Освобождението на Атлантида

Глава 38

Джъстис и Кийли не бързаха да се върнат обратно в селото, а използваха времето да се насадят на спокойствието. Каза й, че Елени е имала разстроен стомах, но не било сериозно. Детето просто се е нуждаело от здравословен сън, затова Кийли не трябваше да бърза.

Вампирите не представляваха опасност през горещия и слънчев ден, а трябваше да се крият под земята. Двамата с Джъстис и селяните щяха да се подготвят за поредното им нападение довечера, но поне през следващите час-два можеха да се потопят в спокойствието. Специалният отряд на Гватемала щеше най-накрая да пристигне на сутринта и да изведе селяните в безопасност.

Бе облякла блузата на Джъстис, която стигаше под коленете й, точно затова се насочиха към потока с надеждата да намерят дрехите й. Или по-скоро, Джъстис ходеше към потока и я носеше, защото не искаше тя да нарани краката си. Кийли беше разкъсвана между признателност и раздразнение от собственическият му инстинкт, но нямаше как да не се държи като кавалер, след като бе воин на Атлантида и то на хиляди години. Обичаше да избира битките си, но след като обожаваше допира на голите му гърди тази нямаше да е една от тях.

Превръщаше се в хедонист и това изобщо не я притесняваше. Чудно какво ли би казал д-р Кунц?

Засмя се глас и Джъстис се спря.

- Какво толкова е смешно?

- Ами, ще отнеме доста време, докато ти разкажа, пък и без това е свързано с един неприятен човек. Но наистина се надявам Мария да е оставила дрехите до потока.

- Харесва ми да си облечена в моите дрехи. Мисля, че постоянно трябва да носиш моите блузи - отвърна той. Дълбокият му глас носеше със себе си нотка забавление.

- Убедена съм, но не мисля, че трябва да се връщам в селото облечена по този начин. Не че всички не ме смятат за твоя жена, но нека го кажем така - не съм ексхибиционистка.

- Това е добре, тъй като трябва да убия всеки мъж, който те е видял гола, а Конлан мрази, когато унищожаваме потенциални съюзници - отвърна й спокойно и Кийли не успя да разбере по тона му дали се шегуваше.

- Ти да не би...

Но той я прекъсна и й направи знак да замълчи.

- Потокът е точно зад дърветата. Чувам Алехандро и Мария да си говорят. Надявах се досега да са си тръгнали. Позволи ми да отида и тихичко да взема обувките и дрехите ти и да ги донеса.

После нежно я свали на земята, целуна я и се превърна в блестяща мъгла. И както винаги очите й се разшириха от недоумение. Никога нямаше да преодолее възхитата, която я обземеше, когато той правеше това. Бе така вълшебно и красиво, че буквално й взе дъха.

След по-малко от секунда, той се върна и малък облак от преливащи се цветове носеше дрехите и обувките й над мъглявата си форма. Пусна дрехите в ръцете й и след това прие облик. За момент бе обграден от ярка светлина, която приличаше на ореол и тя отново загуби ума и дума.

- Какво не му е наред на този мъж? - изръмжа той и я свали от облаците, в които витаеше с трясък.

- Какво имаш предвид?

- Все още го правят! - каза с погнуса.

Кийли се засмя, но сложи ръка на устата си, за да не я чуят Алехандро и Мария.

- И какво лошо има в това?

- Нищо! - сопна й се. - Обличай се.

Свали блузата му и му я подаде след това облече свободната бяла пола и червената блуза, които й бе дала Мария, докато се опитваше да разгадае причината за раздразнението му.

Внезапно я осени.

- Ти завиждаш?!

- Какво? Не бъди смешна! На какво точно завиждам? - изрева той.

- Че Алехандро е толкова... издръжлив - предположи тя, като едва успяваше да остане сериозна. - Но не трябва да позволяваш това да те притеснява, скъпи. Все пак ти си няколко стотин години по-възрастен от него. Казват, че с годините мъжете.

Джъстис присви очи.

- Не си чак толкова забавна, колкото смяташ, жено.

Кийли се побърка от коментара му.

- Да бе, да. Я си виж лицето.

- Изобщо не завиждам за издръжливостта на човека или каквото и да е там.

Ужасеното отрицание изписано на лицето му, само я накара да се засмее по-силно. Когато

най-накрая успя да си поема въздух, му обясни как стоят някои неща.

- Знаеш ли, вероятно им е отнело доста време преди да започнат да го правят, както ти така елегантно се изрази. Мария ми каза, че Алехандро никога не я е възприемал като жена, но мисля, че това се е променило след като я е видял по мокро бельо.

- Какво? - попита безизразно и свъси вежди. - Какво за нея?

Хапливата забележка, която бе на път да направи не излезе от устата й, защото осъзна, че той изобщо не се шегува. Не я бе забелязал. Красивата и пищна Мария. Дори не я бе погледнал, защото всеки негов поглед бе насочен към Кийли.

Постави ръце около врата му и го дари с една дълга, страстна целувка. Когато се отдръпнаха един от друг, за да си поемат дъх, той наклони глава.

- Не че се оплаквам, но това за какво беше?

- Затова, че не си забелязал Мария - каза като му подаде блузата и изпита съжаление, когато той скри великолепните си мускули с материята. - Знаеш ли, мисля, че трябва да се вкара закон, според който трябва постоянно да си гол.

После Кийли се обърна и тръгна към селото, докато си тананикаше.

Зад нея Джъстис издаде странен звук и я последва.

- Жени - прошепна. - Никога няма да ги разбера.

Тогава Кийли се усмихна.

Джъстис беше доволен да следва Кийли по пътечката. Радваше се на странното й приповдигнато настроение, въпреки че не знаеше какво го бе предизвикало. Добре де, знаеше, че отчасти и той е виновен. Усмихна се, докато наблюдаваше страхотния й задник, чудейки се дали ще имат време за още една отбивка, преди да стигнат до селото.

Вероятно не. Издиша шумно и обмисли преимуществата и недостатъците на това просто да я вземе на ръце и да отиде на друго изолирано място. Преди да успее да убеди самия себе си, чу гласа на един от селяните, който ги поздрави. Кийли го поздрави в отговор и нещо в начина й на произношение на кръглите гласни и плавните съгласни на перфектен испански го възбуди до болка. Намести панталоните си. Може би щеше да я накара да му говори на испански следващия път, когато правеха любов. Закова се на място, когато една мисъл нахлу в съзнанието му. В името на всички богове, когато тя научеше езика на атлантите, бе обречен. Щеше да я преследва по цял ден, всеки ден в седмицата.

- Джъстис - извика го тя. - Идваш ли? Ще проверя Елени.

Джъстис се насили да изгони мислите, в които Кийли му шепнеше гальовни думи на родния му език.

- Върви. Ще поема следващата смяна да охранявам района.

Хвърли му такава усмивка, че едва не го омагьоса с топлината си, а после пое към скривалището. Със закъснение Джъстис осъзна още едно нещо.

Беше го нарекла ,, скъпи “.

Когато се запъти към долината, хилейки се като пълен идиот, мъжете също му отвърнаха с усмивка, но не казаха нищо. Бродеше наоколо, но най-накрая стигна до масата, на която жените вече бяха сервирали обяда. Когато се приближи и пое сладкия аромат на люта вегетарианска яхния, стомахът му изкъркори и той се сети за Кийли.

Разбира се, че всичко му напомняше за Кийли. Вероятно трябваше да позволи на Аларик да прегледа ума му и да му каже защо се превръща във влюбен идиот.

Аларик. Порталът. Усмивката му изчезна, когато се сети, че днес не се е опитвал да призове портала. Нещо в него знаеше, че част от нежеланието му се дължеше на страх, че магията няма да отвърне на повика му.

А другата част искаше да избегне последиците от това.

Коя част съм аз тогава? попита нереидът, който не бе обелил дума от предишната нощ. Този, които те кара да го направиш или последиците?

Нито едната. И двете, отвърна Джъстис. Ти си част от мен, част от която не мога да се откажа и без нея няма да съм цял.

Затвори очи и насочи силите си към магията на портала, очаквайки отговора му. Нещо блесна в края на съзнанието му, но бе извън обсега му. Дразнеше го със своята близост и недостъпност. Ако можеше да използва повече сила, щеше да го достигне. Стисна ръце в юмруци и се наведе напред, влагайки физическата си сила в начинанието. Точно там, на няколко милиметра от него, почти можеше да го достигне.

И тогава писъците на Кийли разкъсаха въздуха.