Изпепелени

Партридж Конфети

– Танцувай с мен – опитва се надвика музиката Айралийн. – Хайде!

Партридж се чувства замаян. Преша щеше да му удари шамар. Очите му шарят из тълпата, по банкетните маси, блестящите облекла, лъскавите коси, лъщящите сребърни прибори и позлатените сводове на тавана. Това ли беше първото нещо, което Преша беше видяла от Купола? И в средата му беше той, пиеше шампанско в ръчно ушит смокинг до своята булка, до съпругата си.

– Не мога – тихо отвръща той.

И точно тогава някой някъде пуска розови конфети. Някаква невидима машина ги издухва и те започват да хвърчат навсякъде около тях. Това го връща към началото на всичко: как тича през огромната система за филтриране на въздуха и огромните перки на вентилаторите, как разрязва розовите филтри и нишките им се въртят навсякъде около него. Напомня му за начина, по който пепелта се носи във въздуха там, отвън, и за Лайда, и за това как му беше споменала, че е заключена с кълбото за сняг.

Айралийн го дърпа за сакото.

– Не позволявай на Преша да съсипе всичко! Тя ще ме опознае и ще ме хареса. И ти не ме харесваше в началото – казва тя.

Айралийн започва да го дърпа към дансинга. Той я спира и я поглежда в очите. Спомня си как изглеждаше тя, когато я срещна за пръв път. Беше скована и непохватна, почти чужда. И тя му беше чужда. Беше живяла в хибернация толкова дълго.

– Всичко обърках.

Тя обвива ръце около него и го притиска силно.

– Не, не си. Ти направи онова, което е правилно. Видях, че го правиш. Зная, че това е истината. Ще ù обясниш всичко. Тя ще разбере.

– Не мисля, че тя някога ще разбере.

– Зная какво правиш, господин Партридж Уилъкс.

– Какво?

– Притежаваш най-големия дар на света, който да ù подариш, и когато го направиш, тя ще ти прости всичко – Айралийн му се усмихва. – Нали?

Дядо ù е при Партридж. Жив. Вентилаторът в гърлото му е бил изваден и той е бил зашит и замразен. Може би дори баща ù е при него, макар че Партридж няма достъп до тази камера, поне все още няма. Засега може да ù върне дядо ù. Може да опита. Но има усещането, че сякаш се дави. Беше се провалил. Преша го знае. Вероятно тя дори не знае най-лошата част.

– Накрая ще погледнеш назад и всичко ще придобие смисъл.

Дали някога ще види този смисъл? Дали някой някога ще погледне на тази поредица от събития и ще разбере, че той толкова силно е искал да направи онова, което е правилно, докато всичко около него се е рушало?

– Какво друго мога да сторя?

– Можеш да танцуваш с госпожа Партридж Уилъкс.

Все още замаян, той оставя Айралийн да го отведе на дансинга. Конфетите изпълват въздуха и се сипят върху пода като розов сняг.