Алчни крале

38. Матиас

Матиас подтичваше край безжизненото тяло на Кювей. Двама стражи бяха качили момчето на носилка и сега го носеха на бърз ход към Бюрсканал под воя на сирената. Лекарят пъхтеше зад тях с развята академична роба.

Стигнаха до доковете и лекарят хвана китката на Кювей.

— Безсмислено е. Той няма пулс. Куршумът явно е пронизал сърцето му.

„Само не му вдигай ризата“ — внуши му мълчаливо Матиас. Йеспер беше използвал патрон от гума и восък, който се беше пръснал при удара си в пълния с кръв и костни парченца мехур, пришит зад копчето на Кювей, спукал го бе и в резултат ризата на хлапето се бе напоила с кръв. Кръвта бяха взели от една касапница, но лекарят не би могъл да знае това. За всички в църквата Кювей Юл-Бо беше прострелян в сърцето и мъртъв.

— По дяволите! — каза лекарят. — Къде е спешната лодка? И къде е доковият отговорник?

Отговорите едва ли са трудни, помисли си Матиас. Отговорникът е напуснал поста си веднага, щом е чул сирената, а каналът бе задръстен от плавателни съдове, хората крещяха и блъскаха с гребла съседните лодки в опит да напуснат града, преди каналите да бъдат затворени и градът да ги е хванал в капана на чумата.

— Насам, господине! — извика един мъж от рибарска лодка. — Ще ви откараме до болницата, ако искате.

Лекарят не бързаше да приеме поканата.

— Някой на борда показва ли признаци на инфекция?

Рибарят посочи към жената в напреднала бременност, която лежеше под навес при кърмата.

— Не, сър. Само двамата сме, здрави сме, но жена ми ражда. Добре ще е да имаме лекар на борда, в случай че не стигнем навреме до болницата.

Лекарят прежълтя.

— Аз не съм… не се занимавам с женски болежки. Пък и защо жената не ражда в дома си? — попита той с подозрение.

„Изобщо не му пука дали Кювей ще оцелее — мрачно си помисли Матиас. — Гледа да спаси собствената си кожа.“

— Нямаме дом — каза мъжът. — Живеем на лодката.

Лекарят хвърли поглед през рамо към множеството, което се изливаше в паника през вратите на катедралата.

— Добре тогава. Ти ще останеш тук — каза той на Матиас.

— Назначен съм за негов официален защитник — възрази Матиас. — Нямам право да се отделям от него.

— Няма място за всички ви — каза рибарят.

Стражите си размениха няколко думи, после единият каза:

— Ще го натоварим на лодката, но после трябва да се явим в управлението. Има си протокол.

Каз беше предрекъл, че стражите ще си намерят извинение да стоят далече от болниците, и се оказа прав. А и кой би могъл да ги вини, в крайна сметка.

— Може да ни потрябва защита — възрази лекарят.

— За кого бе? За един мъртвец? — повиши глас стражът.

— За мен! Аз съм лекар, който пътува по време на чума!

Стражът само сви рамене.

— Има си протокол.

Бременната жена простена от болка и стреснатият лекар се дръпна панически към перилото, като едва не събори едно ведро с риба. Добре, помисли си Матиас, този изглеждаше достатъчно гнуслив и страхлив да не се доближава до Нина и изкуствения й корем. Трудно му беше да не поглежда към нея, тревожеше се дали е добре. Стрелна я с поглед все пак и си отдъхна — явно беше повече от добре. Лицето й беше поруменяло, очите й грееха като изумруди. Така ставаше, когато черпеше от силата си, без значение откъде идва тя. „Противоестествена“ — припомни упоритият стар глас. „Красива“ — отвърна гласът, обадил се за пръв път в нощта, когато Матиас помогна на Йеспер и Кювей да избягат от Черното було. Беше нов глас, неуверен, но и силен. По-силен от всякога.

Матиас кимна на рибаря. Роти му намигна и подръпна леко фалшивата си брада. После оттласна лодката от брега на канала и я насочи към течението.

Наближиха моста Зенц и Матиас видя голямата баржа за напитки, паркирана под него. Беше широка и лодката на Роти остърга корпуса й на минаване. Роти и собственикът взеха да си крещят, а Нина нададе поредния вой, продължителен и толкова силен, че май се опитваше да надвика сирената.

— Дишай дълбоко, жено — обади се откъм парапета лекарят.

Матиас я стрелна предупредително с поглед. Можеха да фалшифицират бременност, но не и раждане. Така де. Макар Каз неведнъж да беше доказал, че за него невъзможни неща няма.

Лекарят кресна на Матиас да му донесе чантата. Матиас се замота със закопчалките, извади скришом стетоскопа и го набута под купчина мрежи — в случай че лекарят реши да преслуша корема на Нина.

Подаде му чантата.

— Какво ви трябва? — попита той, застанал така, че да скрие от погледа на лекаря баржата за напитки, докато течеше размяната — тялото на Кювей се озова на широкия плавателен съд, а на негово място се появи труп, който бяха отмъкнали от моргата предната нощ. Веднага, щом Щормхунд измъкна Женя от църквата, двамата бяха отишли под моста, за да прекрои тя лицето на трупа и да повиши телесната му температура. Нещастникът трябваше да изглежда мъртъв от четвърт час, а не от няколко дни.

— Успокоително — отвърна медикът.

— Безопасно ли е да се дава на бременна жена?

— За мен е.

Собственикът на баржата за напитки кресна още няколко ругатни към Роти — Спехт съвсем очевидно се забавляваше, — а после рибарската лодка мина под моста и продължи с по-висока скорост по течението, измъкнала се от най-голямото задръстване. Матиас хвърли поглед през рамо и видя сенки да се движат зад щайгите с вино на баржата. Работата им още не беше приключила.

— Къде отиваме! — излая лекарят. — Мислех, че отиваме към университетската клиника.

— Каналът натам беше затворен — излъга Роти.

— Тогава карай към болница „Гезендаал“ и не се мотай.

Точно това беше идеята. Клиниката на университета беше по-близо, но „Гезендаал“ бе по-малка, с по-малоброен персонал и пълна с пациенти заради измислената чума, изобщо идеалното място да вкараш труп, без да привлечеш излишно внимание.

Лодката спря при кея на болницата, санитари притичаха да помогнат на Нина и Роти, после и да изкарат носилката на брега. Щом стигнаха до вратите на болницата обаче, дежурната сестра хвърли един поглед на тялото върху носилката и попита:

— Защо ни карате труп?

— Такъв е протоколът! — развика се лекарят. — Имам си задължения.

— Готвим се за епидемия. Нямаме излишни легла за мъртви хора. Занесете го при задния вход. Довечера гробарите ще го вдигнат оттам.

Санитарите понесоха носилката в указаната посока и скоро се скриха от погледа. До утре тялото на един непознат щеше да е станало на пепел, а истинският Кювей щеше да продължи живота си, без постоянно да се оглежда през рамо.

— Поне помогнете на тази жена, тя всеки момент ще… — Лекарят се огледа, но от Нина и Роти нямаше следа.

— Вече влязоха — каза Матиас.

— Но…

Сестрата го изгледа недоволно.

— Е, цял ден ли ще висите тук да се пречкате, или ще влезете вътре да помогнете малко?

— Аз… нуждаят се от услугите ми другаде — измърмори лекарят и се направи, че не вижда високо вдигнатите вежди на сестрата. — Някои хора са толкова груби — продължи да мърмори той, обърнал гръб на болницата. Изтупваше старателно робата си. — Та аз съм учен от университета.

Матиас се поклони дълбоко.

— Благодаря ви, че се опитахте да спасите повереника ми.

— А… ами, да. Вярно. Дал съм клетва да помагам и прочие. — Лекарят се озърна уплашено към къщите и заведенията, които вече заключваха вратите си и спускаха кепенците. — Наистина трябва да ида до… в клиниката.

— Сигурен съм, че всички ще ви бъдат дълбоко благодарни за грижите — каза Матиас, убеден, че лекарят ще хукне право към вкъщи и ще се барикадира там.

— Да, да — каза лекарят. — Довиждане и със здраве.

И пое с бърза крачка по тясната уличка.

Матиас се затича в обратната посока с усмивка на лицето. По план всички щяха да се съберат при моста Зенц. Щяха да събудят Кювей, а Матиас пак щеше да е с Нина и може би, може би хоризонтите им най-после щяха да се разширят отвъд утрешния ден.

— Матиас Хелвар! — извика някой с глас висок и сърдит.

Матиас се обърна. В средата на пустата улица стоеше момче. Младият дрюскеле с леденорусата коса, който се беше зверил насреща му с нескрита омраза по време на търга. Носеше сива униформа, а не черната на пълноправен офицер от ордена. От църквата ли го беше проследил? И колко точно беше видял?

Едва ли беше на повече от четиринайсет. Ръката, с която стискаше пистолета, трепереше.

— Обвинявам те в държавна измяна — каза момчето с пресеклив глас — срещу Фйерда и братята от ордена на дрюскеле.

Матиас вдигна ръце.

— Не съм въоръжен.

— Ти си предател. Предал си родината и своя бог.

— Не те познавам.

— Убил си мои другари. При нападението срещу Ледения палат.

— Не съм убил дрюскеле.

— Спътниците ти са го направили. Ти си убиец. Унижил си командир Брум.

— Как се казваш? — тихо попита Матиас.

Това момче не искаше да нарани никого.

— Няма значение.

— Отскоро ли си в ордена?

— От шест месеца — отвърна младежът и вирна брадичка.

— Аз се присъединих още по-млад. Знам какво е там, какво ти набиват в главата. Но не си длъжен да правиш това.

Момчето се тресеше от нерви.

— Обвинявам те в държавна измяна — повтори то.

— Виновен съм — каза Матиас. — Правил съм ужасни неща. И ако така искаш, ще се върна с теб в църквата още сега. Ще се изправя пред другарите и командирите ти, пък да видим какво ще каже законът.

— Лъжеш. Даже им позволи да убият шуанското момче, което уж трябваше да защитаваш. Ти си предател и страхливец.

Значи смяташе, че Кювей е мъртъв. Добре.

— Ще дойда с теб. Давам ти дума. Няма нужда да се боиш от мен — каза Матиас и пристъпи крачка напред.

— Стой на място!

— Не се страхувай. Именно чрез страха те контролират. — „Ще намерим начин да променим мисленето им.“ Момчето беше в ордена само от половин година. Едва ли беше закоравяло достатъчно за толкова малко време. — В света има много неща, от които не е нужно да се страхуваш, достатъчно е само да отвориш очи.

— Казах ти да не мърдаш.

— Не искаш да ме нараниш. Знам го. Бях като теб навремето.

— Аз изобщо не съм като теб — каза момчето, сините му очи хвърляха светкавици.

Матиас виждаше гнева там, яростта. Познаваше тези чувства отлично. И въпреки това се изненада, когато чу изстрела.