Изпепелени

Ел Капитан Лудия Джон-Джон

Ел Капитан седи в пилотското кресло, прегърбен напред заради Хелмут на гърба му. Финън е в креслото на втория пилот и прожектира ярки карти на заобикалящата ги територия. Той сканира хоризонта за увеселителния парк на „Лудия Джон-Джон“. На Ел Капитан му се иска да не му се налагаше да се връща – та нали почти бяха загинали там. В мислите си той все още вижда Хелмут над рамото си, забиващ ножа във всяко от очите на пясъчните създания, докато те мигат сред пръстта; тромавите тела на онези от тях, които се изхвърляха над земята; кракът на Хейстингс, захапан от челюстите на капана, и това, как го беше изтръгнал от там и половината му крак вече го нямаше. И колата му – той обичаше проклетата кола, която също беше закъсала там.

Дали Хейстингс беше оцелял след операцията на крака му? Много неща може да са се объркали: някой непохватен хирург да е срязал главната артерия, Хейстингс да е изгубил твърде много кръв или липсата на хигиена да е предизвикала инфекция.

Ами ако е мъртъв?

По дяволите!

Пейзажът е все така прашен и пуст. При миналото приземяване той катастрофира. Този път искаше да го направи както трябва. Но вече се беше разсеял. Мисли за онова, което Преша беше казала – че един ден може той и Хелмут да бъдат разделени един от друг. Мускалът притежава свойството да накара клетките да растат отново. Това може да бъде използвано върху Хелмут на мястото, където ребрата му се преплитат леко с ребрата на Ел Капитан и където краката му се съединяват с Ел Капитан. Той си представя процедурата, при която тялото на Хелмут расте малко по малко, докато след поредица от хирургически операции двамата бавно са отделяни един от друг. Дали това е възможно?

Хелмут от толкова дълго време е част от Ел Капитан. Как ли ще се чувства, ако отново е сам? Казва си, че ще се чувства дяволски добре. Иска му се да бъде такъв човек – който е сам за себе си. Но всеки път, когато си помисли за това, в гърдите му се появява болка – сякаш сърцето на Хелмут, което цяла вечност тупти точно зад неговото, усеща предателството и силно го притиска. Ако това е възможно, ще направи ли така, че Преша да гледа на него като на истинска личност – самостоятелен мъж, някого, в когото тя би могла да се влюби?

Тя и Брадуел се върнаха на местата си. На Ел Капитан му се иска да може да усети болезнената надежда, че те двамата никога няма да се съберат отново. Но той също така знае, че няма никакъв шанс с Преша – независимо дали Брадуел е наоколо, или не.

Преша получи онова, което искаше – мускала и формулата, а Ел Капитан има бактерията. Когато беше в стаята си, той бе поискал от един от надзирателите здрава залепваща лента и беше залепил плътно кутията, съдържаща бактерията, към гърба си – точно пред гърдите на Хелмут.

– Провери я, Хелмут – казва той.

И усеща как пръстите на Хелмут опипват кутията.

– Провери! – повтаря Хелмут.

Оръжията му ги няма, но сега е по-въоръжен от когато и да е през целия си живот.

Очертанията на „Лудия Джон-Джон“ започват да се оформят през пепелта. Когато позволява на камерите да поемат въздух, въздушният кораб се спуска по-ниско. Може да види удълженото рамо на едно от увеселителните влакчета да стърчи в изпълнения с пепел въздух, както и наклонената въртележка, но въздухът е твърде непрозрачен, за да види огромната, напукана глава на самия Луд Джон-Джон и постоянно усмихнатото му, клоунско лице, топчест нос и плешива глава. Прахът е твърде гъст. Защо е така?

– Нещо не е наред! – изкрещява той на Преша и Брадуел.

– Нещо – прошепва Хелмут.

Финън издава поредица от нервни пиукания.

– Какво има? – пита го Преша.

Той минава над увеселителния парк и след това прави кръг, за да се върне над него. Паркът е заобиколен от висока ограда, но земята около него се движи, когато пясъчните създания си пробиват път нагоре през нея и излизат от пръстта. Някои се движат с големи скокове към решетката, докато други забиват ноктите си в нея.

– Пясъчните създания излизат на повърхността.

Оцелелите защитават парка с въздушни пушки и стрели. Слабостта на пясъчните създания са очите им – мястото, където те са най-човешки. Когато ги уцелят в очите, те се деформират, падат и останалите пясъчни създания бързо ги разкъсват.

– Не успяват да ги избиват достатъчно бързо. Пясъчните създания са твърде много. Стотици са.

Ел Капитан не вижда Хейстингс. Той започва да усеща разяждащо чувство в стомаха си. Преша го убеди, че се нуждаят от Хейстингс. Той е вътрешен човек в Купола – едно от техните създания, принадлежащо на елита на Специалните сили. Разбира се, подслушвателните устройства са махнати от него и по тази причина той е компрометиран, но би могъл да твърди, че всичко това е било сторено против волята му. Може да се довлече обратно до Купола като въоръжен пратеник. Освен това, е стар приятел на Партридж. Нали той ще приеме обратно Хейстингс?

– Виждам Фандра! – крещи Преша.

– И Хейстингс! – обажда се Брадуел.

Ел Капитан не се беше сетил да погледне към увеселителното влакче, но те са там – катерят се по релсите му като по стълба. Хейстингс е прегърбен и блед, но все така висок и мускулест. Носи някакъв вид протеза на крака, която е скрита под панталона, с изключение на металния клин, който сега представлява стъпалото му. В ръцете му има вградени оръжия. Той спира, блъскан от вятъра, захваща се за релсите и стреля по пясъчните създания. Мерникът му е точен и сваля няколко от тях. Телата им се завъртат и падат, но те са твърде много. Фандра се катери зад него. Косата ù блести като златно знаме. Тя я е вързала назад, но въпреки това няколко тънки кичура се веят около лицето ù.

– Не можеш да се приземиш – казва Брадуел, – не и там долу, сред всичките тези пясъчни създания. Така че те трябва да се качат да ни пресрещнат!

Той е прав. Хейстингс и Фандра се катерят към тях.

– Да не би да искат да качим всички? – крещи Ел Капитан.

– Вече са твърде много – вика в отговор Брадуел.

През пепелта и праха Ел Капитан вижда телата, които бягат през увеселителния парк. Брадуел е прав. Има повече оцелели, отколкото последния път, когато бяха тук. Финън е прострял краката си напред и се опитва да събере информация за оцелелите долу. Той посочва приблизителния им брой – седемдесет и двама, както и съотношението между броя на мъжете и жените и приблизителната им възраст.

– Не сега, Финън! – сопва му се Ел Капитан.

– Не сега! – крещи Хелмут.

Това означава, че още хора са рискували живота си, за да се измъкнат от града. Това е лош знак. Нещо се е случило в града. Какво ли е пък сега? Какво ли? – пита се той. Прилошава му и гърдите му се стягат от познатото остро чувство на страх.

– Нуждаем се от Хейстингс! – крещи Ел Капитан.

– Защо нападат? – пита Преша. – Музиката ги спираше. Къде е музиката?

– Не мога да я чуя от двигателя – отвръща Ел Капитан.

Музиката държеше пясъчните създания на разстояние. Това бяха просто пронизителните звуци на песента, която служеше за сигнал на увеселителния парк. „Тра-ла-ла, тра-та-та...“. Но оцелелите я използваха като възпиращо средство и я пускаха по старите високоговорители, преди да открият огън. Пясъчните създания бяха започнали да се страхуват от нея.

– Не можем да чуем музиката – казва Брадуел. – Това е всичко. Тук горе сме херметично затворени.

Ел Капитан докосва един бутон, уплътнението на един малък страничен прозорец се чупи и той се отваря на няколко инча[22]. Чува движение – вероятно Преша и Брадуел са се втурнали към отворения прозорец.

В началото се чува само свистенето на въздуха. Но после чуват вик, а после – още един.

– Освен ако не мислиш, че това е музика ... – казва тя.

– Без музиката ... – в началото той крещи, а после прошепва онова, което и тримата знаят:

– ... те ще умрат.

Ел Капитан преминава над „Лудия Джон-Джон“, но този път толкова ниско, че може да види разкривените, стопени муцуни на конете на въртележката. Сега може да различи и някои пясъчни създания, които блъскат тежките си тела в мрежата. Ударите се чуват сред стрелбата на въздушните пушки и от гърдите и раменете им се вдигат малки облачета прах. Дузина[23] от тях се опират в оградата, която се огъва под тежестта им.

В този миг оградата поддава, изскубва се от коловете и се прегъва. Пясъчните създания пропълзяват през нея и навлизат в парка.

Оцелелите започват да крещят и се изсипват от единия край на парка в другия.

– Господи! – възкликва Ел Капитан.

– Господ! – вика Хелмут.

Той чува Преша да крещи:

– Какво правиш, по дяволите!

Брадуел се втурва през вратата на кокпита.

– Влязоха вътре – казва той.

– Зная – отвръща Ел Капитан.

– Господ! – повтаря Хелмут.

– Трябва да се приближим до увеселителното влакче – казва Брадуел. – И трябва да измислим начин, по който да издърпаме Хейстингс вътре.

– И Фандра – напомня му Ел Капитан.

Преша също влиза в кокпита.

– Тя няма да дойде с нас. Няма да остави останалите. Познавам я. Има някаква причина да се катери, но не е за да избяга.

Брадуел поглежда навън през предното стъкло.

– По-добре побързай.

– Ще се доближа колкото мога повече – обещава Ел Капитан.

– Доближа – повтаря Хелмут.

Ел Капитан вкарва още въздух в камерите. Въздушният кораб моментално се накланя на една страна. Преша и Брадуел се олюляват и след това се хващат за стените. Вятърът е силен и идва от запад. Корабът се накланя по посока на него.

– Ако спусна опорите за кацане, той може да се хване за тях.

Хейстингс стига до върха на увеселителното влакче, Фандра е до него. И двамата се държат здраво. Носещият пепел вятър свири около тях.

– При този вятър просто ще е по-трудно да го вкараме вътре – промърморва Ел Капитан.

– Можеш да го направиш, Кап – уверява го Брадуел.

– Миналия път се разбих.

Господи! Наистина се разби. Можеха да загинат. Спомня си земята, която препускаше толкова близо под краката им. Той се готвеше да кацне и след това не си спомняше нищо.

– Брадуел е прав – намесва се Преша. – Можеш. Знаем, че е така.

– Знаем, че е така – като ехо отеква гласът на Хелмут.

Ел Капитан хваща по-здраво кормилото и се навежда напред. Отново прави кръг. Пясъчните създания бродят из парка. Няколко от тях са се привели над едно тяло. Дали е на някой оцелял, или на друго пясъчно създание? Съществата пируват.

Пред тях Хейстингс и Фандра чакат на върха на влакчето, дрехите им се веят на вятъра.

Изведнъж те се олюляват. Споглеждат се и после насочват вниманието си надолу.

– Какво не е наред? – пита Преша.

– Пясъчните създания – отвръща Брадуел.

Ел Капитан вижда, че те са се събрали при основата на влакчето. Блъскат се в нея с раменете си.

– Не можем да оставим Фандра – казва Преша. – Не можем да ги изоставим.

– Какъв друг избор имаме? – пита Ел Капитан.

– Твърде ужасно е да си представим по какъв начин ще умрат всички те. Твърде ужасно – очите на Преша се напълват със сълзи и тя закрива лицето си с едната ръка, а другата с куклата пъха под брадичката си.

Ел Капитан иска да я утеши, но не може. Дори и да можеше да свали ръцете си от уредите за управление, той не би я докоснал пред Брадуел.

Но точно когато Ел Капитан започва да осъзнава ужаса на случващото се – всички тези пясъчни създания, които разкъсват оцелелите в разрушения от бомби увеселителен парк, във въздуха отекват няколко плахи тона – Финън. Той възпроизвежда записа, който вероятно беше направил последния път, когато бяха тук.

Всички се обръщат и поглеждат към Финън, който усеща внезапното внимание към него и млъква.

– Финън! – крещи Преша. – Ти си го научил!

Финън гордо премигва със светлинките си.

– И може да го изсвири и по-силно, нали? – обръща се Ел Капитан към Брадуел.

– Да го изсвири по-силно – повтаря Хелмут.

– Да – потвърждава Брадуел, – но ...

– Ще трябва и да го оставим – довършва Преша.

– Почакайте, трябва да има и друг начин – протестира Брадуел.

– Но Финън може да ги спаси! – възкликва Преша. Кой знае какво се е случило с тяхната система.

– Но ние не можем да им го оставим – настоява Брадуел. – В него има важна информация. Той е единствен по рода си.

– Трябва да го направим! Те ще умрат. Имат нужда от него.

И тогава светлините на Финън започват да пулсират отново и от него се разнася мелодията – игрива, бърза и нежна.

– Отидете до вратата на кабината – казва Ел Капитан. – Бъдете готови да издърпате Хейстингс вътре и да спуснете Финън долу. Ще намеря начин да задържа това нещо неподвижно.

– Продължавай да свириш, Финън – нарежда му Преша, след което го взема и го изнася от кокпита, – колкото можеш по-силно.

– Внимавай с него – предупреждава я Брадуел и излиза след нея. Финън се е превърнал в негов спътник и стар приятел.

Финън свири все по-силно и по-силно, докато тоновете не стават остри и пронизителни, въпреки ръмженето на двигателите. Ел Капитан пуска четирите дълги крака, върху които корабът стои на земята. Хейстингс все още е кодиран за сила, подвижност и бързина. Остава им да се надяват, че той е достатъчно силен, за да се задържи, въпреки че е загубил крайника си и много кръв. Опорите за приземяване се заключват на местата си със силно бръмчене.

Ел Капитан усеща как през кабината преминава порив на вятъра. Преша и Брадуел са отворили вратата на кабината. Ел Капитан позволява на камерите да поемат още въздух. Въздушният кораб подскача и се люлее, след което се понася към Хейстингс, който се е захванал с крака за последното стъпало на влакчето и сега се люлее от ударите на обезумелите пясъчни създания в основата. Ел Капитан няма как да види дали е забавил достатъчно въздушния кораб, за да може Хейстингс да се хване за него. Това ще се случи под корпуса.

Последното, което вижда, е Фандра, която гледа към пясъчните създания отдолу, и Хейстингс, протегнал и двете си ръце към кораба.