Книгата на живота

8.

Матю завъртя чука и го стовари върху дървения кол. Задоволителното тряс отекна нагоре по ръцете му, през раменете и надолу по гърба. Той вдигна отново чука.

— Не мисля, че е нужно да го удряш трети път — лениво подхвърли Фернандо зад него. — Сигурно ще си стои изправен и когато настъпи следващата ледена епоха.

Матю опря работната част на чука в земята и се облегна на дръжката. Не беше нито изпотен, нито задъхан. Прекъсването обаче го раздразни.

— Какво има, Фернандо?

— Чух те снощи, че говориш с Болдуин — отвърна той.

Матю взе копача за колове, без да каже нищо.

— Значи, да разбирам, че ти е казал да останеш тук и да не се забъркваш в неприятности. Засега — продължи Фернандо.

Матю заби двете остриета в земята. Те проникнаха малко по-дълбоко, отколкото биха го сторили, ако с тях работеше човек. Завъртя рязко инструмента, извади го и взе поредния дървен кол.

— Стига, Матеус. Оправянето на оградата на Сара едва ли е най-добрият начин да си прекараш времето.

— Най-добрият начин да си прекарам времето е да намеря Бенджамин и да отърва фамилията веднъж завинаги от това чудовище. — Матю хвана двуметровия стълб с една ръка с такава лекота, сякаш тежеше колкото молив, и заби върха му в меката почва. — А вместо това чакам Болдуин да ми даде разрешение да направя онова, което трябваше да съм направил много отдавна.

— Хмм. — Фернандо огледа кола. — И как ще постъпиш в такъв случай? По дяволите Болдуин и диктаторските му методи. Погрижи се за Бенджамин. За мен няма да е проблем да наглеждам Даяна и Сара.

Матю го изгледа изпепеляващо.

— Няма да оставя бременната си партньорка насред нищото. Дори с теб.

— Значи планът ти е да останеш тук и да поправяш всичко счупено, докато не настъпи щастливият момент, когато Болдуин ще се обади и ще ти разреши да убиеш собственото си дете. Тогава ще помъкнеш Даяна в затънтената дупка, в която живее Бенджамин, и ще го изкормиш пред съпругата си, така ли? — Фернандо вдигна с отвращение ръце. — Я стига глупости.

— Болдуин няма да търпи нищо друго, освен подчинение, Фернандо. Каза го съвсем ясно в Сет-Тур.

Болдуин беше измъкнал всички мъже Дьо Клермон и Фернандо в нощта и бе обяснил с груби и подробни думи какво ще се случи с всеки от тях, ако усети дори намек за протест или бунт. Накрая дори Галоуглас бе останал потресен.

— Навремето ти харесваше да надхитряваш Болдуин. А след смъртта на баща ти го оставяш да се държи ужасно с теб. — Фернандо грабна чука, преди Матю да успее да го вземе.

— Не бих могъл да изгубя Сет-Тур. Maman не би го преживяла, особено след смъртта на Филип. — Майката на Матю далеч не беше неуязвима. Бе станала крехка и чуплива като стъкло. — Замъкът технически може и да е собственост на Рицарите на Лазар, но всеки знае, че братството принадлежи на Дьо Клермон. Ако Болдуин искаше да оспори завещанието на Филип и да сложи ръка на Сет-Тур, щеше да успее, а Изабо щеше да бъде изхвърлена.

— Изабо май се възстанови след смъртта на Филип. Какво е извинението ти сега?

— Сега жена ми е Дьо Клермон. — Матю изгледа ядно събеседника си.

— Ясно. — Фернандо изсумтя. — Бракът е превърнал ума ти в пихтия и е огънал гръбнака ти като върбова клонка, приятелю.

— Няма да направя нищо, което би я изложило на риск. Тя може и да не разбира все още какво означава това, но двамата с теб много добре знаем колко е важно да си смятан за дете на Филип — каза Матю. — Името Дьо Клермон ще я защитава от всякакви заплахи.

— И заради това нищожно място в семейството си готов да продадеш душата си на дявола, така ли? — Фернандо беше искрено изненадан.

— Заради Даяна ли? — Матю се извърна. — Бих направил всичко за нея. Бих платил всяка цена.

— Любовта ти към нея граничи с мания. — Фернандо не трепна, когато Матю рязко се обърна с потъмнели от гняв очи. — Това не е здравословно. Нито за теб, нито за нея.

— Значи Сара ти пълни главата с приказки за моите недостатъци, така ли? Лелите на Даяна никога не са ме одобрявали. — Матю погледна свирепо към къщата. Може би бе някаква игра на светлината, но къщата сякаш се тресеше до основите си от смях.

— Като те виждам с племенницата им, разбирам защо — благо рече Фернандо. — Кръвожадността винаги те е правила склонен към ексцесии. И обвързването е влошило нещата.

— Имам трийсет години с нея, Фернандо. Четирийсет или петдесет, ако съм късметлия. Колко века прекара ти с Юг?

— Шест — отсечено отвърна Фернандо.

— И бяха ли достатъчни? — избухна Матю. — Преди да съдиш мен, че съм вманиачен за добруването на партньорката ми, постави се на мое място и си представи как би се държал ти, ако знаеше, че времето ти с Юг ще бъде толкова кратко.

— Загубата си е загуба, Матю, а душата на вампира е толкова крехка, колкото и на всеки топлокръвен. Шестстотин години, шейсет или шест — няма значение. Когато партньорът ти умре, част от душата ти умира с него. Или с нея — меко добави Фернандо. — Но пък ще ти останат децата, Маркъс и близнаците, които да те утешат.

— Какво значение има всичко това, ако Даяна я няма, за да го сподели? — Матю изглеждаше отчаян.

— Нищо чудно, че си толкова суров с Маркъс и Фийби — каза с разбиране Фернандо. — Да превърнеш Даяна във вампир е най-голямото ти желание...

— Никога — свирепо го прекъсна Матю.

— И най-големият ти ужас — довърши Фернандо.

— Ако стане вампир, тя вече няма да е моята Даяна — обясни Матю. — Ще бъде нещо... някой... друг.

— Но пак би могъл да я обичаш — посочи Фернандо.

— Как бих могъл, когато обичам Даяна заради всичко онова, което е? — въздъхна Матю.

Фернандо нямаше какво да отговори. Не можеше да си представи Юг като нещо различно от вампир. Това го дефинираше, даваше му уникалното съчетание на свирепа смелост и мечтателен идеализъм, които бяха накарали Фернандо да се влюби в него.

— Децата ви ще променят Даяна. Какво ще стане с любовта ти, когато се родят?

— Нищо — грубо отсече Матю и посегна към чука. Фернандо подхвърли с лекота тежкия инструмент от едната си ръка в другата, за да го държи на разстояние.

— Кръвожадността ти говори. Чувам я в гласа ти. — Чукът полетя във въздуха със сто и четирийсет километра в час и падна в двора на O'Нийл. Фернандо сграбчи Матю за гърлото. — Страхувам се за децата ти. Боли ме да го кажа и дори да го помисля, но съм те виждал как убиваш някого, когото обичаш.

— Даяна... не... е... Елинор — процеди думите една по една Матю.

— Не. Чувствата ти към Елинор изобщо не могат да се сравняват с тези към Даяна. Но въпреки това беше достатъчно само едно небрежно докосване на Болдуин, само намек, че Елинор може да се съгласи с него вместо с теб — и беше готов да разкъсаш и двамата. — Фернандо се вгледа в лицето на Матю. — Какво ще направиш, ако Даяна постави нуждите на бебетата преди твоите?

— Вече се контролирам, Фернандо.

— Кръвожадността засилва всички инстинкти на вампира и ги прави остри като калена стомана. Собственическото ти чувство вече е опасно. Откъде си сигурен, че ще се владееш?

— Господи, Фернандо. Няма как да съм сигурен. Това ли искаш да кажа? — Той прокара пръсти през косата си.

— Искам да послушаш Маркъс вместо да строиш огради и да поправяш улуци — отвърна Фернандо.

— Само не и ти. Лудост е дори да си помислиш, че мога да се отделя, докато Бенджамин вилнее някъде, а Паството е посегнало към оръжието — рязко рече Матю.

— Нямах предвид основаването на издънка. — Фернандо смяташе, че идеята на Маркъс е отлична, но знаеше кога да си мълчи.

— Какво тогава? — намръщено попита Матю.

— Работата ти. Ако се съсредоточиш върху кръвожадността, може и да успееш да осуетиш плановете на Бенджамин, без да нанасяш нито един удар. — Той замълча за момент, докато Матю вникне в думите му, после продължи: — Дори Галоуглас смята, че трябва да си в лабораторията и да анализираш онзи лист от Книгата на живота, а той няма никаква представа от наука.

— Никой от местните колежи не разполага с достатъчно добра за нуждите ми лаборатория — каза Матю. — Не се занимавам само с купуване на водосточни тръби, ако искаш да знаеш. Поразпитах наоколо. И си прав, между другото. Галоуглас няма представа в какво се състои проучването ми.

Същото се отнасяше и за самия Фернандо. Но той бе наясно кой знаеше.

— Мириам определено е правила нещо, докато те е нямало. Не е от онези, които ще седят със скръстени ръце. Не можеш ли да прегледаш последните й резултати? — попита Фернандо.

— Казах й, че те могат да почакат — намусено промърмори Матю.

— Дори събраните по-ранно данни може да се окажат полезни, след като се налага да имаш предвид Даяна и близнаците. — Фернандо беше готов да използва всичко, дори Даяна за примамка, само и само да накара Матю да действа вместо просто да реагира. — Може би кръвожадността не е единственото обяснение за бременността й. Може би тя и вещицата в Йерусалим са наследили някаква способност да зачеват от вампир.

— Възможно е — бавно рече Матю. В следващия момент вниманието му се привлече от пурпурния „Мини Купър“ на Сара, който поднасяше по чакъла. Раменете му се отпуснаха и част от мрака напусна очите му. — Наистина трябва да оправя алеята — разсеяно подхвърли той, взрян в колата.

Даяна слезе и им махна. Той се усмихна и й махна в отговор.

— Трябва да започнеш отново да мислиш — заяви Фернандо.

Телефонът на Матю иззвъня.

— Какво има, Мириам?

— Мислех си. — Мириам никога не си правеше труда да разменя любезности. Дори плашещото преживяване с Бенджамин неотдавна не беше я променило.

— Ама че съвпадение — иронично рече Матю. — Фернандо тъкмо ме увещаваше да направя същото.

— Нали помниш как някой влезе с взлом в жилището на Даяна миналия октомври? Тогава се бояхме, че някой търси генетична информация за нея — косми, нокти, кожа.

— Разбира се, че помня — потвърди Матю и разтри лицето си с длан.

— Ти беше сигурен, че са били Нокс и американската вещица Джилиан Чембърлейн. Ами ако е бил Бенджамин? — Мириам замълча за момент. — Имам наистина лошо предчувствие, Матю. Сякаш съм се събудила от приятен сън и откривам, че някакъв паяк ме е хванал в паяжината си.

— Не е влизал в стаите й. Щях да доловя миризмата. — Матю звучеше уверено, но в гласа му също се долавяше безпокойство.

— Бенджамин е твърде умен, за да отиде лично. По-скоро би изпратил слуга или някое от децата си. Като негов сир ти можеш да го надушиш, но знаеш, че характерната миризма е на практика недоловима у внуците. — Мириам въздъхна раздразнено. — Бенджамин спомена вещици и генетичните ти проучвания. Не вярваш в съвпадения, нали помниш?

Матю наистина помнеше, че е казвал подобно нещо — много преди да срещне Даяна. Неволно погледна към къщата. Тази необходимост да защитава жена си вече беше комбинация от инстинкт и рефлекс. Пропъди предупреждението на Фернандо за манията му.

— Успя ли да поровиш още в ДНК на Даяна? — Миналата година й беше взел кръв и проби от устната кухина.

— С какво си мислиш, че се занимавах през цялото време? Че съм плела одеялца за бебетата и съм плакала, че ви няма ли? Да, знам за близнаците толкова, колкото и останалите. Което ще рече — недостатъчно.

Матю поклати печално глава.

— Липсваше ми, Мириам.

— По-добре забрави. Защото следващия път, когато те видя, така ще те ухапя, че ще носиш години наред белега. — Гласът на Мириам трепереше. — Трябваше отдавна да убиеш Бенджамин. Знаеше, че е чудовище.

— Дори чудовищата могат да се променят — тихо рече Матю. — Виж ме мен.

— Ти никога не си бил чудовище — възрази тя. — Казваше тази лъжа, за да ни държиш по-надалеч.

Матю не беше съгласен, но остави темата.

— И какво научи за Даяна?

— Научих, че онова, което си мислехме, че знаем за жена ти, е нищо в сравнение с онова, което не знаем. Ядрената й ДНК е като лабиринт — тръгнеш ли по нея, най-вероятно ще се изгубиш — каза Мириам, имайки предвид уникалния генетичен отпечатък на Даяна. — Митохондриалната й ДНК е също толкова озадачаваща.

— Да оставим за момент митохондриалната ДНК. Тя ще ни каже само какво общо има Даяна с предшествениците й по женска линия. — Щеше да се заеме с митохондриалната ДНК по-нататък. — Искам да разбера какво я прави уникална.

— Какво те тревожи? — Мириам познаваше достатъчно добре Матю, за да усети, че премълчава нещо.

— Като начало, способността й да зачене от мен. — Той пое дълбоко дъх. — Освен това се сдоби с нещо като дракон, докато бяхме в шестнайсети век. Кора е огнедишащ дракон. И неин питомник.

— Питомник ли? Мислех си, че тия истории за вещиците и питомниците са човешки митове. Нищо чудно, че преобразяващият й ген е толкова странен — промърмори Мириам. — Огнедишащ дракон. Само това ни трябваше. Чакай малко. Държи ли го вързан или нещо подобно? Можем ли да му вземем кръвна проба?

— Може би — неуверено каза Матю. — Не съм сигурен обаче, че Кора ще се съгласи да й вземем проба от устата.

— Чудно ми е дали двете с Даяна не са генетично свързани... — Гласът на Мириам замря, явно беше заинтригувана от възможностите.

— Да си намерила нещо във вещерската хромозома на Даяна, което би могло да контролира плодовитостта? — попита Матю.

— Това е съвсем ново искане, а ти знаеш, че учените обикновено не откриват нищо, освен ако не го потърсят — язвително подхвърли Мириам. — Дай ми няколко дни и ще видя какво мога да направя. Даяна има толкова неидентифицирани гени във вещерската си хромозома, че понякога се чудя дали наистина е вещица. — Тя се разсмя.

Матю запази мълчание. С пълна сигурност знаеше, че Даяна е тъкачка, а дори Сара нямаше представа.

— Спестяваш ми нещо — леко обвинително отбеляза Мириам.

— Изпрати ми доклад за онова, което си успяла да идентифицираш — помоли той. — Ще поговорим повече след няколко дни. Погледни и моя ДНК профил. Съсредоточи се върху гените, които още не сме идентифицирали, особено ако са в близост до гена на кръвожадността. Виж дали нещо няма да ти направи впечатление.

— Доообре — проточи Мириам. — Имаш сигурна интернет връзка, нали?

— Толкова сигурна, колкото може да се намери с парите на Болдуин.

— Значи е много сигурна — промърмори под нос тя. — Ще се чуем по-късно. И, Матю?

— Да? — намръщи се той.

— Още смятам да те ухапя заради това, че не уби Бенджамин, когато имаше възможност.

— Първо ще трябва да ме хванеш.

— Това не е проблем. Достатъчно е само да хвана Даяна. После направо ще ми паднеш в ръцете — каза тя и прекъсна връзката.

— Мириам отново е във върхова форма — вметна Фернандо.

— Винаги е можела да се възстановява изумително бързо след криза — с обич рече Матю. — Помниш ли, когато Бертран...

Някаква непозната кола зави по алеята.

Матю се втурна към нея, следван плътно от Фернандо.

Сивокосата жена зад волана на очуканото тъмносиньо „Волво“ изобщо не изглеждаше изненадана, че се е озовала пред двама вампири, единият от които невероятно висок. Вместо това свали спокойно прозореца.

— Вие трябва да сте Матю — каза тя. — Аз съм Вивиан Харисън. Даяна ме помоли да се отбия да видя Сара. Безпокои се за дървото в топлата стая.

— Каква е тази миризма? — обърна се Фернандо към Матю.

— Бергамот — отвърна Матю и присви очи.

— Често срещан аромат! Освен това аз съм счетоводителка, а не само първожрица на сбора — възмутено заяви Вивиан. — Какво очаквахте, да мириша на огън и сяра ли?

— Вивиан? — Сара стоеше на прага, примижала на слънцето. — Да не се е разболял някой?

Вещицата слезе от колата.

— Никой не се е разболял. Срещнах Даяна в магазина.

— Виждам, че си се запознала с Матю и Фернандо — каза Сара.

— Запознах се. — Вивиан ги изгледа от глава до пети. — Богинята да ни пази от красиви вампири. — Тя тръгна към къщата. — Даяна спомена, че имаш малко неприятности.

— Нищо, с което да не можем да се справим — намръщено уточни Матю.

— Винаги казва така. Понякога дори е прав. — Сара направи знак на Вивиан да приближи. — Влез вътре. Даяна направи чай с лед.

— Всичко е наред, госпожо Харисън — каза Матю, крачейки до вещицата.

Даяна се появи зад Сара. Погледна ядосано съпруга си, сложила ръце на кръста си.

— Наред ли? — остро попита тя. — Питър Нокс уби Ем. В огнището расте дърво. Аз съм бременна от теб. Изхвърлиха ни от Сет-Тур. А Паството може да цъфне всеки момент и да ни принуди да се разделим. Всичко това наред ли ти се струва, Вивиан?

— Онзи Питър Нокс, който си падаше по майката на Даяна ли? Той не беше ли член на Паството? — попита Вивиан.

— Беше. Но вече не — отвърна Матю.

Вивиан размаха пръст към Сара.

— А ти ми каза, че Ем е получила инфаркт.

— Инфаркт си беше — зае отбранителна позиция Сара. Вивиан сви отвратено устни. — Това е самата истина! Синът на Матю каза, че именно това е причината за смъртта.

— Много си добра в казването на истини и лъжи едновременно, Сара. — Гласът на Вивиан омекна. — Емили беше важна част от нашата общност. Също като теб. Трябва да знаем какво се е случило в действителност във Франция.

— Дали Нокс е виновен или не, няма да промени нищо. Емили ще си остане мъртва. — Очите на Сара се напълниха със сълзи. Тя ги изтри енергично. — И не искам сборът да се замесва. Прекалено опасно е.

— Ние сме твои приятели. Вече сме замесени. — Вивиан потърка ръце. — В неделя е Празникът на жътвата.

— Празникът на жътвата ли? — подозрително рече Сара. — Сборът не го е чествал от десетилетия.

— Обикновено не организираме голямо празненство, вярно е, но тази година Хана О’Нийл прави изключение по случай завръщането ви у дома. И за да ни даде възможност всички да се сбогуваме с Ем.

— Но Матю... Фернандо... — Сара сниши глас. — Съглашението.

Вивиан се разсмя.

— Даяна е бременна. Малко е късно да се безпокоим, че ще нарушим правилата. Пък и сборът знае всичко за Матю. Както и за Фернандо.

— Така ли? — изненада се Сара.

— Така — твърдо рече Даяна. — Смити се сприятели с Матю покрай инструментите, а знаеш какъв клюкар е той. — Сладката усмивка, с която дари Матю, притъпи донякъде жилото на думите й.

— Известни сме като прогресивен сбор. Ако извадим късмет, Даяна ще ни довери какво крие зад прикриващото си заклинание. Ще се видим в неделя. — Вивиан се усмихна на Матю, махна на Фернандо, качи се в колата си и потегли.

— Вивиан Харисън е същински булдозер — измърмори Сара.

— При това наблюдателен — замислено добави Матю.

— Определено. — Сара погледна Даяна. — Вивиан е права. Носиш прикриващо заклинание. При това добро. Кой ти го направи?

— Никой. Аз... — Неспособна да излъже и въпреки това нежелаеща да каже истината на леля си, Даяна затвори уста. Матю се намръщи.

— Добре. Не ми казвай. — Сара тръгна ядосано към топлата стая. — И няма да ходя на онзи празник. Целият сбор е пощурял на тема вегетарианство. Няма да има нищо за хапване освен тиквички и онзи пудинг с лимони на Хана, който изобщо не става за ядене.

— Вдовицата започва да идва на себе си — прошепна Фернандо и вдигна палци към Даяна, докато влизаше след Сара в къщата. — Връщането в Медисън беше добра идея.

— Обеща да й кажеш, че си тъкачка, когато се установим тук — каза Матю, когато двамата с Даяна останаха сами. — Защо не си го направила?

— Не съм единствената, която пази тайни. И не говоря само за кръвната клетва, нито дори за факта, че вампири убиват други вампири, страдащи от кръвожадност. Трябваше да ми кажеш, че Юг и Фернандо са били двойка. И определено трябваше да ми кажеш, че Филип е използвал болестта ти като оръжие през всички онези години.

— Сара знае ли, че Кора е твой питомник, а не някакъв сувенир? И че си срещнала баща си в Лондон? — Матю скръсти ръце на гърдите си.

— Моментът не беше подходящ — подсмръкна Даяна.

— О, да, вечно изплъзващият се подходящ момент — изсумтя Матю. — Той никога не настъпва, Даяна. Понякога просто трябва да захвърлим предпазливостта и да се доверим на онези, които обичаме.

— Аз имам доверие на Сара. — Даяна прехапа устна. Не беше нужно да завършва. Матю знаеше, че истинският проблем бе липсата й на доверие в себе си и в собствената си магия. Поне не пълно.

— Да се поразходим — предложи той и й подаде ръка. — Можем да поговорим за това по-късно.

— Много е горещо — възпротиви се Даяна, макар че пое ръката му.

— Аз ще те разхладя — с усмивка обеща той.

Даяна го погледна с интерес. Усмивката на Матю стана по-широка.

Жена му — неговото сърце, неговата партньорка, неговият живот — слезе от верандата в обятията му. Очите й бяха сини и златисти като лятното небе и Матю искаше единствено да се хвърли с главата напред в ярките им дълбини, но не за да се изгуби, а за да бъде намерен.