Книгата на живота

14.

— Сборът се провали на теста. — Вивиан метна чантата си, която беше с размерите на ученическа, на кухненския плот и си наля чаша кафе.

— И тя ли е вещица? — шепнешком ме попита Крис.

— Да — отвърна Вивиан вместо мен и едва сега забеляза приятеля ми.

— О! — Той я погледна преценяващо. — Мога ли да ви взема проба от устната кухина? Безболезнено е.

— Може би по-късно. — Вивиан изведнъж се усети. — Извинете, но кой сте вие?

— Това е Крис Робъртс, Вивиан. Мой колега от „Иейл“. Молекулярен биолог. — Подадох й захарта и ощипах Крис по ръката, за да си трае. — Какво ще кажете да говорим в дневната? Главата ме цепи ужасно и краката ми са се надули като балони.

— Някой се е оплакал на Паството, че в Медисън се нарушава съглашението — съобщи ни Вивиан, след като се настанихме удобно на канапетата и фотьойлите пред телевизора.

— Знаеш ли кой? — попита Сара.

— Каси и Лидия. — Вивиан се загледа навъсено в кафето си.

— Мажоретките са ни натопили? — втрещи се Сара.

— Както и можеше да се очаква — вметнах аз. Двете бяха неразделни от деца, непоносими от тийнейджърки и неразличими от гимназията с вълнистите си руси коси и сините си очи. Нито Каси, нито Лидия бяха крили вещерския си произход. Двете заедно ръководеха групата на мажоретките и вещиците дадоха на Медисън най-успешния футболен сезон в историята, като вложиха заклинания за победа във всяко скандиране и движение.

— И какви по-точно са обвиненията? — Матю беше превключил на адвокатски режим.

— Че Даяна и Сара се забъркват с вампири — промърмори Вивиан.

— Забъркват? — вбеси се Сара.

Вивиан вдигна ръце във въздуха.

— Знам, знам. Звучи абсолютно неприлично, но те уверявам, че това бяха точните думи на Зидони. За щастие, тя е в Лас Вегас и не може да дойде лично, за да разследва. Сборовете на окръг Кларк здравата инвестират в недвижими имоти и използват заклинания в опитите си да подпират пазара на жилища.

— И какво правим сега? — попитах Вивиан.

— Трябва да отговоря. Писмено.

— Слава богу. Това означава, че можеш да излъжеш — с облекчение въздъхнах.

— Няма начин, Даяна. Тя е твърде умна. Гледах я как разпитва сбора от Сохо преди две години, когато отвориха онази обитавана от духове къща на Спринг Стрийт, точно където започва парадът на Вси светии. Майсторска работа. — Вивиан потрепери. — Дори успя да ги накара да разкажат как са издигнали врящ казан над парада и са го оставили да се рее във въздуха в продължение на шест часа. След посещението й сборът беше затворен за цяла година — никакви полети, никакви фокуси и абсолютно никакви екзорсизми. Още не са се оправили.

— Що за вещица е тя? — попитах.

— Могъща — изсумтя Вивиан. Аз обаче нямах предвид това.

— Силата й стихийна ли е, или се основава на занаята?

— Доста я бива в заклинанията, доколкото съм чувала — подхвърли Сара.

— Зидони може да лети и освен това е уважаван ясновидец — добави Вивиан.

Крис вдигна ръка.

— Да, Крис? — каза Сара с тона на учителка.

— Умна, могъща, летяща, няма значение. Не можете да й позволите да разбере за децата на Даяна, като се има предвид последният изследователски проект на Злия копелдак и онова съглашение, за което толкова се тревожите.

— Злия копелдак? — Вивиан го зяпна неразбиращо.

— Синът на Матю чука вещица. Изглежда, че във фамилията Клермон се предава способност за възпроизвеждане. — Крис изгледа свирепо Матю. — И какво е онова съглашение, което сте сключили? Че вещиците не трябва да се мотаят с вампири?

— И с демони. Кара човеците да се чувстват неудобно — обади се Матю.

— Неудобно? — със съмнение повтори Крис. — Същото е било и когато черните сядаха в автобусите до бели. Сегрегацията не е решение.

— Човеците забелязват създанията, ако сме в смесени групи — казах с надеждата да го укротя.

— Даяна, забелязваме те дори когато вървиш сама по Темпъл Стрийт в десет сутринта — изтъкна Крис, разбивайки на пух и прах последната ми крехка надежда, че изглеждам като всички останали.

— Паството е било създадено да налага съглашението, да ни пази от човешко внимание и намеса — продължих, без да се предавам. — В замяна ние стоим настрана от тяхната политика и религия.

— Мислете си каквото искате, но принудителната сегрегация — или съгласие, ако искате да го наричате така — често е свързана със загриженост за расовата чистота. — Крис качи краката си на масичката за кафе. — Съглашението ви сигурно се е пръкнало, защото вещиците са имали бебета от вампири. И желанието човеците да се чувстват „удобно“ е просто извинение.

Фернандо и Матю се спогледаха.

— Приех, че способността на Даяна да зачене е уникална, че това е дело на богинята, а не част от по-разпространено явление. — Вивиан беше слисана. — Десетки дълговечни създания със свръхестествени сили биха били нещо ужасно.

— Не и ако искаш да създадеш свръхраса. Тогава подобно създание ще бъде абсолютен генетичен удар — отбеляза Крис. — Случайно да знаем за някакви мегаломани с интерес към генетиката на вампирите? О, да бе. Познаваме най-малко двама.

— Предпочитам да оставя подобни неща на Бог, Кристофър. — На челото на Матю пулсираше тъмна вена. — Не се интересувам от евгеника.

— Забравих. Ти си обсебен от еволюцията на видовете или иначе казано, от история и химия. Това са изследователските интереси на Даяна. Ама че съвпадение. — Крис присви очи. — Съдейки по чутото досега, имам два въпроса, професор Клермон. Само вампирите ли отмират, или същото се отнася за демоните и вещиците? И кой от тези така наречени видове се вълнува най-много от расовата чистота?

Крис наистина беше гений. С всеки проницателен въпрос той задълбаваше все по-дълбоко в загадките на Книгата на живота, фамилните тайни на Дьо Клермон и загадките на собствената ми — и тази на Матю — кръв.

— Крис е прав — с подозрителна бързина се съгласи Матю. — Не можем да рискуваме Паството да разбере за бременността на Даяна. Ако нямаш възражения, mon coeur, май ще е най-добре веднага да заминем за дома на Фернандо в Севиля. Сара може да дойде с нас, разбира се. Така репутацията на сбора няма да пострада ни най-малко.

— Казах, че не можете да позволите на гадната вещица да научи за Даяна, а не че тя трябва да бяга — с отвращение рече Крис. — Забравихте ли Бенджамин?

— Нека не водим тази война на няколко фронта едновременно, Кристофър. — Изражението на Матю явно отговаряше на тона му, защото Крис веднага се кротна.

— Добре. Ще ида в Севиля. — Никак не ми се искаше, но не желаех и вещиците на Медисън да страдат.

— Не, нищо подобно — повиши глас Сара. — Паството иска отговори, така ли? Е, аз също искам. Кажи на Зидони фон Борке, че се забърквам с вампири от миналия октомври, откакто Сату Ярвинен отвлече и измъчва племенницата ми, а Питър Нокс стоеше със скръстени ръце и не направи нищо. Ако това означава, че съм нарушила съглашението, толкова по-зле. Без Дьо Клермон Даяна щеше да е мъртва, ако не и по-лошо.

— Това са сериозни твърдения — рече Вивиан. — Сигурна ли си, че искаш да ги предам?

— Да — упорито настоя Сара. — Нокс вече беше прогонен от Паството. Искам да наритат задника и на Сату.

— В момента търсят заместник на Нокс — съобщи Вивиан. — Носят се слухове, че Джанет Гоуди отново ще заеме мястото му.

— Джанет Гоуди е най-малко на деветдесет — изсумтя Сара. — Не може да се натовари с такава работа.

— Нокс настоява да е някой, известен със способностите си да прави заклинания, какъвто бе самият той. Никой, дори Джанет Гоуди не е успявала да го надмине, когато става въпрос за правене на магии — изтъкна Вивиан.

— Засега — кратко отвърна Сара.

— Има и още нещо. И то може да те накара да си помислиш, преди да се нахвърлиш срещу вещиците от Паството. — Вивиан се поколеба. — Зидони поиска доклад за Даяна. Казва, че било стандартна процедура да се проверяват вещици, които не са развили магическите си таланти, за да се види дали нещо не се проявява по-късно в живота им.

— Ако Паството се интересува от способностите ми, то искането на Зидони няма нищо общо с това, че двете със Сара се забъркваме с вампири — отбелязах.

— Тя твърди, че разполага с преценка за Даяна от детството й, според която не се очаква да проявява никоя от обичайните способности на вещиците — нещастно продължи Вивиан. — Преценката била на Питър Нокс. Ребека и Стивън се съгласили със заключенията му и подписали.

— Кажи на Паството, че преценката на Ребека и Стивън за магическите способности на дъщеря им е била абсолютно вярна, до последната подробност. — Очите на Сара проблясваха гневно. — Племенницата ми няма обичайни сили.

— Браво на теб, Сара. — Матю не можа да скрие възхищението си от начина, по който беше казала истината. — Отговорът е достоен и за брат ми Годфроа.

— Благодаря, Матю — леко кимна тя.

— Нокс знае или подозира нещо за мен. Още откакто бях дете. — Очаквах Матю да възрази. Не го направи. — Мислех си, че е открил какво крият родителите ми — че съм тъкачка, също като татко. Но след като вече знам за интереса на мама към висшата магия, се питам дали това също няма нещо общо с интереса на Нокс.

— Той е отдаден на практикуването на висша магия — замислено промълви Вивиан. — Ами ако си в състояние да създаваш нови тъмни заклинания? Предполагам, че Нокс ще е готов да направи почти всичко, за да се добере до тях.

Къщата изстена и звуците на китара изпълниха помещението с позната мелодия. „Свлачище“ ми беше най-присърце от всички песни в любимия албум на майка ми. Всеки път, когато я чуех, си спомнях как ме държи в скута си и я тананика.

— Мама обичаше тази песен — казах аз. — Знаеше, че предстои промяна и се страхуваше от нея, също като жената в песента. Но ние вече не можем да си позволим да се страхуваме.

— Какво искаш да кажеш? — попита Вивиан.

— Че промяната, която очакваше мама, е тук — отвърнах.

— И предстоят още повече промени — добави Крис. — Няма да можете да пазите още дълго в тайна съществуването на създанията. Намирате се на една аутопсия, на едно генетично изследване на един домашен комплект за генетичен тест от разкриване.

— Глупости — заяви Матю.

— Самата истина. Имате две възможности. Искаш ли да контролираш ситуацията, когато това стане, Матю, или предпочиташ да те цапардоса по главата? — Крис зачака. — Съдейки по беглото ни познанство, май би предпочел първата възможност.

Матю прокара пръсти през косата си и го изгледа свирепо.

— Така и предполагах. — Крис залюля стола си назад. — И тъй, като имате предвид незавидното положение, в което се намирате, какво може да направи за вас „Йейл“, професор Клермон?

— Не — поклати глава Матю. — Няма да използваш студенти и докторанти за анализа на ДНК на създанията.

— Знам, адски е плашещо — с по-мек тон продължи Крис. — Всички бихме предпочели да се скрием на някое сигурно място и да оставим друг да взема трудните решения. Но някой ще трябва да се изправи и да се бори за онова, което е правилно. Фернандо твърди, че си доста впечатляващ воин.

Матю впери немигащ поглед в него.

— Ще застана до теб, ако това ще помогне — добави Крис. — Стига да си на линия.

Матю беше не само впечатляващ, но и опитен воин. Знаеше кога е претърпял поражение.

— Печелиш — тихо рече той.

— Добре. Е, тогава да започваме. Искам да видя генетичните карти на създанията. После искам да секвенирам и реасемблирам трите генома, за да могат да се сравнят с човешкия. — Крис изброяваше задачите една по една. — Искам да съм сигурен, че правилно си идентифицирал гена, отговорен за кръвожадността. И искам да изолираме гена, който прави възможно Даяна да зачене от теб. Не ми се вярва вече да си започнал да го търсиш.

— Нещо друго, с което да ти помогна? — повдигна вежди Матю.

— Всъщност, да. — Столът на Крис залитна напред и краката му тупнаха на пода. — Кажи на Мириам Шепард да си замъкне задника в сградата на „Клайн Байолъджи“ в понеделник. Намира се на Сайънс Хил, не може да го пропусне. Лабораторията ми е на петия етаж. Бих искал да ми обясни защо заключенията ми в „Сайънс“ са погрешни, преди да дойде на първата среща на екипа ни в единайсет.

— Ще й предам. — Матю и Фернандо се спогледаха. Фернандо сви рамене, сякаш искаше да каже „Той ще си пати“. — Само да ти напомня нещо, Крис. За проучването, което очерта досега, ще са нужни години. Няма да останем дълго в „Йейл“. Двамата с Даяна ще трябва да се върнем в Европа до октомври, ако искаме близнаците да се родят там. След това Даяна не бива да пътува на дълги разстояния.

— Още една причина по проекта да работят колкото се може повече хора. — Крис стана и протегна ръка. — Разбрахме ли се?

След дълга пауза Матю също подаде своята.

— Умно решение — каза Крис, докато се ръкуваха. — Надявам се да си носиш чековата книжка, Клермон. Центърът за анализ на генома и Лабораторията за анализ на ДНК в Иейл имат високи тарифи, но пък са бързи и точни. — Той погледна часовника си. — Багажът ми вече е в колата. След колко време ще можете да тръгнете?

— След няколко часа — отговори Матю.

Крис целуна Сара по бузата и ме прегърна. После вдигна предупредително пръст.

— Единайсет сутринта в понеделник, Матю. Не закъснявай.

И с тези думи излезе.

— Какво направих? — промърмори Матю, когато предната врата се затвори. Изглеждаше потресен до дъното на душата си.

— Всичко ще бъде наред — с изненадващ оптимизъм рече Сара. — Имам добро предчувствие за цялата тази работа.

Няколко часа по-късно се качихме в колата. Махнах на Сара и Фернандо от мястото до шофьора и преглътнах сълзите си. Сара се усмихваше, но така силно беше увила ръце около тялото си, че кокалчетата й бяха побелели. Фернандо размени няколко думи с Матю и го тупна по лакътя по познатата традиция на Дьо Клермон.

Матю се настани зад волана.

— Готови?

Кимнах. Пръстът му натисна копчето и двигателят изръмжа.

Клавишни и барабани зазвучаха от тонколоните, съпровождани от пронизващи китари. Матю започна да върти копчетата в опит да намали музиката. Когато не постигна успех, понечи да изключи уредбата. Но каквото и да правеше, „Флийтуд Мак“ ни предупреждаваше да не спираме да мислим за утрешния ден. Накрая той вдигна ръце в знак, че се предава.

— Явно къщата ни изпраща със стил. — Поклати глава и превключи на скорост.

— Не се безпокой. Няма да може да поддържа музиката, след като излезем от имота.

Поехме по дългата алея към шосето, като едва усещахме неравностите благодарение на мощните амортисьори на рейнджровъра.

Завъртях глава, когато Матю даде мигач на излизане от фермата Бишъп, но последните думи на песента ме накараха отново да се обърна напред.

— Не поглеждай назад — прошепнах.