Довършителката

QUADRAGINTA TRES МАЛКО ХИТРОСТ

На възраст двайсет и четири Сесии, Дюк Доджсън бе най-младият член на Съвета и протеже на Джурик Кроун. Също така беше моят следващ опонент на турнира. Дюк бе висок и силен момък, но никога досега не бе печелил двубои, защото, поне по мое мнение, твърде високото самочувствие му пречеше да забележи собствените си слабости и да работи върху тях. Имаше жестока уста и арогантни очи, които загрозяваха инак красивата му външност. Амбицията му явно бе властта, а не шампионската титла на Дуелума, дори да бе подплатена с петстотин монети. Бях го видяла при посещението си в Съвета. Той седеше до Кроун и го имитираше във всяко едно отношение. Колкото до мен, питаеше единствено презрение. Аз на свой ред му отвръщах със същото.

Бях доволна, че жребият ни е определил за противници. Отмъщението не е просто забавно – понякога то е единственото, което ти остава.

Делф, който бе побеждавал Доджсън на предния Дуелум, ми каза, че той предпочита да изчаква и да не напада веднага, както и че има вредния навик да държи ръцете си ниско, което оставя открити главата и шията му. Това ми навя някои идеи. Вечерта преди боя се вмъкнах в Болницата и задигнах оттам една книга. До късно през нощта рових текстовете и илюстрациите, за да науча онова, което ми трябваше, за да приложа плана си.

На следващата сутрин станах рано и се облякох. Оставих Хари Две у дома. Боях се, че ако започна да губя, той ще нападне Доджсън и Джурик Кроун ще използва това като оправдание и ще го убие.

Щом стигнах арената и отидох при будката за залагания, видях, че прогнозите за победа за мен и Доджсън са приблизително равни. Явно реномето ми се покачваше. Този ден щеше да има две серии от по три схватки, като аз се падах във втората серия. Направих своя залог и като си тръгнах едва не се блъснах в Кроун.

Той носеше черната си туника така, сякаш бе мантията на Алвис Алкумус, а когато ме заговори, от тона му лъхаше подигравателно снизхождение.

– Да не би да обичаш да си губиш парите, Вега? Не вярвам да имаш толкова много.

– Моля? – попитах с безразличен глас.

– Видях, че заложи на себе си. Дори Делф едва победи Доджсън на предния турнир. Ти нямаш никакъв шанс. Защо просто не се предадеш, за да те отведем във Валхал, където ти е мястото? – И той демонстративно подаде на Личис Макгий двайсет и пет монети в полза на това, че Доджсън ще ме направи на пихтия от бой.

Приближих се и изрекох в лицето му:

– По-добре да ми беше дал парите си още сега. Поне щеше да спестиш на Макгий труда да ми ги наброява, когато приключа с безценното ти протеже. – И преди да успее да ми отговори, се врътнах и се отдалечих към арената.

Там Тед Ракспорт сръчно се справи за по-малко от пет минути с един треперещ Уъг, който работеше на Мелницата. Когато реферът вдигна ръката му, той ме погледна и ме посочи с пръст, сякаш искаше да ми каже: „Ти си следващата“.

С най-голямо удоволствие, помислих си.

Вторият гонг прозвуча и аз се упътих към квадрата. Доджсън се изправи срещу мен гол до кръста, изпъчил застрашително гърди. По време на инструктажа ме огледа, спирайки очи върху счупения ми нос, който междувременно се беше подул и ме болеше непоносимо.

– Какво ти е станало с нослето? – попита. – Не помня да са те подредили чак така на предния кръг.

Когато не отговорих нищо, сви рамене и каза:

– Е, ще гледам да те удрям по-леко. – После се усмихна криво с жестоките си устни и добави с тих глас, така че само аз да чуя: – Това беше лъжа. Ще те смеля от бой. Ти трябва да си във Валхал, а не да се разхождаш по улиците. Такава е волята на Кроун, а аз му служа добре.

Пак премълчах, но се обърнах към Кроун, който стоеше на самия ръб на квадрата, готов да подкрепя своя фаворит. Показах му петте си пръста, а после затворих и отворих пет пъти длан, в знак на двайсет и петте монети, които щеше да загуби.

Доджсън видя това и лицето му се разкриви от гняв.

– Няма да има милост за теб, Вега – рече, надувайки мускули. – Никаква!

– Не помня да съм те молила за нея – отвърнах с мъртвешко спокойствие.

Лицето ми, с всичките си рани, вероятно изглеждаше ужасно. Дори плашещо. Но тъкмо сега нямах нищо против това. Защото, продължавайки да се взирам в упор в Доджсън, зърнах нещо, което досега не бях виждала в никой от противниците си.

Зърнах страх.

Гонгът удари и аз веднага се нахвърлих отгоре му. Делф беше прав – той обичаше да изчаква и наистина държеше юмруците си твърде ниско. Скочих и обвих крака около тялото му, точно както бях сторила с Клетъс в първия двубой. От тежестта ми той загуби равновесие дотолкова, че когато се извих рязко на една страна, падна на колене. Стиснах здраво бедра, притискайки ръцете му към тялото. Той започна да се мята, мъчейки се да разкъса хватката ми, но аз бях по-силна, отколкото изглеждах и това не му се удаде.

Все пак успя няколко пъти да ме удари с тила си по лицето, докато започнах да се опасявам, че ще припадна. Стори ми се, че чух как скулата ми пропуква, а здравото ми око също се поду и затвори. Въпреки това нямах никакво намерение да пускам този Уъг.

Целта ми бе да притисна кръвоносните съдове на шията му, осигуряващи притока на кръв към главата. Скоро съпротивата му отслабна, а клепките на арогантните му очи потрепнаха веднъж, два пъти и се затвориха. Пуснах го и се изправих. Доджсън остана на място, неподвижен и безчувствен.

Бях успяла да приложа в пълна мярка малката тактика, научена от книгата, която бях задигнала от Болницата. Противникът ми щеше да се свести скоро, без никакви други увреждания освен наранената си гордост заради това, че е загубил от една презряна Женска. Реферът приближи, провери състоянието му и после вдигна ръката ми в знак на победа.

Докато стоях така, подута и разкървавена, с ръка високо над главата си, видях, че Ракспорт отново ме гледа. По разстроеното му изражение можех да отгатна, че също е загубил залога си. Е, грешката си беше негова. Всеки здравомислещ Уъг би следвало да се досети, че щом мога да се справя с грамадния Нон, надути фукльовци като Доджсън трудно ще ми се опрат. Но полът ми замъгляваше разума на мнозина. Нима бе възможно една Женска да бие Мъжки, при това неведнъж, не дваж, а цели три пъти? Можех да прочета тези мисли в неговите малки, тревожни очи. Не казах нищо, само го гледах вторачено, както бях сторила с Дюк в началото на мача. Избърсах с показалец малко кръв от лицето си и го насочих към него, при което той нададе кух, нервен смях и си тръгна.

Тогава се обърнах към Кроун. Не се усмихнах. Не промълвих и дума. Само го гледах. После отново му показах пет пъти петте си разтворените пръста и посочих към себе си.

Лицето му се изпълни с омраза и той се отдалечи, разбутвайки тълпата, като остави безценния си Доджсън да се въргаля в прахта.

Толкова за протежетата.

След този кръг щяха да останат едва четирима претенденти за титлата. А след другия – само двама. Аз възнамерявах да бъда един от тях. А накрая да остана и сама на върха. Никога не бях печелила нещо в живота си. Сега бях решена да стана шампион – да спечеля Дуелума.

Погледнах към официалната трибуна, но видях само неколцина членове на Съвета да седят на нея. Тансий го нямаше, нито Джон и Моригон, които вече бяха неразделни.

Край будките за залагания се тълпяха Уъгове. Щастливите и унили физиономии сред залагащите бяха разделени приблизително наполовина, което предвещаваше, че днес печалбите на Личис Макгий и Роман Пикус ще са доста скромни.

Поех безцелно по Главната улица – разполагах с време в излишък и се чудех какво да го правя. Работата в Комините бе спряна заради турнира, а беше едва ранен следобед.

Докато минавах край един бар, отвътре със заваляща се походка излезе Тадеус Кичън, примлясквайки така, сякаш не би отказал още чашка-две Огнена вода.

– Да не са те пуснали в отпуск от Стената? – попитах.

Той ме погледна накриво и веднага разбрах, че нещо не е наред.

– Уволниха ни – отвърна с хлъцване. – Хенри и мен, благодарение на теб.

– Благодарение на мен? – повдигнах учудено вежди.

– Зарад трупите, дето паднаха и пребиха... хлъц... оня Уъг, как му беше името...

– Дъф. И не съм виновна аз за злополуката. Металната лента се е скъсала заради вашите недомислици. Кой ви уволни впрочем?

Лицето му почервеня от гняв, сякаш едва сега виждаше ясно коя съм.

– Брат ти, ето кой. – И се уригна.

– Джон? Но нали тъкмо той е променил конструкцията?

– Естествено, че той. На какво значение има това за важен господинчо... хлъц... като него? А мен кучета ме яли, нищо че трябва да храня семейство.

– Съжалявам – казах, което не беше напълно вярно. – Но ти винаги можеш да си намериш друга работа, докато Дъф изгуби краката си.

Кичън се позаклати леко и се опря с ръка на стената.

– Мога, така ли? Интересно как ще стане с лошата препоръка, която малкият подлец ми даде.

– Брат ми ви е уволнил, защото сте изработили нещо некачествено – рекох ядосано. – Сигурна съм, че след като е открил какво е станало, е бил бесен на себе си и си го е изкарал на вас с Хенри. Не казвам, че е справедливо, но това още не го прави подлец.

Кичън се доближи плътно до мен, така че усетих с пълна сила дъха на Огнена вода.

– Той ни уволни, Женска, защото послушахме твоите думи и спряхме да пробиваме повече дупки в прехвалените ти ленти. Щом откри това, ни каза да си вдигаме чукалата. Не че дава и пет пари за оня Дъ...Дъ... какъв беше там. Ето защо пак твърдя, че е подлец.

Не казах нищо, защото не знаех какво да кажа. Кичън явно прие мълчанието ми за съгласие, защото се уригна отново и продължи:

– Истинско леке за фамилията Джейн, това е той. – После се заклати леко и фокусира поглед върху мен, при което върху лицето му се разля глупава усмивка. – Виж, ти си друго. Дори ще заложа монета-две на теб на следващия кръг, тъй че... хлъц... не ме разочаровай, миличка. Хайде сега, остани си със здраве.

И той заплете нозе по улицата, оставяйки ме да размишлявам върху думите му. Размишленията ми обаче скоро бяха прекъснати от нечии стъпки. Обърнах се и видях цяла групичка Уъгове. Напред вървеше Роман Пикус, с кисела физиономия. Следваха го Клетъс Луун, Ран Дигби с превързания си нос и накрая Нон, с омотаната си в бинтове глава. Те ме обградиха в полукръг, въоръжени до зъби с морти и ножове.

– А, здравей, Роман – рекох. – Ако си дошъл за съвет, то престани да залагаш парите си срещу мен.

Дигби, както можеше да се очаква, цвръкна струйка Пушливо биле към ботуша ми, но не улучи. Клетъс изсъска. Нон изръмжа. Единствено Роман продължи да ме гледа втренчено.

– Имам въпрос към теб, Вега – каза накрая.

– Е, не ме дръж в напрежение – усмихнах се в отговор.

– Ето как стоят нещата. Това е едва първият ти Дуелум, а ти победи трима Мъжки, при това след като едва не загуби от Клетъс, който е чудесен Уъг, но е далеч под класата на Нон, или дори на онзи момък, срещу който се би днес. – Той потри мазната си брадичка с длан. – Кажи ми, как става това?

– Явно се уча бързо и съм станала по-добра.

– И по-силна. И по-бърза. И какво ли не още. Нон ми сподели, че неотдавна в Приюта си го пратила в безсъзнание с един удар. И си оставила вдлъбнатина в металната му броня.

Погледнах към гиганта, който буквално ме разкъсваше с очи изпод бинтовете си.

– Значи просто не му върви в двубоите срещу мен.

Клетъс изсумтя презрително, което ме накара да се обърна към него.

– Ако искаш да се пробваш още веднъж, Клетъс, нямам проблем с това. – Направих леко движение, сякаш се канех да го ударя, а той политна и падна по задник на паважа.

Дигби се изсмя високо, преди да се усети и да се изплюе още веднъж по посока на обувката ми, пак неуспешно. Клетъс побърза да се изправи на крака, почервенял като варен рак. Роман продължаваше да ме гледа в упор.

– Все по-любопитни и по-любопитни неща – рече, търкайки брадичка толкова силно, че се притесних да не смъкне кожата си. – Май ще трябва да се обърна към Съвета. Недопустимо е едни участници в Дуелума да имат нечестно преимущество пред други.

– Напълно съм съгласна. Затова нека следващият Уъг, който е два пъти по-тежък от мен и има бицепси колкото бедрата ми, да се бие само с една ръка.

– Не схващаш идеята, Вега.

– Тогава защо не я обясниш по начин, подходящ за слабия ми ум?

– Мисля, че си служиш с измама – отсече той. – И не само аз съм на това мнение. Как иначе, обясни ми, една Женска ще бие Уъг като Нон?

Фактът, че бях победила всичките си опоненти без помощта на специалните си средства, накара лицето ми да пламне от негодувание.

– Много просто – отвърнах. – Забравихте ли, че използвах собствения метален нагръдник на този Кретски задник тук – посочих към Нон, – за да му пукна главата? Защо ми е да си служа с трикове, след като самият той е толкова глупав, че да тича нагоре-надолу с него, докато остане без дъх, и накрая ми позволи да правя с него каквото си ща?

Всички замлъкнаха след тази разгорещена тирада. Кръвта бавно се отцеди от лицето на Нон. Клетъс отстъпи крачка назад, също и Ран Дигби. Роман изруга тихо, хвърли гневен поглед наоколо и последва примера им.

– Не искам да те засегна, Нон, а само да ти дам съвет. Моля да ме извиниш, ако съм те обидила. Просто не ми е приятно да ме наричат измамница. Сигурна съм, че и ти няма да се зарадваш, ако някой ти хвърли подобно обвинение.

Гневът ми бе искрен, защото действително бях спечелила честно и почтено и Нон явно го разбра. Кимна кратко, обърна се и се отдалечи. При вида на това значително отслабване в редиците си, Клетъс и Дигби също се почувстваха излишни и скоро гърбовете им се изгубиха зад ъгъла.

– И все пак продължавам да твърдя, че мамиш – рече Роман.

– Тогава обърни се към Съвета. Между другото, на следващия кръг ще дойда да заложа при теб. Защо само Личис Макгий да ми изплаща печалбите?

– Доста си сигурна, че ще победиш.

– Ако аз самата не вярвам в себе си, кой друг?