Смъртни белези

ГЛАВА 36 АКОС

ВЪЗДУХЪТ В ПОДЗЕМНИЯ ЗАТВОР БЕШЕ ХЛАДЕН, НО АКОС знаеше, че не заради него трепери Исае.

— Майка ти каза, че Ори ще е тук — пророни тя.

— Сигурно е станала грешка — обади се тихо Киси. — Случило се е нещо, което не е видяла…

Акос можеше да се обзаложи, че не е станала грешка, но не искаше да споделя подозренията си точно сега. Трябваше да намерят Ори. Ако я няма в затвора, значи е някъде около амфитеатъра — може би над тях, в арената или на платформата, където Ризек обезобрази собствената си сестра.

— Губим си времето. Трябва да се качим горе и да я намерим — обяви той, изненадан от категоричния тон на гласа си. — Веднага.

И явно гласът му успя да проникне в паниката на Исае. Тя вдиша дълбоко и се обърна към вратата, където стъпките, далечни преди няколко секунди, вече разкриваха на прага страховития силует на Вас Кузар.

— Сурукта. Кересет. О… Бенесит — процеди Вас, поглеждайки Исае с леко изкривена уста. — Трябва да призная, че не си толкова хубава като близначката ти. Този белег случайно да е от шотетски нож?

— Бенесит? — учуди се Тека, вперила поглед в Исае. — Тоест…

Исае кимна.

Киси беше отстъпила назад, към стената на една от килиите, долепила ръце до стъклото. Акос предположи, че сестра му се е върнала назад във времето, във всекидневната им и гледа как Вас Кузар убива баща им. Така се чувстваше и той първите няколко пъти, когато го виждаше след отвличането — сякаш всичко в него се разплита наведнъж. Но вече не се чувстваше така.

Вас ги гледаше с обичайния си празен поглед. Акос с разочарование установи, че помощникът на Ризек е напълно лишен от гняв, безчувствен и отвътре, и отвън. Лесно можеше да го отъждестви със същинско зло, но всъщност беше просто добре обучено животно, изпълняващо заповедите на господаря си.

Споменът за смъртта на баща му изплува в съзнанието му — съсечената кожа, наситеночервеният цвят на кръвта му, същият като на космическия поток, окървавеното острие, което Вас бе избърсал в крачола на панталона си, излизайки от къщата им. Мъжът с бляскава шотетска броня и златистокафяви очи, неспособен да изпитва болка. Освен ако… освен ако…

Освен ако Акос го докосне.

Дори не се опита да говори с него. Щеше да е загуба на време. Просто тръгна към него и подметките му застъргаха от калта, която бяха внесли по стъкления под. Очите на Вас, макар и с топъл лешников цвят, изглеждаха още по-студени заради аварийната светлина, идваща изпод краката му.

Акос имаше сърце на жертва, тласкаше го да избяга или поне да стои настрана, но той успя да потисне гласа му. Вместо това задиша с отворена уста и разширени ноздри, въздухът не му достигаше.

Вас се изсмя и Акос отново се превърна в жертва, отскочи встрани. Но не чак толкова бързо. Ножът на Вас одраска бронята му. Звукът го накара да изтръпне и отново обърна лице към врага си.

Щеше да позволи на Вас няколко почти успешни удара, нека стане самонадеян. Нека спре да се старае. Само така Акос имаше шанс да оцелее.

Очите на Вас бяха като щампован метал, ръцете му — като усукано въже. Той атакува отново, но вместо да опита да наръга Акос, сграбчи ръката му и го блъсна силно в стената на килията. Главата на Акос се удари с глух звук в стъклото. Пред очите му избухна цветна заря и забеляза как светлината от пода се отразява в гладкия таван. Ръката на Вас го стискаше като менгеме.

И беше достатъчно близо да я хване. Акос го сграбчи, преди да е успял да го наръга, притискайки силно назад ръката, с която държеше ножа. Вас изцъкли очи, стреснат от допира му. Вероятно и от болка. Акос се опита да го блъсне с чело в носа, но той просто го отблъсна встрани.

Акос падна. Калта от пода полепна по ръцете му. Видя как Тека влачи Исае и Киси към вратата, стиснала всяка от тях за лакътя. И изпита облекчение, макар че по тила му се стичаше нещо кръв или пот. Главата му пулсираше болезнено от сблъсъка със стената. Вас беше силен, за разлика от него.

Шотетецът облиза устни и тръгна към Акос. Първо го изрита в бронята. После и в челюстта. Той се просна по гръб, покривайки лицето си с ръце, и простена. От болка не можеше да мисли, да диша дори.

Вас се изсмя. Приведе се над Акос, вкопчи пръсти в горния ръб на бронята му и го повдигна от земята. Когато заговори, опръска със слюнка лицето му.

— Ако срещнеш баща си в следващия живот, предай му поздрави от мен.

Това беше последният му шанс. Той сложи ръка върху гърлото на Вас. Дори не го стисна, а просто го докосна, само за толкова му оставаха сили. Вас го погледна по онзи изненадан начин, сякаш с болка в очите. Както се беше навел, изпод бронята му се виждаше малко гола кожа, точно над колана на панталона му. И докато му напомняше с допира си какво е болка, Акос извади ножа от единия си ботуш и го наръга с лявата ръка. Нагоре, под бронята. Право в корема.

Очите на Вас така изхвръкнаха от орбитите, че Акос видя бялото около ярките им ириси. После Вас изкрещя. Изкрещя и се просълзи. Кръвта му пареше ръката на Акос. Бяха се вплели — ножът на Акос в плътта му, неговите ръце върху раменете на Акос, очите им — един в друг. Свлякоха се заедно на земята и от гърлото на Вас се изтръгна стон.

Акос не го пусна дълго време. Искаше да се увери, че Вас е мъртъв.

Сети се за копчето на баща си, протрито от пръстите му, в ръката на Сифа и най-сетне изтръгна ножа.

Толкова пъти си представяше как убива Вас Кузар. Нуждата да го стори пулсираше като втори сърдечен ритъм в тялото му. В мечтите си обаче стоеше над трупа му с вдигнат към небето нож и кръвта на врага му се стичаше надолу по ръката му като струя от космическия поток. В мечтите си виждаше да го изпълват триумф и мъст, и чувството, че най-накрая може да позволи на духа на баща си да почива в мир.

В мечтите си не беше клекнал до стената на килия, търкайки дланта си с кърпа. Ръцете му трепереха толкова, че я изпусна на светещия пот.

Тялото на Вас изглеждаше доста по-малко сега, когато беше мъртъв. Очите му бяха полуотворени, устата — също, и Акос виждаше разкривените му зъби. Той преглътна жлъчката, надигнала се заради грозната картина, решен да не повръща.

Ори, припомни си. Завлече се до вратата и хукна по коридора.