Изпепелени

Ел Капитан Момче

В началото Ел Капитан мисли, че хлапето ги следва, защото е изгубено и объркано и няма къде другаде да отиде. Той не обръща внимание на тромавата, накуцваща с единия крак фигура с наполовина изгорено лице. Търсят сирачетата, макар той да знае, че те най-вероятно са мъртви. Въпреки това, не се нуждаят от още изгубени души, които да се прилепват към тях.

Обаче сърцето не му дава да каже на хлапето да се разкара – все още не.

Но тогава Брадуел казва:

– Къде е Преша? Не съм я виждал от известно време.

Ел Капитан и Хелмут се оглеждат наоколо. Все още вали силно и вятърът носи дъжда по улиците. Хейстингс замръзва и започва да души въздуха.

– Хейстингс – обръща се към него Брадуел, внезапно загрижен, – къде ли е отишла?

Хейстингс се покатерва върху някакви останки, за да може да вижда по-добре.

– Хейстингс! – нетърпеливо повтаря Брадуел.

Тогава момчето се приближава. То подръпва ръкава на Ел Капитан.

– Не сега – казва Ел Капитан.

Момчето се отдръпва уплашено, но след това казва:

– Нося съобщение от нея.

– От кого? – пита Брадуел и се приближава до момчето, което се страхува от едрото му тяло и големите криле. То отстъпва няколко крачки и се налага Ел Капитан да се намеси. Той прикляква на едно коляно и заговаря с тих глас:

– Кажи ни – подканва го той.

– Кажи ни – повтаря Хелмут с напевен глас.

– От онази, която търсите. Преша Белз.

Изрича цялото ù име, което тук означава много. Хейстингс слиза от развалините и всички се приближават малко повече един към друг.

– Какво е съобщението? – пита Ел Капитан.

– Трябвало е да си тръгне. Трябвало е да замине.

– Къде? – изкрещява Ел Капитан.

– Знаем къде! – крещи в отговор Брадуел.

– Къде? Къде? – повтаря отново с напевния си тон Хелмут на момчето.

– Не каза. Каза ми, че вие ще знаете.

– Знаем – отвръща Хейстингс.

– Тя каза, че ще ви изпрати съобщение, щом стигне там – продължава момчето. – Каза, че ще намери брат си и той ще ù помогне да го изпрати.

– Какво съобщение?

– Тя каза, че ще ви каже дали да го разрушавате, или не. Каза, че ще разберете какво има предвид и че ще нарисува рисунка в съобщението.

– Рисунка на какво? – пита Ел Капитан.

– Не ми каза, но каза, че по рисунката ще разберете, че съобщението е от нея.

– Видя ли какво направи? – крясва Ел Капитан на Брадуел, докато той прокарва ръце през мократа си коса и се отдръпва от хлапето.

– Видя ли какво направи? – каза Хелмут, насочвайки обвинителния си тон към Ел Капитан.

– Поне веднъж послушай брат си – казва Брадуел и изтърсва дъжда от крилете си.

– Ти ù каза, че не може да отиде там. Държеше се с нея така, сякаш е твоя собственост – изкрещява Ел Капитан и се изправя отново. – Тя си тръгна така, за да не ù се налага да се кара с теб.

Момчето отскача назад, прикляква зад някакви камъни, изпънало единия си крак настрани, и започва да ги наблюдава.

– Ти беше готов да ù позволиш да тръгне – отвръща Брадуел. – Би ù позоволил да прави каквото пожелае, защото искаш тя да е влюбена в теб.

– Искаш тя да е влюбена в теб – студено казва Хелмут на Брадуел.

– Какво каза, Хелмут? – пита Брадуел.

– Хелмут иска да каже, че ти искаш тя да продължава да те обича, за да можеш да я накажеш. Аз поне ù казах какво чувствам – отвръща Ел Капитан. – Ако не беше толкова уплашен, може би и ти щеше да го направиш.

Брадуел се хвърля към него и го удря с рамо в гърдите. Двамата се удрят в една тухлена стена и блъскат Хелмут в нея. Ел Капитан усеща как брат му си изкарва въздуха и ребрата му се стягат конвулсивно.

Хейстингс се втурва да ги разтърве, но Ел Капитан се претъркулва встрани от него, стиснал Брадуел за гърлото. Брадуел се отскубва и стяга в ключ главата на Ел Капитан. Хелмут удря Брадуел по тила, докато Ел Капитан забива лакътя си в корема му. Брадуел отпуска хватката си и пада на едно коляно.

– Никога не блъскай Хелмут! – казва Ел Капитан и се протяга да подпре отзад главата на брат си. – Чу ли ме? Ще го защитавам с всяка капка кръв в тялото си. Ясно ли е? – той се обръща към лицето на брат си и прошепва:

– Добре ли си?

Дишането на Хелмут е неравно.

– Добре – промърморва той.

Брадуел и Ел Капитан също са останали без дъх.

– Помисли ли изобщо за бактерията? – крещи Ел Капитан. – Идиот такъв! – след това извиква на Хелмут:

– Провери я!

Той усеща как пъргавите пръсти на Хелмут опипват гърба му.

– Провери – немощно отвръща Хелмут.

– Съжалявам – казва Брадуел и обхваща главата си с двете ръце. – Не мислех.

– Тя е незащитена – отбелязва Хейстингс.

– Не би се съгласила да я другояче – отвръща Ел Капитан.

– Казала е, че ще ни изпрати съобщение – напомня им Хейстингс. – Да ù оставим достатъчно време да оцени положението.

Брадуел хвърля остър поглед на Ел Капитан.

Очите на Ел Капитан блуждаят из развалините около тях и далечната купчина тела.

– Тя може да умре, още преди да е стигнала до там.

Брадуел си поема дълбоко дъх.

– Защо не ни позволи поне да я придружим до там?

– Ако умре, ще е начинът, по който тя самата е решила – отвръща Ел Капитан. – Нали това искаше? Да имаш правото да умреш, както ти самият решиш.

Брадуел разтърква очите си. Може би плаче? Ел Капитан не е сигурен.

– Има още нещо – казва момчето.

Ел Капитан беше забравил за момчето, което сега излиза иззад камъните. Този път то се опитва да говори възможно най-бързо:

– Тя каза да не се отказвате да търсите децата. Уилда и останалите. Не се отказвайте! Продължавайте да ги търсите!

И преди да имат възможност да му зададат каквито и да е въпроси или да се сбият отново, момчето се обръща и побягва.

Известно време всички мълчат.

В този момент Хейстингс се изправя в целия си ръст.

– Тя може да се ядоса, но аз трябва поне да се опитам да я намеря и да я защитя. Все още имам някакво кодиране за лоялност и сега то е фиксирано върху нея. Имам си извинение.

Това е всичко, което казва. Той тръсва глава, сякаш за да махне косата от очите си, и се отдалечава в дъжда, като стъпва първо върху протезата, движейки се с бързо накуцване.

– И аз имам нужда да отида някъде. Някъде, където да мога да помисля трезво – казва Брадуел. Той поглежда почти умолително Ел Капитан и след това свежда очи към земята. – Ще дойдеш ли с мен?

– Зависи. Къде?

– Не съм казал, че искам да отида на някакво конкретно място. Казах, че имам нужда да отида там. Просто кажи „да“. Ще останем заедно.

– Заедно – повтаря Хелмут.

– Добре – съгласява се Ел Капитан. – Ще останем заедно.