Предани (Вероника Рот) читать бесплатно онлайн полную версию книги

54. Тобиас

Отивам да видя тялото й. Не знам колко време е минало, откакто Кара ни каза какво се е случило. Вървя рамо до рамо с Кристина, а Кара е пред нас. Не помня как съм стигнал от входа до моргата, може и да съм видял и чул нещо, но бариерата в мозъка ми не пропуска нищо.

Тя лежи на масата и за момент си мисля, че спи. Ако я пипна, ще отвори очи, ще се усмихне и ще притисне устни към моите. Но когато я докосвам, е леденостудена. Тялото й е вдървено.

Кристина проплаква. Стискам ръката на Трис и се моля така да върна живота в нея, бузите й да поруменеят и да се събуди.

Не знам колко време ми е необходимо да разбера, че това няма да се случи. Че я няма. Но когато го осъзнавам, усещам как цялата сила ме напуска, падам на колене до масата и си мисля, че крещя, или поне ми се иска да го направя. Всичко в мен крещи за още поне една целувка, една дума, за един поглед.

Един.

Поне един.