Освобождението на Атлантида

Глава 31

Нежната и колеблива целувка на Кийли, докосна нещо дълбоко в душата му и сякаш я раздели на две. Едната част не искаше нищо повече, освен да разкъса дрехите й и да прави любов с нея часове наред, докато другата, по-почтената желаеше да избяга и да се скрие, възможно по-далеч от нея.

Далеч от изкушението.

Далеч от опасността нереидът да поема контрол над него и да я нарани.

Аз съм част от теб, прошепна той в съзнанието му Колкото по-скоро го приемеш, толкова по-скоро ще обедним сили и ще станем по-могъщи, отколкото някога си мечтал.

Джъстис се дръпна назад от Кийли и погледна в очите й.

- Желая те повече, отколкото някога съм желал друга жена, но...

Вземи я, гол охлюв такъв. Знаеш, че искаш да я чукаш, докато не извика името ни.

- Не - изкрещя Джъстис

Обърканият поглед на Кийли стана разбиращ

- Бори се с теб, нали така?

- Да. Иска те толкова, колкото и аз, но по друг, по-мрачен начин. Не мога, не съм сигурен, дали ще успея да го контролирам - призна й Джъстис.

Усмивката на Кийли, макар и потрепваща, показваше доверието й в него и това го успокои.

- Кажи му. не. Позволи ми да му кажа, да кажа и на двама ви. Желая те. Желая ви. Не трябва да сте груби и да ме победите. Просто правете любов с мен. Моля ви.

Яростното желание на нереида изчезна и се превърна в объркване. Как така иска мен? Дори и ти, който си другата част от душата ми, не ме искаш.

Джъстис си даде време да обмисли въпроса и отвърна високо, за да може и Кийли да го чуе.

- Може би съм грешал. Може би трябва да приема, че двамата с теб сме част от едно цяло.

Мрачен смях закънтя в ушите му Ако я направим своя, съм склонен да опитам всичко.

И тогава, по някакъв начин, нещо се промени. За пръв път от толкова много време Джъстис усети, дори и без да пуска щита в съзнанието си, че бе сключил крехко примирие с нереида. Застигна го неочаквано усещане за мир и умът му постигна спокойствие, което никога досега не бе изпитвал.

Кийли погледна към него, искаше да научи отговора на един-единствен въпрос.

- Да - каза той с дрезгав глас. - Да, и двамата... цялото ми същество те желае.

Сведе глава надолу и я целуна, като не задържаше нищо в себе си и се предаде на вихъра от страсти. Устните й имаха вкуса на мед и дом, и на всичко, което някога е искал. Езикът му проникна в устата й и той я взимаше, пируваше и изпиваше. Обсипваше бузите, носа и челото й с целувки, също както дъжда - лицето й.

Усещането, когато я докосваше, го покоряваше. Устните й го подпалваха. А допирът на тялото й, втвърдяваше неговото. Пенисът му бе толкова твърд, че си помисли, че може да експлодира при най-лекото докосване. Желаеше я, нуждаеше се от нея. Щеше да я направи своя и тя щеше да остане такава.

- Ти си моя, Кийли - каза, желаейки отчаяно тя също да го признае. - Видението ми го показа, а пламъците, които виждаш в очите само го доказват. Твоята душа е предопределената спътница на моята.

Тя съвсем леко се дръпна, но той затегна прегръдката си. Никога нямаше да я пусне. Кийли трябваше да го види и да го разбере.

- Джъстис, прекалено много е. Аз също те желая. Никога досега не съм се чувствала по този начин. Но може ли по-късно да говорим за съдба и видения? - сложи ръце на врата му, а когато повдигна глава видя, че веждите му бяха свъсени. - Не мога да повярвам, че го казвам, но не може ли сега да се съблечем и да оставим бъдещето за по-късно?

Колкото и да му се искаше, не успя да се въздържи и се засмя с цяло гърло.

- Твоите желания са заповед за мен, милейди. Но първо, трябва да се погрижим за това.

Пусна я, след което свали меча си и го сложи на земята, после съблече дрехите си толкова

бързо, че си нямаше идея къде точно ги бе захвърлил. Когато най-накрая се бе съблякъл, й се усмихна.

- Възнамерявам да направя същото и с теб.

Кийли гледаше втренчено Джъстис и си спомни за нескопосания си коментар за статуите. Неговото красиво тяло, изваяно в дълги линии и перфектни мускулести извивки, бе достатъчно да я накара да ахне. Възбудата му бе голяма, също както и тялото му, и докато гледаше към нея членът му подскочи срещу корема му, като ярко доказателство за желанието му.

Нищо не беше по-силно от това да знае, че някой истински я желае. Зърната на Кийли се втвърдиха, докато напрежението от дантеления й сутиен бе непоносимо. Мускулите й трепнаха в спазъм от наслада, а бедрата й се стегнаха заради влагата между тях.

- Ти ...- устните й бяха пресъхнали, затова опита отново, - искаш да разхвърляш дрехите ми из цялата джунгла?

Дари я с една порочна усмивка и тръгна към нея, дебнейки я бавно, както хищникът дебне плячката си. Свирепа, почти дива топлина гореше в очите му и тя остана без дъх, когато прочете намеренията в погледа му. Желаеше я и без съмнение щеше да я има. Беше истински доминиращ мъжкар и тя го искаше, като никой друг.

Когато стигна до нея, я дръпна към себе си и я целуна с такава страст и собственически инстинкт, че Кийли имаше чувството, че тази целувка изгаря душата й. Езикът му нахлу в устата й и той я целуваше, сякаш ако не го направеше щеше да умре. Вплете пръсти в косата й, докато я държеше за врата. Дръпна я още по-близо, само на дъх разстояние.

Страстта я разтърсваше. Горещината и побъркващото желание заплашваха да подкосят коленете й.

- Още - каза срещу устните му. - Искам още.

Джъстис сложи ръка на задника й и я придърпа по-близо, така че пенисът му да се намести между краката й, а твърдата издутина още повече я побъркваше от желание и копнеж.

- Сега, сега, сега - настоя тя, преодоляла момента да се срамува или да мисли трезво.

С едно бързо движение, измъкна блузата през главата й и я хвърли настрани, след това сведе глава, за да я огледа.

И тя се скова, беше забравила за дървената фигурка.

Джъстис изпиваше с очи красивите гърди на Кийли, едва покрити от дантеления й сутиен. Щръкналите й зърна, го караха да желае да ги вкуси, захапе и смуче. Медальонът, който висеше между красивите й гърди, привлече погледа му. Висулката бе направена от дърво... риба.

Неговата риба. Тази, която бе изработил преди стотици години.

Вдигна я и я огледа, без съмнение трябва да се е объркал. Но не беше.

- Това е мое. Но как е възможно?

Кийли прехапа устна и руменина изби по лицето й.

- Имах намерение да ти кажа. Намерих я преди няколко години и. ами имах видение с теб. Докато я правеше. Близо до огън. Мислех, че си воин от далечното минало и ти, ти се превърна в мой талисман. Някого с когото можех да говоря, когато попадна в трудна ситуация.

Не отместваше поглед от нея, докато истинската сила на думите й не го връхлетяха. Тя също е имала видение с него. И е разчитала на него.

- Ти ми принадлежиш, Кийли Макдърмът - отвърна й, но гласът му наподобяваше повече на ръмжене. - И сега ще те взема.

За секунди свали останалата част от дрехите й и я задържа на ръка разстояние, за да може да се наслади на гледката на голото й и красиво тяло. Гъвкаво и добре сложено, не беше деликатно цвете, а жена, която използваше тялото си и се грижеше за него.

- Обожавам краката ти - прошепна той.

- Благодаря ти. Аз.

- Искам ги увити около кръста ми.

Тя ахна и той страстно я целуна, вдигайки я така, че да усеща цялата тежест на тялото й. Тя обви крака около кръста му, а той я повдигна дори по-високо като ръцете му придържаха прекрасния й задник, докато пенисът му не се озова точно под горещата й влажна вагина.

- Нуждая се от теб, Кийли. Сега - каза той и съвсем леко проникна в нея, насилвайки се да изчака.

- Аз също - отвърна му и той навлезе в нея, прониквайки в горещата й сърцевина, чувствайки как влагалището й го придържаше и стискаше, сигурен, че щеше да свърши като някой неопитен младок.

Кийли извика, когато го усети вътре в себе си. Твърдостта му я изпълваше, разпъваше я до такава степен, че сетивата й изгаряха в шеметна комбинация на наслада и болка. Но беше толкова влажна, че тялото й приветства дължината и дебелината му, подскочи диво срещу него, желаейки повече.

Копнееше той да се размърда.

- Не спирай - каза задъхано, като се вдигна нагоре и отново се спусна върху пениса му, който бе като обвита в кадифе стомана. Беше толкова твърд и дълъг, че докосна една точка дълбоко в нея, която буквално я побърка. - Моля те. Дай ми повече.

Той погълна устните й с груба целувка, докато я взимаше по-дълбоко и по-силно, с такъв ритъм, че тя изскимтя, подтикната от непреодолимото си желание.

Страст и глад я разтърсиха, отчаяно копнееше за него, нуждаеше се да свърши и да засити почти непоносимата нужда.

Кийли захапа врата му, изгубила разсъдъка си, а Джъстис изрева нещо на родния си език и се заби още по-дълбоко в нея, карайки я да крещи от наслада. Бе толкова близо до края, че едва успяваше да го понесе.

Джъстис спря, заровен в нея, без да мърда, докато тя не го погледна замаяна и неспособна да разсъждава трезво.

- Защо? Защо спря?

Израз на чист мъжки триумф премина през лицето му и нещо диво блесна в очите му.

- Моя. Кажи ми. Кажи ми, че си моя и ще те чукам, докато не закрещиш името ми.

Грубите му думи я развълнуваха, макар че разпозна скрития смисъл в действията му.

Обявяваше я за своя. Заявяваше правата си над нея. Принуждаваше я най-накрая да признае, че тя бе неговата жена.

Но в края на краищата й даваше право на избор. Можеше и да откаже.

Но сърцето й се сви при мисълта да го направи. Не, не можеше. Не би могла. Докато гледаше в очите му, в които се отразяваше притеснение и болка, Кийли знаеше какво да стори.

Да признае истината, без да се интересува от последствията.

Вдигна глава и срещна погледа му.

- Да, аз съм твоя.

Той извика триумфално и я целуна, като продължи да се движи в нея, този път тласъците му бяха по-силни. Когато той надигна глава, Кийли не можеше да си поема дъх заради силата им.

- Както и ти си мой - успя да изстене.

- Завинаги - отвърна й. - Завинаги, ми амара.

Тогава изпълни обещанието си и се зарови отново и отново в сърцевината й, докато тя не извика името му.

Джъстис потръпна от странното еротично усещане на ръцете на Кийли, все още с ръкавици, които се забиваха в раменете му, докато цялото й тяло се стягаше около него. Краката й стискаха кръста му като менгеме и тогава тя свърши, крещейки името му, а тялото й стискаше члена му в поредица от спазми, толкова силни, че Джъстис знаеше, че неговата кулминация няма да се забави. Зарови се по-дълбоко и освобождението му го връхлетя като приливна вълна, свършвайки с такава сила, каквато досега никога не бе преживявал. Оргазмът й продължаваше и всеки нейн трепет стискаше все повече и повече пениса му. Сигурен бе, че коленете му ще се подадат на екстаза, но нямаше да се даде без бой. Стегна краката си и я придърпа дори още повече към себе си.

И тогава светът около тях се взриви и той попадна във вихър от цветове. Зелено и златно се извиваха около него. Някак знаеше, че виждаше аурата й - виждаше истинското й аз. Възхити се на невероятната й красота и след това пропадна в душата й.

Всичко, което бе и което някога бе преживяла премина през него като огнена фурия. Видя болезненото детство: почувства агонията на малкото дете, чиито родители го смятаха за изрод. Изгаряше с безсилна ярост към родители, които са способни да наранят детето си по този начин.

Видя добротата и необятната й щедрост, стана сведетел на хилядите пъти, които бе наранявана от безчувствени приятели и колеги. Описваха я по различен начин, но винаги като аутсайдер.

Болката по мъжа, който я бе изоставил разкъса сърцето му и той безмълвно се закле да намери копелето и да го разчлени. Бавно.

Но веднага осъзна, че тя щеше да го намрази затова. Тя бе светлина, добрина и грижовност. Светлата страна на луната, контраст на мрака в душата му. Той падаше ли падаше по-дълбоко в душата й и заедно с това се влюбваше. Тя му принадлежеше и той никога нямаше да й позволи да избяга от него.

Кийли извика, когато спазмите на вторичните трусове разкъсаха тялото й. Никога досега не бе преживявала толкова силен или дълъг оргазъм и се страхуваше от интензивността му. Бе толкова свиреп, толкова мощен и така я откриваше.

Но знаеше много добре.

Ако се разкриеш пред някого, рискуваш той да те отхвърли.

Силното тяло на Джъстис се разтрепери със силата на освобождаването и тя отново свърши, притискайки се към него. Желаеше той никога да не я пуска. Усети влага по бузите си и откри, че е плакала, не от страх или мъка, а заради мощта на този момент. Опита се да каже нещо, каквото и да е, да се отърси от разтърсващата интимност, но земята под краката й се разтвори и тя падаше насред звездите.

Сякаш се бе отворила врата в душата му и той я водеше към същността си. Всичко, което бе видяла във видението си и много, много повече, я обви и обгърна, докато тя не се окъпа в потока на съзнанието му.

Видя безрезервната чест и гордост, и любовта към семейството му, макар да не си бе позволил да я изпита. Но повече от всичко усети чувствата му към нея.

Беше любов, похот и копнеж - всички те събрани заедно, блещукайки в синьо и сребристо. Пожар от чувства, насочени към нея. И почти незабележимо в центъра му, се виждаше по-тъмен нюанс. Опасно присъствие, смесено в цветовете на неговата душа.

Нереидът.

Ти ли си това? помисли си тя. Ти си част от него, нали го знаеш?

Така ли? последва язвителен отговор. И все пак обичаш него, а се страхуваш от мен.

Любов? Опита да се възпротиви, но душата й не допускаше увъртания. Само простата истина.

Да, обичам го, призна си тя. Ти си част от него, затова обичам и теб.

Цветовете около нея показаха колебания, но след това отрицание.

Не. Не можеш да ме обичаш, защото аз не се интересувам от любов. Един ден ще го победя и тогава ще те взема, както желая.

Изпрати и сцени, в които тя участваше, сцени на груб и яростен секс. Образи как тя му се подчинява по всеки възможен начин.

Тя се отдръпна, но когато цветовете на душата на Джъстис я заобиколиха и й дадоха упора, Кийли изпрати свои образи на нереида. А аз ще взема теб, каза и му изпрати мисли на разгорещено и нежно правене на любов, умишлено осеяно с провокативни сцени на дива и необуздана страст.

Агресията му премина в желание и след това в радост.

Да, ние ще се имаме един друг, каза нереидът.

Да, аз съм толкова твой, колкото ти си моя, отвърна Джъстис.

Гласовете им се преплетоха в един, хванати в цветовете на душата му. Кийли се засмя, заплака и разби крехките колебания, относно любовта си към него.

Най-накрая, след като дойде на себе си и се върна към реалността, осъзна, че той все още я държеше, докато пенисът му бе вътре в нея. Вдигна главата си, която бе отпуснала на раменете му и се засмя.

- Ние сме чисто голи в центъра на джунгла. Никога не ми се е случвало подобно нещо, на която и да е експедиция. Да не говорим, че и идея си нямам как краката ти успяват да ни издържат.

Леко я повдигна и усети как членът му се втвърди, когато отново потъна в нея.

- Силните крака, калени в годините ми на обучение като воин, ще ми вършат работа, защото възнамерявам да те взема отново.

Кийли се засмя и свали ръкавиците си.

- Изглежда бях забравила за тях.

Той отново сведе глава и когато се вгледа в гърдите й, по Кийли се разля топлина. Шокира я и жената бе почти сигурна, че следващата седмица няма да има силите дори да си помисли за секс.

- Как така се стигна до там, че да не отделя време да вкуся тези прекрасни гърди? -прошепна той и я вдигна достатъчно високо, така че само главичката на пениса му да е все още в нея. Докато тя изскимтя, желаейки го отново в себе си, той захапа леко едното й зърно и го засмука.

Кийли отново стигна до оргазъм и сладката й влага окъпа пениса на Джъстис. Искаше да я вземе отново, отново и отново. Никога нямаше да й се насити. Вдигна глава достатъчно високо, за да забележи част от дрехите им, които бяха събрани на купчина и тръгна натам, а докато ходеше членът му навлизаше вече по-дълбоко в нея. След това се дръпна, за да подреди дрехите, така че нежната й кожа да не се опира в растителността, и я положи отгоре. Тя вдигна поглед към него и го прикова с красивите си очи с цвят на изумруд, които бяха пламнали от страст. Той се запита да не би да е попаднал под заклинание, където благодарение на тази жена всяка негова мечта или копнеж се сбъдват.

Реши, че не му пука дали случващото се е фантазия или сън. Бе докоснала душата му и бе успяла да укроти нереида, затова не се нуждаеше от друга реалност, освен от тази да е заровен толкова дълбоко в нея, така че тя никога да не може да го забрави.

Вдигна коляното й, намести главичката на пениса си пред влажната й сърцевина и навлезе дълбоко в нея. Проникна до основата, докато топките му не се удариха в страхотния й задник и тя извика от удоволствие.

Подпираше се на една ръка, а с другата се заигра с клитора й, докато тя отново не извика.

- Не мога повече - каза задъхано, местейки глава от една страна на друга. - Джъстис, прекалено много е. Удоволствието е прекалено.

- Никога - заяви, опиянен от това как зърната й се втвърдиха в розови пъпки. - Никога няма да е прекалено.

Тя повдигна бедра, за да посрещне тласъците му, докато издаваше сладки звуци, които го подлудяваха от желание. Той я яздеше, яздеха се взаимно в един луд ритъм. Почувства точния момент, в който тялото й се стегна около неговото и знаеше, че тя бе близо до кулминацията си, затова тласъците му станаха по-силни и по-бързи, докато той, обезумял от страст и желание, й шептеше любовни думи на родния си език. Трябваше да знае колко много я желаеше.

Колко много се нуждаеше от нея.

Този път, докато свършваше, извика нейното име, двамата трепереха в ослепителна експлозия от горещина и цветове, които го доведоха до ръба на съзнанието му. Когато се отпусна, обръщайки се внимателно настрани, за да не падне върху нея, започна да се смее.

- Мисля, че успя да постигнеш нещо, в което всичките ми враговете се провалиха през вековете. Мисля, че ме уби.

Лежеше задъхана, държейки го здраво. Най-накрая успя да си поеме въздух и също започна да се смее.

- Ставаме двама. Ако с теб винаги е така, значи сме в беда.

Смехът й изчезна и тя се обърна към него.

- Какви бяха тези цветове? Джъстис, аз, аз имах чувството, че съм влязла в душата ти.

- Беше сливане на душите. Това е дар от Посейдон, който позволява на атлантите и истинските им спътници да виждат душата на другия. Когато каза, че си видяла пламъка на Посейдон в очите ми, бях сигурен, че ти си моята половинка. Сливането на души бележи сърцето на воина, също както знакът на Посейдон бележи тялото му.

Тя проследи с пръсти татуировката на ръката му.

- Това ли? Какво значи?