Изпепелени

Ел Капитан По дяволите,да!

Ел Капитан усеща силен натиск върху гърдите си. Той е на земята в банковото хранилище и вижда размазано депозитните кутии на сейфовете по стените. Тъмно е, с изключение на няколкото премигващи фенери. Хелмут диша тежко на гърба му.

– Какво става? – пита Ел Капитан.

Главата му пулсира от болка. Въздухът е изпълнен с миризмата на биодизел[44].

Една ръка хваща единия от юмруците му, а после и другия. Когато усеща, че ги връзват зад гърба му, започва да се дърпа и извива.

– Какво става, по дяволите?

Но някой го притиска към пода.

Един мъжки глас казва:

– Готови сме да ги издърпаме горе, Фрост.

Мъжът, притиснал гърба му, Фрост, промърморва:

– Добре.

Къде е бактерията? Хелмут се е притиснал в него и той не може да почувства острите ръбове на кутията.

– Провери я! – изсумтява той към Хелмут.

Хелмут не отговаря.

– Провери! – изкрещява отново Ел Капитан. – Провери!

Пак никакъв отговор. Тогава Ел Капитан разбира, че кутията я няма. Той се провали. Загуби единственото нещо, което можеше да разруши Купола. Това е краят.

– Брадуел? – крещи Ел Капитан. – Тук ли си?

Повдига брадата си, одирайки я върху пода, и завърта глава. За Бога, не иска Брадуел да разбере, че кутията я няма.

Брадуел седи на пода с вече запушена уста и ръце, вързани зад гърба му. Двама мъже стоят до него от двете му страни. Брадуел вероятно се е съпротивлявал доста упорито. Има дълбока рана на главата, по слепоочието му, към челюстта и врата му се стича кръв, която цапа яката му в ръждивочервено. Той разтърсва глава и посочва с очи стената от кутии зад гърба му. Ел Капитан не успява да разбере жеста му.

Той забелязва бидона с гориво близо до дебелата две стъпки кръгла врата на банковия трезор. Какво, по дяволите, смятат да правят с това тук долу? Не може да е нещо хубаво.

Лицето на Горс внезапно се появява пред очите на Ел Капитан, когато мъжът кляка на едно коляно и се навежда. Той държи стара пушка на ОСР:

– Мислеше, че ще ти простя и забравя за онези неща, които направи с ОСР, а? Мислеше, че всички ние ще приемем лъскавата ти нова версия, която раздава храна и топли палта и всичко останало просто ще бъде забравено.

– Защо сте вързали Брадуел? Той е на ваша страна.

– Така ли? Изглежда, че той е излязъл от правия път, след като е станал приятел с теб.

Ел Капитан хвърля поглед към Брадуел. Той се чувства зле, че младият мъж е вързан заради него. Брадуел свива тежките си криле, сякаш му прощава.

– Но аз наистина се промених – настоява Ел Капитан.

– Плати ли си за онова, което си сторил? – пита Горс. – Плати ли?

Не се налага Ел Капитан да мисли дълго. Отговорът е „не“. Не си беше платил. Беше причинил много смърт и все още е жив.

– Какво ще правите с мен?

– С мен? – прошепва Хелмут.

– Справедливостта ще възтържествува – отвръща Горс и след това вдига поглед към Фрост, който притиска със сила Ел Капитан и Хелмут към пода. – Хайде, запуши устите и на двамата.

– Горс, почакай! – изкрещява Ел Капитан. – Мислех, че сме приятели.

– Сега знаеш, че не е така.

– Ние намерихме сестра ти.

Горс се изправя и насочва пушката към главата на Ел Капитан.

– Никога повече недей да говориш за сестра ми. Може би тя е мъртва. Може би е жива. Но истината е, че през всичките тези години аз мислех, че е мъртва заради теб. Колко души остави да умрат в мъртвешките гуляи? Колко измръзнаха до смърт в клетките ти? Колко преследваше и използваше за мишени? Броил ли си ги, а?

Ел Капитан отново се опитва да се справи с въжетата. Ако не ги разхлаби, е мъртъв. Той и Хелмут. Горс изритва в ребрата Ел Капитан и той се превива на две. Ел Капитан лежи на земята и с хриптене опитва да си поеме въздух, свивайки се от болка, когато Фрост напъхва парцал в устата му и така затруднява дишането му още повече.

„Справедливост“ – мисли си Ел Капитан. Точно така.

– Ритни ме отново – изръмжава той през парцала. – Направи го!

Това е, което заслужава. Но чува как виковете на протест, издавани от Хелмут, внезапно заглъхват. Ел Капитан няма да позволи Хелмут да плати цената. Ще се бори за него и за самия себе си. Такава е природата му. Ще се бори докрай.

– Да им завързвам ли очите? – пита Фрост.

– Не – отвръща Горс. – Искам да види това.

Фрост изправя Ел Капитан на крака. Двамата мъже вдигат и Брадуел на крака. Разкривените им лица и металът, стърчащ от ръцете им, създават впечатлението, че са били на едно и също място по време на Детонациите и са имали късмет, че не са се сраснали заедно. Те се връщат през нащърбената врата на трезора до порутените останки на фоайето на банката и после нагоре през дупката, прокопана в развалините. Това не е лесна работа с ръце, вързани зад гърба, и под тежестта на брат му.

Над земята вятърът е студен и остър. Ел Капитан беше пил прекалено много и сега му се гади. Главата го боли ужасно и той се чувства леко замаян. Почти се радва, че Фрост толкова здраво го държи за горната част на ръката, иначе можеше и да падне.

Те са заобиколени от около десетина души, включително и няколко групита. Той се опитва да разгледа лицата, за да види дали между тях има някакви приятели.

Тогава чува глас, който добре помни:

– Поздрави, Ел Капитан!

Вижда жената, която боготвореше Купола и която беше намерила Уилда на полето, когато я бяха върнали пречистена от Купола. Той си спомня подутия, преплетен белег, който пресичаше едната половина от лицето ù. Маргит. Тя го мрази.

Маргит се приближава и издърпва до брадичката парцала от устата му.

– Какво казваш?

– По дяволите! – казва Ел Капитан, разтърсвайки главата си.

– Не си ли доволен да видиш някого като мен?

– Последния път, когато те видях, един паяк се беше вкопчил в теб. Значи не си гръмнала?

– Бях пощадена. От Бог.

– Предполагаш, че да бъдеш пощадена по този начин, е подарък от Купола.

– И те не са доволни от нас, Ел Капитан. Никак не са доволни.

– Но те искаха техният син да бъде върнат и така и стана. Какво ли биха могли да искат пък сега?

– Сигурно искат още едно жертвоприношение – отвръща тя.

Ел Капитан бавно кимва.

– Предполагам, че няма да се пожертваш ти самата?

– Аз ли? Не. Искам да съм тук, когато бъдем призовани да се присъединим към тях в рая на Купола. А не да се превърна в пепел, носена от вятъра.

– Разбирам – сега Ел Капитан разбира за какво ще бъде използван биодизелът. Изгарянето до смърт не беше предпочитаният от него начин да напусне този свят. – Но те моля да проявиш известно милосърдие.

– За какво става дума?

– Да пощадиш брат ми – отвръща Ел Капитан. – Той е ангел. Той е добър. Пощади бедния ми брат – не може да се сдържи в гласа му да не прозвучи иронична нотка.

– И как ще пощадим него, без да пощадим теб, противни човече?

– Предполагам, че ще трябва да сте по-меки с мен – повдига вежди Ел Капитан. – Не може да позволите още една добра душа да умре, нали?

Маргит замахва със стиснатия си юмрук и удря Ел Капитан в главата. Това му напомня за баба му, която го удряше по главата, когато ù се пречкаше в краката.

– Може би това ще е най-добрата част. Да знаеш, че твоите грехове са станали причина за смъртта на брат ти – Маргит се обръща и казва на Горс:

– Първо ги пребийте добре и след това запалете брат му върху гърба му, за да може Ел Капитан да чува виковете му.

Идеята се харесва на Горс.

– По дяволите, да! – възкликва той, имитирайки подигравателно Ел Капитан от предишната нощ. – По дяволите, да!

И преди Ел Капитан да е успял да каже каквото и да било друго, Маргит напъхва парцала обратно в устата му.