Освобождението на Атлантида

Глава 37

Кийли се събуди бавно, изкачвайки всяка фаза на съня, като че ли уморените й тяло и съзнание протестираха при всеки опит. Когато най-сетне отвори очи, слънчевата светлина, която падаше точно между гредите на дюшемето, я заслепи. Джъстис и Елени ги нямаше, но одеялото бе внимателно загърнало върху раменете й. Изправи се и направи физиономия при отвратителния вкус в устата си и заради неприятната миризма, която се носеше около нея. Изпитваше отчаяна нужда от душ и четка за зъби, а редът, в които щеше да ги получи не беше от значение.

- Сеньора, желаете ли да ни придружите да се измием? - Кийли вдигна поглед и видя милата жена от миналия ден, която седеше на една очукана маса и внимателно сгъваше дрехи. - Решихме, че ще желаете да смените дрехите си.

Кийли сбръчка нос и осъзна, че неприятната миризма идваше от нея. Броденето из джунглата и вонята на разлагащ се вампир нямаше как да те подържа свеж като маргаритка.

- Да, ще се радвам - отвърна с благодарност. - Съжалявам, но не зная името ти.

- Аз съм Мария - каза жената или по-скоро момичето. Не можеше да е на повече от осемнадесет или деветнадесет години. - Последвай ме, моля.

Кийли последва Мария навън и несъзнателно погледна нагоре към небето. Трябваше да е някъде около десет часа. Не можеше да повярва, че е спала до толкова късно. Докато оглеждаше района за Джъстис и Елени, тръгна след Мария по една пътечка между дърветата.

- Мария, знаеш ли къде е Джъстис?

Момичето погледна през рамо и се усмихна.

- Двамата с Елени отидоха на пост с Алехандро. Той е голям късметлия, нали? Такава щастливката сте, че го имате, както и той, че е намерил жена, чийто характер е толкова огнен, колкото и косата й.

- Не съм негова жена - промърмори Кийли под носа си, докато си проправяше път през дървета и ужасно обрасли растения. Внезапно погледна настрани и й се прииска да си беше взела пушка. - Надявам се, че ягуарите не минават по този път?

Мария се засмя.

- Не, те стоят далече от селото и пътищата ни. Миризмите на сготвената храна...

Гласът й заглъхна и Кийли усети, че и двете мислят за друга миризма.

- Съжалявам - каза Кийли. - Не искам и да си представям колко сте страдали.

Раменете на Мария се отпуснаха, но после отново се стегнаха.

- Алехандро ще ни измъкне от тук. Досега нападенията са били съвсем малки: един вампир се опитва да хване някой от нас. А през съзнателния ми живот се е случвало само веднъж. Но тези организирани атаки, просто не можем да се справим с тях. Ако твоят мъж можеше да остане и да ни пази. чух за магията му Но вие не можете да останете, нали?

Обърна се и погледна Кийли, а в очите й се четеше надежда, примесена със смирение.

- Съжалявам, но не можем. Ще останем само докато отрядът на Гватемала пристигне, защото трябва да завършим нашата мисия и да се приберем у дома.

Мария кимна.

- Разбираме. Алехандро ще ни спаси.

Думите й звучаха като благословия и Кийли, която рядко забелязваше връзките между хората, достигна до прозрение.

- Той е твоя мъж, нали? Алехандро?

- Много бих искала - отвърна Мария и се изчерви. - Но той все още ме смята за дете.

Завиха по пътя и едно поточе се показа пред тях, блестейки така, сякаш слънчевите лъчи танцуваха по повърхността на водата. Кийли спря и ахна, радваше се да види нещо така красиво след ужасната и кървава нощ.

- Ще се измием и ако желаеш можеш да облечеш тези дрехи - каза Мария срамежливо и й подаде вързопа дрехи. - Мои са и виждам, че носим почти един и същ размер.

Кийли огледа пищните форми на момичето, като се съмняваше, че собственото й е богато на такива форми, но не каза и дума затова, а й благодари и прие чистите дрехи. Удобните дрехи, бяха последната й грижа, защото толкова много й се искаше в очите на Джъстис да е красива, колкото Мария.

Остана по бельо и влезе в потока да се измие, двете с Мария си споделиха един сапун, който бе нежен като коприна и ухаеше на тропически цветя. Кийли изми също и косата си и едва ли не извика от радост, когато отново се почувства чиста. Когато приключиха, се отправиха към брега на потока като разговаряха за незначителни неща, опивайки се да се държат нормално и да си отдъхнат от смъртта и ужаса.

Когато се чу звук от счупване на клонка, жените замръзнаха на място. Мария захлипа, а Кийли я прегърна, за да я успокои.

- Не може да са вампири, не и през деня - успокояваше я тихо, докато се питаше каква опасност ги грозеше по време на малкото им приключение в потока.

Но за щастие не беше никаква опасност, а Джъстис и Алехандро, които се появиха откъм джунглата. Джъстис, отново й взе дъха, сякаш го виждаше за първи път. Беше се преоблякъл, сега носеше обикновени дънки и блуза, но великолепната му синя коса висеше свободна и мокра до кръста му, а мускулите му така изпълваха блузата, че на нея й се искаше да разкъса дрехите му и да му се нахвърли.

Докато бе гола.

Скръсти ръце пред гърдите си, когато осъзна, че зърната й се подават под мокрия й сутиен, водени от топлината, която се разливаше по цялото й тяло. Трябваше само да го погледне, за да го пожелае.

Когато му се усмихна глуповато, срещна погледа му и се стъписа. Яростта замъгляваше погледа му, а челюстта му бе стегната, което показваше, че той беше доста разстроен.

Вероятно, вината бе нейна.

Тя вдигна брадичка и го погледна с решителност.

- Защо ме гледаш така? Ако всичко е заради онзи удар в лицето...

- Минали ли ти дори и за секунда пред ума, че може да е опасно да идваш тук сама и то почти гола? - каза грубо през зъби и я огледа от главата до петите, сякаш я събличаше с поглед.

Съдейки по пламъка в очите му, бе направил точно това. Или пък да й покрещи в следващите няколко часа. Не беше в настроение за последното, а и моментът не бе подходящ за първото, без значение, че хормоните й скандираха, приветствайки мисълта.

Тя погледна към Алехандро и внезапно осъзна, че не само Джъстис я виждаше по мокро и полупрозрачно бельо, но изглеждаше за него, не бе нищо друго освен част от пейзажа. Гледаше към Мария, сякаш никога досега не я бе виждал, а Кийли можеше да се обзаложи, че никога не я бе виждал по този начин. Чувственото тяло на Мария изпълваше дрипавия й сутиен и бикините й, но тя не се прикри, макар и руменината да покри лицето й.

- Харесваш ли това, което виждаш? - гласът й леко потрепна.

- Dios mio¹⁵, ти трябва да си, ти... - отвърна Алехандро, неспособен да формира разумна мисъл, а в очите му се разпали пламъкът на страстта.

Кийли се усмихна. Поне от всичко това щеше да излезе нещо добро, ако тези двамата най-после се намереха.

Обаче преди да успее да изрече и една дума, светкавично бърза скорост, която може би бе мъж със синя коса я вдигна на ръце и тръгна с нея през джунглата.

Когато Джъстис най-накрая забави крачка и я пусна на земята, тя бе толкова замаяна, че щеше да се отпусне на него.

- Наистина ужасно много ми писна от поведението ти на пещерен човек. Не си ми шеф, нито пък си ми баща.

- Слава на Посейдон! - Джъстис каза пламенно, докато се взираше в гърдите й.

За момент загуби нишката на мисълта си, когато той се наведе към гърдите й и ги обхвана с ръце, но тя с усилие се опита да продължи.

- Ти не си...

Облиза зърното й и го засмука.

Кийли отметна глава назад и изстена, но отново се опита.

- Не си.

Свали бикините й и вкара пръстите си във влажния й център, после потърка хлъзгавите си пръсти непред-назад по клитора й и тя се предаде.

С другата ръка я хвана силно, докато продължаваше ритмичните си ласки върху женствеността й и смучеше зърната й, така че Кийли забрави какво искаше да каже, способна само да стене сладострастно. Цялото й внимание бе съсредоточено върху това което правеше с тялото й и знаеше, че ако скоро не го усети в себе си щеше да се побърка.

- Джъстис, моля те! - каза тя, почти като молитва.

Интересуваше се само да не спира, не искаше никога да спира. О, Господи, той засмука другото й зърно, като побъркваше първото. След това вкара още един пръст в нея, във вагината й, отново и отново докато тя не стигна до оргазма и притисна пръстите му към най-горещата си точка. Кийли извика, когато стигна кулминацията си, но той не се отдръпна, нито пък извади пръстите си.

Вместо това я вдигна на ръце и я целуна като наклони главата си в най-подходящия ъгъл, за да проникне езикът му в устата й, също както пръстите му - в тялото й.

В нея отново започна да се заражда напрежение, напрежение, което измъчваше сетивата й. Първо в гърдите, а след това между бедрата й и Кийли не можеше да говори, не можеше да мисли, а непрестанно да стене.

- Моля те, умолявам те. Нуждая се от теб - примоли се срещу устните му и той прекрати целувката. Дишаше тежко, а мускулите му се бяха стегнали под ръката й.

- И аз се нуждая от теб, ми амара. Мисълта, че всеки може да те вида гола, обляна от слънчевата светлина... - потръпна срещу нея. - Толкова силно се нуждая от теб, че трябва да те чукам цял ден, за да преодолея ужаса, който преживях.

Кийли се засмя, но изскимтя, когато пръстите му отново проникнаха в нея. Влизаха и излизаха, докато тя не се побърка от желание и копнеж.

- Трябва да те вкуся, моя Кийли, моя жена. Искам да отпивам от теб, докато свършваш в устата ми - каза рязко. Коленичи на красивия зелен килим и преди жената да се възпротиви или да извика „Алелуя“, той я пое в устата си, а тя извика, водена от силата на екстаза.

Целуваше, ближеше и смучеше клитора й със същия натиск, който бе използвал над зърната й. Тя потрепваше, а той стисна красивата й червена коса в юмрук, докато я поглъщаше с уста и пръсти. Усети напрежението и величественото усещане, докато я взимаше, и отново експлодира крещейки. Не й пукаше дали цялото село щеше да я чуе, защото не можеше да понесе силата на удоволствието, което Джъстис й доставяше.

Тя свършваше ли свършваше, а той продължаваше да я ближе. Бе попаднала в един безкраен оргазъм, който я изстреля през светлината към облаците. Най-накрая се отпусна и падна напред, за да може той да я хване, безгръбначна и слаба заради наситеното удоволствие.

- Ти. аз. О, Господи! - прошепна тя.

Устните му се разтеглиха в усмивка, пълна с глад, самодоволно мъжко удовлетворение, и тъмни желания.

- Ти си като амброзия - Кийли потръпна при думите му - А сега трябва да ме поемеш целия - продължи и разкопча панталоните си, след това ги смъкна надолу Коленичил на земята, той я дръпна към себе си, за да може да го възседне. - Вземи ме, Кийли. Искам да ме яздиш, за да ми покажеш, че ме желаеш толкова, колкото и аз теб.

Бавно, много бавно тя се плъзна по огромната му ерекция и ахна при чувството, което изпита, когато я изпълни докрай. Беше влажна, дори подгизнала, затова той проникна по-лесно от преди, макар все още да я разпъваше и да усещаше невероятното чувство на пълнота. Пое го целия, докато бедрата й не стояха точно на неговите и Кийли не положи ръка на рамото му, за да си поеме дъх. После вдигна поглед и се вгледа в красивите му среднощно сини очи, в зениците, на които танцуваше синьо-зелена светлина.

- Сега - прошепна. - Нуждая се от теб сега.

Отдръпна се от него и отново се плъзна, като влезе в ритъм по-стар от времето, по-стар от руините на маите, по-стар от митовете за сътворението. Тя го поемаше, защото той й принадлежеше и трябваше да го почувства вътре в себе си иначе щеше да умре от загубата. Поемаше го и тялото й отново откликна, напрежението се надигаше така бързо, че Кийли знаеше колко близо бе до кулминацията.

Джъстис усети горещата и влажна сърцевина на Кийли, която се стягаше около члена му и разбра, че тя е на път да свърши. Наясно бе, че когато тя стигнеше до края си, той също щеше да го направи. Искаше да издържи повече, да издържи повече заради нея, но беше безпомощен като младок и не можеше да се бори срещу прилива на удоволствие, който вилнееше в него като цунами.

Хвана я за хълбоците и забърза ритъма им, вдигайки собствените си бедра, за да може да вкарва члена си по-бързо и по-дълбоко всеки следващ път, докато накрая не можеше да каже къде свършваше той и започваше тя. Бяха свързани в едно и винаги щеше да е така, и изглежда не беше преувеличил, когато й каза, че може би ще трябва да я чука цял ден, за да преодолее страха, че може да я изгуби. Само когато напълно го приемеше в тялото си, нямаше да се страхува, че някога може да го напусне.

Никога няма да ни изостави, каза нереидът. Ако някога опита, ще я намерим дори и на края на света.

- Никога - изрева Джъстис и тласъците му станаха по-мощни. - Никога няма да ме напуснеш. Обещай ми!

Кийли изстена и пусна раменете му, после хвана главата му и го погледна в очите.

- Никога няма да те напусна - отвърна задъхано, след като той продължи да прониква в нея, а тя бе толкова близо до поредния оргазъм. - А сега спри да поставяш тези ултиматуми и просто продължавай... продължавай...

Тялото й се изви назад, докато влагалището й се стягаше около пенисът му в поредица от спазми, а после Кийли извика от удоволствие.

- Джъстис! Случва. О, Господи! Случва се отново!

След един последен тласък, топките му се стегнаха и той експлодира, изливайки се в нея толкова надълбоко, че имаше само секунда да си пожелае да е получил благословията на Посейдон и да я е дарил с дете. Неговото дете. Силната вълна от преживяното ги повали и понесе по теченията на душа й, а той изръмжа от задоволство.

Сливането на души ги обгърна и хвърли през бурно, огрято от слънце море, докато все още държейки се здраво, те не се върнаха към реалността. Нежната кожа на Кийли носеше следите на целувките и ухапванията му и го застигна първично удовлетворение при мисълта, че така я е маркирал като своя. След това изпита угризения, защото може би я беше наранил и целуна всяка следа по врата и гърдите й, една по една.

Чувството, което изпитваше, докато правеха любов си проправи път през гърлото му Искаше да бъде изречено. Трябваше да изкаже думите, които бяха на път да експлодират право от сърцето му.

- Кийли, ми амара. Обичам те!

Жената погледна към него и започна да се смее, което го изуми. След това хвана лицето му и го дари с дълга и шумна целувка.

- О, Джъстис, мой голям, силен воине. Знам.

¹⁵ Dios mio! – Боже мой!(пр. от испански език). – Б.пр.