Освобождението на Атлантида

Глава 36

Джъстис потърка челюстта си, която наистина го болеше. За учен удряше доста силно. На лицето му цъфна усмивка, при което сцепената уста го заболя, но не му пукаше.

В името на всички богове, тя бе великолепна.

Алехандро свали пушката си и подсвирна, гледайки към Кийли.

- Ако я бях срещнал първи, щеше доста да се потрудиш, за да ми я отнемеш - каза с възхищение. - Тази жена е страхотна.

Джъстис сви очи и изръмжа в отговор на самонадеяния му коментар.

- Приближи се до моята жена и аз ще...

- Да, да. Ако пак се побъркаш, поне си имаме заложник - прекъсна го Алехандро. - Бих дал дясната си ръка, стига да има някакъв начин да ме научиш на онзи номер с експлозията.

- Този номер, както ти го нарече, е наследство от моите прародители нереидите - отвърна му Джъстис и за първи път в целия си съзнателен живот спомена народа на майка си с гордост. Нещо вътре в него се затопли.

- Не мога да науча никой, който не е атлант или нереид по произход.

- Много жалко - каза Алехандро с тъжна усмивка. - И все пак ти благодаря, че не гръмна и нас. Страхувах се, че след като видя, че Кийли е в опасност ние ще се окажем косвени жертви на яростта ти.

- Имал си право да се страхуваш - призна Джъстис и огледа наоколо. - Да не каза заложник?

- Елате насам - каза един от мъжете, а останалите двама довлякоха оцелял вампир. Беше онзи, когото бе прострелян в гърдите, а раната все още се затваряше. - Явно е паднал на земята, заради раната си и е успял да избегне смъртоносната вълна или както там наричаш онова нещо - каза мъжът и наклони глава към Джъстис, но все още стоеше на разстояние.

Алехандро вдигна пушката си.

- Лесна работа. Стойте далече от него - нареди на хората.

- Не! - Джъстис го спря. - Имам по-добра идея. Ще го пуснем, но ще пратим съобщение по него.

- Добре! Ето го съобщението - отвърна му Алехандро и след един страхотен изстрел половината от десния крак на вампира изчезна, и той започна да крещи.

- Всъщност имах предвид словесно съобщение, но и това върши работа - Джъстис се възхити на делото на човека. - Доста си добър с тази пушка.

- Ще ви избием - изквича вампирът. - Ще се върнем с цялото ни кръвно потомство, ще ви разкъсаме на малки парчета и ще...

- Искаш ли да му позволя да ти откъсне главата с това нещо? - попита Джъстис и се наклони напред, сякаш отговорът на кръвопиеца живо го интересуваше.

Вампирът млъкна, стисна ранения си крак, който започваше да се лекува и му хвърли няколко убийствени погледа.

- Браво. Ето ти и съобщението. Вие ще стоите далеч от Лас Пинтурас. И ако някога забележим дори и най-слаби следи за вашето присъствие, ще ви намерим и ще ви унищожим. А повярвай ми, онзи номер с експлодирането е нищо в сравнение с разрухата, която ще сполети вампирските ви задници - каза воинът.

Спокойният тон на Джъстис изглежда ужаси вампира и той се опита да му се усмихне любезно.

- Да, чух те. Ще предам съобщението - изскимтя той. - Ако ме пуснеш, ще побързам и ще разглася думите ти във всяко кътче на региона.

Джъстис погледна към Алехандро.

- Доволен ли си?

- Ще го преживея. Може ли пак да го гръмна?

Джъстис вдигна рамене и каза:

- Твоето място, твоите правила.

Вампирът започна да крещи, падна на земята и заплака с кървави сълзи.

- Не, моля ви. Не мога да изпратя съобщението, ако съм тежко ранен и не мога да се движа - каза през сълзи той.

Алехандро престъпи напред и ритна вампира в лицето.

- Изби народи ми, неживо копеле такова. Имай едно на ум, че ако някога се върнеш тук, собственоръчно ще ти отрежа топките.

- Не, не, имам предвид, да, да, каквото кажете - изхленчи вампирът почти неразбираемо и Алехандро направи жест на хората да се отдръпнат още повече.

- Върви тогава и не забравяй да разгласиш съобщението - подсети го Джъстис.

Ридаещият вампир се дръпна далеч от тях, влачейки крака си, а от счупения му нос капеше

зеленикаво-черна кръв.

- Да, да, да - продължаваше да повтаря той, докато не стигна до дърветата. Тогава издаде освирепял вик от ярост и неподчинение, и потъна в нощта.

Гледаха го, докато се отдалечи, а след това Алехандро вдигна ръка и по ръкава си забеляза пръски от слузта на вампирите.

- Та, относно номера с водата, който направи по-рано, за да потушиш пожара. Може ли да направиш така, че да си вземем душ?

Джъстис се засмя и призова водата, която му отвърна нетърпеливо.

- Всичко е част от пакетната услуга. Експлодиране на вампири, топъл и студен душ.

Докато се къпеха, колкото бе възможно, под лекия дъждец, Джъстис осъзна, че му предстоеше най-страшното.

Трябваше да се извини на Кийли.

* * *

Кийли използва кофа с вода, да се изчисти преди да отиде при Елени - просто не искаше още повече да я травматизира. Беше толкова ядосана, че се изненада, когато водата не се изпари щом докосна кожата й.

Въпросите се удряха в съзнанието й все по-бързо и по-бързо. Дали го обичаше? Дали го обичаше? Той беше глупак, слепец и жалко извинение за човек. Или пък атлант. Мамка му! Да върви по дяволите! Наистина ли трябваше да произнася тези думи? Не бе ли му доказвала какво изпитва към него толкова пъти? Ами дългата им с часове сексуална лудория в джунглата? Да не си мислеше, че по всяко време може да прави секс в джунглата?

По врата й затанцуваха тръпки, още преди да чуе стъпките, известяващи я за неговото присъствие.

- Стой далеч от мен, Джъстис - предупреди го тя. - Не съм в настроение. Току-що убих първия си вампир, извърших първото си убийство и съм доста травмирана. Така че не искам да се занимавам с теб и с тъпите ти въпроси.

- Кийли - каза той. Само толкова, само името й.

Имаше толкова болка и копнеж в тази дума, че Кийли сведе глава и се предаде на нежната емоция. Яростта изчезна, сякаш никога не я е имало. Тя внимателно обмисли какво да му каже и все още с гръб към него, се наведе към кофата.

- Джъстис, знам. Осъзнавам, че водиш битка и съм наясно, че понякога не можеш да контролираш нереида, но искам да ми вярваш Можеш ли да го направиш?

Тя изчака отговора, но чу единствено тишината. Здравословна доза ярост я обзе и тя ритна кофата от раздразнение.

- Виж, трябва да направиш компромис...

Тя се завъртя към него, готова да му изреди списък с оплаквания, точно навреме, за да види как той обръща очи и пада назад на земята. Скочи към него, но не беше достатъчно бърза и тялото и главата му тупнаха на мръсния под. Сви се вътрешно като си представи болката от удара. Майчице мила, той щеше да страда от ужасно главоболие след като се събуди. Беше й споменавал, че използването на силите на нереида го изтощават. Имаше усещането, че шоковата вълна, която бе създал е източила голямо количество от енергията и силата му

Кийли чу още стъпки и след секунди Алехандро се появи и веднага приклекна до тях. Обзе ги неочаквана тишина, докато той местеше погледа си ту към Джъстис, тук към Кийли.

- Трябва да преосмисля мнението си, д-р Макдърмът - каза мрачно той, но в очите му се отразяваше някакъв блясък. - Не си жена, с която бих могъл да се справя.

- Това не го направих аз - възпротиви се тя, но мъжът й кимна в отговор и вдигна ръце, сякаш се предава. Кийли не можеше да се стърпи, нямаше как да не се засмее. Ужасът, яростта и изтощението, напълно я бяха изцедили. Тя се смееше, докато по бузите й не започнаха да се търкалят сълзи. Алехандро клекна до нея и я докосна по страните.

- Толкова си смела, Кийли, но дори и най-могъщата сила може да рухне. Нека ти помогна да пренесем твоя мъж на по-приятно място.

- Той не ми е мъж, той е твърдоглав палячо - промърмори тя, потърка лице и този път бе ред на Алехандро да се засмее.

- Ние мъжете много често се държим като палячовци - каза й мило. - Сърцето на добрия човек не може да лъже, а твоето отразява всичко на лицето ти, когато го погледнеш, както прави и той, като е близо до теб.

Кийли въздъхна, а Алехандро извика един от селяните, за да им помогне. Успяха да вдигнат масивното тяло на Джъстис и да го занесат на купчина одеяла в ъгъла. Веднага след като ги видя, Елени се размърда в ръцете на жената, която я държеше и се затича към тях.

- Синьор Джъстис, синьор Джъстис! Не можете да бъдете ранен. Не съм ви виждала наранен - извика детето. - След това хвърли малкото си телце на гърдите на Джъстис и сложи една ръка под него, а с другата все още стискаше онзи ужасен чехъл. После погледна укорително към Кийли. - Освен когато ти го удари. Не трябва да правиш това. Удрянето е лошо. Трябва да използваме думи, за да преодолеем различията си. - Тя едва ли не изпя думите, очевидно повтаряйки нещо, което бе чувала безброй пъти.

Алехандро и останалите мъже си тръгнаха, вероятно, за да се върнат на пост, а Кийли коленичи до неподвижното тяло на Джъстис.

- Права си, Елени. Не бях права да го удрям и ще му се извиня, като се събуди. Съгласна ли си?

Елени кимна и избърса с пръст кристалните сълзи по лицето си, които блестяха като сребро.

- Бях толкова уплашена. Дори и никога да не съм ви виждала ранени, се страхувах. Но ти се върна, както ми бе обещала.

За да я успокои, Кийли погали слабичкия гръб на малката и даде още едно обещание, този път не само на Елени, но и на себе си.

- Винаги ще се връщам, Елени. Ако искаш отсега нататък може да останеш с мен.

Но Елени се унасяше като все още държеше Джъстис и не й отвърна. Вероятно не я бе чула, което може би бе за добро. Кийли се зачуди дали не се побъркваше. Първо се влюбваше в магически воин, а после го удряше. Никога досега не бе удряла. И обещаваше нещо на дете, което вероятно нямаше да успее да изпълни.

Още от момента, в който Лиам влезе в офиса й, се бе нагледала на невъзможни неща. Нямаше да е толкова трудно да уреди едно осиротяло дете да заживее с нея.

Решително избута тези мисли от съзнанието си и легна до Джъстис и Елени, като ги прегърна. Беше изтощена и се нуждаеше от сън. За останалото щеше да мисли на сутринта. Докато се размърдваше, опитвайки се да се намести по-удобно, усети как топлата ръка на Джъстис хваща нейната и я слага на гърдите си. Тя усети ударите на сърцето му Чувството, че то бие силно и стабилно под дланта й, я успокои и тогава Кийли позволи на тялото и съзнанието си да се потопят в мрака на съня.

* * *

На няколко километра от тях, в храма на Сан Бартоло, раненият вампир тъкмо приключи разказа си пред лидера на кръвното потомство за случилото се през изминалата нощ. Разярен, лидерът издължи толкова бързо кучешките си зъби, че те оставиха кървави резки по устните му Изрева така силно и продължително, че членовете на потомството коленичиха на земята и се разтрепериха от страх.

- Как смеят? Как смеят да ме заплашват? - изкрещя. - Тази нощ ще видим кой кого!

- Вероятно - осмели се да каже вампирът, чийто крак все още заздравяваше, - трябва да изчакаме останала част от потомството да се върне от лов и да ги нападнем с падането на мрака.

Лидерът се спусна към него, а освирепелите му очи блестяха в червено.

- Как смееш да ми се противопоставяш? - изсъска той.

- Не, не, господарю. Но яко бяхте видели силата на експлозията... Просто предлагам да отидем там, когато сме повече, за да не се излагате на опасност.

Лидерът се дръпна назад с пресметливо изражение.

- Може би си прав. Истинският лидер никога не излага себе си на риск. Прекалено съм ценен, за да се срещна с истинската смърт.

Обърна се и погледна към стенописа, на който бе изобразена богинята на вампирите -Анубиса, която се готвеше да пирува с бога на царевицата.

- Ще унищожим тази нова опасност в твоя чест.

Зад него останалите изскимтяха съгласието си, но той не им обърна внимание. Един ден той също ще бъде бог, както преди вампирите са били почитани от маите.

Някой ден, а може би дори и утре.