Алчни крале

41. Вилан

Вилан седеше между Алис и Йеспер на една от предните пейки в църквата. Равкийците, шуаните и фйерданите се бяха сбили и няколко войници бяха пострадали в мелето, беше извадено рамото на фйерданския посланик. Отвсякъде заплашваха на висок глас с търговски санкции и възмездие. Но поне засега редът се беше възстановил донякъде. Повечето публика, стекла се за търга, отдавна се беше изнесла на бегом, а по-упоритите бяха изгонени от градската стража. Шуаните си бяха тръгнали демонстративно със заплахи за военни действия заради смъртта на свой сънародник.

Фйерданите се бяха изнесли целокупно към кметството с настояване Матиас Хелвар да бъде намерен и арестуван, но оттам ги уведомили, че заради чумата всички публични събирания са забранени. Или трябвало да се върнат незабавно в посолството си, или рискували да ги отстранят със сила от улиците.

Хората бяха масово насинени, някои бяха получили мозъчно сътресение, а една жена си беше счупила лошо ръката, съборена от тълпата по време на масовото бягство от катедралата. Но пострадалите едва ли бяха потърсили помощ в клиниките и болниците — никой не искаше да се зарази сега, когато чумата се разпространяваше из Кацата. Само търговиите от Съвета и неколцина стражи бяха останали при олтара и спореха с тихи гласове, които на моменти се извисяваха истерично.

Вилан, Йеспер, Алис и камериерката й бяха обградени плътно от стражи и Вилан се надяваше, че Каз е знаел какво прави, когато настоя да останат в църквата. Самият той нямаше представа дали стражата е там да го защити, или да го държи под око, а Йеспер явно си задаваше същия въпрос, защото барабанеше с пръсти по коленете си. На всичкото отгоре, от побоя го болеше цялото тяло — ребрата му протестираха при всяко вдишване, а главата му беше като барабан в ръцете на ентусиазиран перкусионист.

Градът беше на крачка от масови размирици, репутацията му беше съсипана, самият Вилан беше окървавен и раздърпан, но въпреки това трудно сдържаше усмивката си.

— Ти пък какво се хилиш? — попита Йеспер.

Вилан стрелна с поглед Алис и му прошепна:

— Успяхме. Знам, че Каз си имаше свои причини да спретне тази гигантска измама, но истината е, че току-що предотвратихме война.

Ако равкийците бяха спечелили наддаването, Шу Хан и Фйерда щяха да измислят някакъв претекст да нападнат Равка, за да пипнат Кювей. Сега Кювей щеше да е в безопасност, а ако след време някой друг създадеше парем, равкийците вече щяха да работят по противоотровата.

— Сигурно — каза Йеспер и се ухили на свой ред. — Какво е един малък международен скандал между приятели?

— Кеег май ми е счупил носа.

— Язък, че Женя го направи толкова хубав.

Вилан се поколеба.

— Ти върви, ако искаш. Сигурно се тревожиш за баща си.

Йеспер погледна към стражите.

— Не мисля, че новите ни приятелчета ще ме пуснат току-така, пък и не искам да заведа никого при него.

А и Вилан беше чул Каз да казва на Йеспер да остане в църквата.

Алис поглади корема си.

— Гладна съм — каза тя и погледна към съветниците, които още се караха. — Кога ще ни пуснат да си ходим, как мислите?

Млад мъж мина на бегом по пътеката между пейките и връчи наръч документи на Йелен Радмакер. Документите бяха с бледозеления печат на банка „Геменс“ и вероятно показваха, че всички пари на Търговския съвет са били пренасочени от фалшивия консорциум за юрда към една от шуанските сметки.

— Това е лудост! — развика се Ван Ек. — Не е възможно да приемате тези дивотии за чиста монета!

Вилан се надигна да погледне, но болката в ребрата го преряза с подновена сила. Йеспер посегна да го подкрепи. Но близо до подиума Вилан видя нещо, което прогони всяка мисъл за болежки от главата му — офицер от градската слагаше белезници на баща му, който се мяташе като риба на сухо.

— Това е дело на Брекер — викаше Ван Ек. — Той е учредил фонда. Намерете фермера. Намерете Пека Ролинс. Те ще ви кажат.

— Не се излагай повече — прошепна свирепо Радмакер. — Овладей се, за бога, заради семейството си поне.

— Да се овладея? Та вие ме оковахте!

— Успокой се, човече. Ще те заведат в кметството и ще останеш там, докато ти предявят обвинения. А щом си платиш гаранцията…

— Гаранция? Аз съм член на Съвета на търговиите. Моята дума…

— Не струва нищо! — тросна се Радмакер, а Карл Драйден настръхна като териер, видял катерица. Досущ, като кучето на Алис, помисли си Вилан. — Радвай се, че те пращаме в кметството, а не в Адската порта. Седемдесет милиона крюге от парите на Съвета са изчезнали яко дим. Керч стана за посмешище. Имаш ли представа какви щети ни нанесе днес?

Йеспер въздъхна.

— Ние вършим цялата работа, а кой обира лаврите?

— Какво става? — попита Алис и посегна да хване Вилан за ръката. — Ян защо има неприятности?

Дожаля му за нея. Беше сладка и глупава и единствената й грешка е била да се омъжи за човек, избран от семейството й. По всичко личеше, че Ван Ек ще бъде обвинен не просто в измама, а и в държавна измяна. Да подпишеш съзнателно фалшив договор с цел манипулация на пазара беше не просто незаконно, а се смяташе за богохулство, пряка намеса в делата на Гезен, и законът предвиждаше сурови наказания. Ако го обявят за виновен, баща му щеше да загуби правото да притежава собственост и да управлява търговски дружества. Цялото му богатство щеше да премине в ръцете на Алис и неродения му наследник. Вилан не беше сигурен, че Алис е в състояние да поеме такава отговорност на крехките си плещи.

Стисна ръката й.

— Всичко ще бъде наред — каза той. — Обещавам ти. — И говореше сериозно.

Щяха да намерят добър адвокат или счетоводител, който да помага на Алис при управлението на търговската империя. Каз познаваше всички измамници в Кетердам, значи знаеше и кои са честните професионалисти — за да ги избягва, ако не друго.

— Дали ще пуснат Ян да се прибере довечера? — попита Алис с насълзени очи.

— Не знам — призна Вилан.

— Но ти ще се прибереш, нали?

— Аз…

— Стой далеч от нея! — изсъска Ван Ек, докато стражите го смъкваха от подиума. — Алис, не го слушай. Иди при Смеет да събере пари за гаранцията. Трябва да отидеш…

— Не мисля, че Алис ще е в състояние да ти съдейства — обади се Каз.

Стоеше на пътеката, облегнал ръце на бастуна с вранската глава.

— Брекер, дребен бандит такъв! Да не мислиш, че сме приключили? — Ван Ек изправи гръб в опит да си възвърне някакво достойнство. — Утре ще съм излязъл под гаранция и ще направя всичко по силите си да изясня нещата. Все има начин да те свържа с фонда на Ритвелд и точно това ще направя. Кълна се.

Вилан усети как Йеспер се напряга до него. Колм Фейхи беше единствената връзка.

— Кълни се, щом искаш — отвърна Каз. — Дай тържествен обет. Вече всички знаем колко струва думата ти. Но вероятно ще откриеш, че ресурсите ти са ограничени. Изпълнителят на завещанието ти ще поеме управлението на всички твои фондове, а не знам колко пари ще е склонен да задели Вилан за адвокати. Нито за гаранцията ти, в този ред на мисли.

Ван Ек се изсмя горчиво.

— Отписах го завещанието си веднага, щом Алис зачена. Вилан няма да види и пени от парите ми.

Членовете на Съвета се разшумяха.

— Сигурен ли си? — попита Каз. — Вилан ми каза, че сте се сдобрили. Преди тази грозна история, разбира се.

— Завещанието ми е съвсем ясно. Държа копие във… — Ван Ек млъкна по средата на изречението и лицето му се сгърчи в ужас, — … в сейфа — довърши той шепнешком.

Миг по-късно Вилан разбра. Спехт беше фалшифицирал писмо до корабния капитан с почерка на баща му… Защо да не е фалшифицирал и нещо друго? „Добрият крадец може и да остави нещо след себе си при нужда, а не само да присвоява.“ Онази нощ, когато влязоха в кабинета на Ван Ек, не е било само за да откраднат печата. Каз е разменил завещанието с фалшификат. Сети се за друга негова реплика от онази паметна нощ: „Даваш ли си сметка, че крадем от твоите пари?“ Говорел е съвсем буквално.

— Има и друго копие — каза Ван Ек. — Моят адвокат…

— Корнелис Смеет? — вдигна вежда Каз. — Чудех се дали развъжда онези свои кучета пазачи. Интересно нещо е това — да обучиш куче на пълно подчинение. Понякога животинките стават твърде послушни. Ако питаш мен, за предпочитане е да не пречупваш докрай дивото в тях.

„Трябва да играеш на много фронтове, за да спечелиш играта.“ Откога е планирал Каз да му върне империята на Ван Ек?

— Не — каза Ван Ек, като клатеше глава. — Не. — А после се отърси от пазачите си с неочаквана сила. — Не може да дадеш на този кретен контрол върху империята ми! — разкрещя се той, като сочеше към Вилан с окованите си ръце. — Дори да исках той да ме наследи, не е компетентен. Не може да чете, най-елементарно изречение не може да навърже. Той е малоумен, недорасъл идиот.

Вилан видя ужаса, изопнал лицата на съветниците. Ето този кошмар го беше навестявал безброй пъти като дете — как разкриват пред всички недъга му.

— Ван Ек! — ревна Радмакер. — Как можеш да говориш такива неща за собствената си кръв?

Ван Ек се разсмя дивашки.

— Това поне мога да го докажа! Дайте му да прочете нещо. Хайде, Вилан, покажи им какъв велик бизнесмен ще станеш.

Радмакер сложи ръка на рамото на момчето.

— Няма нужда да правиш каквото и да било, синко. Той съвсем е полудял.

Но Вилан кривна глава настрани, споходен от смътна идея.

— Няма проблем, господин Радмакер — каза той. — Ако така ще сложим край на тази грозна история, ще угодя на баща си. Всъщност, ако имате подръка формуляр за пълномощно, мога още сега да го подпиша и да се заема с финансирането на защитата му.

Хората на подиума се разшумяха, после извадиха папката с документите за договора на Кювей. Вилан погледна Йеспер в очите. Дали стрелецът разбираше какво е намислил?

— Тези бяха подготвени за Кювей Юл-Бо — каза Драйден. — Но не са попълнени. Трябва да има и пълномощно.

Връчи папката на Вилан, но Йеспер побърза да я вземе и разлисти документите в нея.

— Той да го прочете! — кресна Ван Ек. — Не другото момче!

— Ако питаш мен, първата ти инвестиция трябва да е в намордник — промърмори Йеспер.

После връчи един лист на Вилан. Можеше да е написано какво ли не. Вилан виждаше думите, разпознаваше формите им, но нямаше представа какво означават. Затова пък чуваше мелодията в главата си, онзи трик за запаметяване, който беше използвал като дете… чуваше гласа на Йеспер, който чете на глас пълномощното в „Света Хилде“. Видя бледосинята врата, усети аромата на цъфтяща глициния.

Изкашля се и се престори, че плъзга поглед по страницата.

— „Този документ, под всевиждащия поглед на Гезен и в съгласие с човешките закони, приети и спазвани от съдилищата на Керч и неговия Съвет на търговците, удостоверява прехвърлянето на правото за разпореждане с цялата собственост, движима и недвижима, на…“ — Спря. — Тук ще трябва да впишем имената си, предполагам. „На Ян ван Ек към Вилан ван Ек, която той да управлява по свое усмотрение, докато Ян ван Ек не бъде обявен за способен да управлява отново собствените си дела.“ Има ли нужда да продължавам?

Ван Ек го зяпаше с провиснала уста. Търговците клатеха глави.

— Ни най-малко, младежо — отвърна Радмакер. — Вече ти се събра достатъчно. — Погледна към Ван Ек и в очите му се четеше най-вече жал. — Отведете го в кметството. Може би ще е добре да го прегледа лекар. Нещо лошо се е случило с ума му.

— Това е номер — каза Ван Ек. — Поредният номер на Брекер. — Откъсна се от пазачите си и хукна към Вилан, но Йеспер застана на пътя му, сграбчи го за раменете и го спря на една ръка разстояние пред себе си. — Ще унищожиш всичко, което съм създал, което са създали баща ми и неговият баща. Ти…

Йеспер се наведе към него и прошепна нещо в ухото му — така, че само Ван Ек да го чуе:

— Аз ще му чета.

— Има прекрасен баритон — добави Вилан, а после стражите повлякоха баща му по пътеката между пейките.

— Няма да ви се размине! — крещеше Ван Ек. — Вече ти разкрих спатиите, Брекер. Умът ми е по-остър от…

— Можеш да точиш острието на нож колкото си искаш — рече Каз и тръгна към тях. — Но в крайна сметка всичко зависи от качеството на метала.

Ван Ек ревеше:

— Това може изобщо да не е Вилан! Той носи лицето на друго момче! Не разбирате…

Търговците тръгнаха към изхода сащисани.

— Откачил е — клатеше глава Драйден.

— Трябваше да се сетим, че не е с ума си, когато се съюзи с онзи негодник Пека Ролинс.

Вилан върна пълномощното на Радмакер.

— Предпочитам да не го правим сега, ако сте съгласен. Потресен съм от случилото се.

— Разбира се. Ще вземем завещанието от Смеет и ще пратим всички необходими документи на домашния ви адрес.

— Домашният ми адрес?

— Няма ли да се върнете на Гелдщраат?

— Ами…

— О, ще се върне — обади се Йеспер.

— Не разбирам — каза Алис, а камериерката я галеше успокоително по ръката. — Ян арестуван ли е?

— Алис — рече Каз, — искаш ли да поостанеш в провинцията, докато всичко тук се изясни? Далече от чумата. Може би в хубавата езерна къща, за която спомена.

Лицето на Алис грейна, но после тя се поколеба.

— Дали е редно, как мислите? Да изоставя така съпруга си в труден момент?

— Длъжна си да го направиш — отвърна Каз. — Така де, трябва да мислиш най-вече за бебето.

Йеспер кимна велемъдро.

— Чист селски въздух, безкрайни полета, където да… да се разхождаш. Аз отраснах във ферма. Затова съм толкова висок.

Алис свъси вежди.

— Твърде висок.

— Фермата беше много голяма.

— И ще продължиш уроците по музика — добави Вилан.

Сега вече очите на Алис грейнаха.

— С господин Бажан? — Страните й поруменяха, тя прехапа устна. — Може би така ще е най-добре. За бебето.