Изпепелени

Ел Капитан Сърце

Те вървят напред, всички заедно: групита, майки, войници от ОСР, поклонници на Купола, дори и няколко подземни момчета и семейства, които са били прогонени от града, щаба и предните постове. От войниците на Специалните сили не са останали много, но от време на време някой от тях ги заобикаля отдалече, душейки въздуха, и изчезва, преди да са започнали да стрелят по него.

Оцелелите се струпват в гората в края на оголеното пространство на хълма, върху който се издига проблясващият в бяло и увенчан с лъскави, черни оръжия Купол, чийто кръст пронизва тъмните облаци.

Ел Капитан е подкрепян от двете си страни от войници на ОСР, които поддържат общата им тежест с Хелмут. Костите го болят – особено счупените ребра, а кожата му е подпухнала от синините и вътрешните отоци. На местата, където въжетата бяха прежулили китките му, сега има превръзки.

Брадуел разговаря с една група майки. Всички се движат с мълчалива решителност. Във въздуха се усеща спотаено напрежение. Ел Капитан е облекчен, че всеобщата цел вече не е да убият него и Хелмут.

Майките организират тълпата. Оцелелите се разпръсват в двете посоки, за да обкръжат Купола. Майките вече са отделили онези, които ще останат – децата и хората, които ще се грижат за тях, както и другите, които ще са по-скоро в тежест, отколкото полезни. Те издигат няколко импровизирани палатки, за да ги пазят от вятъра и студа. Точно пред тях спират двамата войници от ОСР.

– Тази ще свърши работа – промърморва единият от тях.

– Няма да влизам в палатка – отсича Ел Капитан.

– Няма да влизам! – повтаря Хелмут.

– Сър, беше ни казано да ви оставим в някоя палатка.

– Не. Оставам с Брадуел. Щом той отива, и ние ще отидем.

– Ние ще отидем – повтаря Хелмут.

– Но Вие дори не можете да ходите, сър – отбелязва войникът от ОСР.

– Брадуел! – изкрещява Ел Капитан, нарушавайки тишината.

Брадуел се приближава.

– Какво?

– Няма просто да седим в тази проклета палатка.

– Кап, вие не сте в състояние...

– Ще дойдем с теб. Дори и ако трябва да пълзим, пак ще дойдем.

– Сериозно, дори не можете да...

– Не го правя поради причините, за които винаги съм си мислел, че ще го направя. Правя го, защото няма да те оставя сам. Ние сме като братя.

– Братя – казва Хелмут.

Брадуел вдига поглед към върховете на закърнелите дървета.

– Добре – съгласява се той. – Щом ще идваш с мен, искам да ми обещаеш нещо.

– Какво? – пита Ел Капитан.

– Ако не оцелея – отвръща Брадуел, – искам да провериш сърцето ми.

– Сърцето ти?

– Просто се увери, че то вече не бие. Увери се, че е спряло.

– Ако умреш, искаш да сложа ухо на гърдите ти и да се убедя, че сърцето ти не бие?

– Да. Точно това искам и не ме питай нищо повече.

– Добре – обещава Ел Капитан. – Така или иначе, ти няма да умреш, Брадуел.

Брадуел не казва нищо в отговор. Вместо това той отбелязва:

– Вятърът е силен днес, нали?

– Доста силен – кимва Ел Капитан.

– Дано да се задържи така – казва Брадуел и се отдалечава.

– Вятърът ли? – не разбира Ел Капитан. – За вятъра ли говорим?

– Вятъра – повтаря Хелмут.