Изпепелени

Ел Капитан Подходящо решение

Нашият живот не е случайност. Това е началото, не краят...

Брадуел го прочита на глас отново и отново, стиснал с два пръста края на малката лента хартия. Ръцете му треперят толкова силно, че нарисуваният на ръка лебед сякаш потрепва.

– Как, по дяволите, ще го унищожим без бактерията? – пита Брадуел.

– Проклет да съм, ако зная – отвръща Ел Капитан.

– Проклет! – гневно повтаря Хелмут.

Отвън хората са започнали да стават шумни – чуват се викове и неясни монотонни напеви.

От леглото си Ел Капитан може да наблюдава събиращите се тълпи през обгорените лавици и срутената стена.

– Какво става там, навън? – пита Брадуел.

– Нямам представа – отвръща Ел Капитан.

Но в този момент тълпата се разделя на две и през нея преминава Нашата добра майка, съпровождана от двете си страни от майките. Тя се насочва към развалините на началното училище. Облечена е в рунтави кожи, с изключение на голия ù бицепс, където се намира устата на бебето ù. Тъй като тя идва при Ел Капитан и Брадуел, Ел Капитан знае, че ще може да види малките, присвити устни на бебето ù, когато тя влезе в стаята.

Бебето го плаши най-много от всичко.

– Тя е тук – казва той.

– Кой?

– Нашата добра майка. Имам усещането, че се забъркам в неприятности – отбелязва Ел Капитан. – Надявам се, че не е въоръжена.

– Тя винаги е въоръжена – възразява Брадуел.

– Винаги – повтаря Хелмут.

Ел Капитан придръпва тънкия чаршаф над себе си, сякаш ще му послужи като някакъв вид защита.

– Мразя, когато майките ни наричат мъртъвци.

– А аз мразя, когато Нашата добра майка ни нарича по какъвто и да е начин.

Брезентовото покривало, сложено между две от лавиците, се отмята назад. Нашата добра майка минава през него, следвана от три други майки, които след това застават до входа.

– Оставете ни сами за момент – нарежда тя. – Пазете вратата.

Майките поглеждат кръвнишки Ел Капитан и Брадуел и после неохотно излизат.

– Не мисля, че някога преди си ни посещавала – казва Брадуел. – Какъв е случаят?

– Не ми говори с този тон, мъртвецо. Тук съм заради доброто си сърце – тя поглежда към Ел Капитан, чието лице е нашарено от синини. – Значи най-накрая са получили своето отмъщение.

– Може би не цялото – отвръща Ел Капитан.

– Цялото – казва Хелмут, който очевидно не е съгласен.

– Е, не можеш да ги виниш за това – отбелязва тя.

Ел Капитан не отговаря. Той обвинява себе си и усещането е ново и странно. То не му харесва.

– Защо си тук? – пита Брадуел.

– Тук съм, защото се нуждаете от мен – отвръща Нашата добра майка.

– Така ли? – изненадва се Брадуел. – Защото мисля, че тук се появиха доста хора. Може би са ни достатъчно.

Ел Капитан знае, че Брадуел не иска да е задължен на Нашата добра майка. Тя урежда сметките си по доста брутални начини.

– Моля те... Вие сте неорганизирани, невъоръжени и слаби. И мисля, че ви липсва нещо, което е много важно за вас. Права ли съм?

Брадуел отваря уста да каже нещо, но Ел Капитан го прекъсва:

– Какво е то? Какво имаш?

– Следяхме ви. Просто ви наблюдавахме. И вие оставихте нещо. Знаете какво е то – с престорена скромност казва тя.

– Не ме разбра – отвръща Ел Капитан. – Не съм убеден, че ти знаеш какво е то.

– Зная, че е малко. Зная, че е могъщо. Зная, че е от основно значение за вашия план. Зная, че ако тръгнете към Купола сами или дори и да тръгнете заедно, най-вероятно ще ви убият. Не сте ли забелязали лъскавите нови оръжия, които вече са поставени на върха на покрива на Купола като венец?

– Какво? – изненадва се Брадуел. – Нови оръжия?

– Те се подготвят за война – казва Нашата добра майка. – А вие?

Масивните криле на Брадуел се разтварят и потрепват.

– Така или иначе, ще бъде истинска касапница. Защо да не ви помогнем да разрушите Купола и да направим битката по-честна? – предлага Нашата добра майка.

Ел Капитан поклаща глава.

– Не мога да вляза вътре с бой – казва той. – Няма да го направя. Вече не съм такъв и никога няма да бъда.

– Не е необходимо това да е акт на агресия – отвръща Брадуел. – Няма да ги нападаме. Ще нападнем самия Купол. Можем да ги освободим.

– Надявате се да се приближите до тях с малкия си специален пакет, нали? – започва Нашата добра майка. – Трябва да сме подготвени за възможността Преша да се е изпуснала за това или те да са изкопчили с мъчения информацията за вашето оръжие. Всъщност те вече могат да знаят много за него. Ако обкръжим Купола и всички заедно тръгнем към тях, те няма да знаят у кого е това специално оръжие. Може да е у всекиго от нас. Първо по кого трябва да стрелят? Как да започнат кръвопролитието? Всички ние ще се приближаваме към тях в плътен кръг. Живеем като едно цяло, може би и ще умрем така. Но поне ще бъдем всички заедно. За да убият правилния човек, ще трябва да убият всички ни.

– Те ще започнат да ни косят с картечници – казва Брадуел. – Няма да ги е грижа по кого ще стрелят.

– Само онези, които искат да участват в обкръжаването, ще участват – отвръща Нашата добра майка. – Никой няма да бъде принуден насила.

– Ако Партридж наистина е начело – казва Ел Капитан, – той няма да има смелостта да избие всички ни.

– А ако в действителност той не е начело? – пита Брадуел.

– Ще разберем веднъж завинаги дали това е така – отвръща Нашата добра майка, след което бърка в животинските си кожи и изважда квадратната метална кутия, съдържаща бактерията. – Ще участвате ли?

Брадуел поглежда през срутената стена към тълпата.

– Ще участвам само ако аз съм този, който отнесе бактерията до Купола – казва Брадуел.

– Те ще се целят първо в теб, Брадуел – поклаща глава Нашата добра майка. – Теб ще подозират най-много от всички.

– Няма да се наложи да се приближавам твърде много – той отива до лавицата, където Фридъл стои върху малките си, извити крака. – Ако ме застрелят, можем да се погрижим все пак бактерията да стигне до целта.

– Това малко създание? – Нашата добра майка присвива очи към Фридъл. – Сега си го спомням. Това беше подарък за Преша от майка ù, нали? С негова помощ майка ù е знаела, че тя е добре.

– Точно така – отвръща Брадуел.

Нашата добра майка се навежда по-близо до деликатната метална цикада.

– Майка ù все още е с нас. Така правят майките. Грижим се за децата си дори от гроба – тя кимва. – Това е подходящо решение. Да, одобрявам го. – След тези думи тя се отправя към брезентовото покривало, но преди да излезе, се обръща и добавя:

– Някога имах съпруг. Трябва да знаете това. Той ме напусна, преди да ни ударят Детонациите. Той е вътре в Купола – моят мъртвец е там. Знаете ли какво ще направя, щом като Куполът е разрушен?

– Какво? – пита Брадуел.

– Ще го преследвам като диво животно и ще го убия хладнокръвно. За предпочитане с голите си ръце – тя се усмихва. – Госпожа Форстийд ще убие господин Форстийд. Признавам, че някои страни на войната могат да бъдат много лични.