Алчни крале

19. Матиас

— Залегни бе! — кресна Матиас на Кювей.

Шуанското хлапе се залепи за пода. Втори залп разцепи въздуха и строши цветното стъкло на още един прозорец.

— Или държат да хабят мунициите си, или това са предупредителни изстрели — каза Йеспер.

Приведен ниско, Матиас притича към отсрещната стена и надникна през една цепнатина в каменния градеж.

— Обградени сме — каза той.

Хората между надгробните плочи не бяха от градската стража обаче. На треперливата светлина от фенери и факли Матиас различи крещяща шарения — раирани жилетки и карирани сака. Униформата на Кацата. И оръжията им бяха шарени — пушки, ножове по половин метър, дървени бухалки.

— Не виждам татуировките им — каза Йеспер. — Но мога да се закълна, че онзи отпред е Доти.

„Доти.“ Матиас смръщи чело в опит да си спомни къде е чувал името. И тогава се сети — Доти ги беше завел при Пека Ролинс, когато Каз го потърси за онзи заем.

— Лъвските грошове.

— Много Лъвски грошове.

— Какво искат? — изграчи уплашено Кювей.

Матиас чуваше смях и викове, а под всичко това — ниското, трескаво жужене на войници, които знаят, че предимството е на тяхна страна и надушват кръвопролитие във въздуха.

Грошовете се развикаха доволно, когато един от тях хукна напред и хвърли нещо към гробницата. Нещото влетя през счупения прозорец и падна с дрънчене на пода. От двата му края изригна зеленикав дим.

Матиас грабна един конски чул от купчината одеяла, метна го върху контейнера, после награби цялото нещо и го изхвърли обратно през прозореца. Очите му горяха, сълзи се стичаха по бузите му. Нов залп стрелба разцепи въздуха.

Онова специфично жужене стигна връхната си точка и Лъвските грошове се хвърлиха в атака.

Йеспер стреля веднъж и не пропусна — един от настъпващите мъже се срина, а факлата му бързо угасна върху влажната земя. Следващите му изстрели също намериха безпогрешно целта си, още Грошове изпопадаха, фронтът им се разби и всичко живо се юрна да търси прикритие.

— Точно така, момчета, идвайте ми в редичка — мрачно каза той.

— Предайте се! — ревна Доти иззад една надгробна плоча. — Не можете да ни застреляте всичките.

— Не те чувам добре — извика в отговор Йеспер. — Ела по-близо.

— Пробихме лодките ви. Само с нас можете да се махнете от този остров. Така че излезте кротко или ще върнем в Кацата само главите ви.

— Внимавайте! — каза Матиас. С приказките си Доти им беше отвлякъл вниманието. Втори контейнер с газ влетя през прозореца, после още един. — Катакомбата! — ревна Матиас и всички хукнаха към дъното на гробницата, набутаха се в тесния проход и затвориха каменната врата след себе си. Йеспер разкъса ризата си и я навря в процепа между вратата и пода.

Мракът беше почти пълен. В първия миг не се чуваше друго, освен спастичната кашлица, с която се опитваха да разкарат газа от дробовете си. После Йеспер тръсна една свещулка и лицата им се появиха в зловещото зеленикаво сияние.

— Как са ни открили, мамка му? — попита той.

— Няма значение — каза Матиас. По-късно щяха да се питат как Ролинс е разкрил скривалището им на острова. Сега имаха по-неотложни тревоги. Нещо повече, щом Пека Ролинс е пратил бандата си след тях, значи и Нина беше в опасност. — С какво разполагаме?

— Вилан остави от онези виолетови бомби, в случай че налетим на шуански войници, аз имам и две от светлинните. Кювей?

— Аз нямам нищо — отвърна той.

— Ами в тъпата ти раница? — попита Йеспер. — Нищо полезно ли няма в нея?

Кювей притисна раницата към гърдите си.

— Само тетрадките — каза той и подсмръкна.

— Ами нещата, които останаха след Вилан? — попита Матиас. Не си бяха направили труда да разчистят.

— Май остана нещо от материалите за фойерверките. Онези, дето ги гръмнахме на моста Гоедмед — каза Йеспер.

Звуци на врява долетяха отвън.

— Ще взривят вратата на гробницата — каза Матиас.

Така би постъпил той, ако искаше да вземе пленници.

Един пленник, по-точно — сигурен беше, че от трима им Грошовете ще държат да опазят жив единствено Кювей.

— Навън има поне трийсет бандюги, дето си точат зъбите за кожите ни — каза Йеспер. — От гробницата има само един изход, а дори да се измъкнем някак от нея, не можем да се измъкнем от острова. Спукана ни е работата.

— Може би не — каза Матиас, загледан в призрачното зелено сияние на свещулката.

Не беше талантлив стратег като Каз, но все пак беше отгледан от военни. Може би имаше начин да се измъкнат.

— Да не си луд? Грошовете със сигурност знаят, че сме само шепа хора.

— Вярно — кимна Матиас. — Но не знаят, че двама от нас са Гриша. — Мислеха си, че преследват учен, а не огнетворец.

Колкото до Йеспер, той пазеше фабрикаторските си умения в дълбока тайна.

— Да бе, двама гришани без никаква подготовка — каза Йеспер.

Чу се силен трясък, стените на гробницата се разлюляха и Матиас политна към другите двама.

— Идват! — изписка Кювей.

Но стъпки не се чуха, само още викове отвън.

— Зарядът не е бил достатъчно голям — каза Матиас. — Искат Кювей жив, затова внимават. Все още имаме шанс. Кювей, колко топлина можеш да извлечеш от пламък?

— Мога да засиля горенето, но ми е трудно да поддържам огъня дълго.

Матиас си спомни виолетовите пламъци, които облизваха тялото на летящия шуанец. Пламъци, които нищо не можеше да изгаси. Вилан беше казал, че горели с по-висока температура от обикновения огън.

— Дай ми една от бомбите — каза той на Йеспер. — Ще взривя задната стена на катакомбата.

— Защо?

— За да си помислят, че ще избягаме оттам — каза Матиас, докато залагаше бомбата в дъното на каменния проход.

— Сигурен ли си, че и ние няма да се взривим с все стената?

— Не — призна Матиас. — Но освен ако нямаш някоя гениална идея…

— Аз…

— Да застреляш възможно най-много Грошове, преди да умрем, не се брои за гениална идея.

Йеспер сви рамене.

— Действай тогава.

— Кювей, веднага, щом гръмне бомбата, тичай с всички сили към предната врата. Газът би трябвало да се е разнесъл, но въпреки това искам да тичаш. Аз ще съм на крачка след теб да те прикривам. Сещаш ли се за гробницата с голямата пречупена мачта?

— Онази вдясно?

— Да. Тичай право натам. Йеспер, ти вземи нещата, които Вилан е оставил, и направи същото.

— Защо?

Матиас запали фитила.

— Или ще изпълняваш моите заповеди, или ще задаваш въпросите си на Лъвските грошове, избирай. Наведете глави.

Бутна и двама им към стената и ги прикри колкото можа с тяло миг преди от края на прохода да се чуе гръмовен трясък.

— Тичайте!

Изстреляха се през вратата на катакомбата.

Матиас хвана рамото на Кювей и го бутна решително през остатъците от зеления газ. Прекосиха на бегом помещението и спряха за миг пред вратата.

— Тичайте право към счупената мачта — напомни им Матиас, после изрита вратата и метна светлинна бомба във въздуха. Бомбата се взриви с диамантено бяло сияние, но той вече тичаше към прикритието на дърветата, луташе се от един надгробен камък към следващия и стреляше с пушката си.

Грошовете отвърнаха на огъня и Матиас се метна зад купчина обрасли с мъх камъни. Видя как Йеспер изхвърча през вратата на гробницата, откри огън с пистолетите си и хукна към пречупената каменна мачта. Матиас хвърли последната светлинна бомба, Йеспер се претърколи надясно, а пушечната стрелба се издигна в кресчендо като разразяваща се буря — Лъвските грошове бяха зарязали дисциплината, забравили бяха обещаната награда и хвърляха срещу тях всичко, с което разполагаха. Ролинс със сигурност им бе наредил да заловят Кювей жив, но Грошовете бяха канални плъхове от Кацата, а не обучени войници.

Матиас залази по корем към гробницата с пречупената мачта.

— Добре ли сте? — попита той, когато стигна при другите.

— Поозорихме се, но още дишаме — отвърна Йеспер. Кювей се тресеше целият, но все пак кимна. — Фантастичен план впрочем. Вместо да сме обградени в гробницата, сега сме обградени тук, на открито. Чудя се какво стратегическо предимство сме спечелили.

— Успя ли да вземеш нещата на Вилан? Прахчетата?

— Каквото беше останало — каза Йеспер и извади три пакетчета от джобовете си.

Матиас избра едно.

— Ще можеш ли да въздействаш на прахчетата?

Йеспер се размърда неспокойно.

— Да. Май. Направих нещо подобно в Ледения палат. Защо?

„Защо, защо.“ В ордена на дрюскеле щяха да го хвърлят в кариера за неподчинение.

— В гробището уж бродят призраци, нали така? Е, ние ще си направим малко призраци. — Матиас погледна иззад ъгъла на гробницата. — Настъпват. Искам да изпълнявате заповедите ми, без да задавате въпроси. И двамата.

— Нищо чудно, че с Каз не се разбирате — измърмори Йеспер.

Възможно най-кратко Матиас им обясни какво е намислил — тук и щом стигнат до брега на острова. Стига планът да сработи.

— Не съм правил такова нещо преди — каза Кювей.

Йеспер му намигна.

— Точно затова е толкова вълнуващо.

— Готови ли сте? — попита Матиас.

После отвори пакетчето. Йеспер вдигна ръце и с тих пукот прахообразната субстанция се издигна в облак. Увисна във въздуха, сякаш времето беше спряло. Йеспер се съсредоточи, пот изби по челото му, после рязко протегна ръце напред. Облакът изтъня, затъркаля се към Лъвските грошове, налетя на запалена факла и избухна в зелено.

Хората около нещастника с факлата ахнаха.

— Кювей! — изсъска Матиас.

Кювей вдигна ръце и зеленият пламък пропълзя по дръжката на факлата, после и по ръката на човека, който я държеше. Онзи писна, хвърли факлата и се замята по земята в опит да угаси пламъците.

— Продължавай в същия дух — каза Матиас.

Кювей раздвижи пръсти, но зелените пламъци угаснаха.

— Съжалявам! — изписка хлапето.

— Нищо, направи друг огън — каза Матиас.

Нямаше време да успокоява наранената му гордост.

Кювей протегна отново ръце и един от фенерите на Лъвските грошове избухна в спирала от жълт огън. Хлапето се сви, сякаш не беше очаквало толкова зрелищен резултат.

— Съсредоточи се — настоя Матиас.

Кювей завъртя китки и жълтата спирала се разтегли нависоко.

— Хей — каза Йеспер. — Никак не е зле.

Отвори друго пакетче, тръсна го силно да изсипе прахообразната субстанция, подхвана я, преди да се посипала на земята, и я насочи към огъня на Кювей. Пламтящата спирала се оцвети в наситено трептящо червено.

— Стронциев хлорид — измърмори стрелецът. — Този ми е любимият.

Кювей завъртя китка и още един огнен поток се присъедини към изтеглената спирала от фенера, после още един, сплетоха се като гигантска змия, източиха се още по-нависоко, увиснали над Черното було и готови да ударят.

— Призраци! — ревна един от Грошовете.

— Много си тъп — отвърна друг.

Матиас гледаше как червената змия се гърчи в огнени изблици и усети как старият страх надига глава в гърдите му. Свикнал бе с Кювей и рядко се сещаше, че момчето е Гриша, но именно огнетворци бяха опожарили селото му при едно погранично стълкновение. „Онова беше война — напомни си той. — Както и това.“

Бяха отвлекли вниманието на Лъвските грошове, но нямаше да е за дълго.

— Прати огъня към дърветата — каза той.

Кювей изпъшка, после разпери широко ръце. Сочните пролетни листа издържаха миг преди да се подпалят.

— Имат Гриша — изкрещя Доти. — Минете им по фланга!

— Към брега! — каза Матиас. — Тръгвайте! — Тримата хукнаха между надгробни плочи и каменни статуи на светци. — Кювей, бъди готов. Искам да се постараеш, момче.

Хързулнаха се по стръмния бряг и се приземиха на купчина в плитчината. Матиас извади виолетовите бомби, удари ги силно в корпуса на една от пробитите лодки, после ги метна към средната. Дълги виолетови пламъци погълнаха лодките за миг. Този огън беше наистина зловещ, не само заради цвета, а и заради особената си плътност. Матиас често бе изминавал пътя до града и знаеше, че тук е най-плиткият участък на канала, дълъг пясъчен нанос, където лодките засядаха. И все пак отсрещният бряг изглеждаше невъзможно далече.

— Кювей — каза той със спокоен глас, като се молеше наум момчето да се окаже достатъчно силно за плана му, — направи ни пътека.

Кювей протегна ръце напред, пламъците се изляха във водата, повърхността й възвря и се издигна в гъст облак пара. В първия момент Матиас не можа да се ориентира, виждаше само бяла стена от вихрещи се водни пари. А после стената се раздели едва доловимо и той видя риби да се мятат в калта и раци да търчат по дъното на канала. Разкаляна пътека, обточена от виолетови пламъци, които изяждаха водата от двете й страни.

— В името на вси светии и магаретата им! — ахна с благоговение Йеспер. — Кювей, ти успя бе, момче!

Матиас се обърна към острова и откри стрелба по дърветата.

— Побързайте! — извика той и всички хукнаха по пътеката, която не съществуваше допреди миг, тичаха към другия бряг на канала, към прикритието на улиците и пресечките. „Противоестествено“ — мрънкаше едно гласче в главата му. „Не — помисли си Матиас, — чудотворно.“

— Нали си даваш сметка, че предвождаш своя собствена армия от гришани? — подхвърли задъхано Йеспер, когато изпълзяха от калта и забързаха по тъмните улички към Сладкия риф.

Вярно беше. Странна мисъл. Чрез Йеспер и Кювей Матиас беше използвал гришанска сила, за да спечели битката. Но не се чувстваше омърсен или нещо такова. Нина твърдеше, че Ледения палат е построен от Гриша, а не е дело на Дйел. Ами ако и двете неща бяха верни? Ако Дйел е издигнал палата с помощта на тези хора, посредством силата им? „Противоестествено.“ Тази дума преди му беше като готова мантра, начин да отхвърли с презрение онова, което не разбираше, да бележи Нина и другите гришани като низши създания. Ами ако зад справедливата кауза на дрюскеле се е криело нещо не толкова чисто и праведно? Страх и гняв, да, но дали не е имало и обикновена завист? Какво ли е било да се стремиш към благоразположението на Дйел и да виждаш силата му в талантите на други, да знаеш, че никога няма да получиш неговия дар?

Дрюскеле се кълняха във вярност на Фйерда, но също и на своя бог. Ако можеха да видят чудеса там, където преди са съзирали единствено мерзост, какво друго би могло да се промени? „Създаден съм да те пазя.“ Дългът му към Дйел, дългът му към Нина. Може би двете бяха едно и също нещо. Ами ако именно Дйел бе пратил онази страховита буря, която потопи кораба на дрюскеле и го събра с Нина?

Матиас тичаше по чужди улици към незнайни опасности, но за пръв път, откакто погледна в очите на Нина и видя там собственото си отражение, битката в него утихна.

„Ще намерим начин да променим мисленето им — казала бе тя. — На всички тях.“ Матиас щеше да открие Нина. Щяха да оцелеят и тази нощ. Ще се отърват от този влажен и побъркан град, а после… Какво пък, после ще променят света.