Изпепелени

Ел Капитан Име

Зад търговския център Ел Капитан вижда редица съборени колони, които лежат пред голяма купчина развалини.

Той стига до развалините и започва да се катери по тях. При всяка стъпка усеща натъртванията от ударите на Хелмут. Брат му му беше наритал задника. И какво от това? Беше си заслужил боя. Освен това не е лошо да се чувства малко поочукан – това отговаря на вътрешното му усещане, че е пребит, изтощен и свършен.

– Провери я – апатично казва той на Хелмут.

Хелмут прокарва ръце по лентата и квадратната кутия.

– Провери? – казва Хелмут по-скоро въпросително, отколкото като отговор.

Ел Капитан знае, че лентата се е разхлабила от потта и сбиванията, но бактерията е горе-долу на мястото си.

– Това е достатъчно. Повече или по-малко.

Вижда дупка на върха на развалините.

– Излизай! – изкрещява той. – Излизай, който и да си!

Иска му се да имаше пушка, която да размаха във въздуха. Би било добре да можеше да създаде у онзи, който се крие долу, впечатление, че пръстът му е на спусъка и няма да се поколебае да го натисне. Оръжията са важни за него и ако трябва да бъде честен, би искал да можеше да си ги върне. Не е сигурен как се чувства. Сякаш е загубил себе си – цялото си усещане за посока и цел. В момента е просто тук – заедно с Хелмут.

Брат му не може да го остави насаме. Той го мрази и се нуждае от него, мрази и себе си затова, че се нуждае от него.

Той извиква отново, но отговор все така няма. Отстъпва назад и решава да почака малко.

Точно когато решава, че там няма никой, се чува звук от боричкане и една мъжка глава се появява от дупката наблизо.

– Ел Капитан? – казва мъжът, премигвайки на слабата светлина.

Той забелязва Хелмут над рамото на Ел Капитан. Двамата изглеждат доста поочукани, но и мъжът не изглежда по-добре, освен това е пребледнял. Изглежда, се страхува от Ел Капитан. Страхът му вдъхва сили на Ел Капитан, на когото понякога му липсва времето, когато се страхуваха от него.

– Кой си ти?

– Името ми е Горс – отвръща мъжът.

– Това име ми е познато – казва Ел Капитан. – Братът на Фандра?

Мъжът се поколебава, после кимва и поглежда зад Ел Капитан и от двете му страни. Срастванията на Горс вероятно са някъде под палтото му, което се издува над едното му рамо. Кожата на ръцете му е лъскава, сякаш е бъркал в огън, за да извади нещо от него.

– Чух, че си в града с Брадуел – очевидно Горс би се чувствал в по-голяма безопасност, ако и Брадуел беше тук.

– Трябва да се срещнем тук. Той избра това място. Мислеше, че тук ще е по-добре и по-безопасно. Колко човека има там долу?

– Само двама сме – повдига вежди Горс.

– Имаш ли нещо против, ако почакаме Брадуел заедно с вас?

Горс не е сигурен. Той поглежда надолу и след това отново към Ел Капитан.

– Имам добри новини за теб, Горс – казва Ел Капитан.

– Така ли? Какви?

– Фандра.

– Какво за нея? – той поглежда Ел Капитан с подозрително присвити очи.

– Тя е жива. Някак е успяла да оцелее навън и оцелелите от „Лудия Джон-Джон“ са я взели със себе си. Добре е.

– Не ме лъжеш, нали?

– Сам я видях – отвръща Ел Капитан. – Има дълга, руса коса. Спаси ни задниците там.

– Спаси ни задниците – повтаря Хелмут.

– Не е нужно да приемаш думите ни на доверие – казва Ел Капитан. – Както вече казах, Брадуел идва насам. Можеш да го попиташ сам.

Горс хвърля поглед към Ел Капитан и Хелмут и след това нещо зад тях привлича вниманието му.

– Няма да се наложи да чакате – казва той.

Ел Капитан се обръща. Брадуел се изкачва по развалините. Той вижда Горс и извиква:

– Хей, Горс! Чу ли новината?

Ел Капитан поглежда отново към Горс:

– Видя ли? Казах ти, че той ще го потвърди.

Горс сигурно иска да го чуе с ушите си. Той се прави, че не е разбрал:

– Новината ли? Каква новина?

– Сестра ти. Видяхме я при увеселителния парк. Тя е добре, Горс.

В крайна сметка е оцеляла.

Горс замръзва на място. В очите му проблясват сълзи. Той се прокашля, извинява се и изчезва надолу в дупката.

– Е? – обръща се Ел Капитан към Брадуел.

– Открих я. Казах ù, каквото имах да ù казвам. Оставих я да продължи.

Ел Капитан не е сигурен какво означава това. Казал ли ù е, че я обича? Какво ù е казал? Решава, че не иска да знае. Защо да се измъчва с подробностите?

– Какво, по дяволите, е станало с вас двамата? Не изглеждате никак добре – казва Брадуел.

– Паднахме.

– Къде? По някакви стълби ли? – пита Брадуел.

– Аха – отвръща Ел Капитан, – нещо такова.

– Нещо такова – повтаря Хелмут.

Горс се появява отново. Очите му са зачервени. Плакал е. Той грубо разтрива лицето си:

– Жива ли е Фандра? Сигурни ли сте?

– Сигурни сме – потвърждава Брадуел.

Горс надава радостен вик:

– Е, тогава значи трябва да празнуваме! Тук долу имаме някои първокласни неща отпреди експлозиите.

– Да – съгласява се Ел Капитан.

Кога беше последният път, когато беше пил нещо? С удоволствие би се напил. Би се напил здраво.

– Не зная – колебае се Брадуел.

– Недей – намесва се Хелмут.

Не му харесва, когато Ел Капитан пие.

– Какво не знаеш? – казва Ел Капитан към Брадуел. – Сега не можем да направим нищо. Нито за нас самите, нито за Преша. Не можем да направим нищо, преди да чуем новини от нея. Можем и да попразнуваме, докато все още има какво да се празнува – Ел Капитан се обръща към Горс и добавя:

– Нека ти отговоря простичко. По дяволите, да!

– По дяволите – нервно казва Хелмут. – Да.

* * *

– За здравето на майките – крещи Ел Капитан и вдига бутилката,– които ме плашат до смърт!

Той вече беше вдигнал наздравици за пясъчните създания, зверовете, мъртвите, живите, глиганите, съществата от мъглата... Ел Капитан отпива голяма глътка. Тя изгаря гърлото му и затопля гърдите му. Двамата с Хелмут седят на пода на банковия трезор заедно с Брадуел, Горс и още един мъж, който беше припаднал и лежеше свит в ъгъла. Дебелата две стъпки кръгла врата на трезора стои постоянно отворена, притисната от изкривения таван. Металните стени са осеяни с малки правоъгълни чекмеджета. Всички те са разбити и изпразнени. Повечето от самите чекмеджета ги няма. Тук вътре е уютно. Мястото създава усещане за сигурност и безопасност. Мирише на метал. На Ел Капитан му харесва.

Когато подава бутилката на Брадуел, Хелмут се протяга и се опитва да я вземе.

– Ти си получаваш своя дял – напомня Ел Капитан. – Алкохолът е вътре в кръвта ни.

Той започва да се смее гръмогласно. Знае, че Хелмут не иска да пие. Той иска да вземе бутилката от Ел Капитан. Не обича, когато Ел Капитан се напива, а той вече със сигурност е пиян. Усещането е приятно. Ел Капитан беше забравил колко му липсва алкохолът: начинът, по който той смекчава и размазва света и приглушава звуците. Старият Ингършип от време на време му даваше пиячка. Ел Капитан се радва, че човекът е мъртъв, но алкохолът му липсва.

– Своя дял, своя дял, своя дял – мърмори Хелмут, отпуснал ръце и поклаща главата си над рамото.

Той се кара на Ел Капитан за това, че пие твърде много.

– Млъкни, Хелмут! – извиква му Ел Капитан. – Ние тук празнуваме. Нали, Брадуел? Кажи му. Нали е така?

– Така е – отвръща Брадуел и подава бутилката на Горс.

– Така е – крещи Горс и отпива.

Ел Капитан внимателно следи бутилката, опитвайки се да прецени дали последната глътка ще остане за него, или не.

Би желал Преша да е тук, макар да не иска да споменава името ù – не и пред Брадуел. Не иска да знае какво се е случило между тях, когато Брадуел побягна след нея в дъжда. Сега на Ел Капитан му харесва да мисли за нея – с тази приятна напитка в ръка. Цялата болка е притъпена. Може да си представи бъдещето с нея – те двамата или дори тримата, ако се брои и Хелмут. И то е хубаво.

И тогава сякаш нещо превключва в главата му и Ел Капитан си спомня за мъртвото момче, хванато в капана. Защо сега? Той разтрива челото си.

– Недей. Недей ... – промърморва той, но в мислите му проблясват спомените за още лица на мъртъвци.

Лицата им се сливат. Какво се беше случило с него в онази крипта? Там беше започнало. Защо сега се чувства толкова зле заради всичко това? Господи! Малко оставаше да помоли Бог или онази статуя в криптата за прошка. Какво щеше да се случи с него, ако го беше направил? Щеше да му се наложи да признае, че онова, което беше вършил, е било грешно. Не е било грешно. Нали е жив? И Хелмут върху гърба му също е жив.

– Защо се страхуваш от тях? – Брадуел пита Ел Капитан.

– От Бог и онази светица ли? – отвръща Ел Капитан.

– Какво? Не – казва Брадуел. – От майките. Ти каза, че те те плашат до смърт.

– Ти не се ли страхуваш от тях?

– Не съм казал това. Просто се чудех защо ти се страхуваш от тях.

Ел Капитан се обляга на средата на кръглата врата.

– Те изглеждат добри и мили и освен това са... майки. Някога са организирали готварски състезания и са разговаряли за това, какви завеси да изберат, а сега са готови да те убият, още щом те видят.

– Точно ти ли го казваш – изсумтява Горс.

– Да, но аз никога не съм се гордял с това, че се грижа за бъдещото поколение, като подбирам най-доброто частно училище за тях или като ги возя в най-добрия миниван.

– Някога всички бяхме невинни – отбелязва Брадуел. – Технически погледнато и ти някога си бил хлапе. Нали, Ел Капитан? Искам да кажа, по дяволите, не си ли имал различно име от Ел Капитан, или това е рожденото ти име?

– Не си го спомням – отвръща Ел Капитан. Уолдън. Името му беше Уолдън.

– Не си го спомняш? – усъмнява се Горс. – Собственото си име?

– Хелмут! – казва Брадуел. – Как беше името на брат ти, преди да стане Ел Капитан?

– Той не знае – сопва се Ел Капитан. – Не му се подигравай!

Ел Капитан усеща как брат му клати глава зад гърба му.

– Не му се подигравай – повтаря Хелмут.

– Не се подигравам, Хелмут. Просто казвам, че може да си спомняш името на Ел Капитан от детството ви заедно. Искам да кажа, то е някъде там, дълбоко вътре във вас. Майка ви ви е викала да се приберете вкъщи, когато сте били малки, нали? Викала е „Хелмут!“ и след това е казвала още едно име. Кое беше то?

Хелмут започва да се клати повече. Дали започва да си спомня? Дали някакъв лъч светлина не осветява тъмния ъгъл на паметта му?

– Не го занимавай с тези глупости. Той не си го спомня, нито пък аз. Старото ми име е мъртво. Аз съм Ел Капитан.

– Ами фамилията ти? – пита Горс.

– Крол – тихо отвръща Ел Капитан. – Баща ми беше сержант Уорет Б. Крол. Крол.

Брадуел застава по-близо до Ел Капитан. Той се протяга и хваща с две ръце бузите на Хелмут.

– Когато майка ви е била ядосана, може би ви е викала с целите ви имена. Майките правят така. Как наричаше Ел Капитан, когато му беше ядосана?

– Остави го на мира! – изкрещява Ел Капитан и се дръпва назад, така че главата на брат му да се изплъзне от ръцете на Брадуел.

Ел Капитан се изправя. Върху гърба му Хелмут му се струва невероятно тежък и Ел Капитан се олюлява и се блъска в стената от празни депозитни кутии. Главата му се удря с остър звук в метала. Той се оставя да се свлече отново на пода. Докосва главата си – няма кръв.

– Какво става, по дяволите, Кап? – пита го Брадуел. – Ние просто се занасяхме.

– Не трябваше да позволяваш на Преша да влезе вътре сама. Ако тя умре, ти ще си виновен. Знаеш това.

Хелмут го изправя.

– Ти ще си виновен – крещи той на брат си.

– Какво? – изкрещява Брадуел. – Ти я пусна да отиде точно колкото и аз.

– Успокойте се – намесва се Горс, вдигнал ръце във въздуха.

Ел Капитан едва вижда Брадуел и Горс. Те са като неясни, премигващи образи в очите му. Той поглежда към мъжа в ъгъла и внезапно се изпълва с безпричинна омраза към него.

– Изобщо не трябваше да ù позволяваш да отиде...

– Кап – започва Брадуел, – знаеш, че нямах избор. Знаеш това...

Ел Капитан затваря очи и земята под него започва да се върти и да му изглежда несигурна.

– Ако тя умре – казва той, – твоите ръце ще бъдат опръскани с кръвта ù.

– За кой, по дяволите, се мислиш? – изкрещява Брадуел и огромните му криле започват да шумолят, вероятно разперени зад гърба му.

Ел Капитан продължава да държи очите си затворени. Дори не се подготвя за удара, който очаква. Всъщност се надява, че Брадуел ще се нахвърли върху него.

– Трябва да се разкъсаме един друг! – крещи той. – Да се убием един друг. Да приключим най-после с това!

– Сигурен ли си в това? – пита го Брадуел.

Но тогава Ел Капитан чува звук от боричкане, последвано от гласа на Горс:

– Остави го да поспи.

Гласът на Брадуел е дрезгав:

– Не се страхувам, че тя ще умре. Твърде силна е за това. Знаеш ли за какво не си помислил още, Кап? Не се тревожиш, че може да ù хареса, че тя ще избере Купола пред всеки един от двама ни.

Думите на Брадуел бавно достигат до съзнанието му и Ел Капитан осъзнава, че той е прав. Брадуел винаги е можел да види възможностите преди Ел Капитан. Ами ако Куполът ù хареса? Ако тя изчезне, без да е мъртва, но все едно е мъртва за него? Той не знае какво да каже – изобщо нищо не му идва наум. Има усещането, че ще се разплаче. По дяволите! От очите му се стичат сълзи.

Тогава усеща нечия ръка върху главата си. Тя нежно и внимателно маха косата от челото му. Ръката гали главата му, сякаш е малко дете, изпотено от игрите в гората. Един глас казва:

– Уолди. Уолди. Уолди. Уолди.

Така му казваше майка му, когато беше малък. Уолди. Галено за Уолдън.

– Уолди. Уолди.

Хелмут го помни. Хелмут го гали по главата по начина, по който го правеше майка им някога, когато бяха невинни, някога, когато Ел Капитан беше Уолди.

– Не можах да я спася – казва той на Хелмут и говори не само за майка им, но и за Преша.

Хелмут обвива ръце около Ел Капитан и го притиска силно. Ел Капитан си поема дъх и после го изпуска. Хелмут продължава да го прегръща. Ел Капитан затваря очи с ръце. Той плаче.

– Съжалявам – прошепва той. – Прости ми! Прости ми!

Той съжалява не само за смъртта на майка си, но и за всички тях.

– Прости ми!

Момчето в капана. Мъртвешките гуляи. Лагерите с деца на студа. Той убиваше хора. Той причиняваше смърт и страдание... Съжалява за всичките мъртви, за цялата болка. За всичко.

– Прости ми!

Това не можа да каже в криптата.

Но тук и сега, с Хелмут и Ел Капитан, моли за прошка света Уи или Бог, или каквато там сила съществува отвъд тях.

– Прости ми – продължава да повтаря Ел Капитан.

Той иска да каже: Махнете това от мен! Махнете го!

И тогава го усеща: нещо се отваря в гърдите му и излиза навън.

След това изчезва.