Изпепелени

Лайда Детска стая

Няма много неща, за които един кибрит би могъл да бъде използван в Купола. На огъня, независимо дали е малък, или голям, не се гледа с добро око. Лайда си спомня много разговори между майка ù и нейните приятелки по този въпрос. На всички тях им липсваха свещите с мирис на тиква през есента.

– Как иначе ще знаем, че есента е дошла? – беше казала веднъж майка ù.

На мъжете пък им липсваха техните скари. Фойерверките за Четвърти юли бяха заменени от електрическо светлинно шоу.

Но Лайда има нужда от кибрит. Затова казва на един от пазачите, че иска да направи специална вечеря за Партридж.

– Искам да има свещи и всичко останало, за да бъде романтично! Можеш ли да ми намериш свещи и кибрит? И го запази в тайна – искам да го изненадам.

Пазачът тайно ù донася исканото, увито в кафява, опаковъчна хартия.

Тя му смига.

Свещите не ù трябват. Скрива кибрита в джоба си, а тях занася в банята. Взема също и една метална купа, както и една от книгите, които Чандри ù беше донесла – Как да украсим идеалната детска стая. В детската стая вече има кошче и матрак, люлеещ се стол, масичка за смяна на пелените и малък скрин. Но от нея се очаква да избере цветовете и мотива – морски звезди, слонове, балони. Би трябвало книгата да ù помогне за това.

Тя затваря вратата.

Саждите тук, в симулирания свят, не са истински. Лайда не може да ги почувства. Тя има нужда да ги усети.

Лайда затваря капака на тоалетната, стъпва върху него, изключва детектора за дим – който е просто малък възел от жици – и включва вентилатора. Сяда върху плочките на пода и започва да къса страниците на книгата. Изважда кибрита от джоба си и изгаря страниците една след друга в купата.

Пламъците ù напомнят за майките. Те често готвеха на открит огън. Събираха се около огнищата на малки групи с деца, сраснати с бедрата и раменете им, и клатеха глави.

Собствената ù майка. Тя си представя лицето ù – строго и затворено. Майка ù я обичаше – тя е сигурна в това. Но тази обич е била скрита и заровена дълбоко – обич, от която човек се срамува, защото... Защото тя го прави уязвим. Прави го слаб. Защо майка ù не беше дошла да я посети? Дали тогава не се е срамувала твърде много от дъщеря си?

Майките с тяхната свирепа обич липсват на Лайда.

Липсват ù студа, вятъра и огъня.

Докосва част от пепелта и я разтрива между пръстите си, докато те не стават черни.

Знае какво ù липсва най-много от всичко. Копието ù – тежестта му в ръката ù, докато тича през гората.

Иска копие.

Това е невъзможно. Къде би могла да открие нещо, което да може да превърне в копие? Не и тук. Има нужда от дълга и права пръчка.

Я почакай.

Тя става, отива в банята, затваря вратата след себе си и влиза в детската стая.

Детското кошче – с всичките му подобни на вретено пръчки.

Цял ред копия – ако успее да ги разхлаби и да ги издялка. Как ли би могла да ги свали?

Има нужда от чук.

Отива във всекидневната, започва да я обикаля и вижда лампа с мраморна основа. Взема я и я претегля на ръка – достатъчно е тежка.

Тази нощ ще вземе своята Книга на бебето от нощната масичка и ще напише в нея: Копнея.Копнея.Копнея.