Книгата на живота

33.

Събралите се за кръщенето създания ахнаха в един глас. Изабо направи знак на отец Антоан, който бързо подбра селяните и ги изведе от църквата. После тя и Фернандо застанаха на стража до мен и Джак.

— Нима очакваш, че ще призная един покварен, поразен от болест клон на рода ми и ще му дам благословията и уважението си? — Болдуин смачка документа в юмрука си.

Очите на Джак почерняха от обидата.

— Матю ти повери Филип. Отговорен си за кръщелника си — напомни му Изабо. — Не позволявай на думите на Болдуин да те провокират да загърбиш волята на своя сир.

Разтреперан, Джак пое дълбоко дъх и кимна. Филип изгука, за да привлече вниманието му, и когато го получи, награди кръстника си с намръщена и загрижена физиономия. Когато младежът вдигна глава, очите му отново бяха зелени и кафяви.

— Не бих нарекъл това дружелюбно поведение, чичо Болдуин — спокойно рече Маркъс. — Да изчакаме и да обсъдим работите на фамилията след пиршеството.

— Не, Маркъс. Ще ги обсъдим сега и ще приключим с въпроса — заяви Матю, пренебрегвайки предложението на сина си.

В друга епоха и на друго място придворните на Хенри VIII бяха съобщили новината за изневярата на петата му жена в църква, така че кралят да си помисли два пъти, преди да убие вестоносеца. Матю явно вярваше, че това би възпряло и Болдуин от опит да му нанесе смъртоносен удар.

Когато Матю внезапно се появи зад брат си, след като миг по-рано бе стоял пред него, аз осъзнах, че решението му да остане тук целеше всъщност да защити Болдуин. Подобно на Хенри, Матю не би пролял кръв на свещена земя.

Това обаче не означаваше, че ще бъде милостив. Той държеше брат си в здрава хватка, свил дългата си ръка около врата на Болдуин, така че успя да хване собствения си бицепс. Лявата му ръка се заби в плешката на Болдуин с достатъчно сила да я счупи на две. Лицето му бе напълно лишено от емоции, а очите му бяха станали сиво-черни.

— Ето защо никога не бива да допускаш Матю Клермон да се озовава зад теб — промърмори един вампир на друг.

— Скоро ще започне адски да боли — отвърна приятелят му. — Освен ако Болдуин не припадне преди това.

Безмълвно предадох Ребека на Мириам. Ръцете ме сърбяха от събралата се в тях сила и ги скрих в джобовете на палтото. Сребърната дръжка на стрелата тежеше на гръбнака ми, а Кора беше нащрек, готова да разпери криле. След Ню Хейвън питомницата ми вярваше на Болдуин точно толкова, колкото и аз самата.

Девер ми почти успя да надвие Матю — или поне на мен ми се стори така. Преди да успея да извикам предупредително, стана ясно, че привидното преимущество на Болдуин е само хитър трик от страна на Матю, за да го накара да промени позата си. Когато това стана, съпругът ми използва собствената тежест на Болдуин, за да го подсече бързо и да го накара да рухне на колене. Болдуин изпъшка задавено.

Това бе ярко напомняне, че макар Болдуин да бе по-едър, Матю беше убиецът.

— И тъй, сир. — Ръката на Матю леко се повдигна, така че брат му увисна на брадичката си, с което напрежението върху врата му се увеличи. — Ще бъда доволен, ако премислиш почтителната ми молба да основа издънка на Дьо Клермон.

— Никога — изгъргори Болдуин. Устните му започнаха да посиняват от недостига на кислород.

— Съпругата ми заяви, че думата „никога“ няма да се използва във връзка с Бишъп-Клермон. — Матю стегна хватката си и очите на Болдуин започнаха да се обръщат навътре. — Между другото, няма да позволя да припаднеш, нито пък ще те убия. Ако си в безсъзнание или мъртъв, няма да можеш да удовлетвориш искането ми. Така че ако си твърдо решен да продължаваш да отказваш, очакват те много часове в това положение.

— Пусни... ме. — Болдуин с мъка произнесе двете думи. Матю нарочно го принуждаваше да си поема въздух на малки глътки. Това беше достатъчно да държиш вампир в ръцете си, без да му дадеш възможност да дойде на себе си.

— Пусни ме ти, Болдуин. След всички тези години искам да бъда нещо повече от черната овца на Дьо Клермон — промърмори Матю.

— Не — с мъка произнесе Болдуин.

Матю нагласи ръката си така, че брат му да не може да произнася повече от една-две думи наведнъж, макар че това не промени синкавия цвят на устните му. Съпругът ми прояви предвидливост и заби тока на обувката си в глезена на брат си, ако случайно Болдуин реши да използва допълнителния кислород, за да опита да се съпротивлява. Болдуин нададе вой.

— Занесете Ребека и Филип обратно в Сет-Тур — заръчах на Мириам, докато запретвах ръкави. Не исках децата да виждат баща си в тази му роля. Нито пък желаех да видят как майка им използва магия срещу член на рода. Вятърът подухна в краката ми и вдигна прахта в църквата на миниатюрни вихрушки. Пламъците на свещите затанцуваха, готови да изпълнят заповедта ми, а водата в кръщелния купел започна да ври.

— Пусни мен и онова, което е мое, Болдуин — рече Матю. — И без това не ни искаш.

— Може... да ми... потрябваш. Мой... убиец си... все пак — отвърна на пресекулки Болдуин.

В църквата се разнесоха шокирани възгласи и всички си зашепнаха при откритото споменаване на тази тайна на Дьо Клермон, макар да бях сигурна, че някои от присъстващите знаеха каква роля играеше Матю в семейството.

— Вече сам ще си вършиш мръсната работа — каза съпругът ми. — Бог знае, че си толкова способен да убиваш, колкото и аз.

— Ти... си... различен. И близнаците ли... имат... кръвожадност? — изплю думите Болдуин.

Събралите се гости се смълчаха.

— Кръвожадност ли? — Глас на вампир наруши тишината. Ирландският му акцент беше слаб, но доловим. — Какви ги говори той, Матю?

Вампирите в църквата се спогледаха разтревожено и мърморенето се поднови. Явно новините за кръвожадността не бяха влизали в плановете им, когато са приели поканата на Маркъс. Опълчването срещу Паството и защитаването на децата на вампир и вещица бяха едно нещо, но болест, която може да те превърне в кръвожадно чудовище — съвсем друго.

— Болдуин говори истината, Джайлс. Кръвта ми е опетнена — отговори Матю. Погледът му срещна моя. Зениците му бяха леко разширени. „Махни се, докато можеш“ — безмълвно ме подканиха те.

Но този път Матю нямаше да е сам. Пробих си път между Изабо и Фернандо и тръгнах към съпруга си.

— Това означава, че Маркъс... — Гласът на Джайлс замря. Очите му се присвиха. — Не можем да позволим някой с кръвожадност да води Рицарите на Лазар. Невъзможно е.

— Не бъди такъв задръстеняк — с ясен британски акцент каза вампирът до Джайлс. — Матю вече беше велик магистър, а ние така и нищо не разбрахме. Всъщност, ако не ме лъже паметта, Матю се показа като невероятно добър командир на братството в не една или две сложни ситуации. Смятам, че Маркъс, макар да е бунтовник и предател, също е обещаващ. — Вампирът се усмихна, но кимна с уважение на Маркъс.

— Благодаря, Ръсел — отвърна Маркъс. — От твоите уста това е истински комплимент.

— Ужасно съжалявам за гафа около братството, Мириам — намигна й Ръсел. — Вярно, не съм лекар, но ми се струва, че Матю е на път да задуши Болдуин.

Съпругът ми леко нагласи ръката си и очите на Болдуин се върнаха в нормалното си положение.

— Кръвожадността на баща ми е под контрол. Няма причина да действаме от страх и суеверия — заяви Маркъс, обръщайки се към всички в църквата. — Орденът на Рицарите на Лазар беше основан, за да закриля уязвимите. Всеки негов член е положил клетва да брани другаря си до смърт. Не е нужно да напомням на всички тук, че Матю е рицар. От този момент същото се отнася и за децата му.

Сега ми стана ясно защо беше нужно Ребека и Филип да бъдат направени рицари.

— Е, какво ще кажеш, чичо? — Маркъс тръгна по пътеката и спря пред Болдуин и Матю. — Още ли си рицар, или си станал страхливец на стари години?

Лицето на Болдуин стана пурпурно, но не от недостига на кислород.

— Внимавай, Маркъс — предупреди го Матю. — Рано или късно ще го пусна.

— Рицар. — Болдуин изгледа с ненавист племенника си.

— В такъв случай започни да се държиш като такъв и се отнеси към баща ми с уважението, което е заслужил. — Маркъс погледна към останалите в църквата. — Матю и Даяна искат да основат издънка и Рицарите на Лазар ще ги подкрепят. Всеки, който е несъгласен с нас, е добре дошъл открито да оспори мястото ми на водач. В противен случай въпросът няма да се обсъжда.

В църквата се възцари абсолютна тишина.

Устните на Матю се извиха в усмивка.

— Благодаря.

— Още недей да ми благодариш — рече Маркъс. — Тепърва ще си имаме работа и с Паството.

— Неприятна задача, дума да няма, но не и невъзможна — насмешливо подхвърли Ръсел. — Пусни Болдуин, Матю. Брат ти никога не е бил особено бърз, а и Оливър е от лявата ти страна. Копнее да даде на Болдуин урок, откакто брат ти разби сърцето на дъщеря му.

Неколцина от гостите се изкискаха и ветровете започнаха да духат в благоприятна за нас посока.

Матю бавно направи онова, което беше предложил Ръсел. Не се опита да се дръпне от брат си, нито да прикрие мен. Болдуин остана на колене няколко секунди, след което се изправи. И веднага щом го стори, Матю коленичи пред него.

— Доверявам ви се изцяло, сир — каза той и сведе почтително глава. — И искам вие да ми се доверите в отговор. Нито аз, нито моите близки ще опозорят фамилия Дьо Клермон.

— Знаеш, че не мога, Матю — поклати глава Болдуин. — Вампир с кръвожадност никога не се контролира, не и напълно. — Погледът му се стрелна към Джак, но всъщност мислеше за Бенджамин. И за Матю.

— Ами ако може? — остро попитах аз.

— Даяна, не е време за мечти и пожелания. Знам, че ти и Матю се надявахте да откриете лек, но...

— Ако ти дам думата си като заклета дъщеря на Филип, че всеки роднина на Матю с кръвожадност може да бъде поставен под контрол, ще го признаеш ли за глава на фамилията му? — Бях на сантиметри от Болдуин и енергията бръмчеше в мен. От любопитните погледи, вперени в мен, заподозрях, че прикриващото ми заклинание се е изчерпало.

— Не можеш да обещаеш подобно нещо — изтъкна Болдуин.

— Даяна, не... — започна Матю, но аз го накарах да млъкне с поглед.

— Мога и ще го направя. Не е нужно да чакаме науката да открие лечение, когато вече съществува магическо решение. Ако някой член от фамилията на Матю започне да действа под влияние на кръвожадността, ще го омагьосам. Съгласен ли си?

Матю ме зяпна потресен. И напълно основателно. Миналата година по това време все още се придържах към мнението, че науката стои по-горе от магията.

— Не — поклати глава Болдуин. — Думата ти не е достатъчна. Ще са ти нужни доказателства. А после всички ще трябва да изчакаме и да видим дали магията ти е толкова добра, колкото си мислиш, вещице.

— Добре — тутакси отвърнах. — Проверката започва сега.

Болдуин присви очи. Матю погледна нагоре към брат си.

— Шах с царицата — тихо рече той.

— Не прибързвай, братко. — Болдуин вдигна Матю на крака. — Играта ни още не е свършила.

— Беше оставено в кабинета на отец Антоан — каза Фернандо часове след като последните празнуващи си бяха легнали. — Никой не е видял кой го е донесъл.

Матю погледна към запазеното мъртвородено. Момиче.

— Той е по-луд, отколкото предполагах. — Болдуин изглеждаше пребледнял, при това не само заради случилото се в църквата.

Матю отново прочете бележката.

„Поздравления за раждането на децата ти — се казваше в нея. — Искам да вземеш дъщеря ми, тъй като скоро ще притежавам твоята. “ Следваше подпис: „Синът ти“.

— Някой съобщава всеки твой ход на Бенджамин — каза Болдуин.

— Въпросът е кой. — Фернандо постави ръка на рамото на Матю. — Няма да му позволим да вземе Ребека. Нито Даяна.

Перспективата беше така смразяваща, че Матю можеше само да кимне.

Въпреки уверенията на Фернандо, Матю нямаше да намери нито миг покой, докато не се увереше, че Бенджамин е мъртъв.

След драмата на кръщенето остатъкът от зимната ваканция премина в мирна семейна обстановка. Гостите си заминаха с изключение на Уилсънови, които останаха в Сет-Тур, за да се порадват на „много веселия хаос“, както се изрази Агата Уилсън. Крис и Мириам се върнаха в „Йейл“, все още решени да разберат по-добре кръвожадността и възможното й лечение. При първата отдала му се възможност Болдуин замина за Венеция, за да разбере и евентуално смекчи реакцията на Паството на евентуалните новини от Франция.

Матю се зае с подготовка за Коледа, твърдо решен да заличи останалата горчилка от кръщенето. Отиде в гората от другата страна на рова и се върна с висока ела за голямата зала. Украси я с множество бели лампички, които светеха като светулки.

Спомнихме си Филип и неговите приготовления за Коледа и изрязахме луни и звезди от сребрист и златист станиол. С помощта на заклинание за летене и свързваща магия ги завъртях във въздуха и ги оставих да накацат по клоните, където те намигаха и искряха на светлината на огъня.

Матю отиде в Сен Люсиен за литургията на Бъдни вечер. Двамата с Джак бяха единствените присъстващи вампири, което се хареса на отец Антоан. След кръщенето на него никак не му се искаше да вижда твърде много създания на пейките, което бе напълно разбираемо.

Децата бяха нахранени и спяха дълбоко, когато Матю се върна и затропа с крака, за да махне снега от обувките си. Седях до камината в голямата зала с бутилка от любимото му вино и две чаши. Матю ме бе уверил, че по една чаша от време на време няма да се отрази на бебетата, стига да съм я изпила поне два-три часа преди кърменето.

— Покой, съвършен покой — каза той, наклони глава и се ослуша дали бебетата не са се размърдали.

— Тиха нощ, свята нощ — ухилено се съгласих аз и се пресегнах да изключа монитора на децата. Подобно на апаратите за кръвно налягане и електроуредите, подобно оборудване не се срещаше често във вампирските домакинства.

Докато се мотаех с копчетата, Матю се счепка с мен. Седмиците раздяла и опълчването срещу Болдуин го бяха настроили игриво.

— Носът ти е леден — възкликнах и се изкисках, когато той прокара върха му по топлата кожа на шията ми. Ахнах. — Ръцете ти също.

— Защо си мислиш, че си взех топлокръвна жена? — Ледените му пръсти се пъхнаха под пуловера ми.

— Грейка с гореща вода нямаше ли да ти донесе по-малко неприятности? — подразних го. Пръстите му откриха онова, което търсеха, и гърбът ми се изви в дъга от докосването му.

— Може би. — Матю ме целуна. — Но далеч не е толкова забавна.

Забравили виното, отброихме часовете до полунощ с удари на сърца вместо с минути. Когато камбаните на църквите в Дурназак и Шалуз зазвъняха, за да отбележат раждането на едно дете преди много години в далечния Витлеем, Матю спря и се заслуша в тържествения и същевременно изпълнен с ликуване звук.

— За какво се замисли? — попитах, когато звънът утихна.

— Припомних си как селото празнуваше Сатурналиите, когато бях малък. Нямаше много християни освен родителите ми и няколко други семейства. На двайсет и трети декември, последния ден от фестивала, Филип обикаляше от къща на къща, независимо дали на езичници или християни, и питаше децата какво искат за Нова година. — Усмивката на Матю бе тъжна. — Когато на сутринта се събуждахме, желанията ни бяха изпълнени.

— Точно в стила на баща ти — отбелязах. — Ти какво си пожелаваше?

— Обикновено повече храна — разсмя се Матю. — Майка ми казваше, че съм непоправим лакомник. Веднъж си пожелах меч. Всяко момче в селото боготвореше Юг и Болдуин. Всички искахме да сме като тях. Доколкото си спомням, мечът беше дървен и се счупи при първото замахване.

— А сега? — прошепнах аз, докато целувах очите, бузите и устата му.

— Сега най-много искам да остарея с теб — каза Матю.

Роднините дойдоха при нас на Коледа, с което ни спестиха поредното увиване на Ребека и Филип в дебели вързопи. От промените в режима близнаците разбираха, че денят не е обикновен. Те настояха да участват и накрая ги взех в кухнята със себе си, за да се укротят. Там им направих вълшебна дрънкулка от летящи плодове, която да ги занимава, докато помагах на Март да завърши приготвянето на гозбите, които щяха да направят щастливи и вампири, и топлокръвни.

Матю също досаждаше и непрекъснато крадеше от купата захаросани орехи, които бях приготвила по рецепта на Ем. Ако нещо останеше за вечерята, това щеше да е истинско коледно чудо.

— Само още една ядчица — каза той и се извъртя, плъзгайки ръце около кръста ми.

— Вече изяде четвърт кило. Остави малко за Маркъс и Джак. — Не бях сигурна дали вампирите изпадат в еуфория от захар, но и не изгарях от желание да научавам. — Още ли си харесваш коледния подарък?

Още от раждането на децата се чудех какво да подаря на мъжа, които си имаше всичко, но когато Матю ми каза желанието си да остарее с мен, знаех съвсем точно какъв подарък да му приготвя.

— Обожавам го. — Той докосна слепоочията си, където сред черната коса проблясваха сребристи косми.

— Винаги си казвал, че ще побелееш от мен. — Ухилих се.

— Аз пък си мислех, че е невъзможно. Тоест, преди да науча, че impossible n'est pas Diana — каза той, перифразирайки Изабо. Матю грабна шепа орехи и тръгна към бебетата, преди да успея да реагирам. — Здрасти, красавице.

Ребека изгука в отговор. Тя и Филип имаха сложен речник от гукания, сумтене и други тихи звуци, които двамата с Матю се мъчехме да овладеем.

— Това определено е от щастливите й звуци — казах, докато слагах тава курабийки във фурната. Ребека обожаваше баща си, особено когато пееше. Филип не беше толкова сигурен, че пеенето е добра идея.

— И ти ли си щастлив, мъжлето ми? — Матю взе Филип от пружиниращото столче, като се размина на косъм с банана, който бях включила в последния момент към дрънкулката. Беше като ярка жълта комета и се носеше между другите въртящи се в орбита плодове. — Ама че си щастливец, че имаш майка, която може да прави вълшебства за теб.

Подобно на повечето бебета на неговата възраст, Филип гледаше ококорено как портокалът и лимонът кръжат около увисналия във въздуха грейпфрут.

— Няма винаги да си мисли, че е чудесно да има майка вещица.

Отидох до хладилника и затърсих зеленчуците, които ми трябваха за огретена. Когато затворих вратата, Матю беше застанал зад мен. Подскочих от изненада.

— Трябва да започнеш да вдигаш шум или да ме предупреждаваш, когато се движиш — възкликнах и сложих ръка на разтуптяното си сърце.

Свитите устни на Матю ми подсказаха, че е раздразнен.

— Виждаш ли тази жена, Филип? — Той ме посочи и Филип обърна глава към мен. — Тя е блестящ учен и могъща вещица, макар да не обича да го признава. И ти си невероятен щастливец, че можеш да я наричаш maman. Това означава, че си едно от малкото създания, които ще научат тази най-добре пазена тайна на семейството. — После гушна детето до себе си и промърмори нещо в ухото му.

Когато приключи, Филип погледна баща си — и се усмихна. Това бе първият път, когато някое от бебетата го правеше, но аз бях виждала точно този израз на радост и преди. Цялото лице сякаш грейваше отвътре.

Филип може да имаше моята коса, но усмивката му беше на Матю.

— Точно така. — Матю кимна одобрително на сина си и го върна на столчето му. Ребека погледна намръщено баща си, леко подразнена, че са я изолирали от момчешкия разговор. Матю тутакси зашепна и в нейното ухо, после долепи уста до коремчето й и издаде мляскащ звук. Ребека се ококори и зяпна, сякаш думите на баща й я бяха впечатлили, макар да подозирах, че номерът с коремчето също имаше известна роля.

— Каква глупост им каза? — попитах и нападнах един картоф с белачката. Матю взе и едното, и другото от ръцете ми.

— Не беше глупост — спокойно рече той. Три секунди по-късно картофът беше напълно обелен. Той взе нов от купата.

— Кажи ми.

— Ела по-близо — подкани ме с белачката. Направих няколко крачки към него. Той ме подкани отново. — По-близо.

Когато се озовах плътно до него, Матю обърна лице към мен.

— Тайната е, че аз може и да съм глава на фамилията Бишъп-Клермон, но ти си нейното сърце — прошепна той. — И тримата сме напълно съгласни за едно. Сърцето е по-важното.

Матю вече беше преровил няколко пъти кутията с писма между Филип и Годфроа.

Прехвърли листата отново само от отчаяние.

"Мой най-почитаеми сир и татко“ — започваше писмото на Годфроа.

Най-опасният сред шестнайсетте беше екзекутиран в Париж, както наредихте. Тъй като Матю не бе на разположение за работата, Майен го замести с готовност и ви благодари за помощта по въпроса със семейство Гонзага. След като вече се чувства в безопасност, херцогът реши да играе и за двете страни, така че преговаря едновременно с Анри Наварски и Филип Испански. Но хитроумието не е мъдрост, както бихте казали вие.

Дотук в писмото се споменаваше единствено за политическите машинации на Филип.

„Колкото до другия въпрос“ — продължаваше Годфроа,

Открих Вениамин Бен-Гавриил, както го наричат евреите, или Бенджамин Фукс, както го знае императорът, или Бенджамин Благословения, както предпочита да се нарича самият той. Намира се на изток, както се бояхте, като обикаля между двора на императора, Батори, Дракулещи и Негово императорско величество в Константинопол. Носят се обезпокоителни слухове за връзките на Бенджамин с графиня Ержебет, които, ако се разпространят още, ще доведат до разследване на Паството, а това ще бъде пагубно за фамилията и близките ни.

Мандатът на Матю в Паството наближава края си, тъй като скоро ще стане половин столетие, откакто е там. Ако не желаете го въвлечете в дела, които засягат така пряко него и кръвната му линия, то ви умолявам сам да се погрижите за проблема или да изпратите колкото се може по-бързо доверен човек в Унгария.

Освен историите за изстъпления и убийства с графиня Ержебет, пражките евреи говорят за ужаса, който Бенджамин всял в техния квартал, когато заплашил техния обичан равин и една вещица от Хелм. Сега се носят невъзможни слухове за вълшебно създание от глина, което броди по улиците и пази евреите от онези, които искат да пируват с кръвта им. Евреите твърдят, че Бенджамин търси и някаква друга вещица, англичанка, която според тях била виждана за последен път със син на Изабо. Но това не може да е вярно, тъй като Матю е в Англия и никога не би се унизил да бъде свързан с вещица.

Матю изсъска през стиснати зъби.

Може би те бъркат английската вещица с английския демон Едуард Кели, когото Бенджамин посети в императорския дворец през май. Според приятеля ви Йорис Хьофнагел Кели бил задържан от Бенджамин две седмици след като бил обвинен в убийството на един прислужник на императора. Бенджамин го отвел в един замък в Кривоклат, където Кели се опитал да избяга и едва не умрял.

Трябва да споделя още нещо с вас, татко, макар да се колебая да го направя, тъй като може да е просто плод на измислици и страх. Според моите информатори Жербер е бил в Унгария с графинята и Бенджамин. Вещиците от Пожони се оплакали официално на Паството, че тези три прословути създания отвличали и измъчвани жени. Една вещица успяла да избяга и преди да умре, изрекла само следните думи: „Търсят вътре в нас Книгата на живота".

Матю си спомни ужасяващата гледка — родителите на Даяна, разрязани от гърлото до слабините.

Тези тъмни деяния излагат семейството на прекалено голяма опасност. Не можем да позволим на Жербер да омайва Бенджамин със силата, която имат вещиците, както го прави. Синът на Матю трябва да бъде държан далеч от Ержебет Батори, за да не бъде открита тайната на партньорката ви. И не бива да допускаме вещиците да продължат да издирват Книгата на живота. Вие знаете как най-добре да постигнете тези цели, дали като се погрижите лично за тях, или като призовете братството.

Оставам ваш смирен слуга и се уповавам на Бог с надеждата, че Той ще се погрижи за нас, за да можем да поговорим по тези въпроси повече, отколкото позволяват настоящите обстоятелства.

Ваш любящ син Годфроа

От Конфрери, Париж, на 20 декември 1591 година.

Матю сгъна внимателно писмото.

Най-сетне имаше някаква идея накъде да се насочи. Трябваше да иде в Централна Европа и да издири лично Бенджамин.

Но първо трябваше да съобщи на Даяна какво е научил. Беше й спестявал новините за Бенджамин колкото се може по-дълго.

Първата Коледа за бебетата бе изпълнена с обич и приповдигнато настроение, за което би мечтал всеки. Празникът бе така оживен с присъствието на осем вампири, две вещици, един кандидат-вампир и три кучета.

Матю се перчеше с десетината си бели косми, които се бяха появили с помощта на коледното ми заклинание, и радостно обясни, че всяка година ще му добавям още. Аз си бях пожелала тостер за шест филии и го получих, наред с прекрасна антикварна писалка, инкрустирана със сребро и седеф. Изабо разкритикува подаръците като недостатъчно романтични за двойка, която се е оженила така скоро, но аз не се нуждаех от още бижута и не проявявах интерес към пътешествия и дрехи. Тостерът ми допадаше идеално.

Фийби бе подбудила цялата фамилия да помисли за ръчно направени или втора ръка подаръци, което ни се стори разумно и практично. Джак парадираше с пуловера, който му бе изплела Март, както и с ръкавелите от баба си, които навремето са принадлежали на Филип. Фийби носеше обеци с блестящи изумруди, за които предположих, че са от Маркъс, докато тя не се изчерви ужасно и обясни, че Маркъс й е дал нещо ръчно направено, което тя е оставила в Сет-Тур. Предвид изчервяването реших да не задълбавам с въпросите. Сара и Изабо останаха очаровани от фотоалбумите, които им подарихме и които документираха първия месец от живота на близнаците.

Тогава пристигнаха понитата.

— Филип и Ребека трябва да яздят, разбира се — подчерта Изабо, сякаш това се подразбираше. Под нейно ръководство конярят Жорж свали двете малки кончета от ремаркето. — Така ще свикнат с конете още преди да са седнали в седлото.

Подозирах, че двете с нея имаме различни идеи относно това колко скоро ще настъпи този благословен ден.

— Породата им е пасо фино — продължи Изабо. — Реших, че андалуски като вашите ще бъдат трудни за начинаещи. Фийби твърди, че трябва да даваме втора ръка подаръци, но никога не съм била робиня на принципите.

Жорж свали и трети кон от ремаркето — Ракаса.

— Даяна искаше пони, откакто проговори. Сега най-сетне го получи — рече Сара. Когато Ракаса реши да проучи джобовете й за нещо интересно като ябълки или ментови бонбони, Сара отскочи назад. — Конете имат големи зъби, нали?

— Може би Даяна ще има повече успех от мен и ще я научи на добри маниери — подхвърли Изабо.

— Дай на мен — каза Джак и взе поводите. Ракаса го последва кротко като агънце.

— Мислех си, че си градско момче — извика Сара след него.

— Първата ми работа... така де, първата ми честна работа беше да се грижа за конете на джентълмените в „Кардиналската шапка“ — обясни Джак. — Бабо Сара, забравяш, че навремето градовете бяха пълни с коне. Както и с прасета. И лай...

— Където има добитък, има го и това — вметна Маркъс, преди Джак да успее да довърши. Младият пасо фино, който държеше той, доказа думите му на практика. — Ще се погрижиш ли за другия, скъпа?

Фийби кимна, без изобщо да се притесни от подопечното й конче. Двамата с Маркъс последваха Джак към конюшнята.

— Росита, малката кобилка, се беше утвърдила като водач на стадото — каза Изабо. — Щях да докарам и Балтазар, но тъй като Росита започва да проявява чувствената си страна, реших да го оставя в Сет-Тур. Засега. — Изобщо не можех да си представя, че огромният жребец на Матю би се опитал да осъществи любовните си намерения с малка кобилка като Росита.

След вечеря седнахме в библиотеката, заобиколени от останките от дългия живот на Филип дьо Клермон, а огънят пращеше весело в каменната камина. Внезапно Джак се изправи пред Матю.

— Това е за теб. Всъщност, за всички ни. Grand-mere каза, че всички достойни семейства ги имат. — Подаде на Матю лист хартия. — Ако ти харесва, с Фернандо ще го направим на знаме за кулата в Ле Ревенанс.

Матю впери поглед в листа.

— Ако не ти харесва... — Джак посегна да си вземе подаръка.

Ръката на съпруга ми се стрелна и го хвана за китката.

— Мисля, че е съвършен. — Матю погледна към момчето, което винаги щеше да ни бъде като първороден син, макар да нямах нищо общо с топлокръвното му раждане, а Матю не бе отговорен за прераждането му. — Покажи го на майка си. Да видим какво мисли тя.

Очаквах монограм или хералдически щит и останах потресена, когато видях образа, който бе измислил Джак като символ на фамилията. Беше напълно нов уроборос, съставен не само от една-единствена змия, захапала опашката си, а от две създания, сключени завинаги в кръг без начало и край. Едното беше змията на Дьо Клермон. Другото бе огнедишащ дракон с прибрани към тялото крака и широко разперени криле. На главата на дракона имаше корона.

— Grand-mere каза, че драконът трябва да носи короната, защото ти си истинска Дьо Клермон и стоиш по-високо от всички останали — простичко обясни Джак. После нервно бръкна в джоба на джинсите си. — Мога да махна короната. И да направя крилете по-малки.

— Матю е прав. Направо е съвършен. — Хванах ръката му и го придърпах надолу, за да го целуна. — Благодаря, Джак.

Всички се възхитиха на официалния символ на фамилия Бишъп-Клермон и Изабо обясни, че следва да се поръчат нови прибори и порцеланови съдове, както и флаг.

— Какъв чудесен ден — казах, докато прегръщах Матю с едната ръка и махах на заминаващите роднини с другата. Изведнъж левият ми палец изтръпна предупредително.

— Не ми пука колко разумен е планът ти. Даяна няма да те пусне в Унгария и Полша без нея — каза Фернандо. — Забрави ли какво стана с теб, когато я остави, за да отидеш в Ню Орлиънс?

Фернандо, Маркъс и Матю бяха прекарали повечето часове между полунощ и зазоряване в спор какво да правят във връзка с писмото на Годфроа.

— Даяна трябва да иде в Оксфорд. Само тя може да намери Книгата на живота — изтъкна Матю. — Ако нещо се обърка и не успея да открия Бенджамин, ръкописът ще ми трябва, за да го примамя да излезе на открито.

— И когато го откриеш, какво? — рязко попита Маркъс.

— Вашата работа е да се грижите за Даяна и децата ми — също толкова рязко отвърна Матю. — Оставете Бенджамин на мен.

Взирах се в небето за поличби и подръпвах всяка нишка, която не изглеждаше на мястото си, в опит да предвидя и поправя разпространяващото се зло, за което ме предупреди палецът ми.

Но бедата не галопираше през хълма като някакъв конник на Апокалипсиса, не мина по алеята, дори не се обади по телефона.

Бедата вече бе в къщата — при това от известно време.

Един следобед малко след Коледа открих Матю в библиотеката. Пред него лежаха няколко сгънати листа. Ръцете ми блеснаха във всички цветовете на дъгата и сърцето ми се сви.

— Какво е това? — попитах.

— Писмо от Годфроа. — Той го плъзна към мен. Погледнах го, но беше написано на старофренски.

— Прочети ми го — помолих и седнах до него.

Истината беше много по-лоша, отколкото си бях позволила да си представя. Съдейки по писмото, убийствата на Бенджамин са продължили векове наред. Жертвите му са били вещици, най-вероятно тъкачки. Почти сигурно бе, че и Жербер е забъркан. А онази фраза — „Търсят вътре в нас Книгата на живота“ — превърна кръвта ми в огън и лед.

— Трябва да го спрем, Матю. Ако открие, че имаме дъщеря... — Гласът ми замря. Последните думи на Бенджамин в Бодлианската библиотека ме преследваха. Когато си помислих какво би могъл да се опита да стори на Ребека, силата изплющя във вените ми като камшик.

— Той вече знае. — Матю ме погледна в очите и аз ахнах, когато видях яростта в тях.

— Откога?

— Още преди кръщенето — отговори Матю. — Отивам да го търся, Даяна.

— Как ще го намериш? — попитах.

— Не с помощта на компютри и опити да открия айпи адреса му. Твърде е умен за подобно нещо. Ще го открия по начина, който знам най-добре — ще го проследя, ще го надуша, ще го притисна в ъгъла — каза Матю. — И щом го хвана, ще го разкъсам крайник по крайник. Ако се проваля...

— Не можеш — с равен глас казах аз.

— Може и да се случи. — Матю ме погледна в очите. Имаше нужда да го изслушам, а не да го окуражавам.

— Добре — съгласих се със спокойствие, каквото не изпитвах. — Какво ще стане, ако се провалиш?

— Ще ти трябва Книгата на живота. Тя е единственото, което би примамило Бенджамин да излезе от скривалището си, за да бъде унищожен веднъж завинаги.

— Единственото нещо освен мен — добавих.

Потъмнелите очи на Матю показваха, че за използването ми като примамка за Бенджамин не може да става и дума.

— Утре заминавам за Оксфорд. Библиотеката е затворена за коледната ваканция. Няма да има никакви служители освен охраната — казах.

За моя изненада Матю кимна. Щеше да ми позволи да му помогна.

— Ще се справиш ли сам? — Не исках да се суетя около него, но трябваше да зная. Матю вече беше преживял тежко една раздяла. Той кимна.

— Какво ще правим с децата?

— Трябва да останат тук, със Сара и Изабо и с достатъчно от млякото и кръвта ми, за да се хранят, докато се върна. Ще взема Фернандо с мен и никой друг. Ако някой ни наблюдава и докладва на Бенджамин, трябва да положим всички усилия да изглежда, че всичко е нормално.

— Някой определено ни наблюдава. Няма място за съмнение. — Матю прокара пръсти през косата си. — Единственият въпрос е дали въпросният някой работи за Бенджамин или за Жербер. Ролята на онзи лукав кучи син може да е по-голяма, отколкото си мислим.

— Ако той и синът ти са били в съюз през цялото време, кой знае колко неща са научили — отбелязах.

— В такъв случай единствената ни надежда е да се сдобием с информация, с която те все още не разполагат. Вземи книгата. Донеси я тук и опитай да я поправиш, като върнеш махнатите от Кели листа — каза Матю. — Междувременно аз ще открия Бенджамин и ще направя онова, което трябваше да бъде направено много отдавна.

— Кога тръгваш? — попитах.

— Утре. След като ти заминеш, за да съм сигурен, че не те следят — отговори той, докато ставаше.

Гледах мълчаливо как частите от Матю, които познавах и обичах — поетът и ученият, воинът и шпионинът, ренесансовият принц и бащата — избледняват, докато не остана само най-тъмната, най-страховитата част от него. Сега той бе единствено убиец.

Матю ме хвана за раменете и изчака да го погледна в очите.

— Пази се.

Думите му бяха изпълнени със съпричастност и усетих силата им. Той докосна лицето ми и се взря внимателно в него, сякаш се опитваше да го запомни завинаги.

— Бях съвсем сериозен, когато казах онова нещо на Коледа. Фамилията ще оцелее, ако аз не се върна. Има и други, които могат да станат нейни глави. Но ти си сърцето й.

Отворих уста да възразя, а той сложи пръсти на устните ми, за да ме накара да замълча.

— Няма смисъл да спориш с мен. Знам го от опит — рече. — Преди теб бях само прах и сенки. Ти ме събуди за живот. И аз не мога да оцелея без теб.