Освобождението на Атлантида

Глава 28

Атлантида, военната стая

Кийли се събуди от странен сън с блестящи скъпоценни камъни и окъпана в слънце джунгла и срещна лицето на Джъстис. Тъмни кръгове, като синини лежаха под очите му, които отново бяха сменили цвета си и сега бяха черни като сърцето на крадец. По суровите му черти и скули, ясно можеше да види яростта, която го бе обзела. И тогава тя потрепери.

При това движение, той осъзна, че е будна. В болезнения му поглед се отразяваха радост, успокоение и гняв. Лицето му бе обляно в топлина и цветове, както пролетта, която разцъфва след ужасяващата и ледена зима. Ръцете му се стегнаха около нея и я придърпаха така, че да се облегне на гърдите му, докато мърмореше нещо, прекалено тихо, за да успее да го чуе. Кийли осъзна, че седеше в скута му на един от диваните във военната стая, но бе прекалено уморена, за да губи енергия, да се срамува от интимната им поза. Някой явно отново бе сложил ръкавицата на ръката й, за което страшно много му благодареше.

- Предполагам, че преживях големия експеримент с възглавничката? - насили се да се усмихне, но никой не отвърна със същото.

Конлан и Вен бяха заели една и съща поза на няколко метра от нея, с ръце зад гърба. При думите й, Вен клекна, за да може очите им да са на едно и също ниво и издиша шумно.

- Здрасти, докторе. Уплаши ни. Добре ли си?

- Добре съм, само малко разтреперана - отвърна тя разсеяно, защото вече претърсваше спомените си от видението, за нещо, което може да им е от полза.

Джъстис надигна глава и погледна право към нея.

- Никога - каза остро. - Никога повече няма да ти позволим да преминаваш през такова нещо.

Кийли вдигна ръка, за да го докосне и той се скова при допира й.

- Пак започваш да използваш думата „позволявам“. Казах ти, че не обичам да ми нареждат - гласът й прозвучава дрезгаво. Нещо в гърлото й я драскаше.

Защо? Да, вярно. Те крещяха, което значеше, че и тя е крещяла. Почти бе забравила болката в чудното видение, макар че се питаше как би могла да забрави. Болка пронизваше тялото й, докато не бе сигурна, че крайниците й са отделени от тялото й. Бавно. От някой, който бе страшно бесен.

- Не знаеш какво ще пожънеш, ако се забъркаш с играчките на боговете - каза и потрепери.

- Както и да е, но, що се отнася до мен, повече никога няма да докосна предмет, който по някакъв начин е свързан с Тризъбеца.

- Най-лошото е, че преживя тази агония напразно. Не научихме нещо, което вече не знаехме - каза Конлан мрачно. - Предлагам ти искрените си извинения, затова, че тестът ни те подложи на толкова много болка, д-р Макдърмът. Още повече след като не научихме нищо ново.

- Не е точно така - намеси се Вен. - Научихме имената на всички скъпоценни камъни. Знаем, че търсим Звездата, която е сапфир и Проклятието на вампирите - жълт диамант. Знаем, че изумрудът, който вече притежаваме се нарича Драконово яйце, а рубинът е Сърцето на нереидата. В крайна сметка аквамаринът, аметистът, турмалинът, които все още липсват, се наричат Сирената, Императорът и Гордостта на Посейдон, въпреки че не знаем кой отговаря на определеното име.

- Аларик може да знае повече за имената на камъните - каза Конлан. - Прав си, разбира се. Знанието е сила и сега се сдобихме с повече. Но все още нямаме представа къде се намират останалите изгубени скъпоценни камъни.

- Не е точно така - отвърна Кийли. - Знам къде е Звездата на Артемида. Или поне знам къде са я занесли, когато са напуснали Атлантида.

- Моля?! - извикаха едновременно Конлан и Вен.

- Съжалявам. Видението ми не беше типично - отговори тя бавно, опитвайки се да обясни колкото се може по-ясно, за да могат да я разберат. - Обикновено съм наблюдател на някаква случка, която има дълбока емоционална или ярка връзка с предмета, който докосвам. Понякога ставам част от хората, които се намират в стаята. Сякаш влизам в телата им, като допълнителен разум, ако така можете да ме разберете.

Джъстис отпусна ръце, за да може да се облегне назад и да я погледне.

- Аха, мисля, че схванах главния замисъл - отвърна сприхаво.

Кийли премигна няколко пъти и когато изтощените й неврони направиха връзката, тя се засмя.

- Това значи ли, че сме създадени един за друг?

Смехът в очите му се задълбочи и показа странна по-дълбока емоция.

- Кийли, и представа си нямаш

Тя реши за момента да не мисли за обещанието или заплахата в очите му, обърна се към Конлан и Вен и дори леко се засмя.

- Наистина не знаете колко е странно да говоря с някого за дарбата си без той да иска да ме заключи в гумена стая. Както и да е, казвах, че този път беше различно. Сякаш гледам телевизия, но някак си объркана. Тоест, всички канали се излъчваха едновременно на висока резолюция, 3Д, 4Д, свръхзвукова.

Тя прокара ръка през косата си и я отметна.

- Видях къде отива всеки един от скъпоценните камъни, обаче като проблясък. Не разпознах никое от местата, с изключение на едно. Рубинът, например се намира в тъмна, миризлива пещера. Влажно място, но няма начин да го позная.

Вен и Конлан си размениха погледи и отново погледнаха към нея с нарастващо уважение.

- Да, така е. Намерихме Сърцето на нереидата в пещера под планините близо до Вашингтон - каза Конлан.

- Но за едно от местата съм абсолютно сигурна. Там се намира сапфирът. Звездата на Артемида. Видях един стенопис - добави Кийли, като си спомни ярките цветове от видението й. - Имам копие на стенописа на стената в офиса ми. Един колега прави разкопките. Намира се в Сан Бартоло.

От безизразното изражение, изписано на лицата им, на Кийли й стана ясно, че в

Атлантида не получават списания, свързани с археология.

- Сан Бартоло - повтори и реши да им дръпне една лекция. - Това е преколумбийски обект на маите, намиращ се в североизточна Гватемала. Сега е предимно джунгла, но населението е било огромно през прекласическия период на маите. Д-р Уилям Сатурно от музея Пийбоди, откри стенопис в основата на пирамидата през 2001 година. Определиха давността на стенописа от 100 г. пр.Хр., което превърна откритието му в колосално. Тези са най-запазените и красиви стенописи на маите, които някога са били откривани и...

Тя спря на средата на изречението и се втренчи в тях.

- О, да, това трябва да е. Вашите прадеди. Тези, които са се разпръснали по целия свят преди Катаклизма. Трябва да стоят зад сътворението на много митове. Винаги има потоп и...

- Запознати сме с митовете за сътворението - нетърпеливо я прекъсна Джъстис. -Говореше за Сан Бартоло и Звездата?

- Стенописът се споменава в мита за сътворението на цивилизацията на маите. Показва изображение на богове, жертви и дървета. Една от жертвите е риба, която според някои вярвания символизира океана на подземния свят.

Гладката дървена риба, която висеше на врата й необяснимо защо се затопли, но тя не я извади изпод блузата си, а избута усещането в най-отдалеченото кътче на съзнанието си и продължи да говори.

- Това, което сметнах за много интересно е богът на царевицата. Гледа зад себе си към коленичила жена, докато друга женска фигура с буйна черна коса се носи над коленичилата жена. Те...

- Анубиса - процеди Джъстис през зъби. - Наслаждава се на картини, в които показва господството си над останалите богове.

Кийли ахна.

- Наистина? Мислите ли, че може да е тя? Дори и толкова назад във времето?

Джъстис сви рамене, силните му мускули се стегнаха и отново се опуснаха.

- Не е чак толкова отдавна. Каза сто години преди Христа, нали? Мамка му, току-що победихме Барабас, който по нейните стандарти е млад.

- Добре. Та, Анубиса, излъчва неестествен чар на стенописа заедно с бога на пуканките -каза Вен и се изправи. - Ами Звездата? Ако наистина може да помогне на Джъстис, трябва да разберем къде се намира? А да не говорим за частта, която спомена, че Атлантида няма да се въздигне, ако всички камъни не са заедно.

Кийли, внезапно усетила преумора, се отпусна в Джъстис.

- Съжалявам. Разсеях се. Звездата е скрита в ниша в една скала. Поставена точно зад окото на рибата.

Джъстис се скова и скочи, все още държейки я в прегръдките си сякаш изобщо не тежеше.

- Значи отиваме там. Сега. Ще си върнем Звездата и.

- Не толкова бързо - предупреди Конлан. - В този район на Гватемала трябва да има пазачи. Да не говорим, че искаме да оскверним важен исторически обект, да извадим от него невероятно ценен, огромен сапфир и да го изнесем от страната. Мисля, че правителството на Гватемала, няма да е добре настроено към това ни начинание.

Кийли напразно се бореше да се освободи от силните като стомана ръце, които я държаха. Затова насочи най-свирепия си поглед към Джъстис.

- Пусни ме! Веднага!

За нейна изненада той я послуша. Но продължаваше да държи едната си ръка около кръста й, сякаш не можеше да понеса загубата на контакт с нея.

Още повече се изненада, че нямаше нищо против.

- Правителство, пазачи, все едно. Изглежда, те не могат да ни спрат, след като на наша страна е магията на Посейдон - добави Вен.

Кийли поклати глава.

- Вие не разбирате. Районът вече не е под юрисдикцията на правителството. Преди няколко години група подивели вампири поеха контрола на целия район Петен. Никой не е успял да стигне до там, дори и отрядът за разузнаване на Интерпол. Прекалено много джунгла и скривалища. Без да изпепелят цялата джунгла, няма какво друго да сторят. Най-близкото село се намира на няколко километра от района, а те от няколко години са отрязани от цивилизацията. От това, което разбрах, ги смятат за мъртви.

Джъстис закрачи из стаята и всяко едно негово движение излъчваше напрежение.

- Произходът й е свързан с нереидите, нали?

- Какво? - попита Вен.

- Звездата на Артемида. Легендата не гласеше ли, че Звездата е била дадена като дар на Посейдон от висшите жрици на нереидите?

- Да, така е - отвърна Конлан. - Някои от нас са внимавали в час, Венджънс!

Вен извъртя очи.

- Внимавах, когато трябваше. Попитай за двадесет и осемте начина да убиеш вампир, без да използваш оръжие.

- Двадесет и осем начина? - Кийли започна да брои на ум, но успя да се сети само за пет. - Сериозно. Трябва някой път да ми покажеш.

Джъстис прекоси стаята, докато не застана така, че тя не можеше да вижда братята му.

- Ако си мислиш, че ще ти позволя да се доближиш достатъчно близо до вампир, за да използваш тези техники, си се объркала - каза в ухото й, със заплашителен глас.

- Ей, едни от най-гадните иманяри са вампири...

- Ако произходът й е свързан с нереидите - продължи Джъстис като я прекъсна, отново, което адски много започваше да я дразни, - тогава ще мога да я засека. Ако отида в джунглата в Гватемала и успея да намеря този Сан Бартоло, дори и ако Звездата е била преместена, вероятно ще мога да я усетя.

- Освен, ако някой не я е намерил, откраднал, раздробил на парчета и сега може да се намери под формата на огърлица и обици - изтъкна Кийли. - Също така, престани да ме прекъсваш.

- Във всеки случай, няма значение - намеси се Конлан. - Не можеш да ходиш никъде, докато Аларик не се върне и не се срещне с теб.

- Искаш да кажеш, да прерови мозъка ми - поправи го Джъстис по-мрачно от всякога. -Държа всичко под контрол, поне за момента. Сключих споразумение с нереида. Не ме принуждавай да постъпя по начин, който може да застраши този мир. Ще отида до Сан Бартоло и ще видя какво ще успея да открия.

- Ако ти отиваш, аз идвам с теб - намеси се Кийли и тримата спряха погледите си върху нея като насочиха цялата сила на арогантното си поведение на атлантски воини към нейното клето човешко аз.

Леле, имаше много на какво да се научат.

- Няма да стане - каза Вен.

- Забранявам - добави Конлан.

- В никакъв случай - не пропусна да каже Джъстис. Но след това нещо в очите му се... промени. Някак придоби по-дълбоко, животинско излъчване. Опасна усмивка се настани на лицето му, а погледът му бе изпълнен със сексуални намерения, които я накараха да потръпне и да отстъпи една крачка назад. - Да - поправи се Джъстис, но Кийли знаеше, че не само той говореше. - Да, тя ще дойде с нас.

Преди да отвърне, стаята избухна в действие. Конлан вдигна ръце във въздуха и отново призова синьо-зелената енергия. Вен се хвърли към Джъстис без оръжия, но с решителен поглед. Джъстис зае отбранителна позиция и Конлан запрати две енергийни сфери по него.

Джъстис се засмя и съвсем небрежно вдигна ръка и сферите на Конлан избухнаха и се превърнаха в дъжд от искри. Насочи един пръст към Конлан и запрати към него поток от сребристо-зелен огън, който хвърли принца в другия край на стаята и го удари в стената толкова силно, че Конлан остана неподвижен за секунди.

Вен се възползва от възможността и скочи към Джъстис, но воинът бе готов за него. Вдигна ръце нагоре и призова блестяща водна спирала, която обгради Вен и го хвана в плен. Колкото и да се бореше, спиралата променяше формата си и не му позволяваше да се освободи.

Вен изрева нещо към Джъстис и Кийли бе сигурна, че думите му никак не бяха ласкави, но бе изпаднала в такъв шок, заради случващото се около нея, че остана безпомощна и се питаше как ще успее да се защити срещу такава магия.

Само това й идваше на ум.

Състрадание.

Джъстис изрева, възхвалявайки господството и триумфа си и тогава тя разбра, че нереидът бе поел контрола. По някакъв начин, тя трябваше да се добере до другата част от душата му -на атланта Джъстис.

Нейният Джъстис.

Стоеше неподвижна, докато той пристъпваше към нея като хищника, който наистина бе. Обаче, тя нямаше намерение да се превръща в негова плячка.

- Джъстис, нуждая се от помощта ти. Трябва да се бориш с него, заради мен. Ще сторя всичко по силите си, за да ти помогна и ще се радвам да те придружа в Сан Бартоло. Заедно ще открием Звездата на Артемида. Но трябва да държиш всичко под контрол. Страхувам се от нереида.

Той се спря, протегна ръце, за да я докосне. Мускулите му трепнаха, заради ожесточената битка, която водеше. Най-накрая, след доста дълго време, разум и смисъл се завърнаха и уравновесиха глада и притежанието в погледа му

- Под контрол съм, поне засега - каза грубо. - Но се нуждая от теб. Трябва да дойдеш с мен или се страхувам, че ще изгубя битката с нереида и то завинаги.

И така Кийли, която много рядко бе вършила нещо необмислено, се хвърли в обятията му и така стана част от бъдещето му

- Просто ми обещай, че ще ме държиш наблизо. Нали знаеш, стенописи от времето на маите, пирамиди и вероятно сапфир на около единадесет хиляди години с магически способности. Кой археолог би устоял на изкушението?

Изражението му стана мрачно и той я погледна със силен, изгарящ глад.

- Заради мен, Кийли. Искам да дойдеш заради самия мен, не заради науката, от съжаление или поради други причини. Нуждая се от теб.

- Да - каза тя, като в крайна сметка се предаде на неизбежната истина за чувствата им един към друг. Без значение какво ще им донесе утрешният ден, желаеше в този момент да е искрена. - Идвам заради теб. Само заради теб.

Джъстис изрева триумфално и я взе в прегръдките си. И тогава, точно както преди, светът около тях се разпадна и те попаднаха във водопад от различни реалности. Тя затвори очи и се подготви за пътешествието.