Разединени равнини

36.

Бяха на три дни път от Сарн и се движеха с темпото на най-бавните автовозила. Царицата очевидно искаше бойното поле да е възможно най-далеч от града, така поне изглеждаха нещата в очите на Че. Целта навярно бе да се защитят селата и чифлиците около Сарн, но може би имаше и друг мотив, по-дълбок — може би царицата вече се оглеждаше за място, където да се оттегли, ако армията й загубеше сражението тук.

Че и Спера пътуваха с обоза. Обозът бе неизбежен резултат от сътрудничеството на Сарн с Колегиум. Заедно с механизацията и по-доброто въоръжение сарнианската армия се бе сдобила с товарен влак, пълен със занаятчии и работници по поддръжката, които се занимаваха с нещата, били по-рано задължение на редовните мравкородни войници.

Откакто потеглиха, Че почти не беше виждала Ахеос. Той се бе превърнал в нещо като адютант на различните богомолкородни и молецородни лидери на новосъздадената и крехка Древна съобщност. Че си даваше сметка за вродената независимост на нейните членове, които трудно признаваха нечие водачество, било то и на човек от собствената им раса. Ахеос се тревожеше за битката и дали нещата няма да се объркат фатално дори без намесата на осоидите.

Влакът намали рязко скоростта си всичко живо политна напред.

— Може би има проблем с релсите — предположи Спера, но мравкородните в техния вагон наскачаха, отвориха вратите веднага щом влакът спря и се разкрещяха на всички да слизат по най-бързия начин. Едва тогава Че разбра защо е бързането — бяха забелязали врага.

Адски цивилизовано, като си помислиш. Осородните също бяха пристигнали с влак, сякаш и двете страни пътуваха за мирна дипломатическа среща. Царицата на Сарн беше изпратила напред голямо формирование арбалетчици и гвоздистрелчици, които да следят за нападение от въздуха, но останалите бяха заети да разпъват палатки, да проверяват двигателите на автовозилата или да прикрепват крилете на летателните машини.

— Ами осоидите? — попита в недоумение Че.

— Късно е за битка, денят преваля — обясни й един мравкороден. — Ако все пак решат да нападнат, ние лесно ще се строим, но няма смисъл да чакаме и да си губим времето.

Естествено, те можеха да зарежат каквото правеха в момента, всичките едновременно, и да влязат в бой като един, защото една-единствена заповед можеше да мобилизира цялата им мравешка армия. Този лукс осоидите не можеха да си го позволят, разбра Че, и техните войници сигурно се строяваха за евентуална атака, вместо да се подготвят за лагеруване, и щяха да останат в готовност, докато се спусне нощта. Само дето палатките им се оказаха разпънати и лагерът — готов. Молецородни съгледвачи докладваха, че имперската армия е пристигнала тук, където релсите прекъсваха, още преди няколко дни и оттогава трупа подкрепления. Че се взираше упорито във вражеския лагер, но различаваше само черно петно на хоризонта край лъщящия релсов път от другата страна на прекъснатия участък.

Ахеос я стресна, като се появи изневиделица от небето.

— Трябва да видиш това — каза й той. — След малко започва първият военен съвет на царицата и Сцеле. Мисля, че и ние трябва да сме там, в случай че се скарат нещо.

Тримата хукнаха през лагера на мравкородните към шатрата на царицата. Пазачите ги спряха веднага, но после явно получиха заповед да ги пуснат. Дори не се наложи да чакат — въведоха ги направо.

Шатрата беше обзаведена повече от оскъдно — с една голяма маса, върху която беше опъната карта. Зад масата и около царицата стояха шепа тактици, които си приличаха като близнаци и носеха еднакви ризници без емблеми, нашивки или друг знак за чин и йерархия. Срещу тях, от другата страна на масата, бе застанала Сцеле с бронята си от застъпващи се люспи, а до нея един молецороден със сива роба. Гледаха изпод вежди сарнианците, повече като врагове, отколкото като съюзници.

Царицата кимна кратко на новодошлите.

— Вече имам чувството, че наистина сте част от моята армия — отбеляза суховато тя. — Достатъчно е да си помисля, че ми трябвате, и вие пристигате моментално.

— Носим известна отговорност за тази среща — заяви смело Че. Това би казал Стенуолд, ако беше тук.

Царицата кимна.

— Челядинка Трудан и Спера мухородната. Вие ще ни бъдете преводачи, ако възникне нужда. Все още не знам дали тази Древна съобщност говори език, който ние, сарнианците, разбираме.

Премести поглед върху Сцеле, която промени едва доловимо стойката си, готова за сблъсък.

— Говорете, царице — каза тихо молецоидът, — повикахте ни и ние ще ви чуем.

Че усети враждебност откъм тактиците — навярно бяха доловили незачитане в изказа на молецородния. Единствено царицата изглеждаше напълно спокойна. „Съюзът им е толкова крехък, а са съюзници едва от няколко дни.“ Усещаше напрежението, породено от съществените разлики в културните традиции и начина им на живот.

— Е, кажете ми — подкани присъстващите царицата на Сарн. — Какъв ще е бойният ни план за утре? — попита тя и срещна без колебание острия поглед на Сцеле. Богомолкородната вдигна рамене.

— Ще се бием срещу осоидите рамо до рамо с вас. Ние знаем да се бием.

Нито звук, нито друга реакция дойде откъм тактиците, но Че усети как недоволството им се засилва, толкова, че направо отрови въздуха в шатрата. Царицата поклати глава.

— Признателни сме за съдействието и подкрепата ви, но не можем да подминем току-така подобен въпрос. Изходът на утрешната битка ще се реши от детайлите. Силата на Сарн е в реда, в дисциплината на армията му, в това всеки войник да знае къде трябва да отиде, какво да направи и какво правят всички останали около него. Вашите хора са известни като изключителни дуелисти, лъкометци, бойци. Това не го оспорвам. Бойци са, но не са войници. Във войниклъка моят народ няма равен. Нито осоидите, нито богомолкородните могат да се сравняват с нас. Ще го отречете ли?

Изражението на Сцеле и погледът, който хвърли към заметнатото платнище на шатрата, сякаш изтъкваха огромната численост на мравкородните и ограничения брой на собствените й хора. Това беше и единственото превъзходство, което богомолкородната бе склонна да признае на мравкочовеците, но на глас не каза нищо. Царицата изви устни в тънка усмивка.

— Утре вашите хора ще водят собствената си битка, всеки за себе си — каза тя тихо, но твърдо. — Моите хора ще водят моята битка заедно, като един, защото в това е нашата сила. Затова ми кажете как най-добре да използваме уменията ви? — Молецородният отвори уста да отговори, но царицата вдигна ръка да го спре и простичкият жест съдържаше толкова авторитет, че мъжът млъкна неволно. — Не отхвърлям предложената подкрепа, в никакъв случай. Нещо повече, ценя най-високо факта, че ни удостоихте с честта да се включите на наша страна. Задавам ви този въпрос единствено защото отговорът му е важен, а не за да ви обидя или принизя. Няма как да се биете рамо до рамо с нас. Не сте в състояние да чувате заповедите ми, дори да бяхте склонни да ги следвате. Кажете ми как да ви използвам най-добре. Покажете ми, а аз ще предам това знание на хората си.

След тези думи в шатрата се възцари мълчание. Сцеле и молецоидът се спогледаха, а Че си помисли: „Значи не само старите раси могат да си служат с лукавство.“

Богомолкородната се изкашля.

— Живея в Сарн отдавна — започна Сцеле, — и имам някаква представа как мислите вие, сарнианците. Права сте, разбира се. В разгара на битката вашите заповеди може да ни се сторят неоправдани и аз не мога да гарантирам, че хората ми ще се вслушат в тях, дори да можеха да ги чуят в главите си. Кажете ни какъв е планът ви за утрешната битка?

— Решихме да заложим на нападението — отвърна царицата след кратка и мълчалива размяна на реплики със съветниците си.

Сцеле кимна.

— Тогава нека изясним нещо. Каквито и сложни планове да сте замислили, каквито и възможни развития да сте предвидили, те ще се разпаднат на пух и прах още при първия сблъсък с имперската армия. Ние няма как да реагираме на неизбежните промени в тактиката, които ще налагате в крачка. Вие обаче бихте могли да реагирате на нашите.

— Обяснете, моля — каза царицата.

Богомолкородната се наведе над картата, макар да беше видно, че й е трудно да я разчете.

— Ще разделя хората си на две половини по вашите флангове. Ще покриваме придвижването ви с лъковете и крилете си. Ще попречим на имперските въздушни отряди да ви минат в тила. Сред моите хора има немалко отлични стрелци. А после, когато наближим врага, ще го атакуваме, ще го повлечем в ответна атака и така ще разкъсаме фронта му. Осоидите нямат вашата дисциплина. Те могат да бъдат предизвикани, разпръснати. Благодарение на мисловната си връзка вие бързо ще се прегрупирате така, че да се възползвате максимално от предимството, което ние ще ви осигурим. Иначе казано, нека ние бъдем острието на копието. Вижте къде ще ударим и съобразете заповедите си с това. По този начин най-добре ще използвате уменията ни.

Царицата обмисли казаното, все така обградена от мълчаливото присъствие на тактиците си. Кимна бавно — съзнателен жест заради хората от други раси в шатрата.

— Тази идея определено не е лишена от достойнства, макар че така излагате хората си на голям риск. Ако самите вие се разпръснете, увлечени в атака или преследване, може би не ще успеем да ви измъкнем.

Сцеле килна глава настрани.

— Ние сме воини. Ние се бием. И разбираме какво означава това.

Царицата сведе очи към картата на масата, после погледна към Че и момичето потръпна от силата, концентрирана в този поглед. „Още колцина ме гледат сега през нейните очи?“

— Искате ли да добавите нещо? — попита царицата на Сарн.

Че отвори уста, като трескаво се опитваше да измисли какво да каже, но Спера я изпревари:

— Ами, пратеници. Задължително.

— Моля?

— Пратеници. Ако нещо се обърка, може да пратите някого със съобщение при воините от Съобщността — обясни дребната мухородна. — Да се оттеглят или да идат другаде. — Тя разпери ръце. — Аз от война не разбирам нищо, но съобщения мога да разнасям.

— Всъщност, може да постигнете същото и без пратеници… — каза внезапно Че.

Царицата я дари с усмивка.

— Да, същото хрумна и на нас. Ще пратя по няколко от най-бързите си войници с всяка половина от вашите хора — обърна се към Сцеле тя. — Те ще ме чуват и ще ви информират какво… как предлагам да постъпите. Много неща могат да се случат по време на битка и повечето не можем да предвидим. Възможно е вашите бойци да ми потрябват за нещо, което изобщо не ни е хрумвало да обсъдим.

Сцеле погледна към молецородния и той кимна.

— Съгласни сме — обяви тя и понечи да си тръгне, за да разясни на хората си плана, за който всички мравкородни в лагера вече бяха уведомени.

Че се изкашля многозначително.

— Аз… ще ми се да кажа нещо. Нещо, което чичо ми би казал, ако беше тук.

Богомолкородната спря и погледна през рамо към нея.

— Говори — подкани я царицата.

— Става въпрос за нещо, което се простира далеч отвъд утрешната битка — поде Че и се смути, защото думите й прозвучаха надуто и нелепо. — Тук и сега, в тази шатра, ние пишем история. Сарн, Колегиум и трите града от Древната съобщност застават зад една обща кауза. Кауза, която трябва да помним и за в бъдеще. Непременно трябва да я помним. Защото ако отблъснем осоидите, ще е лесно да забравим какво е било, как сме стояли заедно зад обща цел; лесно ще е пак да си обърнем гръб и да се правим, че другите не съществуват. Много е важно да запомним този миг и да го помним колкото се може по-дълго.

Сцеле, която от години се подвизаваше като чужд агент в града на царицата, сега се усмихна горчиво.

— Не знам дали дори заплахата на осородните ще е достатъчна да ни приобщи до такава степен. Нека първо ги победим, пък после ще видим какво е останало.

Тази нощ Че спа в обятията на Ахеос, притисната в него като в сигурно прибежище, а Спера лежа свита на самотна топка в другия край на палатката. На сутринта Че се събуди не от светлината на деня, а от липсата на любимия й.

— Ахеос? — повика го тихо тя. Отвън долиташе шум, не силен, а постоянният, равномерен шум на мравкородни, които се готвят за сражение — оглеждат за последно брони и оръжия, двигатели на автовозила и витла на фиксове, и всичко това в пълно мълчание.

— Тук съм — отзова се най-после той.

Докато Че си нахлузваше ботушите, Спера се размърда. Когато излезе навън, Че примигна, сащисана от гледката. Мащабите бяха потискащи. Цялата сарнианска армия се строяваше в обичайните си стегнати формирования от щитоносци и арбалетчици. От входа на палатката се виждаха стотици пехотинци и всеки един от тях знаеше къде точно трябва да застане.

Спера изникна до Че точно когато двигателите на леталата се събудиха с ниско ръмжене някъде зад палатките, а автовозилата потеглиха бавно напред.

— Осоидите пробвали атака призори — обясни Ахеос с изпразнен от съдържание глас. — Ударна сила от петдесетина бойци направила опит да разруши леталата. Само че царицата била пратила богомолкородни на пост. Те виждат добре в тъмното, а лъковете им имат много по-голям обхват от жилата на осородните.

— Добре ли си? — попита го Че. Изглеждаше разтърсен и изтръпнал.

— Разузнавачите се върнаха — продължи той. — Имперската армия ни превъзхожда числено приблизително три към две, но мравкородните изглежда не съзират проблем в това. Според тях една битка се решава от тактиката и дисциплината, а не от числеността. — Гласът му беше съвършено безизразен, сякаш предстоящото сражение изобщо не го интересуваше.

— Ахеос, какво има? Кажи ми!

— Спохождат ме сънища, Че — сподели той. — Ужасни сънища. Даракион ме преследва неуморно, иска нещо от мен, но аз не мога да го разбера. Сякаш нещо го влудява, нещо ново, което не успява да ми предаде. Нещо ужасно ще се случи.

— Тук ли? В битката?

— Не, онова е толкова страшно, че пред него нашата битка прилича на детска кавга — каза Ахеос.

Двигателите на автовозилата изреваха изведнъж и цялата мравкородна армия потегли напред, мъжете и жените в пехотата маршируваха в крак. Спера подаде глава от палатката и изпсува с изтънял гласец при вида на хилядите войници, които се изнасяха при пълен ред. Сякаш целият свят бе потеглил нанякъде и само те тримата щяха да останат тук.

Тях всъщност ги бяха прикрепили към полевите хирурзи заради известните медицински познания, които всеки от тримата притежаваше в по-малка или по-голяма степен. Но щеше да мине известно време преди първите ранени да бъдат транспортирани до походните лазарети, а Че искаше да види с очите си какво става на бойното поле. Огледа се за някое по-високо място и погледът й се спря на една от транспортните машини. По-голямата част от товара вече беше свалена, останали бяха само провизиите. Че размаха тромаво криле и се издигна към опорните греди на каросерията, хвана се здраво, успя да се изправи на крака и обхвана с поглед бойното поле. Точно тогава първите ортоптери излетяха над главата й. Още не бяха набрали скорост, но вятърът от крилете им една не я събори. Тя побърза да седне, а след миг Ахеос и Спера долетяха при нея.

Под защитата на застъпените си щитове сарнианските карета приличаха на гигантски пълзящи насекоми. Тези карета оформяха централната част на войската и се придвижваха напред в съвършен ритъм. Между тях стърчаха бронирани автовозила, които поддържаха същото темпо, а новите им гвоздистрели лъщяха гордо под слънцето.

По двата фланга бойците от Древната съобщност бяха като рехав облак, който ту изпреварваше сарнианския фронт, ту се изтегляше назад. Че си помисли за всичките онези богомолкородни, всеки хукнал сам за себе си, някои със запънати лъкове, други с мечове в ръка, копия или ръкавици със сърповидни остриета. Представи си и гъстите групи от молецоиди с къси лъкове, кинжали и празни бели очи.

В далечината имперската армия се движеше като живо същество. Зад войската четвъртити летателни машини започнаха да се издигат тромаво във въздуха.

— Разузнавачите докладваха, че имали бронирани хелороптери или нещо такова — каза Ахеос.

— Бронирани хелиоптери — поправи го Че. — Глупава идея, ако питаш мен.

— Защо? — попита Ахеос. — То, според мен, всички машини са глупава идея, но…

— Всички ние се тревожехме, че мравкородните са неспособни да мислят като летящи същества, но по всичко личи, че осоидите правят същата грешка. Един хелиоптер можеш да го бронираш колкото си щеш, но няма как да бронираш витлата му, а точно те го държат във въздуха. Сарнианските фиксове лесно ще ги свалят, а и…

Думите заседнаха неизречени в гърлото й, защото армията на осородните току-що се беше раздвижила експлозивно. Първите й редици се бяха издигнали вкупом във въздуха, истински жужащ рояк, който се юрна напред към търпеливо напредващата мравкородна войска и изпълни от край до край небето.

Спера си беше донесла далекоглед, но вместо да го използва сама, го бутна мълчаливо в ръцете на Че. Момичето погледна през окуляра и видя парче от света да се люшва лудешки, кривнато и размазано. Нагласи бързо фокуса и видя орда от летящи осоиди да се плисва като приливна вълна връз предните линии на сарнианската армия.

За миг изглеждаше, че никоя войска на света не би могла да удържи масираната атака на стотици летящи войници с протегнати за стрелба ръце, толкова много и толкова бързи, че пресечената от железния път падина почерня за минути. Ала после полезрението на Че се изпълни с дъжд от копия, но копия, които валяха от долу нагоре и толкова нагъсто, че се сливаха в почти плътна стена. А после чу Спера да ахва, Ахеос да ругае под нос, и си даде сметка, че копията не са копия, а арбалетни стрели откъм първата линия мравкородни, чиито оръжия бяха несравнимо по-далекобойни от жилата на осите. И тогава й се прииска да го беше видяла в пълната му цялост, така както го бяха видели приятелите й, да беше видяла внезапния черен залп, изстрелян в пълен унисон от авангарда на сарнианската пехота.

Имперската атака се изроди в пълен хаос. Далекогледът не можеше да й даде представа за истинската картина, затова Че го свали и се опита да обхване случващото се с просто око, да открие някакъв смисъл в действията на трескаво жужащите рояци, оцелели след арбалетната атака на сарнианците. И видя килим от трупове, покрил земята на една стрела разстояние от неизбежно напредващата армия на мравкородните, видя и оцелелите осоиди, които се разбягваха кой накъдето свари. Някои се изтегляха панически назад, други, най-вече по фланговете, продължаваха атаката с надежда да пробият вражеското формирование отстрани. Ала там ги чакаха далекобойните лъкове на богомолкородните, както и самите богомолски бойци, които излетяха стремително с оголени мечове право към неподготвените нападатели. Част от осоидите се пръснаха, но други продължиха упорито напред, засипвайки с огън сарнианската пехота, ала повечето копия от златна светлина само изпукваха безпомощно по стената от вдигнати щитове. Осородните падаха покосени в полет, защото в каретата от втора и трета линия също имаше арбалетчици, а дори от това разстояние Че чуваше характерния трясък на гвоздистрели откъм пехотата и автовозилата.

Имперските хелиоптери наближаваха, трещяха тромаво във въздуха с очевидната цел да увиснат над сарнианската армия и да засипят със снаряди стегнатите й формирования. Но фиксовете на мравкородните ги пресрещнаха със святкащи гвоздистрели. Една от тежките имперски машини бе поразена веднага, килна се напред и направи цял оборот и половина преди бронята й да се сцепи по шевовете при грандиозния си сблъсък със земята. Че вдигна отново далекогледа с треперещи ръце и видя как искри изскачат от бронираните корпуси на другите хелиоптери под обстрела на гвоздистрелите, прикрепени към сарнианските фиксове, които от своя страна се разминаваха на косъм със снарядите от балистите и оловометите на вражеските машини.

Маршът на мравкородните продължаваше със същото темпо, въпреки че водещите хелиоптери вече засипваха със снаряди авангарда им. Огън и шрапнели отваряха просеки в мравешките редици. Каретата бързо се разделяха пред връхлитащите летящи машини и се събираха отново, когато хелиоптерът отминеше нататък, но въпреки тези мълниеносни маневри в редиците им се отваряха празнини. Неизбежно беше при толкова много войници в толкова гъсти формирования. Че видя как един от хелиоптерите залита внезапно, поразен от гвоздистрел, а после пада като гигантски камък и размазва цяло сарнианско каре под тежестта си.

По-нататък един фикс се взриви във въздуха сред дъжд от горящ метал. Осоидите бяха монтирали големи оловомети зад собствената си войска и сега обстрелваха с тях леталата. Снарядите описваха дълга дъга над осородните редици и поразяваха сарнианския авангард.

И въпреки това мравкородните не се поколебаха и за миг. Каретата им бяха като вода — разливаха се да избегнат атаките и се сбираха миг по-късно. Движеха се със същата спокойна и търпелива стъпка, с която бяха тръгнали в самото начало, въпреки жертвите, които бяха дали и продължаваха да дават.

Междувременно осоидите бяха оформили фронт със стотина тежкобронирани пазители в центъра и пехота с щитове и копия по фланговете. Към фланговете се стичаха и нови въздушни отряди, които бързо се развърнаха в широка дъга с намерението да заобиколят сарнианската армия и да ударят мравкочовеците в гръб. По единия фланг на сарнианската войска богомолкородните не бързаха да настъпят, обсипваха със стрели врага, но запазваха позицията си. По другия беше различно — навярно мравкородните войници за свръзка бяха загинали, защото близо половината богомолкоиди се втурнаха внезапно напред, по земя и по въздух, атакуваха летящите осородни и скоро заформиха отделно сражение, което бързо се отдалечи от основната битка.

Разстоянието между вражеските фронтове намаляваше бързо, видя Че през далекогледа. Усети как Спера и Ахеос се спускат към земята и осъзна, че първите ранени са пристигнали, но не успя да се откъсне от далекогледа. По целия фронт летяха арбалетни стрели и енергийни жила. Осоидите понасяха много по-тежки загуби от престрелката — щитовете им бяха по-малки, липсваше им и огромното преимущество на мравкородните, които се вардеха един друг по мисловната връзка и много често успяваха да предупредят навреме заплашения от жило войник.

Мравешките войни в ариергарда на войската изведнъж се обърнаха назад и вдигнаха щитове да посрещнат летящите имперски отряди, които бяха успели да ги заобиколят и нападаха в тил. След щитовете дойде ред и на залповете от арбалетни стрели. А после богомолкородните, които бяха удържали досега на позициите си, хукнаха към новия фронт с изумителна скорост, други се стрелнаха по въздуха и скоро леките въздушни отряди на осоидите се разтуриха под натиска им, част от войниците се опитаха да окажат отпор, други полетяха по обратния път с надежда да стигнат до собствената си армия.

Че насочи далекогледа към основния фронт и точно навреме да види как авангардите на двете армии се сблъскват — сарнианците внезапно ускориха крачка, затичаха се и стотици въоръжени мъже налетяха с щитовете си връз имперския фронт. Някои се натъкнаха на имперските копия, но щитовете им успяха да отблъснат повечето, някои дори прекършиха в дръжките, а после двата фронта се сблъскаха лице в лице и мечовете заиграха трескав танц. Отделенията от втората редица по двата фланга на сарнианската армия се разгърнаха и скоро армията на мравкоидите оформи дъга.

Друг хелиоптер — навярно последният, реши Че — обсипа с огън мравешките редици. Осородните се сражаваха свирепо, фронтът им се огъваше бавно, но стотици летящи войници се стрелкаха над сарнианската пехота и запращаха жила към всяко слабо място. Гледката през окуляра й дойде в повече, разкриваше й безмилостната картина на войната, окървавени мечове и разкривени в агония лица. Нови имперски отделения се включваха в сражението, на практика цялата им войска с все резервите се втурна да удържи фронта и да осуети опита на сарнианците да ги обкръжат. Бойците от Древната съобщност се бяха пръснали по целия фронт на групички от десетина и двайсетина, нападаха внезапно имперските флангове, после се изтегляха назад или стреляха с лъковете си във високи дъги и сееха смърт сред задните редици на вражеската армия. Че се досети, че всичко дотук е било само пролог към този момент на кулминация, когато войниците и от двете страни загиваха със стотици и хиляди. Все по-малко летала кръжаха във въздуха, всяко обкръжено от летящи осоиди, които се промъкваха и срязваха кабели и въжета, и от гигантски оси, насочвани от ездачи без броня, които размахваха копия и арбалети.

Дори през трясъка на битката Че чу рева на автовозилата, а после фронтът на мравкородните се разцепи като по команда и с прецизността на часовников механизъм. Гюле от оловомет огъна предницата на едно возило и то блъвна дим. Друг снаряд се заби в гъстите мравешки редици, покоси хората в средата на едно каре, помете фланга на карето зад него и с един удар уби трийсетина и повече сарниански войници. На места осоидите се хвърляха в атака, на други отстъпваха, автовозилата напредваха упорито, гвоздистрелите им стреляха ли стреляха, и скоро имперският фронт се разкъса непоправимо.

В центъра на сражението оцелелите пазители бяха оформили каре и се биеха свирепо, неуязвими на вид в тежките си брони, но по целия фронт осородните отстъпваха панически, пречеха си взаимно, понякога дори се сбиваха помежду си, а настъплението на мравкородните продължаваше със същия неумолим темп като преди.