Нощна сянка

24

Първият учебен ден след превръщането на Шей в Страж мина без неприятности. Най-голямата опасност дойде в часа по философия. С влизането на Рен в стаята, Шей настръхна и сянката на вълчата му форма надвисна над него, ала аз очаквах подобна реакция и го изгледах заплашително, докато той не се овладя. До края на часовете почти бях започнала да споделям увереността му, че експедицията ни до Халдис ще си остане в тайна. Оптимизмът ми обаче не трая дълго.

Разбрах, че нещо не е наред, в мига, в който прекрачих входната врата. Отвратителната воня на призраците ме блъсна още с влизането и аз се закашлях. Поколебах се дали да не изляза и да се върна през задната врата, за да не ми се налага да минавам през кухнята, ала вече беше късно.

— Това трябва да е тя.

„О, Господи! Те знаят. Това е краят.“

Сърцето ми прескочи няколко удара. Никога досега този глас не бе звучал у дома. Когато пристъпих в гостната, Ефрон Бейн седеше в кожения стол на баща ми и ми се усмихваше широко.

— Чакахме те, Кала — каза той. — Сигурно си доста заета, щом се прибираш чак сега. И то когато утре си на училище. Надявам се, че не си се забъркала в някакви неприятности.

Ефрон не беше сам. Освен призраците, които витаеха около раменете му, на дивана се бяха разположили Лоуган и Лумин.

„Какво търсят тук?“

Опитах се да престана да мисля за превръщането на Шей в Страж, защото не исках да усетят страха ми.

— Изпълнявах нареждания — хвърлих поглед към Лоуган, който кимна. — Както ми каза.

— Да, и аз така чувам — отвърна той. — Рен дори смята, че си ги взела твърде присърце.

„Нима ще трябва да престана да излизам с Шей само защото Рен ревнува?“

— Ако съм те разбрала погрешно… — започнах аз.

— Не, не. Убеден съм, че си самата невинност, скъпа Кала — разсмя се Лоуган. — Рен просто настръхва при самата мисъл, че някой мъж е близо до теб. Но той си е такъв. Продължавай в същия дух, справяш се отлично.

— Да, Лоуган — измърморих аз.

— Ето ни и нас — изчурулика майка ми, понесла сребърен поднос с прибори за чай и миниатюрни кифлички. — Добре дошла, Кала. Както виждаш, имаме гости. Баща ти, разбира се, патрулира.

Кимнах. Мама не изглеждаше притеснена. Може пък все още да не бяха разбрали, че паякът им е бил убит. Но ако не са дошли, за да ме накажат, какво правят тук?

Отвън долетя шум от захлопване на автомобилна врата.

— А, ето ги и последните от малката ни групичка — каза Лумин, докато си избираше порцеланова чашка.

„Още гости?“

На входната врата се почука.

— Кала, ще отвориш ли, докато аз се погрижа за чая? — помоли майка ми и аз с нарастваща тревога забелязах нервните й движения.

„Кой ли може да е?“

Когато отворих вратата, на прага стояха двама мъже. Единия познавах отлично, за другия само бях чувала. И то — нищо хубаво.

— Това трябва да е Кала — бащата на Рен плъзна бавен поглед по тялото ми. — Е, поне не ти пробутват някоя грозотия, момчето ми. Никак не е зле, нали?

Не можах да се сдържа и изръмжах насреща му.

Той се разсмя и хвърли поглед на Рен.

— Пък и характер има. Това е добре. Тъкмо ще ти е още по-забавно да я укротиш.

Приковал очи в изтривалката, Рен не каза нищо. Емил Ларош ме заобиколи и пристъпи в стаята, като оглеждаше всичко толкова внимателно, сякаш се канеше някоя нощ да обере къщата. Имаше късмет, че баща ми бе на обиколка в планината. Толкова бях погълната от усилието да не зяпна след Емил с широко отворена уста, че почти не забелязах как Рен пристъпи до мен и ме целуна по челото.

— Радвам се да те видя — прошепна и улови ръката ми.

Измърморих някакъв поздрав, все още загледана в баща му. Никога досега не бях срещала Емил Ларош. Преди ние да започнем да излизаме заедно, двете глутници гледаха пътищата им да не се пресичат. Бащата на Рен изобщо не приличаше на сина си. Докато Рен беше силен и строен, Емил беше нисък и набит, с яки мускули, които сякаш напираха да скъсат тесните му дрехи. За разлика от Рен, който имаше тъмна коса и оловносиви очи, косата на баща му приличаше на сламена рогозка, а бледите му очи бяха с цвета на замръзнал поток.

— Наоми! — излая той, когато видя майка ми. — Ти си истинска радост за очите!

— Емил — отвърна майка ми, като сведе поглед. — Да ти предложа нещо за пиене?

— Стига да е по-силно от това тук — той посочи чая на масата.

— Разбира се — отвърна майка ми и се запъти към кухнята.

— За мен също — провикна се Ефрон след нея, преди да се усмихне на Емил. — Браво на теб.

— Моля, няма защо — Емил се облегна на стената до Ефрон. — Добър вечер, господарке, млади господарю.

— Благодаря ти, че дойде, Емил — отвърна Лумин, докато разбъркваше чая си. — Давам си сметка, че подобна среща е нещо невиждано досега.

В този миг майка ми се върна, носейки питиета за Емил и Ефрон. Погледът й обходи стаята и тя сви устни.

— Ще донеса още столове.

— Няма ли да седнеш на скута ми? — попита Емил и изпразни чашата си на един дъх.

Изгледах го, без да мога да повярвам на ушите си, ала Ефрон се разсмя от сърце и дори Лоуган изхихика тихичко. Лумин сви неодобрително устни, но продължи да отпива от чая си, без да каже нищо.

— Най-добре да донеса бутилката — промърмори майка ми, когато Емил бутна празната си чаша в ръцете й, и се върна в кухнята.

С моя помощ двете пренесохме кухненските столове в хола, след което се настаних близо до Рен, чудейки се какво, по дяволите, става.

— Жалко, че Стивън го няма — започна Лумин.

— Да, истинско безобразие — изсумтя Емил и се разположи в един от столовете. — Минаха няколко години, откакто не сме му удряли една хубава битка.

— По-полека, приятелю — намеси се Ефрон. — Ще имаме нужда и от двете глутници, така че ще ти се наложи да забравиш предразсъдъците си.

— Какво е станало? — попита майка ми, докато подаваше бутилката уиски на Емил.

— Мислим, че е имало произшествие в Халдис — обясни Лумин. — Може да се окаже, че сме закъснели с формирането на новата глутница.

Опитах да си придам безучастен вид, въпреки ужаса, който запъпли по гръбнака ми.

„Знаят!“

— Нищо не видяхме, докато патрулирахме — каза Наоми.

— Случило се е в самата пещера — обясни Лумин. — Една от последните защити може да е била обезвредена. Няма как да сме сигурни без разследване. Лоуган?

„Все още не знаят всичко. Колко ли ще им отнеме, докато открият цялата истина?“

Лоуган се обърна към нас с Рен.

— Утре няма да ходите на училище. Искам новата глутница да провери местността около входа на пещерата. Не влизайте много навътре. Ще разберете, ако сте я обезпокоили.

— Нея? — обадих се, мъчейки се да прикрия учудването си.

— За разлика от вас, тя е нещо като домашен любимец — подсмихна се Лоуган. — Крайно смъртоносен любимец, който брани пещерата. В случай че нещо успее да се промъкне покрай верните ни Стражи, естествено.

— Ще ни нападне ли? — попита Рен.

— Несъмнено. Ето защо искам само да проверите обстановката и да ми докладвате. Тя никога не напуска бърлогата си. Ако я откриете жива, просто си вървете, тя няма да ви преследва извън пещерата. Ако нещо я е сполетяло, ще трябва да разберем какво. Разделете се на две. Изпратете няколко вълци, които да проучат самата пещера, а останалите нека разузнаят кой или какво се е навъртало край нея. Трябва да знаем, ако Търсачите са наблизо.

— Какво представлява тя? — попита Рен и още по-силно стисна ръката ми.

— Не искам да ви развалям изненадата — отвърна Лоуган. — Но наистина е впечатляваща.

Аз също стиснах ръката на Рен, но само за да не се разтреперя от глава до пети. На всяка цена трябваше да съм един от вълците, които щяха да влязат в пещерата. Всъщност трябваше да съм единственият вълк. В противен случай… дори не ми се мислеше какво щеше да стане в противен случай.

— И искате да отидем утре, така ли? — попитах, като се опитах гласът ми да прозвучи спокойно.

— Да — каза Лоуган. — Трябва да действаме незабавно. Ако Търсачите са успели да пробият защитата ни, трябва още сега да направим някои промени.

— Ще се обадя на останалите веднага щом се прибера — обеща Рен и ме погледна. — Съгласна ли си, Кала?

Преди да успея да кажа каквото и да било, Емил изръмжа:

— Не се нуждаеш от разрешението й, момче.

— В добрите обноски няма нищо лошо, Емил — сгълча го Лумин. — Досега Кала се справя прекрасно с водачеството на младите вълци на Найтшейд. Рен постъпва много разумно, когато иска мнението й.

Емил измърмори нещо над чашата си и Ефрон се изхили.

— Съгласна съм — отвърнах аз.

Трябваше да измисля как да направя така, че само аз да бъда изпратена във вътрешността на пещерата.

— Ще се видим на зазоряване, нали? — стисна ръката ми Рен. — В подножието на планината.

Кимнах и Лумин се изправи, като си оправяше полата.

— Отлично. Първото ви изпитание. Не ни разочаровайте.

— Никога — промърмори Рен.

— Много добре — усмихна се Ефрон. — Не ни остава друго, освен да ви пожелаем хубава вечер.

— Благодаря за чая, Наоми — каза Лумин. — Умението ти да посрещаш гости е несравнимо.

Майка ми направи лек реверанс.

Лоуган тръгна към вратата, но преди това поспря пред нас с Рен:

— Успешен лов.

Призраците безшумно се понесоха след тях. Входната врата се затвори и Рен също стана, баща му обаче си наля още едно питие, след което подаде бутилката на майка ми.

— За доброто старо време?

— Не, благодаря — отвърна тя.

— Няма ли да си тръгваме? — намръщи се Рен, местейки поглед между баща си и майка ми.

— Не мисля, че е особено възпитано да оставим две толкова прекрасни дами сами, след като Стивън го няма, за да ги защитава.

С тези думи Емил се приближи до майка ми и прокара пръсти през косата й. Тя пребледня, но не помръдна.

— И сами можем да се грижим за себе си — сопнах се аз.

— Не така, както един мъж може — Емил прокара пръст по бузата на майка ми. — Наоми, с какви врели-некипели си напълнила главата на това момиче? Надявам се, че няма да създава неприятности на момчето ми, или греша?

— Кала ще бъде чудесен партньор — отвърна майка ми. — Достойна за сина ти.

Погледнах я изумено. Не разбирах защо просто не го отблъсне. Добре знаех колко е силна — може и да не бе в състояние да го надвие в двубой, но със сигурност можеше да го задържи далеч от себе си.

— Чудесен партньор — повтори Емил. — Също като майка си, предполагам. Ти си добро момиче, Наоми. Знаеш къде ти е мястото. Винаги ми се е струвало жалко, че не сме по-добри приятели.

— Благодаря — прошепна тя, но ръцете й трепереха.

— Нощта едва сега започва — продължи Емил и докосна ухото й с устни. — И е пълна с възможности. Можем да наваксаме изгубеното време.

— Как смееш! — скочих аз на крака. — Не я докосвай!

Емил рязко се обърна, оголил зъби:

— Рение, отведи малката си кучка в стаята й!

— Никъде няма да ходя! — единствено ръката на Рен върху рамото ми ме задържа да не се нахвърля върху баща му.

— Татко, да си вървим. Късно е и мисля, че започваме да злоупотребяваме с гостоприемството на семейство Тор — тихо каза Рен. — Стивън скоро ще се върне от патрул.

— Предполагам, че е така — усмивката на Емил ми заприлича на светлината от връхлитащ влак. — Би било добре да му поднеса почитанията си.

— Имам страшно много домашни, а и нали трябва да се обадя на всички от глутницата за утрешния поход до Халдис — добави Рен. — Наистина ми се ще да си тръгнем още сега. Моля те.

— Откъде се извъди толкова добросъвестен, момче — Емил допи питието си и шумно остави празната чаша върху облегалката на стола. — За мен беше удоволствие, Наоми.

— Ще се видим утре — каза Рен и без да ме поглежда, последва баща си навън.

Майка ми се изправи и оправи блузата си.

— Най-добре да разтребим — каза тя и се зае да подрежда чаши върху подноса.

— Мамо, нищо ли няма да кажеш?

— Какво имаш предвид, скъпа?

— Защо остави Емил да се държи с теб по този начин?

— Той е алфа, Кала — отвърна майка ми, без да среща погледа ми и без да престава да събира приборите. — Те са си такива.

— Татко не е такъв!

— Така е — съгласи се тя и вдигна натоварения поднос; аз я последвах в кухнята. — Но Ефрон и Лумин имат различни възгледи за това какво очакват от своите алфи. Лумин държи на стоицизма и разбира се, на…

— Финеса — довърших вместо нея. — Как можах да забравя!

Майка ми се усмихна унило.

— Докато Ефрон предпочита алфа-мъжкари, които… пипат по-здраво.

— Така ли му казваш? — изръмжах. — Защото според мен Ефрон и Емил не са нищо повече от двама развратници!

— Не ставай вулгарна, Кала — скастри ме майка ми. — Не ти отива.

— Ще кажеш ли на татко?

Тя натрупа съдовете в умивалника.

— Разбира се, че не. Той и без това ненавижда Емил, а ти чу, че точно сега сътрудничеството помежду ни е от жизненоважно значение. Не можем да допуснем алфа-вълците да се хванат за гърлата, докато подготвяме нова защита. Много са глупави в това отношение.

— Глупави?! Никой, освен татко, няма право да те докосва!

— Никой по-низш не може да ме докосва. Тук става въпрос за двама съперничещи си алфи. Нещо, с което на теб, надявам се, няма да ти се наложи да се справяш. Емил е готов да поеме всякакви рискове, само и само да предизвика баща ти. Винаги му се е искало да докаже, че той е по-силният. А откакто Корин бе убита, нещата още повече се влошиха.

— Но…

Майка ми вдигна ръка.

— Достатъчно, Кала. Всичко свърши.

— Значи това е прословутият ви финес? — не можах да сдържа гнева си. — Да се държите като курви с всеки мъж, който се отбие в гостната ви?

Намерих се на пода, преди дори да осъзная, че ме е ударила. Бузата ми пулсираше от болка.

— Слушай внимателно, Кала — надвеси се тя над мен, все още стискайки юмруци. — Казах ти веднъж и повече нямам намерение да обяснявам постъпките си пред теб. Емил не е обикновен мъж. Той е алфа-мъжкарят на Бейн. Не можеш да се противиш на един алфа, дори когато принадлежиш на друг. Така излагаш живота си на опасност. Разбираш ли?

Все още прекалено замаяна, не можах да отговоря.

— Разбираш ли ме? — повтори майка ми с поглед, какъвто не бях виждала в очите й дотогава.

— Да, мамо — прошепнах аз.

— Сигурно си уморена — лицето й придоби обичайното си нежно изражение. — Щом свърша тук, ще ти приготвя ваната и ще направя чай от лайка. Предстои ти важен ден.

Кимнах сковано и поех по стълбите. От затворената стая на Ансел се носеше музика. Майка ми трябва да го бе изпратила в стаята му при появата на Пазителите.

„Не е чул нищо от разигралото се долу.“

За миг се поколебах дали да не почукам на вратата, ала после се отказах и се отправих към своята стая. Нека малкият ми брат запази мечтите си за щастие и истинска любов още мъничко. Избухнах в плач още щом затворих вратата след себе си, чудейки се с колко време разполагам, преди майка ми да се появи с чая и кога ли Пазителите ще открият докъде се простира предателството ми.