедралата едновременно обърнаха глави. Двойната врата се отвори и през прага влезе Кювей, ескортиран от Каз, Матиас и отряд на градската стража. Матиас беше облечен с обикновени дрехи на дребен търговец, но въпреки това приличаше досущ на войник в парадна униформа. А с насиненото си око и сцепената устна Каз изглеждаше дори по-зле от обикновено, въпреки отлично скроения си черен костюм.

Залата се взриви. Трудно беше да се прецени кой вика най-силно. Най-търсените престъпници на Кетердам крачеха по централната пътека на Бартерната църква. Щом зърнаха Каз, пръснатите из залата Грошове започнаха да го освиркват. Дрюскеле моментално бяха познали Матиас и деряха гърла на фйердански, вероятно го засипваха с обиди.

Правилата на търга щяха да защитят Каз и Матиас, но само докато чукчето не удареше за последно. И двамата обаче изглеждаха напълно спокойни. Вървяха с изправени гърбове и вперени напред погледи, а Кювей ситнеше помежду им.

Горкият Кювей не се справяше толкова добре. Шуаните крещяха някаква дума, повтаряха я до припадък — „шеяо, шеяо“ Иней не знаеше какво означава, но едва ли бе нещо приятно, защото Кювей трепваше и се свиваше при всяко повторение.

Аукционерът се качи на подиума и застана до олтара. Не друг, а Йелен Радмакер, един от инвеститорите, които бяха присъствали на нелепата презентация за маслените фючърси, изнесена от Йеспер. Иней го беше проучила по заръка на Каз и знаеше, че Радмакер е изключително почтен, набожен човек без друго семейство, освен също толкова набожната си сестра, която по цял ден търкаше подовете на обществени сгради в служба на Гезен. Радмакер беше блед, с бухлати оранжеви вежди и приведена стойка, изобщо приличаше на гигантска скарида.

Иней обходи с поглед кулите на катедралата и куполите на параклисите по разперените пръсти на Гезен. Никаква следа от патрули по покривите. Чак да се засегнеш. Но може би Пека Ролинс и Ян ван Ек бяха планирали нещо друго за нея.

Радмакер удари три пъти с чукчето, свирепо.

— Ред! — изрева той.

Врявата в залата утихна до нестроен шепот.

Кювей, Каз и Матиас се качиха на подиума и застанаха близо до олтара така, че Каз и Матиас да скриват частично от поглед тресящия се Кювей.

Радмакер изчака да се възцари пълна тишина и чак тогава започна да рецитира правилата на аукциона, а след това и условията, при който Кювей щеше да приеме служба по договор. Иней погледна към Ван Ек. Как ли се чувстваше сега, на една ръка разстояние от плячката, която преследваше от толкова време? Изражението му беше самодоволно, нетърпеливо. „Вече пресмята следващия си ход“ — осъзна Иней. Стига Равка да не спечелеше наддаването — а как биха могли при опразнената си от войните хазна — Ван Ек щеше да постигне своето, тайната на юрда парем щеше да излезе на бял свят и да посее хаос. Цената на юрда щеше да удари тавана, а той щеше да натрупа несметно богатство покрай тайно изкупените обработваеми площи и инвестицията си в консорциума на Йоханус Ритвелд.

Радмакер даде знак на лекаря от университета, мъж с лъскаво плешиво теме. Той премери пулса на Кювей, преслуша гърдите му, погледна езика и зъбите му, даже премери колко е висок. Безумен спектакъл, който неприятно напомни на Иней как Леля Хелеен я ръчкаше и оглеждаше на палубата на роботърговския кораб.

Лекарят приключи и затвори чантата си.

— Да чуем заключението ви, моля — каза Радмакер.

— Момчето е в добро здраве.

Радмакер се обърна към Кювей:

— Драговолно ли приемаш правилата на този аукцион и изхода от наддаването?

И да отвърна нещо хлапето, отговорът му не стигна до Иней.

— Говори по-силно, момче.

Кювей преглътна и пробва отново.

— Да, приемам ги.

— Да започваме тогава. — Лекарят слезе от подиума, а Радмакер вдигна отново чукчето. — Кювей Юл-Бо драговолно приема условията на този аукцион и предлага услугите си срещу справедлива цена под надзора на Гезен. Ще се приемат само оферти в крюге. Участниците в наддаването ще пазят тишина. Всяко вмешателство в търга и всяка проява на неприлично поведение ще бъдат наказвани с цялата строгост на керчския закон. Наддаването започва с един милион крюге. — Направи пауза, после: — В името на Гезен, нека аукционът започне.

Сумите заваляха една след друга, толкова бързо, че Иней трудно следеше наддаването, всяка по-голяма от предишната, Радмакер повтаряше всяка оферта на скороговорка и удряше с чукчето.

— Пет милиона крюге — извика шуанският посланик.

— Пет милиона — повтори Радмакер. — Чувам ли шест?

— Шест — реагираха веднага фйерданите.

Лаещият глас на Радмакер рикошираше в стените на катедралата като пушечна стрелба. Щормхунд мълчеше, оставяше фйерданите и шуаните да се замерят с оферти, земската делегация се включваше от време на време с по-малки стъпки в напразен опит да укроти инерцията на наддаването. Келските делегати седяха мълчаливо по местата си и наблюдаваха случващото се. Иней се чудеше колко ли знаят и защо не участват в наддаването — защото не искат или защото не им е по джоба.

Мнозина бяха наставали, неспособни да стоят кротко по местата си. Денят беше топъл, а врявата в катедралата бе нажежила атмосферата допълнително. Хората си вееха кой с каквото намери и дори членовете на търговския съвет, събрани на куп като жури от свраки, попиваха с кърпички челата си.

Когато наддаването удари четиридесет милиона крюге, Щормхунд най-после вдигна ръка.

— Петдесет милиона — каза той.

Бартерната църква потъна в мълчание.

Дори Радмакер се стресна в първия миг, но после възвърна хладнокръвието си и повтори офертата:

— Петдесет милиона крюге от равкийската делегация. — Търговците си шепнеха, вдигнали ръце пред устата си, несъмнено потриваха ръце при мисълта за комисионната, която щяха да приберат.

— Ще чуем ли друга оферта? — попита Радмакер.

Шуаните се съвещаваха, фйерданите правеха същото, макар че по-скоро се караха, отколкото да обсъждат стратегията си. Земците чакаха да видят какво ще стане.

— Шейсет милиона крюге — обяви шуанският посланик.

Стъпка с десет милиона. Точно както беше предсказал Каз.

Фйерданите бяха следващи с оферта от шейсет милиона и двеста хиляди. Виждаше се, че такава малка стъпка се отразява зле на гордостта им, но земците побързаха да успокоят наддаването на свой ред с оферта от шест милиона и петстотин хиляди.

Ритъмът на наддаването се промени, офертите идваха на по-малки стъпки, като бавно наближаваха шейсет и два милиона. Когато и този праг беше достигнат, шуаните изгубиха търпение.

— Седемдесет милиона крюге — отсече посланикът им.

— Осемдесет милиона — извика Щормхунд.

— Деветдесет. — Шуаните вече не чакаха Радмакер да повтори офертата.

Дори от своето място Иней виждаше пребледнялото и паникьосано лице на Кювей. Офертите твърде бързо бяха стигнали твърде високо.

— Деветдесет и един милиона — каза Щормхунд в закъснял опит да укроти темпото.

Сякаш му е писнало от това надцакване, шуанският посланик пристъпи напред и ревна:

— Сто и десет милиона крюге.

— Сто и десет милиона крюге от делегацията на Шу Хан — кресна Радмакер, забравил за хладнокръвието си при тази гигантска сума. — Чувам ли друга оферта?

Бартерната църква тънеше в тишина, сякаш всички присъстващи са свели глава в молитва.

Щормхунд се изсмя хрипливо и вдигна рамене.

— Сто и двайсет милиона крюге.

Иней прехапа долната си устна толкова силно, че усети вкуса на кръв.

Тряаас! Масивната двойна врата се отвори рязко. Вълна от морска вода се изля в нефа, запени се между пейките, после изчезна в облак пара. Превъзбудената врява на тълпата прерасна в стреснати викове.

Петнайсет фигури в сини наметала влязоха в колона, плащовете им се развяваха под напора на невидим вятър, мъгла криеше лицата им.

Хората крещяха да им върнат оръжията, някои се прегръщаха уплашено и пищяха. Иней видя как един търговец трескаво маха с ветрило на припадналата си съпруга.

Фигурите се плъзгаха сякаш безтелесни по пътеката между пейките, наметалата им се гънеха на бавни вълни.

— Ние сме Съветът на приливите — обяви заметнатата в синьо фигура начело. Женски глас, плътен и безапелационен. Мъглата скриваше напълно лицето й, неспокойни къдрици под качулката на наметалото. — Този търг е измама.

Иней чу как Радмакер призовава към ред, а миг по-късно се метна наляво, движена изцяло от инстинкт, част от секундата преди нещо да разцепи въздуха край нея. Малко кръгло острие сряза ръкава на туниката й и отскочи от медния покрив.

— Това беше предупреждение — каза Дуняша. Кацнала бе върху металния скелет на една от кулите на трийсетина стъпки от Иней, светлата качулка, вдигната около лицето й, чиста като пресен сняг под лъчите на следобедното слънце. — Ще те гледам в очите, когато те пратя при смъртта.

Иней посегна към ножовете си. Време беше да отговори на своята сянка.