Освобождението на Атлантида

Глава 15

Атлантида, двореца

Конлан огледа залата за стратегическо планиране - отказваше да мисли за нея като за военна стая, когато предметът на разговори беше собственият му брат - и се чудеше защо здравият сън не е освежил нито един от воините. Мракът лежеше като синина под очите на всеки воин, който влезе в стаята и Конлан знаеше, че неговото лице отразява същото. Райли бе прекарала поредната неспокойна нощ, а той намери за невъзможно да спи, когато тя не може.

Погледна към нея, за да е сигурен, че се намира на удобното кресло, качила крака на куп възглавници. Бременността никак не бе лесна и колкото повече наближаваше терминът й, толкова по-бледа и по-слаба ставаше, с изключение на огромния й корем.

Преди няколко дни най-накрая му бе признала, че не е щастлива. Сватбата бе отлагана отново и отново, докато битката на повърхността за защита на човечеството се развихряше. После, разбира се, когато Джъстис изчезна, всичките им планове за тържество бяха забравени. Но, както много пъти му бе напомняла, бебето нямаше да чака подходящия момент да дойде на бял свят. Тя или той ще влезе в техния свят, когато е писано и ако те не побързат, детето им нямаше да бъде законнородено.

Или както бе казала Райли - „само през трупа ми“. Така че, ако официалната сватбена церемония, която по традиция следва или придружава коронацията, трябва да се отложи, то ще бъде само още веднъж. Защото сватба ще има, и то скоро.

Независимо дали щяха да открият Джъстис и д-р Макдърмът или не.

Когато всички воини пристигнаха, Конлан вдигна ръка, за да запазят тишина и се обърна към най-старшата от слугините, които бяха в стаята, за да предложат на останалите нещо освежаващо.

- Благодаря ти, Нийла. Остави подноса, ние сами ще се обслужим.

Мълчаливата молба да ги остави насаме, веднага бе разбрана от Нийла. Тя служеше на семейството му от десетилетия и за нещастие много добре знаеше какво се изискваше по време на война. Едва-едва кимна и с едно движение на ръката даде знак на останалите слуги, които за секунди напуснаха стаята, затваряйки огромните, изработени от метал и орейхалк, врати зад себе си. Блестящият метал, познат само в Атлантида, се преплиташе с медта в сложен дизайн. Символи за приветстване или предупреждение, Конлан така и не успя да разбере с точност.

Той отпи голяма глътка от кафето си и постави чашата на масата.

- Добро утро на всички. Благодаря, че се отзовахте в този ранен час. Всички сме наясно със ситуацията и няма да губя време в обяснения. Целите ни са три. Първо, трябва да намерим Джъстис и д-р Макдърмът. Второ, Аларик ще определи дали Джъстис е покварен, от времето прекарано в Пустошта. Трето, ще действаме настъпателно.

- Време беше - извика от другия край на стаята Вен, който стоеше изправен до стола, където бе седнала Ерин. - Игричките ни с отстъпниците на Анубиса не ни доведоха до нищо освен болка, болка и пак болка. Ако тя го е наранила... - думите на Вен заглъхнаха, но дори и от такова разстояние Конлан можеше да види болката в очите на брат си. Джъстис бе жертвал себе си, за да спаси Вен и от тогава тежестта на това бреме тегнеше над душата на воина.

- Трябва да се съглася - каза Аларик. Стоеше сам, както винаги. Далеч от останалите.

Може би само Конлан знаеше за пълната сила на неговата самота. Конлан бе с него, когато жрецът за първи път осъзна силата на чувствата си към Куин. Но всички жреци на Посейдон даваха клетва за безбрачие, а и ролята на Куин като лидер на бунтовниците, бе тласнало и нея към уединението.

Никога досега не е съществувала толкова невъзможна връзка, но тези чувства не се забравяха така лесно.

- Трябва да работим от по-близо с човешките бунтовници и да измислим подробен план -продължи Аларик. - Дните и вековете ни като ударна група са зад гърба ни. Ако Куин, ако Джак и Куин са в състояние да се срещнат с нас, трябва да го направим възможно най-скоро. Но, разбира се, приоритетът ни е Джъстис.

Райли се размърда на креслото и издаде звук, изразяващ неудобството й. Конлан се напрегна, готов да прекоси стаята и да й помогне.

- Добре съм. Само се протягам. Синът ни настоява да седи на пикочния ми мехур.

- Дъщеря ни винаги е неспокойна, също както майка си - поправи я Конлан.

- Ако искате да знаете пола, трябва само да попитате - сухо отбеляза Аларик. - Колкото и да харесваме забавните ви разговори през последните седем месеца.

Райли извъртя очи, постави една възглавница зад гърба си и се огледа наоколо.

- Няма нищо, нищо по-важно от това да намерим Джъстис и да се убедим, че той е добре. Дори и преди да разберем, че ти е брат, знаехме, че е част от семейството ни, както всеки един в тази стая. Всеки един от Седемте.

Последваха няколко кимвания в знак на съгласие. Конлан започна да говори, но Райли поклати с глава.

- Сега е мой ред да бъда лицемерна. Разбирам, че всичко трябваше да бъде отложено, след като Джъстис бе пленен от Анубиса. Направих каквото можах, за да помогна в търсенето. Но този път, съдейки по онова, което ми казахте, той е изчезнал по собствена воля. И не само това, ами е отвлякъл и бедната археоложка.

- Може да се определи като инцидент с международно значение - каза Ерин и леко потръпна.

- Точно така - отвърна Райли. - Ето какво имам предвид, макар да знам, че ще прозвучи зле. Бебето ми няма да се роди, докато родителите му не се венчаят. Знам, че няма как да направим голямата пищна сватба, но за мен това не е проблем. Никога не съм искала голяма сватба. Но или ще отидем в църквата, която се намира близо до дома ми, или ще доведем свещеника в Атлатида, или пък ще отидем в проклетата капела на Елвис в проклетия Вегас. Не ми пука. За мен това няма значение. Така или иначе, винаги съм харесвала Елвис. Но по единия или другия начин, двамата с Конлан ще се венчаем другата седмица.

Хубавото бе, че изобщо не й се налагаше да повишава глас. Нямаше нужда. Беше човек, а не атлант и понякога се шегуваше, че преди да срещне Конлан е била в близост до знатни

личности само в Бъргър Кинг⁹. Но поведението й бе на кралица, сякаш бе родена такава.

- Добре, всички чухте. Бъдещата ми кралица се изказа и аз не мога да направя нищо друго освен да се подчиня - каза Конлан и й се усмихна.

- Права е, че детето трябва да се роди, когато вие двамата сте женени - намеси се Аларик. - Той или тя ще се изправи пред много проблеми, когато дойде моментът да наследи короната, след като ще е наполовина човек, наполовина атлант. Определено не трябва да се добавя и още един проблем, свързан с легитимност.

- Винаги можем да разчитаме на теб, нали, Аларик? - попита Райли, а в гласа й се долавяше раздразнение и неохота. - Имах предвид, че искам детето ми да се роди в свят, в който да е ясно, че родителите му се обичат достатъчно, за да направят най-важната крачка. Но, да благодарим на Господ, че теб те има, за да ни посочваш законностите в тази ситуация.

Аларик повдигна вежди и я погледна озадачено.

- Въпреки, че долавям сарказъм в думите ти и не разбирам причината, отговорът ми е „да“. Разбира се, че можете да разчитате на мен. - Той наведе глава. - Както наредите, милейди.

Райли присви очи.

- Ако това е един от моментите ти на хормонални проблеми, Аларик, радвай се, че съм прекалено огромна, за да дойда там и да ти сритам задника.

- Моят задник, както се изрази, е безкрайно облекчен - отвърна й Аларик. - Но може би трябва да се върнем към належащата тема.

Вен се насочи към центъра на стаята, където имаше огромна маса с карти и стратегически планове, които бяха отместени на едната страна, за да се направи място за освежителните напитки. Взе още една чаша с кафе.

- Ето един бърз отчет на състоянието ни. Днес дочухме, че в Сейнт Луис вампирите ще вдигнат въстание. Очевидно, Анубиса иска да промени методите им за привличане на потенциални отстъпници, но го прави чрез Вонос. Този пич има финеса на Брус Уилис, когато гони лошите в петата или шеста чест на „Умирай трудно“.

Конлан кимна.

- Алексий, Кристоф и Денал - тръгнете утре призори за Сейнт Луис, за да се срещнете с Джак, Райзън и останалите бунтовници там.

- Да не би внезапно да сме започнали да вярваме на Райзън? - попита Аларик и зелените му очи засвяткаха свирепо. - След като реши да открадне Тризъбеца на Посейдон от храма на боговете.

- Въпросът дали му вярваме, или не е спорен. Но Куин му вярва, Джак също и двамата ни уведомиха, че е предприел мисия, чрез която ще изкупи грешката си - продължи Конлан. -Винаги поема най-опасните задачи и стига толкова далеч, че те се страхуват да не би да се опитва да се самоубие.

- Хич не ми пука за мисията му Не искам да се доближава до Куин - изръмжа Аларик. -Веднага след като разпуснем срещата, ще замина за Сейнт Луис.

- Нуждаем се от теб, Аларик - чу се гласът на Ерин. Бе мълчалива по време на почти цялата среща, което бе нетипично за нея. - Откакто сме тук, се опитвам да достигна до

Джъстис и да намеря някаква следа от присъствието му. Нали знаете, че съм певица на скъпоценните камъни? Протеже на богинята на нереидите? След като открихме, че той е наполовина нереид, се надявах, че ще успя да използвам тази връзка и да се опитам да получа най-малко груба представа къде може да е.

Поклати глава преди да успеят да я попитат.

- Не. Нямах никакъв късмет. Може да съм вещица и певица на скъпоценните камъни, обаче не ме бива в търсенето - отново се обърна към Аларик. - Ето защо се нуждаем от теб. Ти си единственият, който е в състояние да намери Джъстис.

- Нямам намерение да те обиждам, Ерин - отвърна жрецът. - Но нали осъзнаваш, че не съм преставал с опитите си да намеря Джъстис от момента, в който изчезна миналата нощ?

Ерин въздъхна и се отпусна на стола си.

- Съжалявам, Аларик. Трябваше сама да се досетя, но съм толкова изтощена. Изобщо не съм спала, откакто Джъстис тръгна с Анубиса преди няколко месеца. Той спаси моя живот и този на Вен. Дори и на сестра ми, в известен смисъл. Но сега не знаем къде е. Не знам къде е и Диърдри и дали изобщо е жива.

Ерин спря и потърка очи. Когато отново проговори гласът й бе дрезгав, изпълнен с тежестта на непролети сълзи.

- Предполагам, просто съм готова нещата да си отидат на местата.

Вен коленичи до стола на Ерин и я взе в прегръдките си, мъката изписана на лицето му с точност отразяваше това, което разкъсваше гърдите на Конлан.

- Мисля, че всички сме готови за това - каза той. - Нуждаем се от план. Аларик ще отиде в Сейнт Луис, но ще продължи с опитите си да открие Джъстис. Аз и Райли ще намерим пастор или Елвис, който ще се съгласи да извърши церемонията в Атлантида. Вен, ти ще водиш екипа, който ще се опита да открие къде са Джъстис и археоложката и да ги върне обратно.

Някой почука на вратата, беше Лиам - погледна въпросително към Конлан. Принцът кимна и го покани да влезе.

- Точно навреме - каза Вен. - Също така трябва да разберем повече за д-р Макдърмът. Какво толкова има в нея, че Джъстис полудя, когато я видя?

Лиам мина през стаята, клатейки глава.

- Не знам. Но мога да кажа едно - Кийли наистина може да чете предметите, притежава дарба, за която се смяташе, че е била изгубена във водовъртежа на времето. Разчете сапфира и заяви, че е видяла Нерей.

Аларик повдигна рязко глава и се наведе напред.

- Какво е казала? Какво е казала за върховния жрец Нерей и Звездата на Артемида?

- Не много - призна Лиам. - Смятах да я разпитам повече, след като вече е в безопасност в Атлантида. Но каза нещо много странно. Заяви, че приличам на него.