Изчезналият герой

LVI. Джейсън

Съветът нямаше нищо общо с онова, което Джейсън си представяше. На първо време той бе в залата за игри на голямата къща и се провеждаше около маса за пинг-понг. Един от сатирите сервираше газирана вода и начос. Някой бе донесъл Сеймор, леопардовата глава, от хола и го бе окачил на стената. От време на време някой от съветниците му подхвърляше суха храна.

Джейсън огледа стаята и се опита да си спомни имената на останалите. За щастие Лио и Пайпър стояха до него. Това бе първата им среща като старши съветници. Клариса, ръководителка на хижата на Арес, бе подпряла крака на масата, но това не правеше впечатление на никой. Кловис от хижата на Хипнос хъркаше в ъгъла, докато Буч се мъчеше да разбере колко молива може да постави в носа му. Травис Стол от хижата на Хермес държеше запалка под топче за тенис на маса, за да види дали то ще пламне, а Уил Солас от хижата на Аполон разсеяно увиваше и развиваше някаква превръзка около ръката си.

Водачката от хижата на Хеката, Лу Елън… нещо си, играеше на „хванах ти носа“ с Миранда Гардинър от хижата на Деметра. Лу Елън бе откачила носа на Миранда с магия и сега тя се опитваше да си го вземе обратно.

Джейсън се надяваше, че Талия ще се появи — беше му обещала все пак, но тя не се виждаше никаква. Хирон му беше казал да не се безпокои за това. Талия често се разсейваше с битки с чудовища или задачи на Артемида, но щеше да се появи всеки момент. Джейсън все пак бе притеснен.

Оракулът, Рейчъл Деър, стоеше до Хирон в края на масата. Носеше училищната униформа от академията „Кларион“, с която изглеждаше малко странно, но се усмихна на Джейсън.

Анабет не изглеждаше спокойна. Тя носеше доспехи над дрехите си от лагера, на кръста й висеше нож, а русата й коса бе вързана на опашка. В мига, в който Джейсън влезе, тя го погледна с очакване, сякаш се надяваше да изтръгне информация от него само със силата на волята си.

— Нека въведем малко ред — каза Хирон. — Лу Елън, моля те, върни на Миранда носа й. Травис, ако може, да изгаси горящата топка, Буч, мисля, че двайсет молива са прекалена бройка за която и да е човешка ноздра. Благодаря. Сега, както виждате, пътуването на Джейсън, Пайпър и Лио се увенча — в общи линии — с успех. Някои от вас са чули част от тяхната история, но аз ще ги оставя сами да ви я разкажат.

Всички погледнаха към Джейсън. Той прочисти гърлото си и започна да разказва. Пайпър и Лио му пригласяха от време на време, напомняйки детайли, които той е изпуснал. Отне му няколко минути, но изглеждаше като да е минало много време, понеже всички го гледаха. Настъпилата тишина бе тежка, а щом толкова много хиперактивни герои стояха мирни и слушаха внимателно, значи историята наистина бе странна. Той завърши с това, че Хера го е посетила преди срещата им.

— Значи Хера е била тук — каза Анабет — и е разговаряла с теб?

Джейсън кимна.

— Виж, не казвам, че й вярвам…

— Това е мъдро — вметна Анабет.

— Но не смятам, че си е измислила историята с другата група герои. Аз идвам оттам.

— Римляни — каза Клариса, докато мяташе суха храна към Сеймор. — Очакваш да повярваме, че има друг лагер за герои, които почитат римския аспект на боговете, и ние никога не сме чували за тях?

Пайпър се приведе напред.

— Боговете са разделили групите, понеже всеки път, когато се срещнат, те се опитват да се избият взаимно.

— Което заслужава уважение — каза Клариса, — но защо никога не сме се засичали по време на приключения?

— Засичали сте се — каза тъжно Хирон. — Много, много пъти. И всеки път това е завършвало трагично, затова на боговете се е налагало да отнемат спомените на всички участници. Тази вражда датира от времената на Троянската война, Клариса. Гърците завладели Троя и я сравнили със земята. Троянският герой Еней обаче се измъкнал и стигнал Италия, където станал баща на бъдещия римски народ. Римляните станали могъщи, много могъщи и почитали същите богове, но с различни имена и малко по-различни характери.

— По-войнолюбиви — каза Джейсън, — по-обединени. Отдадени на завоеванията и дисциплината.

— Отвратително — обади се Травис.

Някои от останалите също се чувстваха притеснени. Само Клариса сви рамене, сякаш това й звучеше нормално.

Анабет завъртя ножа на масата си.

— Римляните мразели гърците. Отмъстили им за Троя, като завладели техните острови и ги превърнали в част от Римската империя.

— Не са ги мразели — възрази Джейсън. — Римляните уважавали гръцката култура, завиждали им за нея, и то не малко. А гърците смятали римляните за варвари, но уважавали тяхната военна сила. Така в римски времена полубоговете започнали да се разделят на два лагера — гръцки и римски.

— И оттогава е все така — предположи Анабет, — но това е ненормално. Хирон, къде бяха римляните по време на войната с титаните? Не са ли искали да помогнат?

Хирон приглади брадата си.

— Помогнаха, Анабет. Докато ти и Пърси водехте битката за Манхатън, кой според теб завладя планината Отрис, щаба на титаните в Калифорния?

— Я чакай малко — каза Травис. — Ти каза, че планината Отрис се е сринала, когато сме победили Кронос.

— Не — отвърна Джейсън вместо кентавъра. Спомняше си отделни моменти от битката, битката му с великан със звездна броня и шлем с рога на овен. Спомни си как армия герои се изкачва по планината Там, борейки се с орди от змиевидни изчадия. — Не се срина просто така. Ние унищожихме тяхната крепост. Самият аз сразих титана Криос.

Очите на Анабет хвърляха мълнии като на Вентус. Джейсън виждаше как мислите й нареждат парченцата от пъзела.

— Заливът край Сан Франциско. Винаги са ни казвали да не ходим натам заради планината Отрис, но не това е истинската причина, нали? Лагерът на римляните е някъде там. Предполагам, че е разположен там, за да наблюдава територията на титаните. Къде се намира?

Хирон се размърда неспокойно в количката си.

— Не мога да кажа. Честно казано, никога не са ми доверявали тази информация. Моята колежка Лупа не е от доверчивите. Спомените на Джейсън също са премахнати.

— Лагерът е защитен с изключително могъща магия — обясни Джейсън — и е добре охраняван. Можем да го търсим с години и никога да не го намерим.

Рейчъл Деър сплете пръсти. От всички в стаята само тя не се бе изнервила от разговора.

— Но вие ще опитате да го направите, нали? Ще построите кораба на Лио, Арго II. И преди да стигнете Гърция, ще минете покрай римския лагер. Ще имате нужда от помощта им, за да се справите с гигантите.

— Планът не е хубав — предупреди Клариса. — Щом римляните видят боен кораб, ще решат, че ги нападаме.

— Вероятно си права — съгласи се Джейсън, — но трябва да опитаме. Изпратиха ме тук, за да науча повече за лагера на нечистокръвните, да се опитам да убедя вас и хората от другия лагер, че не бива да сме врагове, да се опитам да изкова мир.

— Хмм — каза Рейчъл, — и това, понеже Хера е убедена, че двата лагера трябва да са обединени, за да победим гигантите. Седем герои на Олимп, една част от тях гръцки, а друга — римски.

Анабет кимна.

— Какъв бе последният ред от твоето пророчество?

— „Пред портите на смъртта бди врагът.“

— Гея е отворила Портите на Смъртта — каза Анабет. — Тя пуска най-големите злодеи от Подземния свят срещу нас. Медея, Мидас, ще дойдат и други, сигурна съм. Може би този ред означава, че героите на Гърция и Рим ще се обединят, за да намерят и затворят Портите.

— Или че ще се бият пред тях — отбеляза Клариса. — Никъде не се казва, че ще си помагаме.

Настана тишина, докато лагерниците обмисляха тази прекрасна мисъл.

— Аз отивам — каза Анабет. — Джейсън, когато построите кораба, те моля да ми позволиш да дойда с вас.

— Надявах се, че ще го предложиш — каза Джейсън. — Със сигурност ще имаме нужда от теб.

— Я чакайте малко — намръщи се Лио. — Нямам нищо против, но защо си толкова сигурен, че ще имаме нужда от нея? Нещо конкретно ли имаш предвид?

Анабет и Джейсън кръстосаха погледи и Джейсън разбра, че тя вече знае опасната истина.

— Хера каза, че пристигането ми тук е размяна на лидери — призна Джейсън, — начин двата лагера да научат повече един за друг.

— Да — каза Лио — и?

— Една размяна е двупосочна — отвърна Джейсън. — Когато дойдох тук, паметта ми бе изтрита. Не знаех кой съм и къде принадлежа. За щастие вие, хора, ме взехте и ми дадохте нов дом. Знам, че не сте ми врагове. Римският лагер… хората там не са толкова добронамерени. Ако не се докажеш бързо, умираш. Те едва ли ще са толкова мили към него, а ако разберат откъде идва, ще изпадне в голяма беда.

— Него? — попита Лио. — За кого говорите?

— За приятеля ми — каза мрачно Анабет. — Той изчезна по времето, когато Джейсън се появи. Ако Джейсън е дошъл в лагера на нечистокръвните…

— Това значи, че Пърси Джаксън е в другия лагер и вероятно дори не помни кой е — довърши Джейсън.