Освобождението на Атлантида

Глава 23

Атлантида, дворецът

След дълъг, горещ душ и смяна на дрехите, Алексий се отправи по украсения с гоблени коридор, за да даде отчет на Конлан. Сложно изтъканите картини, вплели историята на Атлантида с брилянтни оттенъци, описваха сцени от хиляди години, но той едва ги забелязваше, докато вървеше към военната стая.

Военната стая. Стените й се бяха наслушали - безмълвно, без да съдят - на бойните планове на Атлантида през последните единадесет хиляди години.

Алексий се запита дали стените могат да се смеят.

Планове, заговори, безспирни срещи, обсъждане на безкрайни войни. Те бяха като пешки на шахматната дъска на боговете, а дори и най-добрите воини рядко израстваха над пешки.

Най-често се жертваха пешките. Тази мисъл бе минавала през ума му повече от веднъж.

Когато най-накрая пристигна, се спря, изненадан при вида на пазачите пред вратите. Конлан или, най-вероятно, Вен може би се страхуваше от измяна, достигнала до самия дворец. Беше немислимо, но присъствието на пазачите означаваше, че някой подозираше точно това.

- Лорд Алексий - обърна се към него по-възрастният, закален в битки ветеран. - Принц Конлан и лорд Венджънс ви очакват.

Другият отвори вратата и Алексий влезе, докато междувременно оглеждаше стените. Безмълвни свидетели, присмя се. Гипс, мрамор и дървени греди, изваяни от инструменти в тези форми, за да имат предназначение.

Почти като него.

Тръсвайки глава, за да прогони мрачните мисли, Алексий се огледа. Конлан и Вен се бяха надвесили над дългата, покрита с драскотини дървена маса в центъра на стаята и се взираха в карта. Вен се премести от другата страна и прокара пръст по нея, мърморейки нещо под носа си, погледна към Алексий и му кимна за поздрав.

Когато Алексий прекоси стаята, се изненада за втори път. Жената, Тиарнан Бътлър, облечена в джинси и бяла блуза, с прибрана черна коса, стоеше между двамата воини. Съдейки по изражението, изписано на лицата им, каквото и да обсъждаха никак не беше добро.

Конлан и Вен бяха облечени както обикновено: с черни блузи и панталони подобни на неговите. Нищо не подсказваше за знатното им потекло. Върховният принц и бъдещ крал на Атлантида и неговият по-малък брат, следващият наследник на короната, никога не поставяха себе си пред останалите. Въпреки това, аурата им излъчваше рожденото им право да раздават команди.

Същото това право принадлежеше и на другиго, някой който бе изчезнал.

- Има ли някакви новини за Джъстис?

Конлан поклати глава.

- Никакви. Също така нямаме връзка с Аларик. Имаш ли някакви вести от него?

Алексий подсвирна, дълго и тихо.

- Смятах, че се е върнал преди мен. Тръгна след Куин. Раниха я в битка.

Вен сви ръце в юмруци и намачка картата, която държеше. Принцът уважаваше Куин, защото също като тях и тя бе воин и се бе превърнала в негова приятелка. Всъщност, бе част от семейството му, след като сестра й щеше да се омъжи за Конлан.

Човек да се венчае за атлант. Помисли си за Бастиян, атлант, който бе взел шейпшифтър за съпруга. Може би някой ден гоблените по стените ще показват края на войната, на която Алексий се присмиваше преди малко.

- Раната бе повърхностна - увери ги. - Но вие познавате Аларик. Двамата с Куин имат... връзка. Последва я, за да е сигурен, че състоянието й е добро - набързо им разказа какво точно се случи в Сейнт Луис. - Куин, Джак и Денал тръгнаха след водачите на вампирите.

Не искаше да им обяснява с подробности какво щяха да сторят на вампирите след като ги намереха. Не беше нужно.

Конлан хвърли поглед към брат си и кимна.

- Ако раната на Куин не е сериозна, Аларик ще се върне скоро. Дотогава няма как да намери Джъстис, затова ще се съсредоточим към останалите належащи проблеми. Тиарнан Бътлър ни разкри много от плановете на отстъпниците.

Алексий погледна жената, преди да върне погледа си към принца.

- Разумно ли е? Най-вече, след като знаем къде я намерихме. Как можем да вярваме, че това, което казва е истина, а не някакъв добре сложен капан, в който тя е примамката?

Вместо да се защити, Тиарнан само му се усмихна.

- От теб ще излезе добър репортер, атланте. Никога не вярвай на всичко, което чуеш. Винаги проверявай информацията си. - Спря да говори и бузите й пламнаха. - Мислех, че съм разбрала плановете им. Внедрих се като част от персонала на кетъринга. Знаех, че няма да започнат с празненствата, докато персоналът не излезе, но смятах, че ще успея да чуя нещо. И тогава ме заслепиха.

- Принудили са те да си свалиш дрехите и да станеш част от оргията - иронично каза Алексий, показвайки й, че не вярва и на думите й.

- Не. кетъринг фирмата беше наясно с всичко. Наредиха ми да взема плато и да го занеса във вана на кетъринга и да не се връщам. Но се отклоних към банята и успях да се скрия зад дивана, докато никой не гледаше - докосна синината на лицето си. - Получих това, когато някой хвърли бутилка и ме цапардоса. Трудно ми беше да не извикам от болка. Но един от онези гнусни дъртаци ме видя и трябваше да се преструвам на свенлива и че ми е за първи път. Беше опасно да избягам, той беше твърде подозрителен. Така че се наложи да се съблека, докато перверзникът гледаше. Взе дрехите ми и каза, че след малко ще се върне. Опитах се да измисля как да се измъкна оттам, когато вие нахлухте.

- Доста удобно, не мислиш ли? Разбира се, ако всичко, което казваш е истина - каза Алексий. - Може би отсега нататък ще е по-добре да проверяваш историята си по три пъти преди да се впуснеш в ново разследване.

- Точно това ще направиш с информацията, която тя ни даде - намеси се Вен решително. -

Онова, което ни каза за Пустошта, се оказа истина, освен това, разказаното досега потвърждава информацията, която имахме от независими източници. Дотук добре, казано по друг начин.

Тиарнан погледна към картата и Алексий се приближи, за да вижда по-добре.

- Те започват в най-населените райони и си проправят път към големите градове. Ню Йорк, разбира се, Бостън, Сиатъл, Джаксънвил, Флорида и всичко останало. Предполагам, че разрастването на градовете въздейства и на вампирите. Работим върху тази история от почти три години. Отстъпниците и култът към Алголагния.

- Кои сте вие? - попита Конлан.

- Да, трудно ми е да повярвам, че шефовете ти в Бостън Хералд са те окуражили да разследваш тази история - каза Вен и поклати глава. - Наясно сме, че една трета от вестниците в страната се управляват от консорциум на шейпшифтъри.

Жената погледа към него и му се усмихна мило.

- Май чуваш доста неща. Вярно ли е, че Донълд Тръмп е шейпшифтър, или е само недоказан слух?

Вен изсумтя.

- С тази коса?

Алексий така и не успя да се развесели от шегата на Вен. Не и след като бе придружил половината бунтовници до бърза помощ

- Предлагам да оставим шегите за по-подходящ момент - чу дръзката нотка в гласа си, но не се извини. Ако го направеше, щеше да обиди ранените и... Грейс.

Погледът на Конлан се спря за минута върху него и след това кимна.

- Алексий е прав. Но отново трябва да попитам, кои сте вие и за кого говориш? Не сме чували, че хора разследват отстъпниците.

- Ако си чул за нас, значи не си вършим работата както трябва - отвърна Тиарнан. - Ние сме разследващи журналисти и работим под прикритие. Събираме източници, факти и неоспорими доказателства. И когато имаме достатъчно, ще пуснем материала. Това ще е най-голямата история в живота ми.

Алексий реши да се опита да блъфира.

- И ние сме чували за вас, репортерке. Научихме, че сте търсачи на слава и смятате, че Пулицър е второто й име. Чухме, че не може да се разчита на вас и сте небрежни. Защо тогава да искаме да работим с вас?

За част от секундата, толкова бързо, че на Алексий едва не му обягна, тъмните очи на репортерката се замъглиха и изгубиха фокус.

- Лъжеш - гласът й бе извънредно спокоен, почти зловещ. - Не може да си чувал за мен, нито пък за разследванията ми. Не знаете на кого да се доверите и се притесняваш за приятеля си. - Има и още - продължи тя и се обърна към Конлан. - Страхуваш се за онова, което би направил Джъстис с или на археолога и дали то няма да има някакви последици за Атлантида. Ужасни последици.

Внезапно я побиха тръпки и тя направи движение, което наподобяваше на птичка, изтърсваща вода от перата си. На бледото й лице се появи усмивка.

- Не се опитвай да ме заблудиш с това безизразно изражение.

Тежко мълчание подплати въздуха. Нещо странно се бе случило току-що, но Алексий не

знаеше какво точно. Всичките му сетива му повтаряха, че Тиарнан е просто човек.

Както Куин и Райли. Но всяка една от тях беше акнаша. Емоционални емпати съществуващи след толкова години. Ерин - певица на скъпоценните камъни. Вече никой не се изненадваше от странните неща.

- Добре. Нека да приемем, че казваш истината - прие Алексий и погледна и към картата. -Покажи ни.

В бърза последователност, Тиарнан посочи дузина гъсто населени района.

- Всички тези места, култът към Алголагния набира последователи с голяма скорост. Но тяхното разбиране за привличане на нови членове, е свързано с прилагането на много сила.

Вен заговори трескаво на езика на атлантите, без съмнение от уважение към Тиарнан. Без значение от езика, посланието бе повече ясно.

- Та, какво казваше?

- Казвах, че не го правят по своя собствена воля - довърши Тиарнан. - Не много хора, каквото и да си мислите за нас, се съгласяват доброволно мозъците им да се превърнат в каша.

- Доста добро описание, но подходяща ли е аналогията? - попита Конлан. - Да не намекваш, че Анубиса и последователите й поробват хората? Колкото и безвкусно да звучи, е временна мярка. Ставали сме свидетели на това в продължение на векове. Дори хилядолетие.

- В това няма нищо временно - заяви Тиарнан категорично. - Имаме сведения за действителни увреждания на мозъка. С нас работят мозъчни хирурзи, невролози и невропсихолози. Рентгеновите снимки на увредените са доста, доста по-различни от тези на хора, страдащи от временни промени в мозъчния дял.

Жената спря да говори и погледна към всеки един по отделно, сякаш, за да почертае гледаната си точка.

- Анубиса събира армия от хора с разбити умове, които никога не могат отново да бъдат себе си. Играе на судоку с мозъците ни и никой не може да я спре.

Или Тиарнан беше по-добра актриса, отколкото Алексий смяташе, или казваше истината. Болката и страстта в гласа й, едва не я пречупиха, но бе силно момиче като калена стомана. Стомана, подсилена с гняв, а не с огън, но все пак стомана.

- Разбитите умове, могат да бъдат излекувани - каза Конлан.

Вен го погледна втренчено.

- Звездата на Артемида? Но тя...

Конлан направи жест, с който прекъсна брат си по средата на изречението.

Вен се намръщи, но се подчини. После удари с юмрук по масата, с което ги стресна.

- Винаги е свързано с нея - изръмжа. - Как така, когато вселената е извън баланс Посейдон си седи небрежно и позволява на богинята на вампирите да си играе на зарове с бъдещето и на трите раси?

- Чувствам се длъжен да посоча, че богохулстваш, дори и да съм съгласен с теб - каза Конлан. - Може би сега трябва да се фокусираме върху това вместо да съдим действията на боговете.

Тиарнан ахна.

- Да не казвате, че Анубиса наистина е богиня? А под Посейдон, да не би да имате предвид митичния бог на моретата? - Тя присви очи. - Дойдох при вас и ви дадох истинска информация, за истински проблем и очаквам истинска помощ. Шегувате ли се с мен? Да напълним главите на хората с приказки, а?

Алексий направи жест с ръка, посочвайки обкръжаващото ги пространство.

- Намираш се в Атлантида, Тиарнан Бътлър. Митичният континент Атлантида, както вие, хората го наричате. Наистина ли искаш да обсъждаме съществуването на бога на моретата, след като се намираш в неговото царство, дълбоко под повърхността на океана?

Тиарнан отвори уста, за да отговори, но млъкна. След това се ухили и чертите й се отпуснаха в израз на безгрижие, разкривайки едно друго лице на жената, която би могла да бъде, ако живееха в по-добри времена.

- Има смисъл.

Тогава усмивката й помръкна.

- Другият ви приятел, този който полудя в Бостън. Той добре ли е?

Алексий погледна към Конлан, който кимна.

- Бренан е добре и няма никакви спомени за нерационалното си поведение. Открихме, че трябва да го държим далеч от теб, тъй като има нещо в теб, което му влияе... неблагоприятно.

- Господи, говорите доста красиво - каза тя сухо, като ги пронизваше с очи. -Неблагоприятна реакция.

- Точно сега не разполагаме с време, за да разберем на какво се дължи, дори и да имахме такива намерения - сопна се Вен. - Бренан ще стои далече от теб. А ти оставаш в Атлантида, докато не изясним какво точно се случва.

Преди да изкаже протеста си, който определено се заформяше на устните й, Вен й хвърли една порочна усмивка.

- Проверявай фактите. Проверявай фактите. Проверявай фактите. От твоите уста в моите уши.

- Добре - отговори тя равнодушно. - Предполагам съм съгласна, след като очевидно нямам друга възможност. Дори не знам как изобщо стигнахме до тук, пък и персоналът в двореца едва ли ще се притече на помощ на един човешки пленник.

- Вие сте наш гост, лейди Тиарнан - напомни Конлан, в гласа му се долавяше царственост. - Но не и наш пленник. Въпреки това няма да се радваме, ако историята ти не се потвърди, както сама разбираш Дай ни няколко дни, след това ще те върнем в Бостън, за да продължиш работата си.

- Само в случай, че казваш истината.

- Истината. Истината, която се крие в подвижните пясъци на сенките, намеренията и измамата - прошепна Тиарнан, докато гледаше в далечината. - Казвам истината по начини, които дори не можеш да си представиш, атланте.

Ледена тръпка се спусна по гърба на Алексий. Имаше нещо в тази Тиарнан и може би в бъдеще трябваше да я проучат.

Конлан наклони глава.

- Надяваме се, за доброто на всички ни, да е така. Ако вампирите са намерили начин да поробват умовете на хората, то тогава ние трябва да им отвърнем.

Принцът подпря ръце на масата и отново погледна към картата.

- Може би все пак ще получиш своя Пулицър.

Тиарнан понечи да отговори, но Алексий знаеше, че с последните си думи Конлан бе

сложил край на разговора.

- Ела с мен, Тиарнан. Мисля, че мога да намеря удобно...

- Ерин иска да я види - прекъсна го Вен. - В храма е и каза, че ще я разведе из Атлантида.

- Храм! - Очите на жената светнаха с това, което Алексий вече започваше да разпознава като журналистическо увлечение. - Какъв храм?

- Храмът на нереидите - отвърна Алексий и посочи вратата. - Още от тези митически създания, за които говореше по-рано.

Докато тя го заливаше с въпроси, Алексий успя да я изведе през вратата и малко преди да изчезне се обърна към Конлан и Вен.

- Готов съм, независимо какво решите.

Кимнаха в унисон и приличаха повече на близнаци, отколкото на обикновени братя.

- Знаем - отговори Конлан. - Веднага след като Аларик се върне, ще подготвим плана си.

- Първо Джъстис - намеси се Вен и решителността в гласа му звучеше като обет. - После Анубиса и отсъпниците.

Алексий кимна, съгласен напълно с плана им.

Затвори вратата след себе и се втурна на помощ на пазачите, които бяха подложени на моментален разпит от Тиарнан. Не спираше да си повтаря обета:

Първо Джъстис и след това правосъдието.

Дори и на репортерката щеше да й хареса. Крещеше „първа страница“.