Изпепелени

Лайда Блестяща

Тя е облечена като гостенка на сватбено тържество. Роклята ù е от кралскосиня тафта, подгъната до средата на прас-ците ù. Носи високи токчета, които са боядисани така, че да отговарят на роклята ù и синята ù дамска чанта, в която има само едно нещо – Фридъл, увит в кърпа за ръце. Искаше да има със себе си едно късче от външния свят. Фридъл е утеха. Тя знае, че ще се нуждае от утеха.

Сяда сковано на дивана до Чандри Кулп, жената, която трябва да я научи да плете. Тя беше уредила всичко това и сега е със съпруга си Аксел Кулп и дъщеря им Виена, сякаш са стари семейни приятели, събрали се заедно за някакво важно обществено съобщение.

Виена не харесва соса: „Твърде пикантен е“. Не харесва морковите: „Не приличат на истински отвътре“. Не ù харесва как майка ù е направила косата си: „Твърде пухкава е“.

Лайда очаква подходящия момент, когато да каже, че се чувства твърде прималяла, че ù се гади и учтиво да се оттегли в спалнята си. Честно казано, тя наистина е уморена. Напоследък не спи много. Всеки път, когато задреме, се събужда минути по-късно, опитвайки се мъчително да си поеме въздух, сякаш във въздуха няма достатъчно кислород, сякаш се задушава. От какво ли?

Защо мислят, че тя иска да гледа как Партридж се жени за Айралийн? Дали това не е някакъв тест? Дали не очакват от нея да докаже, че връзката ù с Партридж е приключила, че всичко ще стане така, както те очакват? Роклята и сосът я тормозят, макар че господин Кулп обикаля наоколо и повтаря:

– Хубаво място си имате тук. Не е ли приятно, Чандри?

По телевизията показват хората, които пристигат, двойки с различни титли влизат в църквата, облечени в дълги рокли и смокинги. Тук-там в храма има охранители. Но иначе всичко е красиво – навсякъде има цветя, панделки и червени килими. Лайда слага дамската си чанта с Фридъл в нея в скута си.

Тя се чувства зле. Да, разбира се, че иска тя да е тази, за която ще се ожени Партридж. Но не по този начин. Не с цялата тази помпозност и великолепие, без да се интересува как хората отвън се мъчат да оцелеят. От тази мисъл стомахът ù се преобръща.

– Мисля, че ще трябва да отида да полегна за малко – казва тя.

– Какво? – възкликва Чандри. – Не, не. Тя още не е дошла.

– Да не очакваме още някого?

– Трябваше да е изненада – казва Виена и вдига очи към тавана.

Лайда започва да става неспокойна.

– Кого чакаме?

– Нека да проверя докъде е стигнала – Чандри се втурва към външната врата, за да говори с пазачите.

Господин Кулп повдига един празен свещник.

– Това ми харесва – казва той. – Доста е хубаво.

Лайда отива при Виена.

– Кажи ми кой ще дойде.

– Не мога.

– Моля те.

– Не знаеш ли как се прави изненада? – възмущава се Виена.

– Не харесвам изненадите – прошепва Лайда.

– Тя идва – обажда се Чандри. – Ще дойде всеки момент.

Вратата е широко отворена и пазачите стоят от двете ù страни. Чандри отстъпва и прави драматичен жест с ръка, когато майката на Лайда се появява на прага.

– Госпожа Мерц! – обявява Чандри, едновременно с гордост и облекчение.

Майката на Лайда изглежда дребна и дезориентирана. Тя просто стои там и премигва. В началото оглежда стаята, неспособна да погледне Лайда. Така се държеше и в рехабилитационния център. Всъщност това беше последното място, където беше видяла майка си. Тя се държеше толкова студено с Лайда, криейки се зад официалната си роля на клиничен лекар. Но сега не е в тази си роля. Тя също е облечена в рокля – една от роклите, с които от години ходеше на църква.

– Мамо? – промълвя Лайда.

Майка ù пристъпва напред. Тя вдига очи и най-сетне среща погледа на Лайда, стиска устни и си поема дъх, сякаш се подготвя за нещо. Какво ли очаква? Какво ли са ù казали? Знае ли, че дъщеря ù е бременна?

Лайда не знае дали трябва да прегърне майка си, или не. Майка ù също изглежда несигурна в това.

– Лайда, скъпа – нежно казва тя.

И Лайда изпитва внезапен прилив на обич, която сякаш я изпълва. Майка ù ù е липсвала по-дълбоко, отколкото искаше да признае. Тя внимателно оставя дамската си чанта на края на масата, така че Фридъл да е в безопасност, и бързо се втурва към майка си, обгръщайки с ръце врата ù. Майка ù се сковава, но после я потупва по гърба.

– Не мислех, че ще дойдеш да ме видиш. Не бях сигурна дали изобщо знаеш, че съм тук.

– Зная всичко – казва майка ù.

Но Лайда не е сигурна коя версия на „всичко“ са ù казали.

Тя стиска ръцете на майка си.

– Да отидем да поговорим. Само двете – предлага Лайда и след това се обръща към Чандри, господин Кулп и Виена. – Имате ли нещо против двете да останем насаме?

– Не, не! – възразява майка ù. – Всичко е наред. Няма нужда да разваляме събирането – тя бързо отива до телевизора. – Ще бъде чудесно всички заедно да наблюдаваме това очарователно събитие – тя поглежда към Лайда. – И да го приемем.

Лайда има усещането, че са ù зашлевили шамар. Ушите ù звънтят. Детската стая. Тя иска да се оттегли в детската стая и да усети тежестта на копието и пепелта върху кожата си. Тези неща са истински. Отмъщението на майка ù е винаги нематериално. Тя дори не може да каже какво е. Дори не може да я обвини в нещо конкретно. Но сега Лайда знае защо тя е тук – за да каже на дъщеря си, че връзката ù с Партридж е приключила. Сватбата не е фалшива. Тя ще остане в сила. Няма начин да промени нещата, а само да ги приеме. Майка ù е тук, за да ù помогне да приеме този край.

На Лайда ù се иска това да е сън. Иска ù се да се събуди и да си поеме въздух. Но това не е сън.

Тя не може да говори. Протяга ръка и се хваща за облегалката на стола.

– Добре ли си? – пита Виена. – Не изглеждаш добре.

– Започва се – вика Чандри и се обръща към телевизора. Вади кърпичка от чантата си и я притиска към бузата си. – Ето я! О, боже мой!

– Не изглежда ли мила? – обажда се господин Кулп.

Цялото малобройно семейство Кулп се сгушва заедно пред светещия екран, а майката на Лайда застава пред господин Кулп. От телевизора гърми оркестрова музика. Лайда си представя Айралийн в дългата ù бяла рокля и гостите, които се изправят.

Всички зяпат екрана, с изключение на майка ù, която се обръща към нея и я поглежда втренчено.

– Ела да гледаш – подканя я тя.

Лайда поклаща глава.

– Лайда, не бъди инат – казва майка ù без гняв, а с нотка примирение в гласа. – Трябва да го направиш.

– Не, благодаря – отвръща Лайда.

Майка ù се приближава до нея.

– Лайда – меко казва тя, – всичко ще бъде наред с теб и бебето. Всичко. Сега аз ще бъда до теб. Това е моята нова роля.

– Плащат ли ти? Колко ти предложиха? – остро я пита Лайда.

– Какво? Лайда, знаеш, че искам да съм тук. Къде другаде бих искала да бъда, освен до теб? – тя понечва да хване ръката на Лайда, но дъщеря ù се отдръпва от нея.

– Имам си майки – казва Лайда. – Имам толкова много майки там, навън, че не се нуждая от теб. Чуваш ли ме? Изобщо не си ми нужна.

Лайда се обръща, грабва дамската си чанта, в която е Фридъл, и се отдалечава по коридора.

– Лайда! Не го прави! – крещи майка ù и се затичва след нея.

Лайда отваря вратата на детската стая, но преди да успее да я затвори, майка ù запречва входа с тялото си. Тя вижда изпотрошеното детско кошче, купчината копия, дървените стърготини, ножа, изпокъсаните детски книжки и купата с пепел, заобиколени от въртящата се пепел, прожектирана от малкото кълбо в центъра на стаята.

– Господи, Лайда!

– Махай се! Това е мое. Само мое.

Госпожа Мерц поглежда Лайда в очите.

– В какво си се превърнала? – майка ù започва да отстъпва заднешком, препъва се и се опира на стената, дишайки тежко.

Лайда затваря вратата и я заключва. Тя се плъзва надолу, опряла гръб във вратата, и сяда на пода. В какво съм се превърнала? Тя отваря чантата си и изважда навитата на гнездо кърпа, в която спи Фридъл.

– Фридъл – прошепва тя. – Как попаднахме тук?

Очите на Фридъл премигват и се отварят. Той протяга крехките си криле. Иска ù се да изрови бронята измежду роклите за бременни. Иска ù се да се чувства обвита от нея и защитена.

– Как да се върнем отново отвън? – прошепва тя.

И тогава внезапно усеща как гърдите ù се изпълват с ярост. Намира шева отстрани на роклята си, хваща плата с юмруци и откъсва полите чак до кръста. Хваща още от плата и продължава да го къса, докато той не се превръща в парцали.

– Моите майки – прошепва тя. – Липсват ми моите майки.