Обсидианова пеперуда

Епилог

Маркс се опита да повдигне обвинение в нападение, но Бернардо и аз казахме, че не знаем за какво става дума. Доктор Евънс заяви, че нараняванията му не съответстват с удар от човек. Това нямаше да проработи само че Маркс беше опрян в ъгъла за това как се беше справил със случая. Той беше на пресконференцията, на която обществеността беше уверена, че опасността е свършила, но Рамирес стоеше там, до него, заедно с агент Брадфорд. И аз. Те поставиха Тед и Бернардо там също. Ние не отговаряхме на въпроси, но снимката ни беше във вестниците. Предпочитах да не беше, но аз знаех че това ще зарадва Бърт, шефа ми и отпечатаха в няколко национални вестника, че аз съм Анита Блейк от — Съживители ООД-. Бърт го хареса.

Едуард хвана вторична инфекция от нещо, което е било размазано на кладата. Той получи рецидив и аз останах. Дона и аз се редувахме да седим до леглото му. Седяхме до леглото на Бека. Стигна се до етап, когато малко момиченце плачеше, когато си тръгнах.

Питър прекара доста време в игри с нея, опитвайки се да я накара да се усмихне. Но очите му, имаха този празен поглед, който получавате, когато не спите добре. Той нямаше да говори с мен или Дона. Единственото нещо, което призна пред нея, беше побоя. Той не и беше разказал за изнасилването. Аз не предадох неговата тайна. Първо, не бях сигурена, че тя може да се справи още един шок. Второ, не беше моя тайна, за да я кажа. Дона всъщност израсна в случая. Тя беше като невероятен стълб от сила за децата, за Тед, въпреки че той не можеше да я чуе как му говори. Тя нито веднъж не се обърна към мен през сълзи. Беше все едно този нов човек е възкръснал от пепелта на лицето, което бях срещнала за първи път. Това ме спаси, да не я нараня.

Десет дни след инцидента, Едуард беше буден и говореше. Вън от опасност. Най-накрая можех да се прибера вкъщи. Когато им казах, че най-накрая си утивам у дома, Дона ме прегърна силно, разплака се и каза:

— Трябва да кажеш сбогом на децата.

Аз я уверих, че ще го направя и тя ни остави сами, да си кажем довиждане.Дръпнах стол до леглото и наблюдавах лицето му. Той все още беше блед,но вече приличаше на Едуард отново. Тази студена пустота беше се върнала в очите му когато никой освен мен гладаше.

— Какво не е наред? — , попита той.

— Не може ли просто да бъде, защото едва не умря-, казах аз.

— Не, — каза той.

Усмихнах се, но той не е усмихна.

— Бернардо дойде да ме види, но Олаф не — каза той.

Тогава разбрах, това, което той мислеше, че чакам, за да му кажа.

— Мислиш си, че съм убила Олаф и чакам да станеш достатъчно здрав, за да ти дам същия избор, която ми даде след като Харли умря: — Засмях се. — Исусе, Едуард.

— Не си го убила. — Гледах го как се отпусна във възглавницата си, видимо отпуснат.

— Не, не съм го убила.-

Той успя да се усмихне слабо.

— Това нямаше да бъде същия избор. Но ако убиеше Олаф, нямаше да искаш да ми дължиш друга услуга.

— Ти се страхуваше че ще се стигне до точка, която да го превърне в престрелка като в ОК Corral.

— Да, — каза той.

— Мислех, че искаш да видиш кой от нас е по-добър.-

— Мислех си, че умирам на стълбите. Всичко, за което можех да мисля е, че Питър и Бека ще умрат там, с мен. Бернардо и Олаф бяха там, но ти отиде нагоре по стълбите и не се върна. Когато се показа зад този ъгъл, знаех, че ще изведеш хлапетата. Знаех, че ще рискуваш живота си за техните. Бернардо и Олаф щяха да се опитат, но децата не биха били техен приоритет. Знаех, че ще бъдат твой. Когато припаднах в пещера, не бях притеснен. Знаех, че ще го направиш както трябва.

— Какво искаш да кажеш, Едуард?-

— Аз казвам, ако беше убила Олаф, бих ти простил, защото Питър и Ребека означават повече за мен от това.

Взех писмото на Олаф от задния си джоб и му го подадох. Гледах лицето му докато го прочете . Нищо не трепна, освен очите му. Никаква реакция.

— Той е добър човек да ти пази гърба, Анита.

— Нали не предлагаш да се срещам с Олаф?

Той почти се засмя.

— Не, по дяволите. Остани далеч от него, ако можеш. Ако дойде в Сейнт Луис, убий го. Не чакай да си го заслужи. Просто го направи.

— Мислех, че той е твой приятел.-

— Не е приятел. Съдружник. Това не е същото.

— Съгласна съм, някой трябва да убие Олаф, но защо си толкова категоричен изведнъж— Доверяваш му се достатъчно, за да го доведеш тук, в твоя град.

— Олаф никога не е имал приятелка. Той е имал курви и е имал жертвите си. Може би това е истинската любов, но мисля, че ако той се появяви и установи, че няма да бъдеш малката серийна убийца - приятелка, той ще стане враждебен. Не искаш да знаеш какъв е тогава, когато е жесток, Анита. Наистина, наистина не искаш.

— Страхуваш се, че ще дойде след мен.

— Ако дойде в града, ми се обади.

Аз кимнах.

— Ще се обадя — Имах и други въпроси. — В къщата на Райкър възникна едно загадъчно изтичане на газ и се взриви до Kingdom Come. Без оцелели, без тела, никакви доказателства, че сме направили бъркотия или че Райкър и хората му са направили нещо. Беше ли Ван Клиф.

— Не той лично-, каза Едуард.

— Знаеш следващия въпрос-, казах аз.

— Знам-, каза той.

— Няма да ми кажеш, нали?

— Не мога да ти кажа, Анита. Едно от условията, за да напусна е, никога да не говоря за това с никого. Ако не го спазя, те ще дойдат за мен.

— Аз не бих казала на никого.

Той поклати глава.

— Не, Анита, повярвай ми. Невежеството е блаженство.

— Това е изключително разочароващо, — Казах аз.

Той се усмихна.

— Знам, и съжалявам.-

— Не, не съжаляваш. Ти обичаш тайните.

— Не и тази— каза той. Имаше нещо в близко до тъга в очите му и за първи път разбрах със сигурност, че там някъде е имало мила, нежна версия на Едуард. Той не е бил роден по този начин. Той е бил направен ,както чудовището Франкенщайн.

— Няма отговор, а?

— Не, — каза той.

Гледахме се един друг, но нито един от нас не изглеждаше нетърпелив.

— Добре-, казах аз.

— Добре, какво? — попита той.

Повдигнах рамене.

— Няма да отговаряш на въпроси за миналото си, добре. Отговори на още един. Ще се ожениш ли за Дона—.

— Ако кажа да, какво ще правиш?-

Въздъхнах.

— Бях готова да те убия, за да те държа далеч от тях, когато дойдох тук. Но какво е любовта, Едуард— Ти си готов да се откажеш от живота си за децата. Ще направиш същото и за Дона. Тя е убедена, че ти си мечтания мъж. Това е добро дело. Бека и е казала това, което си направил, какво сме направили. Питър го подкрепи. Така че по някъкъв начин, и тримата знаят какъв си, кой си. Дона е спокойна с него. — Спрях да говоря.

— Имаше ли отговор на въпроса ми там някъде?

— Аз няма да направя нищо, Едуард. Ти си готов да умраш за тях. Ако това не е любов, то това е толкова близо, че не мога да видя разликата. — Той кимна с глава.

— Хубаво е, че имам твоята благословия.-

— Нямаш я — казах аз.

— Но не мога да хвърлям камъни по твоя личен живот. Така че прави каквото си искаш. -

— Добре — каза той.

— Питър не е казал на Дона какво се е случило с него. Той ще има нужда от терапия.

— Защо ти не си и казала?

— Това не е моя тайна. Освен това, ти си неговият кандидат-баща, а ти знаеш. Вярвам, че ще направиш каквото трябва, Едуард. Ако той не иска Дона да знае, ще намериш заобиколен начин.

— Третираш ме като негов баща — каза Едуард.

— Колко видя от това което Питър направи на Аманда?

— Достатъчно-, каза Едуард.

— Той изпразни пълнителя в нея, Едуард. Той направи лицето и на спагети.

Изразът на лицето му… — Поклатих главата си. — Той е повече твой син отколкото на Дона и е било така откакто е убил убиеца на баща си, когато е бил на осем. -

— Мислиш ли, че той е като мен?-

— Като на нас-, казах аз, — като нас. Аз не знам дали можеш да възстановиш някой, който е пречупен толко рано. Аз не съм психиатър. Изцелението на хора не е моя работа.

— Не е и моя, — каза той.

— Никога не съм мислила, че ти липсват парчета от теб, от които си се отказал, за да бъдеш който и какъвто си, но когато те видях с Дона, Бека и Питър, видях съжаление в теб. Чудиш се какъв би бил живота, ако не беше срещнал Ван Клиф, или който по дяволите, е бил първият.

Той ме погледна със студени очи

— Отне ми дълго време да се разбере това, което видях в Дона. Откъде знаеше ти.

Аз вдигнах рамене.

— Може би, същото нещо мислех, че видях в Рамирез.

— Не е твърде късно за теб, Анита.-

— Твърде късно е за мен да имам бяла ограда, Едуард. Може би мога да измисля нещо, но не и това. Твърде късно е за това.

— Мислиш, че ще се проваля с Дона — каза той.

Аз поклатих глава.

— Аз не знам. Аз просто знам, че няма да проработи за мен. Аз не съм актьор като теб. Всеки, с който съм трябва да знае коя съм аз, всичко или няма да проработи. -

— Знаеш ли, с кое чудовище ще се установиш?-

— Не, но знам, че не мога да се крия от тях. Криенето от тях е като да се крия от това, което съм. Аз няма да го правя повече. -

— Мислиш ли, че бягам от себе си, като съм с Дона-.

— Не, аз мисля, че ти винаги си приемал чудовищната част от теб. Ти откри за първи път, че не всичко в теб е мъртво, както ти се искаше да бъде. Дона достигна тази част от теб, която не знаеше че е останала. -

— Да, — каза той. — И какво Ричард и Жан-Клод представят за теб?

— Не знам, но е време да разбера.-

Той се усмихна, но не беше щастлива усмивка. — На добър час.

— На теб също — казах аз.

— Ще се нуждаем — каза той.

Бих искала да споря, но той беше прав.

Обадих се на Ицпапалотл преди да си тръгна за дома. Тя беше разочарована, че не съм отишла лично, но не и ядосана. Мисля, че тя знаеше защо не искам да се ръкуваме отново. Тя беше убивала всеки слуга на всеки съперник вампир, пресичащ пътя и през последните петдесет години, но дори косъм от моята глава не падна. Мисля, че тя искаше тайната на триумвирата и че това я интересуваше, но не това е което ме спаси. Тя ме използва, да убия Мъжа на Червената жената.

Тя ми даде силата да го привличам, но също така и да устоя на чара му. Бях нейната стръв и оръжието и. Сега другия бог е мъртъв, а аз напусках територия и, преди тя да реши, че съм надживяла полезността си.

Тя отправи покана към господаря ми.

— Бихме имали много за обсъждане, господаря ти и аз

Аз и казах, че ще предам поканата. Ще го направя, но преди да се срещнат Жан-Клод и Ицпапалотл, адът ще замръзне. Може би Едуард имаше право. Може би Ричард и аз ще оцелеем след смърта на Жан-Клод. Но преживявайки смъртта му и преживявайки това което Ицпапалотл може да му направи, са две много различни неща.

Има толкова много по-лесни начини да убиш Жан-Клод. Начини, които ще се по-малко рисковани за Ричард и мен. Знам, че това е което Едуард искаше да направя.

Някои от приятелите ми гласуват по този начин също. Но аз имам президентското вето и не го искам мъртъв. Не съм сигурна какво искам, но знам, че го искам наоколо, така че да мога да реша.

Аз се връщам у дома и започвам като видя всички приятели, които пренебрегвах през последните месеци. Рони се среща с най-добърия приятел на Ричард. И какво от това, Ние двете все още можем да бъдем приятелки. Катрин имаше две години меден месец. Време е да спра да използвам това като извинениее, за да не я виждам. Мисля, че се чуствам неудобно от това колко ужасно щаслива е тя с мъж, който аз намирам за обикновен и малко скучен. Но тя грееше, когато е около него. Аз не съм светила много напоследък, около нито един от моите двама.

Ще започна да се виждам с върколаците на Ричард отново и вампирите на Жан-Клод. Първо ще подновя приятелствата, а след това ако това проработи добре, ще се срещна и с момчета. Това е предпазлив план, дори страхлив, но това е най-доброто, което мога да направя. Добре, това е най-доброто, което съм готова да направя. Защото истината е, че не съм по-близо до решение за любовния ми живот, отколкото бях, когато се откъснах от тях преди повече от година. Малкото пъти когато съм падала от безбрачния вагон, не се броят, защото аз все още се опитвах да ги избегна. Аз не искам да ги избягвам. Аз просто искам да знам какво точно искам. След като разбера това което искам, кого искам, следващият въпрос е, мога ли да имам, когото поискам или губещия ще срине нашата малка къща около нас, в кървави руини. Бих казала, че е въпрос за шестдесет и четири хиляди долара, но Ричард и Жан-Клод струват много повече от това за мен. Може би Рамирез е прав. Може би, ако наистина обичаш един от тях, изборът ще бъде лесен. Или може би Рамирез не знае какво, по дяволите, говори.

Едуард обича Дона, Питър и Ребека. Всички те се виждат с терапевт заедно, но мисля, че Питър е все още лъжеше за това какво наистина се е случило. Не можете да получите добро лечение, ако лъжете терапевта си. Но мисля, че Питър разчита на Едуард да бъде негов терапевт. Страшна мисъл, нали?

Едуард обича Дона. Обичам ли Ричард— Да. Обичам ли Жан-Клод?

Може би. Ако това е наистина — да - на Ричард, а може би за Жан-Клод, тогава защо нямам отговор — Защото може би, просто може би, няма един правилен отговор. Започвам да се притеснявам, че каквото и да реша, аз ще остана да тъжа за този, който се е измъкнал. По рано се страхувах, че ако избера Ричард, Жан-Клод ще го убие, вместо да ме дели с него, но странно, вампирите изглеждат готови да споделят, докато Ричард — не. Може би Жан-Клод обича силата на триумвирата повече, отколкото обича мен или може би Ричард е просто ревнив. Аз със сигурност не бих ги делила с някоя друга жена. Честното си е честно. Което ме връща към на първоначалния въпрос: кой е любовта на живота ми — Може би аз нямам такава. Може би това не е любов. Но ако това не е любов, тогава какво е — Иска ми се да знаех.