Довършителката

TRIGINTA DUO С ПРАКТИКА СЕ ПОСТИГА НЕСЪВЪРШЕНСТВО

Веднага след приключване на работния ден на Стената Делф дойде у дома.

– Вътре ли си, Вега Джейн? – викна от прага.

Аз седях пред огнището, държейки пергамента, даден от Джон, а Хари Две дремеше в краката ми. Планът ми да нарисувам наново картата на Куентин сега изглеждаше като далечна мечта. Моригон бе права – наистина я бях запомнила наизуст, но каква полза от това сега?

Наведох се и хвърлих листата в огъня, наблюдавайки как пламъците жадно ги поглъщат. Точно като моите родители по време на Случката.

Отидох да отворя вратата и се изправих пред Делф, докато кучето въртеше опашка край нас.

– Е, какво има?

– Чух някои неща – отвърна той.

– Какви по-точно?

– Че си щяла да се биеш на Дуелума.

– А, да. – Запретнах ръкав и му показах чистата си кожа. – Съветът откри картата.

– Значи трябва да се упражняваш.

– Да се упражнявам за какво? – изгледах го стъписано.

– За да спечелиш, разбира се.

– Делф, аз няма как да спечеля Дуелума.

– Че защо не?

– Защото съм Женска. И съм само на четиринайсет.

– Почти на петнайсет – поправи ме той. – Значи няма дори да опиташ? Какво стана с онази Вега Джейн, която умееше да лети и да хвърля копия като същински дявол?

– Това е различно.

– Така ли? – повдигна вежди той.

Отстъпих крачка назад и обмислих думите му.

– И как точно ще се упражнявам?

– Ти ме научи да летя, нали? Е, аз пък ще те науча да се биеш. Моригон каза, че Женските трябвало да тренират. Щом те принуждават да участваш, значи и ти имаш право на наставник като всички останали. Струва ми се, че няма да се справя съвсем зле с тази задача.

– Знам, че ще се справиш. Но къде ще тренираме?

– На нашата ферма. Там има място и е достатъчно уединено.

– И кога започваме?

– Още сега.

Вече се мръкваше, когато наближихме дома на семейство Делфия. Този път не се чуваха обичайните звуци от стопанството на зверообучителя. Дъф нямаше време за нови питомци, защото всичките му усилия бяха посветени на Стената. Но явно все пак бе останал един.

– Здрасти – прозвуча гласът на Адара, доловил приближаването ни.

– Здрасти – отвърнах аз.

– И кой идва например? – попита пернатото.

– Например идва Вега Джейн.

Адарът се изправи и наду широките си гърди.

– Ааа, Ве-Вега Джейн. П-п-прекрасната Ве-Ве-Вега Джейн. Н-н-най красивата Ве-Ве-Вега Джейн. – Звучеше точно като Делф от времето, когато заекваше.

– Млъкни, смахнато пиле, докато не съм ти извил врата и не съм те пъхнал в котела за вечеря – скастри го Делф. Въпросът бе там, че Адарите повтаряха само онова, което са чули. Значи някой трябваше да му е казвал тези думи.

– П-п-прекрасната Ве-Ве-Вега Джейн – повтори за последно той, хвърли навъсен поглед на стопанина си и пъхна глава под крилото си, за да спи.

Още стоях удивена от случилото се, когато усетих някакво движение зад гърба си. Едва имах време да се обърна и да видя Делф, който се носеше към мен като хала. Изпищях и вдигнах ръце пред лицето си. В следващия миг той ме блъсна, отлепи ме от земята и ме вдигна над главата си. Тъкмо се канеше да ме смаже в дънера на едно дърво, когато внезапно спря и вирна глава към мен.

– Какво те прихвана, Делф? – изпъшках аз отвисоко.

Той бавно ме постави върху нозете ми.

– На Дуелума нямаше да те оставят така. Никой не го е грижа кое е честно и кое не. Трябва винаги да си готов, защото удари ли гонгът, противникът не чака. Хвърля се отгоре ти, грабва те като наръч сено и те запокитва срещу най-твърдото нещо, което му попадне. Тогава няма вече ставане. Повярвай ми, аз самият го направих предния път с онзи дебелак Нон. После му държа влага седмици наред.

Погледнах грапавия ствол на дървото, после отново Делф и потреперих.

– Добре, схващам идеята. И сега какво?

– Сега ще се бием. – Той отстъпи няколко крачки назад и се приведе. – Представи си, че съм Лейдън-Тош.

– Лейдън-Тош? Та той е по-стар от двайсет и четири Сесии. Няма право да участва в Дуелума.

– Да, но е заявил, че е само на двайсет и три – сви рамене Делф.

– Глупости на търкалета.

– Ще участва и толкова, Вега. Приеми го.

– Няма ли съдии на този турнир?

– Има, разбира се, но толкова се боят от него, че никой не смее да спори за възрастта му.

– Ама че нагласена работа – не преставах да фуча аз. – Добре, кой още ще се състезава?

– Нон. Ран Дигби. Клетъс Луун. Който се сетиш.

– Но никой не е едър колкото теб.

– Повечето не са. Но нещата не опират само до ръста, Вега Джейн. Има дребосъци, които са бързи, коварни и удрят като чук. Ето, мен например едва не ме надви един, който ми стигаше едва до кръста.

– Как?

– Хвърли ми пясък в очите, а после ме халоса с парче дъска, което беше скрил на арената.

Очите ми щяха да изскочат.

– Нима това е позволено?

– Вега Джейн – погледна ме съчувствено Делф, – ти не си ли присъствала на Дуелуми?

– Само на финалите. Понякога. – Истината беше, че не можех да гледам как Уъговете се млатят един друг. А стигнеше ли се и до кръв, направо ми призляваше.

– Вярно е, че там не си погаждат чак толкова мръсни номера, защото целият Съвет гледа. Но в по-предните кръгове можеш да очакваш абсолютно всичко.

Той се приведе отново и вдигна юмруци.

– Пази си тялото, Вега. Един удар в корема ще ти изкара въздуха като нищо. Прикривай също и главата. Трудно е да се биеш с пукнат череп.

Усетих как ми прилошава.

– Пукнат череп?

– Да, аз се сдобих с такъв преди два Дуелума. После половин Сесия не спря да ми се вие свят.

Езикът ми залепна за небцето.

– Но как мога да пазя едновременно тялото и главата си? – изграчих.

– Просто не спирай да се движиш. – Той затанцува около мен на пъргавите си крака, показвайки повече ловкост, отколкото можех да очаквам предвид размерите му. – Не забравяй, имаш право да удряш с всичко – юмруци, глава, лакти, колене.

– И дъски – добавих.

– Когато теб самата те ударят...

– Значи се предполага, че ще ме удрят? – прекъснах го.

– Всеки отнася по някой и друг удар – отвърна небрежно той. – Всъщност можеш да очакваш около дузина на двубой. Имам предвид от по-тежките. Ако броим и останалите, които само леко те пораздрусват, ще дойдат към петдесетина.

Идеше ми да се обърна и да побягна с писъци.

– Та казвам, ако те ударят, независимо дали леко или силно, бих ти препоръчал да паднеш.

Отначало приех с възторг идеята, но после се сетих за предупреждението на Моригон. Не се ли биех с пълни сили, щяха да ме хвърлят във Валхал. Но както се оказа, идеята на Делф беше по-различна.

– Падането не е загуба, Вега Джейн. Вярно, другият ще продължи да те рита и да скача върху теб. Може доста да те заболи – добави ненужно. – Но чак когато вдигнеш две ръце във въздуха, означава, че си се предал и той няма как да те бие повече, без да бъде дисквалифициран.

– Аз не мога да се предам, Делф – рекох с известно съжаление.

– Не е и нужно, защото ще паднеш по специален начин. Ето така. – Той легна по гръб, с присвити към гърдите колене. – Щом те види на земята, почти всеки ще се подлъже и ще се нахвърли да те довърши. Ти обаче ще го изчакаш да доближи съвсем и после – хоп!

Делф разгъна нозе с такава сила, че неволно отстъпих назад, макар да нямаше никаква опасност да ме удари. В следващия миг, вече отново изправен, подскочи във въздуха и се стовари с подметките си върху гърдите на въображаемия опонент. После се хвърли на земята, нанасяйки удар със сгънатия си лакът, който спря на сантиметър над пръстта.

– Това тук е гърлото на противника – каза. – Улучиш ли го там, му спираш дишането. Той припада, а ти печелиш и отиваш на следващия рунд. Чиста работа.

Усетих как собственото ми гърло се свива.

– Но ако не може да диша, няма ли да умре? – попитах прегракнало.

– Е, повечето Уъгове се свестяват сами след минута-две – отвърна той, като стана и отупа дрехите си от прахта. – А наоколо има и Знахари, в случай че на някой му потрябва малко помощ. Обикновено няколко удара по гърдите вършат работа. Ако не – правят му малък разрез на гърлото, за да влезе въздух. После белегът почти не личи, а и не тече кой знае колко кръв.

Обърнах се и изпразних в храстите скромното съдържание на стомаха си.

Миг по-късно усетих едрите ръце на Делф около раменете си. Той ме придържаше, докато не спрях да повръщам. Избърсах уста и се обърнах към него почервеняла от смущение.

– Нямах представа, че Дуелумите са толкова жестоки. Направо съм удивена, че печелиш толкова много от тях.

– Не е нищо особено – рече скромно той, видимо доволен от похвалата.

– Сигурна съм, че трикът, който ми показа, ще е от полза. – Естествено, не го вярвах. Дори ако се качах на най-високото дърво и скочех оттам върху гърлото на Нон, сигурно щях само да го погъделичкам.

– Това е само началото, Вега Джейн. Има още много неща, които да научиш. А също така трябва да заякнеш.

– Аз съм доста силна.

– Не е достатъчно.

– Откъде ще намеря време да заяквам? По цял ден работя в Комините, а после ходя да помагам на Стената. Все някога трябва и да спя.

– Ще измислим начин.

– Кога ще разберем кои са противниците ни?

– Двойките за първия кръг ще се оповестят седмица преди началото на Дуелума.

Поработихме още малко върху различни хватки и движения, докато не капнах от умора. На тръгване отново минахме край Адара.

– Виж го само – казах на Делф.

– О, направо си взехме белята с него – изръмжа той, без да ме поглежда.

– Защо?

– Ами приказва неща, които никой не знае откъде е чул. Татко казва, че някои Адари умеели дори да фантазират.

– Но откъде ще се сети да заеква така...

– Става вече късно, Вега Джейн.

И той побърза да се скрие в къщата, като захлопна вратата след себе си.