Изпепелени

Ел Капитан Вест от горе

Детската площадка, където Ел Капитан и Хелмут бяха окачени върху рамката на люлката и бити, е част от начално училище. Ел Капитан лежи на едната си страна върху плесенясало импровизирано легло в онова, което някога е било библиотеката. Сега покривът ù го няма и са останали само трегерите[47] и гредите. Те са заобиколени от метални лавици за книги, някои от тях все още задръстени с обгорени и прашни останки, които някога може би са били книги. Хелмут заема по-голямата част от плоската влажна възглавница, която е толкова противна, че не създава никакво усещане за комфорт. Понякога вътре влиза някой бивш войник от ОСР, дава им да пийнат вода и бързо си тръгва.

Ел Капитан чува гласове, усеща мириса на дима от лагерните огньове. Колко ли души има там, отвън? Чуват се овце. Не, това е бебешки плач. Очите му са така подути, че са почти затворени.

Къде е Преша? В Купола. Няма я. Къде е Брадуел? Не е тук. Дали просто ги е зарязал тук, заобиколени от лавици с мъртви книги? Ел Капитан отново започва да се чувства уморен. Той задрямва и сънува.

Спомня си как майка им им четеше, спомня си големите, широки страници на книгите. Ел Капитан спи на горното легло, а Хелмут – на долното. И двамата са се свили удобно под белите чаршафи. Лято е. Чува се свистенето на въздуха от вентилатора в ъгъла, от който се разнася постоянно бръмчене. Луната сякаш е окачена на прозореца.

Когато майка им се беше разболяла, той искаше да я спаси. Когато тя си отиде, той зае мястото ù. Седеше на стола ù и четеше книги на Хелмут. Неговият пашкул върху горното легло вече беше празен. Когато Хелмут спеше, Ел Капитан заставаше с лице срещу вентилатора, пееше и слушаше как перките насичат гласа му.

Някой го смушква. Хелмут се размърдва на леглото зад него.

– Няколко счупени ребра. Повечето от нараняванията са натъртвания. Всички порезни рани са зашити. Да се надяваме, че вътрешните кръвоизливи са спрели – гласът е дрезгав и нисък. – Може би има няколко фрактури[48] на краката. Трудно е да се каже.

В този момент се разнася гласът на Брадуел:

– Колко скоро ще може да се изправи и да се движи?

Ел Капитан едва вижда лицата им през полустиснатите си клепачи.

– Страдат от дехидратация, но поемат течности. Би трябвало скоро да са на крака или може би трябва да кажа да е на крака.

Във въздуха се носи прах от саждите от страниците и подвързиите. Колко ли време е минало? Ел Капитан не е сигурен дали са часове, или дни.

До него е коленичил Брадуел. Другият човек си тръгва. Брадуел приглажда куртката на Ел Капитан.

– Как се чувстваш?

– Добре – промърморва той.

– Хелмут? Ти добре ли си? – пита Брадуел.

Ел Капитан усеща кимването на главата на Хелмут.

– Добре – казва Брадуел, отдръпва се и сяда на сандъка си.

– Откъде се появи това? – пита Ел Капитан.

– Трябваше да отида до щаба, за да го взема. Нали знаеш колко важен е за мен.

– Един ден ще го зарежеш – уверява го Ел Капитан.

Той самият се отърва от миналото си. Изчисти се от него.

– Не, не и аз – Брадуел почуква с кокалчетата си по капака му. – По някакъв начин родителите ми са все още живи в този сандък. Започнах да пренаписвам техния ръкопис. Сега имаме още доказателства. Записах много неща, Кап. Трябваше да го направя. Радвам се, че си по-добре – Брадуел се изправя и пъхва ръце в джобовете си. – Тревожех се.

– Още си разтревожен – казва Ел Капитан. – Виждам го.

Брадуел оглежда стаята и скръства ръце на гърдите си.

– Върнах се до трезора.

– Защо?

– Бях скрил бактерията там, в един от отворите за депозитните кутии.

Ел Капитан има чувството, че в гърдите му се е пукнал балон.

– Слава Богу! – има чувството, че ще се разплаче. – Мислех... – решава да не признава, че я е загубил. Защо да си признава за такъв огромен провал? – Това е било умно.

– Свалих бактерията от теб, докато беше пиян. Не мислех, че си в най-добрата си форма, че да я опазиш. И времето ми стигна точно колкото да я скрия, когато те нахлуха вътре.

– Благодаря и съжалявам за това – казва Ел Капитан.

– Е, има още едно нещо – започва Брадуел.

Ел Капитан знае, че не иска да чуе това, което ще последва.

– Какво?

– Тя е изчезнала.

– Изчезнала? – повтаря Хелмут.

– Сигурен ли си, че си проверил в правилния сейф? – пита Ел Капитан. – Цялата стена беше покрита с тях.

– Проверих ги всичките – Брадуел прокарва ръце през косата си. – Някой я е взел.

– Горс?

– Говорих с всички хора, които бяха в този трезор. Сега са на моя страна. Държат се така, сякаш съм някое божество. Не е бил никой от тях. Сигурен съм в това.

На Ел Капитан му се иска да се протегне и да удуши Брадуел – събужда се старият инстинкт. Но разбира се, си спомня, че той е този, който я беше загубил. Наистина не може да обвинява Брадуел, а и точно в момента и без това няма сили да удуши когото и да било. В този миг той осъзнава какви наистина са чувствата му по отношение на бактерията. Може би в действителност е искал тя да изчезне.

– Бих се чувствал облекчен, че вече не е у нас – казва той. – Само дето това означава, че сега е в ръцете на някого другиго.

– Защо би се чувствал облекчен? – поглежда го объркано Брадуел.

– Не можем да разрушим Купола.

– Какво?

Ел Капитан иска да му каже, че му е било простено – че е чист:

– Не мога да се върна към това.

– Към кое?

– Към това да бъда, какъвто бях преди.

– Трябва да го направим, Кап.

– Защо?

– За да няма разделение. Не ти ли е омръзнало да си „нищо“? Да си нещо, оставено просто да умре?

Ел Капитан не може да го погледне в очите. Той толкова дълго е бил „нищо“, че не може да си представи нещо друго.

– Винаги ще има разделение. Винаги ще се делим на „ние“ и „те“. И ако това разделение изчезне, ще има други „ние“ и „те“.

– Те трябва да се изправят пред последствията от онова, което са сторили.

– Защо?

– Всички те чакат мен – онези, които боготворят Купола, революционерите, ОСР, дори някои от майките. „Солидарността ще ни спаси“ – ти самият каза това. Дори и боготворящите Купола вярват, че така ще могат да се присъединят към чистите по своя си сбъркан начин. Дойдоха от щаба, от града, от горите и Разтопените земи. Искат от мен да ги поведа.

Това е болезнено за Ел Капитан. През всичките тези години той се беше опитвал да събере армия, а Брадуел се появява и му я отнема. Той знае, че това не е важно, но все пак...

– Колко са?

– Твърде много, за да ги преброя. А сега нямам нищо.

Ел Капитан се изправя до седнало положение и опира гърба на Хелмут в стената.

– Преброя – повтаря Хелмут.

Може би той мисли, че трябва да знаят точно на колко хора могат да разчитат, ако накрая се наложи да влязат в някаква битка.

– Сега е моментът – казва Брадуел. – Нуждаем се от бактерията. Как иначе чистите ще се научат?

– Искаш да кажеш „как иначе ще получиш шанс да ги накажеш“? Наистина ли си играеш на Господ?

– Уилъкс си играеше на Господ, не аз – той завъртя тока на ботуша си върху мръсния под. – Преша е затворена там вътре, Кап. Да не искаш просто да я изоставя?!

– Да не би да правиш всичко това, просто за да си я върнеш обратно?

Дали Брадуел няма да излезе като герой от всичко това? Преша беше принудила Ел Капитан да постъпи както е правилно. Нали в крайна сметка той го беше направил? Това нищо ли не означава?

– Правя го, защото такава е мисията ми. Досега тя беше твоята мисия.

– Каза ми, че си ни учил на историята на сенките, защото е трябвало да се поучим от миналото, за да не го повторим. Това не е ли просто поредният по-малък апокалипсис[49], който този път ще се случи по твоите правила?

Брадуел сяда на земята и отпуска глава върху дланите си. Крилете му са разперени върху пода около него. Той разтърква очи. Да не би да се готви да се разплаче?

– Какво? – пита Ел Капитан. – Какво има?

– Изгубих бактерията. Напихме се, Кап. Събудихме се. Опитах се да я скрия. Сега я няма – той поглежда Ел Капитан. – Какво съм аз, Кап?

– Какво искаш да кажеш?

– Човешко същество ли съм или животно? Дали изобщо съм все още син на родителите си? Какво мислиш, че съм?

– Няма значение какво мисля аз.

– За мен има.

– Ти си пророк. Така казват някои. Може би ангел ... с тези криле. Вярваш в истината. Затова Преша те обича.

– Как би могла да ме обича такъв?

– Сега знаеш как се чувствам аз.

– Как се чувствам – повтаря Хелмут. Дали и той не е влюбен в нея?

– Ти наистина я обичаш, нали?

Ел Капитан кимва. Брадуел сякаш приема това. Поради някаква странна причина той сякаш дори се радва да го чуе.

– Още не е изпратила съобщение, нали? Имаме време. Може би ще можем да открием бактерията.

– Може би – съгласява се Брадуел.

– Вест от горе – казва Ел Капитан, спомняйки си думите на Брадуел. – Все още има малко време.

– От горе – повтаря Хелмут. – От горе.

Ел Капитан го усеща как се извива назад и гледа нагоре към небето през съборения покрив на книжарницата.

– От горе – повтаря отново той.

– Знаем, Хелмут. Знаем. Млъкни, чу ли?! – сопва се Ел Капитан.

– От горе! – вика отново Хелмут и след това сграбчва брадичката на Ел Капитан и я вдига нагоре.

– Махни се! – тросва се отново Ел Капитан.

Хелмут посочва небето.

Ел Капитан неохотно вдига поглед. Брадуел прави същото.

И тогава забелязват малка точка, която се движи в кръг и постепенно се спуска надолу, размахвайки криле.

– Какво е това? – пита Брадуел.

Малкото нещо цвърчи и се спуска по спирала.

Всички зяпват, когато виждат фините му метални криле, които се размахват все по-близо до тях.

Фридъл.

Той се приземява върху леглото на Ел Капитан и повдига криле. Хелмут протяга ръка. Фридъл скача върху нея. Хелмут го вдига нагоре и Ел Капитан вижда малкия бял край на парче хартия, пъхнато в тялото му.

Съобщение.