Изпепелени

Преша Нов дим

Преша се подава навън от въздушния кораб. Тя се готви да подаде Финън на Хейстингс, който след това трябва да го даде на Фандра. После трябва да издърпат Хейстингс вътре в кораба. Вятърът навира косата на Преша в устата ù, върху бузите ù и в очите ù. Тя държи здраво Финън и се навежда по-надолу към Хейстингс, доверявайки се на здравата хватка, с която Брадуел я държи за кръста. Докосването му ù е едновременно познато и чуждо. Крилете му шумолят, блъскани от поривите на вятъра.

– Всичко е наред – успокоява я Брадуел. – Държа те. Наистина.

Финън свири толкова оглушително музиката на увеселителния парк на „Лудия Джон-Джон“, че няколко пясъчни създания вече започват да отстъпват. Но въпреки това някои от съществата продължават да се блъскат в основата на разрушеното увеселително влакче. Хейстингс е вдигнал високо ръце, а Фандра стои приведена до него и трепва всеки път, когато пясъчните създания се удрят в основата.

– По-бавно! Кажи му да се движи по-бавно! – крещи Преша срещу вятъра към Брадуел.

След спора и цялата дистанцираност помежду им усещането да му крещи беше приятно.

– Той прави каквото може – отвръща Брадуел зад гърба ù.

Тя познава лицето му толкова добре – дългите белези, веждите и миглите му, че може да си представи физиономията, която той прави в момента: изкривил лице в гримаса, докато я удържа, сбърчил чело от усилието. Тя е толкова близо, че може да види гънките по кокалчетата на Хейстингс, докато ситният пясък се удря в едната страна на лицето му, а оръжията в ръцете му проблясват.

Внезапно вятърът повдига предната част на въздушния кораб. Изглежда така, сякаш Хейстингс пада под нея. Иска ù се да пусне Финън на Фандра, като се надява, че тя ще го хване, но не смее да рискува.

– Пропуснахме! – крещи тя.

По-силното бръмчене на двигателите означава, че Ел Капитан знае за това и прави нов кръг, за да опита отново. Бяха толкова близо.

Брадуел я издърпва обратно в корпуса и двамата сядат задъхани.

– Може би той ще може да се приближи отново срещу вятъра – казва Брадуел, без да я поглежда. – Миналия път почти успя.

– Бяхме наистина близо – съгласява се Преша.

И сега, докато се чува да казва тези думи на Брадуел, ù се иска да му ги каже и за тях двамата. Бяха толкова близки, бяха толкова влюбени... А сега всичко това – дългото мълчание, напрежението, разочарованието. Иска ù се да се върне вълнението, което изпитваше, когато той се приближеше до нея, вместо сегашния трепет на страхопочитание. Това, че седи до Брадуел, трябва да я кара да се чувства уверена и щастлива, дори когато ù предстои да увисне извън кораба на стотици стъпки от земята.

– Този път ще успеем – уверява я Брадуел.

Преша кимва. Но за тях двамата няма надежда, нали? Тя поглежда назад към увеселителния парк, наподобяващото на гигантска разрязана змия влакче и сивия хоризонт. Това беше домът на Фандра и Преша ще ù помогне да го спаси. На Преша ù липсва нейният дом – колкото мръсен и опустошен да е той. Тя вече почти се е прибрала у дома и това ù доставя странно успокоение.

Въздушният кораб се движи, приближавайки се към протегнатите ръце на Хейстингс.

Преша отново застава пред отвора и се навежда към Хейстингс, докато силните ръце на Брадуел са върху бедрата ù. Въздушният кораб за кратко се накланя нагоре и след това спира почти напълно, което позволява на Преша да пусне Финън на десетина сантиметра надолу в ръцете на Хейстингс.

– Той го хвана! – крещи тя.

Хейстингс бързо се обръща, а малката черна кутия продължава да свири натрапчивата мелодия. Той я подава на Фандра. Казва ù нещо и тя вдига поглед към него, докато вятърът запраща в лицето ù пясък, прах, пепел и разрошената ù коса. Фандра се усмихва, а Хейстингс се обръща и скача върху един от краката на въздушния кораб. Той балансира върху него в продължение на няколко мига, след което поглежда към Преша, готвейки се да се метне към нея.

– Когато преброя до три – казва той.

Тя кимва.

Брадуел я хваща по-здраво.

– Едно, две, три.

Хейстингс се залюлява от опората на кораба и се хваща за ръката на Преша. Тя започва да го дърпа с всички сили. Ръцете на Брадуел се огъват и той я придърпва към гърдите си. Земята отдолу се размазва. Вятърът изпълва дробовете ù, шумът на кораба е нетърпим и отеква в ушите ù. В погледа на Хейстингс се чете уверена решителност и тя усеща дълбоко в себе си собствената си сила, докато двамата с Брадуел дърпат Хейстингс към безопасността на въздушния кораб. Преша е като свързващо звено, което спасява Хейстингс от небето и после от земята. Брадуел дърпа и двама им, докато не влизат изцяло вътре, след което пада назад върху огромните си криле и Преша се озовава върху него.

Хейстингс се претъркулва вътре и металната му протеза изтраква по пода.

– Хайде, Кап! Той е при нас – изкрещява Брадуел. – Тръгвай!

Хейстингс се изправя и бързо се връща при отворената врата на кабината. Той вдига ръка и след това я отпуска. Сяда на пода на кораба, обляга се на стената и сгъва здравия си крак.

Брадуел затваря вратата на кабината, заключва я и сяда на ръба на стола.

Преша бързо отива до страничния илюминатор. Пясъчните създания тромаво се отдалечават от музиката на Финън и влачат телата си обратно през съборената ограда. Тя вижда Фандра. Погледите им се срещат. Преша разтваря дланта си върху малкото, кръгло стъкло на прозореца. Фандра ù кимва и се усмихва. Устата ù оформя беззвучно „Благодаря ти!“. Преша иска да спре времето, да се довери на Фандра, да ù разкаже всичко, но въздушният кораб увеличава скоростта си и се накланя наляво.

– Всички добре ли сте? – крещи Ел Капитан.

– Добре? – вика Хелмут.

– Всички сме добре – с облекчение потвърждава Брадуел.

– Толкова се радвам, че успя – казва Преша, обръщайки се към Хейстингс.

Тя вижда част от протезата му. Преша се беше специализирала в правенето на протези, докато беше в щаба на ОСР и е наясно, че ставите не са много гъвкави, но протезата е изработена здраво. Долната част на крака е направена от две парчета метал, извити във формата на дъга. Тя си казва, че в един разрушен увеселителен парк човек може да избира измежду много части.

– Успях, да – отвръща Хейстингс, все още задъхан. – Но нещата не са наред. Не всички са добре.

Брадуел се навежда напред.

– Защо сега в увеселителния парк има повече оцелели? – пита той.

– Трябваше да напуснат града – обяснява Хейстингс. – Там вече не беше безопасно.

– Никога не е било безопасно – напомня му Преша.

– Сега е по-лошо. Има нови нападения.

– Какви нападения? – пита Брадуел.

– Нападения на Специалните сили, и то на войници, които не са наистина кодирани. Несретниците казват, че Куполът изпраща войници, които са още само момчета и са просто понапомпани малко. Срастванията с оръжията им са все още толкова груби, че кожата около тях се набръчква – Хейстингс мъчително преглъща. – Тревожа се за онова, което става в Купола.

– Но сега Партридж е начело – протестира Преша. – Би трябвало нещата да са по-добри.

– Партридж е начело? – пита Хейстингс. – Да не би Уилъкс…?

– Мъртъв е – отвръща Брадуел. – Това не ми харесва. За какви нападения става дума?

– Кървави – отговаря Хейстингс. – Момчетата войници убиват онези в града – истинска кървава баня. Но майките са се намесили и сега ги ликвидират. Всички страни проливат кръв.

Преша има усещането, че някой я е ударил с юмрук в стомаха.

Партридж – мисли си тя, – как се е стигнало дотук?

– Какво друго? – пита Преша и сяда на мястото си. – Разкажи ни всичко.

– Зная само онова, което ви казах. Не съм го видял с очите си.

Тя не иска да погледне Брадуел. Дали той ще обвини Партридж?

– Имаме средство, с което да съборим Купола, Хейстингс – казва Брадуел.

– Как? Това не е възможно – объркан е Хейстингс.

Брадуел му обяснява за бактерията, която беше им дал Барт Кели.

– Сега е наша.

Заплахата увисва във въздуха.

Преша се обляга назад и вперва поглед в извития таван. Двигателите са шумни и въздушният кораб подскача и се издига. Тя отново поглежда през илюминатора. Бързо минават над местността – скали, ръждясали корпуси на камиони, следи от пътища, овъглени отломки. Скоро стигат до окръг Вашингтон и се понасят над падналата кула, сградата на Капитолия със срутения ù купол и онова, което някога е било Белия дом, от който са останали покрити с мъх парчета светли камъни, мрамор и варовик. После съзират зебра, подскачаща сред високата трева, която по-късно е заменена от блата и гори. Въздушният кораб се издига над един хълм.

Сърцето ù започва да бие по-бързо. Тя си поема дълбоко въздух и го издишва – вече се приближават. И какво я очаква? Кръвопролитие.

Тя затваря очи. Може би Хейстингс е сгрешил. Може би е недоразумение, а не кръвопролитие. Вече са загубили достатъчно. Но след това чува Брадуел да казва:

– Погледнете това.

Тя не иска да отвори очи, но го прави. Пред нея се разкрива притъмнелият хоризонт, закрит от издигащия се нов дим. Техният град гори.