Уязвимата империя

Тридесет и осма глава

— А, ДА — ВЪЗДЪХНА ЗЕД, — изтезанията. За малко да забравя.

— Изтезания ли?

Джаганг направи знак с два пръста към жената, застанала отстрани. Възрастната Сестра трепна, щом погледът на господаря и се спря върху нея, и мигновено се пъхна зад завесата. Зед я чу да раздава припряно и шепнешком заповеди на хора, които не се виждаха, след което по килима затрополиха забързани стъпки, които заглъхнаха някъде извън шатрата.

Джаганг продължи небрежно дългата си вечеря, докато Зед и Ейди стояха прави пред масата му, като едва се държаха на краката си от глад и жажда. Накрая пътешественикът по сънищата най-после остави ножа си върху една чиния. Мигновено регистрирали жеста, робите се спуснаха да разчистват платата с ястия, повечето от които бяха пробвани, но буквално с по една хапка. За броени секунди масата бе разчистена от яденето и пиенето, а върху плота и останаха само книгите, свитъците, свещите и сребърната купа с орехи.

Сестра Тахира, която бе заловила Зед и Ейди в Кулата, стоеше на мястото си встрани от стола на Джаганг със сключени пред гърдите ръце, без да откъсва поглед от двамата пленници. Въпреки очевидния и страх от Джаганг и сервилното и държание пред него многозначителната и усмивка към Зед и Ейди разкриваше удоволствието, което изпитваше при мисълта за онова, което им предстои.

Когато в стаята нахълтаха шестима мрачни здравеняци, Зед започна да разбира защо Сестрата изглеждаше толкова доволна. Всичките бяха размъкнати и мускулести. Зед никога не бе виждал по-свирепи на вид мъже. Косите им бяха мазни и рошави. Ръцете им от горе до долу бяха покрити с мърляви петна, ноктите им стърчаха нащърбени и пълни с мръсотия. Мръсните им дрехи бяха лекьосани с кръв като знак за естеството на работата им. Това бяха професионални мъчители. Зед отвърна поглед от втренчената в него Сестра. Тя се бе надявала да види следи от страх, паника, а защо не и сълзи по лицето му.

После в императорската шатра влезе група мъже и жени. Приличаха на земеделци или обикновени трудови хора, явно прибрани напосоки от патрулите. Мъжете бяха прегърнали жените си, децата се бяха сгушили в полите на майките си и всички заедно приличаха на ято подплашени пилци. Всички бяха избутани в другия край на помещението срещу групата на мъчителите.

Погледът на Зед внезапно се вдигна към Джаганг. Пътешественикът по сънищата небрежно дъвчеше един орех, докато черните му очи не се откъсваха от стария магьосник.

— Императоре — поде Сестрата, която въведе семействата, — представям ви местните жители, както разпоредихте. — Тя простря ръка напред. — Добри хора, нашият почитан император — Джаганг Справедливия. Той разнася светлината на Императорския орден по света, воден от мъдростта на Създателя, която гласи, че всички ние ще живеем по-добре и ще намерим избавление в отвъдния живот.

Джаганг огледа групата местни хора, които направиха плах непохватен опит да произведат поклон.

На Зед му прилоша, като видя тихия ужас, изписан по лицата на горките нещастници. Бяха минали през лагера на вражеските войски. Бяха видели що за огромна армия е превзела родината им.

Джаганг вдигна ръка към Зед.

— Вероятно познавате този човек. Това е Първият магьосник Зорандер. Това е човекът, управлявал ви чрез магическите си умения. Както виждате, стои тук пред нас, поставен в окови. Ние ви освободихме от порочната власт на този човек и всички като него.

Хората гледаха ту Зед, ту Джаганг, без да разбират своята роля в цялата ситуация, без да знаят какво се очаква от тях. Накрая всички сведоха глави и измърмориха нещо в знак на благодарност за свободата си.

— Хората, родени с дарбата, като тези двамата, биха могли да използват способностите си, за да помогнат на човечеството. Вместо това те я използваха за себе си. Вместо да се жертват за нуждаещите се, проявиха егоизъм. Поведението им е престъпление, животът им е престъпление. Направо се вбесявам, като си помисля какво можеха да сторят за нуждаещите се, за хората като вас, но не, те мислеха само за себе си. Хората загиват без помощта, която биха могли да получат от такива като тях, ако не бяха толкова егоцентрични.

Този магьосник и чародейката до него са тук, понеже отказаха да ни помогнат да освободим останалата част от народите на Новия свят, като ни кажат как действат едни ужасни и зловещи магически предмети, които намерихме на мястото, където ги заловихме. Намерението им бе да използват тези магически предмети, за да унищожат несметен брой хора. Този магьосник, който не мисли за никого другиго освен за себе си, възнамеряваше да направи това, защото бе ядосан, че не може да наложи на света своите становища.

Ококорените очи на нещастните хорица се втренчиха в Зед и Ейди.

— Мога да ви разкажа за стотиците хиляди отнети животи, за които е отговорен този човек, но се опасявам, че дори не можете да си представите за какво става въпрос. Уверявам ви, че не мога да допусна същото да сполети още толкова, че и повече невинни хора.

Джаганг се усмихна на децата и разпери ръце, канейки ги да се приближат. Те, близо десетина на брой, от пет-шест до дванайсетина годишни, се вкопчиха още по-здраво в родителите си. Погледът на императора се вдигна към родителите, след което ръцете му отново подканиха малчуганите да дойдат при него. Родителите разбраха и с неохота подбутнаха децата си да изпълнят заповедта на императора.

Невинните душици неуверено запристъпваха към разтворилия обятията си Джаганг, който ги прегърна сковано, щом го наобиколиха. Разроши косичката на едно момченце, после и златистата руса главица на едно момиченце. Няколко от по-малките хлапета надзърнаха плахо към родителите си, докато Джаганг приветливо ги щипкаше по бузките.

В помещението надвисна тягостна, тревожна тишина.

Зед никога не бе присъствал на по-ужасяваща гледка.

— Е, а сега ми позволете да ви кажа защо ви повиках — заключи накрая императорът.

Мощните му ръце обгърнаха децата. Докато Сестрата препречваше пътя на един малчуган, понечил да се върне при родителите си, Джаганг хвана за кръста едно момиче и го дръпна да падне на колене. Ококорените очета на малката се втренчиха в засмяното му лице, в плешивата глава, но най-вече в кошмарната пустота на мастилените му очи.

Джаганг отмести поглед към родителите.

— И така, магьосникът и чародейката отказаха да предложат помощта си. За да спася живота на хиляди хора, се нуждая от тяхното съдействие. Те трябва да отговорят честно на всичките ми въпроси. Те обаче не желаят. Надявам се вие, добри хора, да ги убедите да ни кажат, каквото ги питаме, за да можем да спасим живота на огромен брой хора и да освободим още толкова от потисничеството на магията.

Джаганг погледна здравеняците, подредени покрай отсрещната стена. С едно кратко кимване им даде знак да минат напред.

— Какво ще правите? — попита една жена въпреки усилията на мъжа и да я накара да мълчи. — Какво възнамерявате да предприемете?

— Възнамерявам — обърна се Джаганг към родителите — да накарам вас, добри хора, да убедите магьосника и чародейката да говорят. Ще ви оставя насаме в една палатка, за да можете спокойно да ги уговорите да изпълнят дълга си към човечеството — да ги накарате да ви съдействат.

Здравеняците хванаха децата, които се разреваха с глас. Родителите, видели ужаса, изписан на лицата на чедата си, на свой ред се разридаха и хукнаха да ги спасяват. Онези, всеки стиснал в юмрука си по една-две детски ръчички, избутаха нещастните майки и бащи встрани.

Хората нададоха отчаяни писъци и започнаха да умоляват императора да освободи рожбите им.

— Съжалявам, но не мога да сторя това — надвика гласовете им Джаганг. Килна глава и мъжете започнаха да изнасят от шатрата пищящите, мятащи се деца. Родителите също надаваха викове и се протягаха да докоснат отнетите си съкровища.

Родителите бяха объркани и ужасени, страхуваха се да не преминат границата, която би навредила на децата им, но и не искаха да ги губят от поглед. Децата обаче бяха безмилостно изведени навън.

Веднага след това Сестрите запречиха входа с телата си, за да не позволят на родителите да напуснат помещението. В шатрата изригна глъч и врява.

Едно-едничко „тишина“, изречено от Джаганг и придружено с удар по масата, накара всички да замълчат.

— И така, тези двама затворници ще бъдат затворени в една палатка. Всички вие ще бъдете вкарани при тях, няма да има никой друг. Нито стражи, нито външни хора.

— А децата ни? — проплака една жена, която ни най-малко не се интересуваше от Зед и Ейди.

Джаганг придърпа към себе си една тумбеста свещ.

— Та значи, в палатката ще бъдат те двамата и вие. — Обиколи с пръст свещта. — Около вашата палатка ще има други палатки. — Всички очи бяха втренчени в пръста, който се въртеше бавно по ръба на свещта. — В тях, съвсем наблизо, ще бъдат децата ви. — Джаганг загреба шепа орехи от сребърната купа. Изсипа няколко на масата около свещта, а останалите сложи в устата си.

Всички го наблюдаваха притихнали как дъвче ядките, не смееха да зададат въпрос, защото се страхуваха от отговора, който щеше да последва.

Най-сетне една жена не издържа.

— И защо ще бъдат в тези палатки?

Преди да отговори, Джаганг ги огледа внимателно един по един, за да е сигурен, че всички го слушат внимателно.

— Мъжете, които отведоха децата ви към палатките, ще ги подложат на мъчения.

Родителите ококориха очи. Лицата им станаха бели като платна. Една от жените припадна. Две-три други се спуснаха да я свестяват. Сестра Тахира се надвеси над нея и докосна челото и с ръка. Жената веднага отвори очи. Сестрата каза на другарките и да я вдигнат на крака.

Когато Джаганг се убеди, че всички отново го слушат с цялото си внимание, отново започна да движи пръста си около свещта и разпилените край нея орехи.

— Палатките ще бъдат съвсем близо до вашата, за да чувате ясно как измъчват децата ви и да сте сигурни, че няма да им бъде спестено нищо от уменията на мъжете, в чиито ръце са.

Родителите замръзнаха по местата си, ококорили широко очи, сякаш не можеха да повярват на ушите си.

— През няколко часа лично ще наминавам, за да видя дали вие, добри хора, не сте успели да убедите магьосника и чародейката да ни кажат онова, което ни е нужно. Ако нямате резултат, ще отида да си върша работата, а щом се освободя, ще се върна, за да видя дали тези двамцата не са решили да говорят.

Само гледайте да не пукнат, докато ги убеждавате. Мъртви няма да могат да отговорят на въпросите ни. А само, когато и ако те отговорят на въпросите ни, децата ви ще бъдат освободени.

Джаганг спря кошмарния си поглед върху Зед.

— Моите хора са истински професионалисти с богат опит в изтезанията на хора. Щом чуеш крясъците от околните палатки, веднага ще се убедиш в способностите и ентусиазма им. Смятам не е нужно да ти обяснявам, че са способни да поддържат живота у гостите си дни наред, но все пак чудеса не вършат. Хората, особено тези млади крехки души, не могат да издържат безкрайно дълго на тези изтезания. Ако обаче тези деца умрат, преди да се съгласиш да ни сътрудничиш, има още много семейства с деца, които веднага ще заемат мястото им.

Зед не можа да възпре сълзите си, които закапаха по брадичката му, щом Сестра Тахира го хвана за ръката и го задърпа към изхода. Обезумелите родители се нахвърлиха върху него, започнаха да дерат дрехите му, крещяха и го заклеваха да изпълни заповедите на императора.

Зед заби пети в земята и успя да спре пред масата. Към него се протягаше гора от отчаяни ръце.

— Съжалявам, но не мога да облекча болката, съпътстваща тези най-ужасни мигове в живота ви. Ако направя онова, което иска от мен този човек, още безброй деца ще бъдат подложени на тиранията му. Знам, че няма как да ме разберете, когато става въпрос за безценния живот на децата ви, но наистина не ми остава друг избор. Молете се на добрите духове да ги отведат бързо някъде, където ще живеят във вечен покой.

Зед нямаше какво повече да каже пред обезумелите им погледи. Обърна плувналите си в сълзи очи към Джаганг.

— Няма да стане, Джаганг. Знам, че така или иначе ще опиташ, но знай, че няма да стане.

От другия край на масата се надигна гръмовният глас на императора:

— В тази ваша земя има колкото искаш малчугани. Колко си готов да пожертваш, за да позволиш на човечеството да грабне свободата си? Колко още възнамеряваш да упорстваш с вироглавия си отказ да им позволиш да живеят бъдещето си, без да страдат.

Тежките златни и сребърни ланци на врата му, плячкосаните медальони и украшения, покриващи мускулестата му гръд, кралските пръстени по ръцете му заблестяха на светлината на свещта.

Зед почувства как отгоре му се стоварва неизбежното — живот под игото на чудовищните идеали на този човек и неговата пасмина.

— Няма как да победиш в това, магьоснико. Подобно на всички онези, които се борят, за да смажат човечеството, да оставят обикновените хора на произвола на безмилостната съдба, ти не си готов да пожертваш себе си дори когато става въпрос за живота на деца. Куражлия си на думи, но иначе си човек със студена душа и меко сърце. Не ти стиска да направиш нужното, за да победиш. А на мен ми стиска.

Джаганг кимна и Сестрата бутна Зед към изхода. Крещящите в ужас родители наобиколиха двамата пленници и отчаяно задрапаха към тях с ръце.

Някъде от далечината до слуха на Зед достигнаха отчаяните писъци на ужасените им деца.