Нощна сянка

32

Всичко около мен изведнъж се завъртя и за миг си помислих, че ще припадна.

— Кала! — Шей ме бе хванал за ръцете и ме придържаше. — Чу ли ме?

— Жертвоприношение? — повторих, без да усещам нищо, освен мразовитата нощ, която сякаш искаше да ме погълне в непрогледната си паст. — Кой ти причини това?

— Флин — отвърна той. — Дойде у дома, след като ти си тръгна, и ми направи нещо. Етер, мисля, че използва етер.

— Точно така — разнесе се нисък глас, миг преди Лана Флин да се покаже иззад дъба, все още наполовина обвита в мрак.

Лицето й бе разкривено в зла усмивка и зъбите й проблясваха на лунните лъчи.

— А ето че ти развали изненадата, Кала. Не знаеш ли, че носи лош късмет, ако булката види жертвата си преди лова? А, не, това беше, ако Рен те види в булчинската рокля, нали така? Колко съм глупава!

„Жертвоприношение. Нашето жертвоприношение.“

— Не — потръпнах и застанах пред Шей, за да го предпазя. — Не може да е той. Не биха го направили.

Усмивката й проблесна като кама.

— Я виж ти, я виж ти. Май тук се крие повече, отколкото подозирах. Каква приятна изненада.

Тя огледа изуменото ми лице със светнали от удоволствие очи.

— Предупредих те да не се отклоняваш от предопределения ти път, Кала. Може би сега най-сетне ще разбереш как стоят нещата. Рение те желае, това е очевидно. Ако се съгласиш заедно да принесете жертвата, може би ще ти прости.

— Вие трябва да ме принесете в жертва? — Шей отскочи назад, местейки поглед между мен и Флин; по лицето му се изписа ужас. — Ти и Рен?

— Разбира се — отвърна Флин. — Защо, мислиш, че всички се вълнуваме толкова заради съюза? Ти си основното забавление в него.

Направих крачка към Шей, ала той оголи зъби насреща ми.

— Стой, където си!

— Кълна се, че не знаех — прошепнах. Струваше ми се, че гората ми нашепва мрачни тайни, от които ми се завиваше свят. Разговорът между родителите ми, категоричният отказ на майка ми да ни каже какво ще ловуваме, пребледнялото й лице, когато й казах, че познавам Шей.

— Не знаех — повторих и се свлякох на колене.

„Шей. Жертвоприношението няма да се състои далеч от церемонията. То е част от нея. Шей е нашата жертва.“

— Смелост, малка моя — измърка Флин. — Няма да ти се наложи да понасяш това още дълго. Бъди добро момиче и върви на поляната. Останалите те очакват. Аз ще доведа Шей малко по-късно. Веднага щом Рен целуне булката.

Сякаш в отговор на думите й гората се изпълни с воя на млади вълци, зовящи своята алфа. Майка ми беше права — нямаше как да сбъркам значението му. Бяха ме призовали. Само че звукът изобщо не ме изпълни с желание да се подчиня; той беше ужасяващ, вещаещ смърт.

„Вече не съм една от вас. Няма да допусна това да се случи.“

— Не! — рязко си поех дъх и се изправих на крака. — Ние си тръгваме. Сега.

Шей се отдръпна от мен и се долепи до един бор. Долових вълчата му миризма и разбрах, че се бори да не се преобрази, впримчен между страха и яростта.

— Никога не бих те наранила — казах аз. — Трябва да ми повярваш!

„Моля те, Шей, повярвай ми. Не може да не си разбрал колко много държа на теб.“

Той обходи гората с трескав поглед, търсейки път за бягство.

— Шей, моля те — прошепнах и протегнах ръка към него. — Аз те обичам.

Той замръзна на мястото си. Не знам какво ме плашеше повече — онова, което бях изрекла току-що, онова, което той щеше да отвърне, или онова, което се случваше около нас. Мина цяла минута, в която имах чувството, че не мога да дишам.

— Знам — каза той най-сетне. — Да се махаме оттук.

Нещо средно между съскане и вик, подобно на звук от трошене на кости, излезе от гърлото на сестра Флин.

— Никъде няма да ходите!

Сенките зад гърба й се раздвижиха и аз усетих, че ме побиват ледени тръпки. Ако с нея имаше и призраци, бяхме обречени. Ала докато се взирах в мрака, осъзнах, че сенките се движат заедно с нея, сякаш бяха част от тялото й. Тя пристъпи напред, раменете й потръпнаха и зад гърба й се разпериха огромни, ципести криле.

Очите на Шей се разшириха от изумление.

— Какво, по…

Приех вълчата си форма и започнах да обикалям около сукубата. Тя се разсмя и махна с ръка. Дълъг камшик, направен сякаш не от кожа, а от сенките на нощта, се появи между пръстите й.

Камшикът изплющя към мен и аз отскочих, но не бях достатъчно бърза и той се впи в кожата ми. Изпищях, ала болката от удара не бе нищо в сравнение с отчаянието, което ме заля като вълна.

Бях парализирана от видение, в което Рен нападна Шей. Чух собствените си писъци, смехът на Ефрон отекна в ушите ми. Катранено лепкави чувства плъзнаха по вените ми и изпълниха съзнанието ми. Сукубата отново се изсмя и насочи вниманието си към Шей.

— Може и да ми е забранено да те убивам, ала това не означава, че не мога да си поиграя с теб.

Тя наклони глава на една страна и аз излаях предупредително. Шей се претърколи на една страна, тъкмо навреме, за да избегне огнената струя, която бликна от устата на сукубата и опърли дървото, където той стоеше допреди малко.

Насочила цялото си внимание към камшика, аз се сниших и се хвърлих напред. Флин изпищя от болка, когато челюстите ми се сключиха около китката й и строшиха костта. Хвърлих се на една страна, откъсвайки дланта от ръката й. Гореща кръв оплиска земята. Огнена струя ме подгони и аз се втурнах зад нея, надушвайки опърлената си козина. Сукубата извика нещо на език, който никога не бях чувала, но воят откъм поляната го заглуши. Какъв късмет, че воят на глутницата ми изпълваше въздуха — в противен случай шумът от битката щеше да доведе всички Стражи и Пазители при нас.

Отново излаях към Шей, като ми се искаше да можех да изкрещя.

„Защо не приема вълчата си форма?“

Имах нужда от помощта му в този двубой.

Шей погледна отхапаната ръка, която бях захвърлила на земята, и се втурна към нея. Миг по-късно камшикът изплющя и се стовари върху гърдите на сукубата. Тя изпищя и се обърна към новия си противник с разширени очи.

Спокойният му, решителен поглед като че ли я уплаши повече и от умението, с което въртеше откраднатото оръжие. Шей замахна и камшикът се обви над лакътя на ръката, която бях отхапала. Флин изкрещя и опита да се откопчи от змиевидната сянка, впила се като пиявица в плътта й.

Шей стисна зъби и дръпна с все сила. Сукубата се олюля и рухна на земята. Без да губя нито миг, аз забих зъби в гърлото й. Разнесе се задавено гъргорене, от разтворените й устни излезе струйка дим и тя остана да лежи напълно неподвижна.

Приех човешката си форма и се обърнах към Шей, който безмълвно се взираше в трупа.

— Добре ли си? — улових го за ръката.

Той кимна.

— Какво беше това?

— Сукуба. Само че истинска, не като статуите в имението на вуйчо ти. Създание от отвъдното, което Пазителите могат да призовават, също както призраците. Само че сукубите и инкубите приличат повече на хората и ние сме в състояние да ги убиваме — хвърлих поглед към трупа в краката ни. — Очевидно.

Тръпка на отвращение пробяга по тялото ми, преди да продължа.

— Хранят се с чувства. Ето защо непрекъснато ни тормозеше. Трябваше да се досетя.

Шей размота увития около ръката й камшик.

— А призраците с какво се хранят?

— С болка — отвърнах и погледнах към оръжието в ръката му. — Индиана Джоунс, а?

Той се усмихна и се зае да го навива.

— Добър пример за подражание — казах аз. — Най-добре го вземи. Боя се, че може да ни потрябва.

Докоснах лицето му. Слава Богу, не беше ранен!

— Защо не си промени формата? — сетих се изведнъж.

— Не знаех дали е разрешено.

— Не мислех, че се налага изрично да ти казвам, че ако ни нападне някоя огнедишаща кучка, можеш да се превърнеш във вълк.

— Ясно, огнедишащи кучки — вълк. Той размаха камшика насреща ми. — Така или иначе, имам повече опит с това, отколкото с вълчите си зъби.

Воят на Стражите все още се издигаше към луната. Колко ли дълго щяха да продължат да ме викат, преди да проверят какво става?

— Трябва да се махаме оттук. Преди да са разбрали какво се е случило.

Той също погледна към мъждукащите факли.

— Не можем да ги надбягаме, нали? Дори и като вълци?

— Трябва да опитаме — казах и понечих да тръгна.

— Почакай — Шей ме улови за ръката и ме обърна към себе си. — Кала, ти знаеш, нали?

— Какво да знам?

— Че аз също те обичам.

Опитвайки се да прогоня сълзите, напиращи в очите ми, приех вълчата си форма и като близнах пръстите на Шей, се втурнах между дърветата.