Алчни крале

21. Каз

Ушите му писнаха. Както винаги в присъствието на Пека Ролинс, Каз се почувства някак разноглед, сякаш е пил до сутринта. Човекът пред него беше Пека Ролинс, крал на Кацата, шеф на банда и съдържател на казина и бордеи. Но беше също и Якоб Херцун, уж уважаван търговец, приспал бдителността на Йорди и Каз с любезност и дребни жестове, колкото да им вземе парите и да ги зареже на произвола на съдбата в един град, който не познаваше милост.

Само дето тази нощ нямаше и помен от почитаемия Якоб Херцун. Ролинс се беше нагиздил със зелена раирана жилетка, изопната върху наченките на шкембе, и лъскави панталони в изумруден цвят. Явно си беше купил нов часовник да замени онзи, който Каз му беше отмъкнал под носа, защото сега го извади от джобчето на жилетката си и го погледна намръщено.

— Това нещо вечно изостава — каза той и тръсна часовника. Изсумтя с раздразнение и дългите му бакенбарди потрепнаха. — Но пък е хубав и лъскав. Другият, онзи, който ти ми открадна? Още ли го пазиш? Едва ли. — Отговори си сам той, понеже Каз мълчеше упорито. — Е — продължи Ролинс, вдигна рамене, щракна капачето на часовника и го върна в джобчето на жилетката си. — Докато с теб си приказваме, моите лейтенанти прибират хората ти, както и един определен безценен заложник, когото държиш на Черното було.

Вилан изпъшка ужасено.

— Подготвих и нещо специално за Привидението — каза Ролинс. — Онова момиченце… ценен актив, изключителен даже. Винаги съм се дразнел, че имаш такава стрела в колчана си, затова намерих някой още по-изключителен да я извади от играта.

Стомахът на Каз натежа, пригади му се. Пред очите му беше Иней — как разкършва рамене, тъничка в снага, но толкова самоуверена. „Аз не работя с мрежа.“

— Наистина ли вярваше, че си се скрил, Брекер? Аз отдавна съм в играта, момче. Достатъчно беше да се замисля какво бих направил аз, когато бях по-млад и по-глупав.

Ушите на Каз писнаха още по-силно.

— Работиш за Ван Ек.

Знаел бе, че това е възможно, но накрая реши, че не може да включи и това неизвестно в уравнението. Сметнал бе, че ако пришпори достатъчно нещата, на онези няма да им остане време да договорят съюз.

— Работя с Ван Ек, не за него. След като ти дойде да ми искаш пари, реших, че е твърде вероятно човекът да се нуждае от услугите ми. Той не ми се зарадва особено в началото. Така де, останал му беше лош вкус в устата след сътрудничеството му с друг канален плъх от Кацата. Но след като ти му спретна онзи номер с жена му, Ван Ек доприпка право в любящите ми обятия. Обясних му, че винаги ще си на крачка пред него, защото той продължава да мисли като бизнесмен.

Каз потръпна вътрешно. Нима сам не бе стигнал до същия извод?

— О, той е умен мъж, няма две мнения по въпроса — продължи Ролинс, — но му липсва достатъчно въображение. Ти, от своя страна, разсъждаваш като зло улично псе. Моя по-стара версия, с много повече коса и много по-малко стил. Ван Ек беше сигурен, че ще ви сгащи на Западната дъга, гордееше се, че е включил и онези глупаци от градската стража. Аз обаче знаех, че няма да се дадеш толкова лесно.

— И си знаел, че ще дойда тук?

Ролинс се изкиска.

— Сигурен бях, че няма да устоиш на изкушението. Какъвто и план да беше подготвил, той несъмнено щеше да мине оттук. Така де, да унижиш Ван Ек в собствения му дом, да си вземеш дължимото — какво по-хубаво от това?

— С него имахме сделка.

Ролинс поклати глава и изкудкудяка като квачка.

— Много лично приемаш нещата, Брекер. Би трябвало да мислиш само за удара, но имаш стари сметки за уреждане и те не ти дават мира.

— Точно тук грешиш — рече Каз. — Аз не бързам да си уредя старите сметки. Аз живея за тях. Отглеждам си ги. Глезя ги. Храня ги с най-хубавите мръвки и ги пращам в най-добрите училища. Неуредените сметки са моите най-близки приятели, Ролинс.

— Хубаво е, че си съхранил чувството си за хумор, хлапе. След като си излежиш присъдата в дранголника — ако Ван Ек не те окачи право на въжето, — току-виж съм те приел в своята банда. Жалко ще е талант като твоя да се похаби.

— Предпочитам да ме опекат на бавен огън и Ван Ек да върти дръжката на грила.

Ролинс разтегли лице във великодушна усмивка.

— Е, това би могло да се уреди. Обичам да сбъдвам хорските желания.

„Точно така, продължавай да дрънкаш“ — внушаваше му мислено Каз, докато неусетно пъхаше ръка в раницата на Вилан.

— Защо смяташ, че Ван Ек ще уважи споразумението си с теб — попита той, — като е ясно как се опита да прецака нас?

— Защото имах благоразумието да си поискам парите предварително. А и моята цена е много по-скромна. Няколко милиона крюге, за да отърва Кацата от вредител, който и без това е трън в петата ми? Отлична сделка, ако питаш мен. — Ролинс пъхна палци в джобчетата на жилетката си. — Истината е, че с Ван Ек говорим на един език. Аз се разширявам, завземам нови територии, мисля на едро. „Келският принц“ е най-изисканото заведение на Източната дъга и това е само началото. Ние с Ван Ек сме строители. Искаме да създадем нещо, което ще ни надживее. Ще пораснеш и ще разбереш, хлапе. А сега ми дай печата и тръгвай с мен, става ли?

Каз извади печата от джоба си и го вдигна, така че да улови светлината на лампата и да привлече погледа на Пека. После уж се поколеба.

— Хайде, Брекер. Ти си корав тип, признавам, но тази вечер измъкване няма. Губиш по точки. Няма как да скочиш през прозореца, а и улицата долу е пълна със стражи благодарение на Ван Ек. С други думи, прецакан си, братко, изпържен си, духнахме ти под опашката, така че недей да вършиш глупости.

Но щом не можеш да отвориш една врата, трябва да си направиш друга. Ролинс обичаше да слуша звука на гласа си, което решаваше един от проблемите на Каз — да го накара да говори. Оставаше само да задържи погледа му върху лъскавия златен печат в дясната си ръка, докато с лявата отваря буркана с киселината.

— Бъди готов — прошепна той на Вилан.

— Каз… — възпротиви се хлапето.

Каз метна печата на Ролинс и едновременно с това разля остатъка от киселината на пода. В стаята стана много горещо, а килимът започна да съска и да пуши. Димът вонеше нетърпимо.

— Спрете ги! — извика Ролинс.

— Ще се видим от другата страна — рече Каз. Грабна бастуна си и удари с него по дъските на дюшемето в краката им. Подът изпъшка и поддаде.

Пропаднаха към първия етаж сред облак прах и парченца бетон и се приземиха право върху голямата маса, която се срина под тежестта им.

Свещници и посуда се затъркаляха на всички страни. Каз скочи на крака, без да изпуска бастуна си, от палтото му капеше сос. Протегна ръка и дръпна Вилан до себе си.

Остана му секунда да се порадва на търговците около масата, зяпнали невярващо, лицата им сащисани над спретнато затъкнатите салфетки. А после Ван Ек се разкрещя да ги хванат, Каз и Вилан прескочиха търкулналия се на пода пушен бут и хукнаха по настлания с черно-бели плочки коридор.

Двама стражи във фамилната ливрея се изстъпиха с пушки в ръце пред остъклената врата към задната градина.

Каз използва засилката си, приклекна и взе последните метри с хързулване, като едновременно с това вдигна бастуна хоризонтално пред гърдите си. Хлъзна се между двамата стражи, бастунът ги перна през пищялите и ги събори на пода.

Вилан тичаше след него и за малко да падне по стълбите към градината. След броени секунди стигнаха до навеса за лодки, преметнаха се през парапета и се строполиха в лодката, с която Роти ги чакаше в канала.

Куршуми заваляха наоколо им, повечето вдигаха пръски вода, а един се заби с писък в борда на лодката. Каз и Роти грабнаха веслата.

— Дай им да се разберат — извика Каз и Вилан откри огън с всички ракети, светлинни бомби и други взривяващи се неща, които беше успял да смести в лодката. Небето над къщата избухна в букет от светлина, дим и трясък, а стражите се пръснаха да дирят укритие.

Каз напрегна мишци и скоро лодката се вля в течението сред останалия трафик по широкия Гелдканал.

— Ще влезете и ще излезете, без никой да разбере? — подхвърли Роти.

— Наполовина успяхме — изръмжа Каз.

— Трябва да предупредим другите — избълва Вилан с изтънял гласец. — Ролинс каза…

— Пека Ролинс е бил там? — попита Роти, без да крие страха си. Канален плъх като него не би се уплашил от хиляда негодници и крадци, търговци и наемници, но Пека Ролинс беше друго нещо.

Каз потопи едното весло да завърти лодката към десния борд и едва не я удари в един ферибот с туристи.

— Трябва да се върнем на Черното було. Другите…

— Млъкни, Вилан. Трябва да помисля.

Йеспер и Матиас умееха да се бият. Способни бяха да измъкнат Кювей от острова. Но как ги беше открил Пека? Явно са проследили някого от тях до Черното було. Всяко придвижване от и до острова беше необходим риск, премерен, но все пак риск. Всеки от тях може да е бил забелязан и проследен. Нина и Матиас? Вилан и Йеспер? Самият Каз? А след като е разкрил веднъж убежището им, Пека ги е държал под постоянно наблюдение и само е чакал да се разделят, за да ги удари, когато са най-уязвими.

Каз разкърши рамене и натисна по-енергично веслата. Роти се включи на свой ред в новия ритъм и лодката полетя по течението. Трябваше да се отдалечат максимално от къщата на Ван Ек, да се скрият сред трафика по канала. А после да стигнат до Сладкия риф. Хората на Ролинс със сигурност са проследили Иней и Нина. Не трябваше да ги праща сами при силозите. Проклети да са Нина и тъпите й бежанци. Планът им да изведат Гриша от града беше отишъл по дяволите. Както и другият им план. Пълен провал. „Освен това подготвих нещо специално за Привидението.“ Майната им на отмъщението и на сложните му планове! Ако Ролинс беше сторил нещо на Иней, Каз щеше да разпилее червата му по цялата Източна дъга.

„Мисли!“ Когато един план се провали, измисляш друг. Когато те притиснат в ъгъла, отваряш дупка в покрива. Но не можеше да поправи нещо, над което нямаше контрол. А планът определено се изплъзваше между пръстите му. Провалил бе целия отряд. И нея. Само защото му падаше пердето, чуеше ли за Пека Ролинс. Йеспер може да е мъртъв вече. Иней може да кърви до смърт на някоя уличка в Сладкия риф.

Завъртя веслата.

— Отиваме в складовия квартал.

— Ами другите?

— Йеспер и Матиас са опитни бойци, а Пека не би рискувал живота на Кювей. Отиваме в Сладкия риф.

— Ти каза, че на Черното було ще сме добре — размрънка се Вилан. — Че ще сме на сигурно място там. Каза, че…

— Сигурно място не съществува — прекъсна го гневно Каз. — Няма такова място в Кацата. Нито другаде.

Съсредоточи се върху гребането. Не разполагаха с печата. Нито с кораб. А вече и пари нямаха.

— Какво ще правим сега? — тихо попита Вилан, толкова тихо, че гласът му се изгуби сред шума на водата и другите плавателни съдове в канала.

— Вземи гребла и свърши нещо полезно — рече Каз. — Или ще изхвърля разглезения ти задник във водата, пък нека баща ти те вади оттам.