Смъртни белези

ГЛАВА 4 САЙРА

В СТЕНИТЕ НА ИМЕНИЕТО НОАВЕК ИМАШЕ ТАЙНИ ПРОХОДИ, през които минаваха прислужниците, за да не безпокоят нас и гостите ни. Често се разхождах из тях, следвайки символите, изсечени по ъглите и над входовете и изходите, които прислугата използваше като пътепоказатели. Отега редовно ме хокаше, задето се появявах на уроците ѝ покрита с паяжини и мръсотия, но иначе никой не се интересуваше как прекарвам свободното си време, стига да не пречех на баща ми.

Малко след като навърших седем сезона, разходките ми ме отведоха до стените зад кабинета му. Стигнах дотам, следвайки някакво дрънчене, но като чух гневния глас на баща ми, спрях и се сниших.

В първия момент ми хрумна да се върна на бегом и да се скрия в стаята си. Яростта на баща ми никога не вещаеше нищо добро. Единственият човек, способен да го укроти, беше майка ми, но дори и тя не успяваше да го овладее напълно.

— Обясни ми — озъби се баща ми. Притиснах ухо до стената, за да го чувам по-добре. — Обясни ми какво точно му каза.

— Ами… мислех, че… — Гласът на Риз трепереше, сякаш беше на път да се разплаче. Това не беше добре. Баща ми мразеше сълзите. — Реших, че понеже се обучава за мой помощник, може да му се има доверие…

— Обясни ми какво му каза!

— Казах му… казах му, че моята орис, която ми разкриха оракулите, е… е да бъда надвит от семейство Бенесит. Че те са едно от двете тувхийски семейства. Това е.

Отдръпнах се от стената, закачайки една паяжина с ухото си. За пръв път чувах каква е ориста на Ризек. Знаех, че родителите ни са му казали, когато повечето орисани деца научаваха своята: при първото проявление на дарбата им. Аз щях да науча каква е моята орис след няколко сезона. Нo знанието, че Ризек… Ризек ще бъде надвит от семейство Бенесит, които се криеха от толкова сезони, че нямахме идея нито под какви имена се подвизават, нито пък на коя планета живеят, беше голямо преимущество. Или бреме.

— Некадърник. „Това е“? — процеди презрително баща ми. — Мислиш, че можеш да си позволиш доверие с малодушна орис като твоята? Трябва да я криеш! Иначе собствената ти слабост ще те погуби!

— Съжалявам. — Ризек се прокашля. — Ще ми е за урок. Няма да се повтори.

— Прав си. Няма. — Гласът на баща ми стана по-дълбок, безизразен. А това беше по-опасно дори от крясъците. — Просто ще трябва да се постараем да намерим изход от ситуацията, нали така? Ще се наложи от стотиците варианти за бъдещето ти да изберем онзи, в който няма да си загуба на време. А междувременно ти ще се помъчиш да изглеждаш възможно най-силен, дори пред най-близките ти другари. Ясно?

— Да, сър.

— Хубаво.

Послушах още малко приглушените им гласове, докато прахолякът в тунела не загъделичка носа ми. Замислих се върху собствената ми орис — дали щеше да ми даде сила, или да ме унищожи. Сега това ме плашеше много повече отпреди. Единственият стремеж на баща ми беше да завладее Тувхе, а Ризек беше орисан на провал, обречен да разочарова баща ми.

Опасно беше да разгневиш баща ми с нещо, което си неспособен да промениш.

Прокрадвайки се през тъмния тунел обратно към стаята ми, страдах за Риз. Страдах, докато не научих цялата истина.