Довършителката

TRIGINTA UNUS ИЗБОРЪТ

Призори ме събуди хлопане по вратата. Въпреки всичките си терзания накрая все пак се бях унесла в дрямка. Хари Две, който се бе появил още предната вечер, взе да ръмжи и да души пред прага.

Станах, олюлявайки се, и отидох да отворя. Страхът стягаше вътрешностите ми като в менгеме.

Дали екзекуциите се изпълняваха веднага след присъдата на Съвета? Дали отвън не ме чакаше Лейдън-Тош, за да ме завлече до прясно скования ешафод насред площада? И дали цяло село вече се бе събрало в очакване на зрелището?

Натиснах бравата.

Отвън стоеше не Лейдън-Тош, а Моригон. Имаше вид, сякаш не е мигнала цялата нощ. Лицето и бе смъртнобледо и изтощено почти колкото моето. Дори по мантията и имаше следи от прах. Надникнах през рамото и, но не забелязах каретата. Явно идваше пеш чак от сградата на Съвета, за да ми донесе вестта.

– Мога ли да вляза, Вега?

Кимнах и отстъпих встрани, за да я пусна.

Тя се отпусна тежко върху един от столовете, потисна прозявката си и потърка очи.

– Не си ли спала? – попитах.

Моригон поклати разсеяно глава. После забеляза Хари Две и го помами с ръка. Той доближи предпазливо и й позволи да го почеше зад ушите.

– Хубаво куче.

– Да, обича да ме разведрява – отвърнах, сядайки на леглото срещу нея. – Ще има ли възможност да го прави и за в бъдеще?

– Няма да те екзекутират, ако това имаш предвид – отсече без заобикалки тя. – Кроун се бори като дявол цялата нощ, но Тансий и аз успяхме да вразумим Съвета.

– Защо този Уъг ме мрази толкова много? Какво съм му сторила?

– Не става дума за теб – обясни търпеливо тя. – Той имаше зъб на дядо ти.

– Какво? – възкликнах изумено.

– Естествено, тогава аз още не членувах в Съвета, но баща ми бе негов председател – преди да го сполети неговата... – Тук гласът и заглъхна и тя помълча секунда-две, преди да продължи. – Дядо ти имаше радикални идеи, Вега – нямам нищо против да ти го кажа. Колкото до Кроун, той бе обикновен служител, но с амбицията да се издигне. А сега съм сигурна, че вече се е прицелил и в председателското място на Тансий.

– Алвис Алкумус да ни е на помощ, ако това стане – процедих ядно.

– И аз не мисля, че ще се справи много добре, макар да има своите силни страни и да е до болка предан на каузата за опазване на Горчилище.

– Но това още не обяснява защо е мразил дядо ми.

– Когато Върджил напускаше Съвета, мълвата бе, че Кроун ще застъпи вместо него. Но дядо ти нямаше високо мнение за способностите му и двамата се спречкаха жестоко пред очите на целия Съвет. Унижението за Кроун бе пълно, защото твоят старец не си поплюваше, а както мозъкът, така и езикът му режеха като бръснач. С други думи, направи опонента си на пух и прах и до голяма степен това стана причина мястото да бъде заето от друг. Минаха няколко Сесии, преди Кроун най-сетне да успее да влезе в Съвета, но докато е жив, ще вини дядо ти за това забавяне в кариерата си.

– И сега омразата му е прехвърлена върху брат ми и мен?

– Не, само върху теб. Дори и към родителите ти не е проявявал враждебност.

– Но защо ме е нарочил така? – попитах слисано.

– Наистина ли искаш да знаеш? – наклони глава тя с особена искрица в очите.

– Да, защо?

– Защото приличаш на дядо си, Вега – разля се усмивка по лицето и. – Много при това.

– Ти харесваше ли го? – Върнах се мислено към описанието на Делф за караницата в дома на Моригон преди изчезването на дядо ми.

– Уважавах го, което е повече от това. Върджил беше велик Уъгморт. Всички преживяхме голяма загуба с неговата... неговата...

– Случка – довърших фразата, която явно я затрудняваше.

– Да.

– И на мен също ми липсва. Ще ми се да можеше сега да е тук, с мен.

– Виждам, че си нарисувала символа, който той носеше, върху ръката си – посочи тя. Действително, аз не бях позволила на Женската в Съвета да измие и него, заявявайки, че не е част от картата.

– Три куки – вдигнах бавно три пръста аз, както бе сторил Еон. – Не една, не четири, а три.

Моригон се взираше в мен с широко отворени очи.

– Да, три – промълви тъжно. – Това може да е много силно число. Нещо като света троица.

– Знаеш ли какво означава знакът?

– Не, за съжаление.

– Е, да се върнем към моята присъда. Щом не е екзекуция, значи трябва да е Валхал.

– Не е и Валхал.

– А какво тогава? – изгледах я учудено. – Не вярвам да сте решили, че съм невинна и мога просто да си вървя?

– Няма да те залъгвам, Вега. Откриването на онези рисунки по теб имаше тежки последици. Трябваше да впрегна всичките си ресурси, за да разубедя членовете на Съвета да те обезглавят или да те затворят до края на дните ти. Всъщност дискусиите траяха през цялата нощ.

– И на какво наказание се спряхте в крайна сметка? – попитах, настръхвайки при мисълта колко близо съм била до смъртта.

Тя въздъхна тежко. Никога не я бях виждала толкова изтощена.

– Ще трябва да се биеш на Дуелума, Вега. И то с нокти и зъби. Не можеш да се предадеш или да паднеш без бой, защото сториш ли го, ще те хвърлят във Валхал до живот. Такава е волята на Съвета.

– Но аз съм само на четиринайсет Сесии – възкликнах. – Как ще се бия срещу възрастни Мъжки?

Тя се изправи и отново потърка очи.

– Фактът, Вега, е, че тях просто не ги е грижа. Ако се биеш храбро, всичко ще бъде простено, ти ще се върнеш към нормалния си живот и Съветът няма да има повече претенции към теб. Откажеш ли, веднага ще бъдеш хвърлена във Валхал. И честно казано, не мога да гарантирам, че Кроун няма да поднови исканията си за екзекуция.

– Тогава ще се бия – рекох. – Давам ти дума, че ще сторя всичко по силите си. – Замълчах, преди да задам следващия си въпрос. – А какво ще се случи с мен до началото на Дуелума? Пак ли ще ме затворят?

– Ти си единственият Довършител в Комините. Уменията ти са необходими. Можеш да се върнеш на работа още утре сутрин.

– За две седмици, докато ме направят на пихтия по време на състезанията.

– Съжалявам, Вега. Това е най-доброто, което успях да сторя. Така поне имаш някакъв шанс.

– Да – съгласих се без ентусиазъм. Колко ли струваше този шанс?

Моригон вдигна предупредително показалец.

– Кроун и съюзниците му са убедени, че ще опиташ да избягаш от Горчилище, ползвайки указанията на картата.

– Но нали я изтриха от кожата ми?

– Да, но може да си я запаметила. Във всеки случай, не си го и помисляй.

– Защо?

– Побегнеш ли, Съветът ще си го изкара на приятеля ти, Делф. И няма просто да го пратят във Валхал. Ще го предадат в ръцете на палача. – Тя направи пауза и ме изгледа напрегнато. – И аз няма да сторя нищо, за да ги възпра.

– Но защо, Моригон? Какво го е грижа Съвета, ако даден Уъг отиде в Мочурището? В крайна сметка животът си е негов.

– Не е толкова просто, Вега. Задължение на Съвета е да защитава всички Уъгморти и сигурността на Горчилище. Не можем току-тъй да позволим на някого да избере смъртта. Своеволните влизания в Мочурището само биха насърчили зверовете да подновят атаките си срещу нас. Не се знае дали ще издържим на нова война.

– Не бива да забравяме и Кръвниците – вметнах. Стори ми се показателно, че забрави да ги спомене, особено след като строяхме проклетата гаргантюанска стена специално за да се пазим от тях.

Очаквах остра реплика, но останах разочарована. Моригон ме погледна с горчиво-сладко изражение, което по някаква причина ми напомни на майка ми.

– Знаеш ли, Вега, бях напълно сериозна, когато казах, че ти се възхищавам. Не бих желала такъв обещаващ млад живот да угасне. Но дори и моите чувства към теб си имат граници. Моля те, не го забравяй. Натоварена съм с отговорности, които съм твърдо решена да спазя. За доброто на всички Уъгморти и за оцеляването на Горчилище не мога и няма да си позволя да имам фаворити.

И с това злокобно предупреждение, тя ме напусна.