Изчезналият герой

XLII. Лио

Планът се обърка почти веднага. Пайпър се спусна по хребета, опитвайки се да остане незабелязана, докато Лио, Джейсън и тренер Хедж излязоха на сечището.

Джейсън призова златното си копие. Той го вдигна над главата си и извика:

— Гиганте! — което прозвуча много по-яко, отколкото Лио би могъл да го измисли. Той самият щеше да каже нещо от типа на: „Ние сме жалки мравчици! Не ни убивай!“.

Енкелад спря да ломоти край пламъците. Той се обърна към тях и се ухили. Гримасата разкри, че в устата си гигантът има челюсти като на саблезъб тигър.

— Е — изръмжа изчадието, — и това ако не е приятна изненада.

На Лио това не му хареса. Той отстъпи настрана й приближи булдозера с ръка, стиснала играчката.

Тренер Хедж извика:

— Пусни филмовата звезда, огромна грозна бухто! Или ще опиташ вкуса на копитото ми!

— Тренер — каза Джейсън.

— Да? — отвърна сатирът.

— Млъкни.

Енкелад избухна в смях.

— Бях забравил колко забавни могат да бъдат сатирите. Когато завладеем света, мисля да оставим твоя вид да оцелее. Ще ни забавлявате, докато изяждаме останалите смъртни.

— Това комплимент ли е? — намръщи се Хедж и погледна към Лио. — Не ми прозвуча така.

Енкелад отвори огромната си паст и зъбите му блеснаха.

— Бягайте! — предупреди Лио.

Джейсън и Хедж изпълниха заръката му точно когато гигантът избълва струя огън, която бе толкова гореща, че дори Фестус щеше да й завиди. Лио се скри зад булдозера, извади своето току-що приготвено устройство и го постави на седалката на шофьора. Сетне се затича надясно към дървосекачката.

С крайчеца на окото си видя как Джейсън се надига и напада гиганта. Тренер Хедж съблече яркожълтото си сако, което сега гореше, и изблея яростно:

— Обичах това сако!

После вдигна тоягата си и също нападна.

Но преди да напреднат, Енкелад удари с копието си в земята. Цялата планина се разтресе.

Ударната вълна събори Лио. Той премигна, замаян за миг. През маранята и пушека от огъня видя как Джейсън залита в другия край на сечището. Тренер Хедж бе припаднал, падайки напред и удряйки главата си в един пън. Косматите му задни части стърчаха нагоре, а панталоните му бяха паднали до коленете.

Една гледка, от която Лио нямаше нужда.

Гигантът изрева.

— Виждам те, Пайпър Маклийн! — Той се обърна и избълва струя пламък към редица храсти от дясната страна на Лио.

Пайпър побягна по сечището като подплашен пъдпъдък, докато храстите зад нея изгаряха.

Енкелад се изсмя.

— Много ми е драго, че пристигна. А донесе и наградките ми!

Стомахът на Лио се сви. За това ги бе предупредила Пайпър. Бяха паднали право в ръцете на Енкелад.

Гигантът вероятно прочете изражението на Лио, тъй като се разсмя още по-гръмко.

— Точно така, сине на Хефест. Не очаквах да оцелеете толкова дълго, но сега това няма значение. Като ви доведе тук, Пайпър Маклийн подпечата сделката. Ако ви предаде, ще удържа на думата си. Ще може да вземе баща си и да се маха. За какво ми е на мен някаква филмова звезда?

Сега Лио видя бащата на Пайпър по-ясно. Той носеше парцалива тениска и разкъсани джинси. Босите му крака бяха покрити с пръст. Изглежда, не беше припаднал, защото надигна глава и простена. Наистина беше Тристан Маклийн. Лио бе виждал лицето му в много филми. Само че на едната му скула имаше грозна драскотина, а самият той изглеждаше измършавял и болен. Не излъчваше нищо героично.

— Татко! — извика Пайпър.

Господин Маклийн премигна, опитвайки се да се съсредоточи.

— Пайпс…? Къде…

Пайпър извади кинжала си и се обърна към Енкелад.

— Пусни го!

— Разбира се, скъпа — изръмжа гигантът. — Закълни ми се във вярност и няма проблем. Само че останалите умират.

Пайпър гледаше ту баща си, ту Лио.

— Той ще те убие — предупреди я Лио, — не му вярвай.

— Хайде, стига — изрева Енкелад. — Знаете ли, че съм роден, за да победя самата Атина Палада? Мама Гея направи мен и всеки от братята ми гиганти със специфична цел — да победи някой конкретен бог. Аз съм краят на Атина. Анти-Атина, както бихте казали. В сравнение с някои от братята си съм дребен! Но съм хитър. И ще удържа на думата си, Пайпър Маклийн. Все пак това е част от плана ми!

Джейсън бе на крака, надигнал копието си, но преди да успее да го хвърли, Енкелад нададе такъв рев, че вероятно бе чут в долината и дори в Сан Франциско.

Откъм дърветата се надигнаха половин дузина уродливи същества. Лио осъзна с погнуса, че те не се бяха крили там.

Бяха се родили направо от земята.

Уродите тръгнаха към него. Те бяха малки в сравнение с Енкелад — около два метра високи. Всеки от тях имаше шест ръце: един чифт, където му е мястото, един, излизащ от раменете, и още един — от ребрата. Носеха само парцаливи препаски около слабините си и дори от другия край на сечището воняха. Шест юнака, които не се къпеха никога — всеки с по шест подмишници. Лио реши, че ако случайно оцелее, ще си вземе тричасова баня, само за да забрави зловонието.

Лио пристъпи към Пайпър.

— Какви са тези същества?

Острието й отрази светлината на кладата.

— Гегении.

— На английски?

— Земеродни — отвърна тя. — Шесторъките великани, които се били с Язон, героя, на който е кръстен нашият Джейсън.

— Браво, умницата ми! — Енкелад звучеше много доволен. — Живееха в онова жалко хълмче, което гърците наричаха Меча планина. Връх Диабло е далеч по като за нас, децата на Майката Земя! Те, разбира се, са много низши мои роднини, но вършат добра работа. Работят добре с техника…

— Бръм, бръм! — изръмжа единият от земеродните, а другите запяха с него и започнаха да движат шестте си ръце, все едно шофират. Приличаше на смахнат религиозен ритуал.

— Бръм, бръм! — пееха те.

— Браво, браво, момчета — похвали ги Енкелад. — Освен това имат зъб на героите, особено на онези, които носят името Язон.

— Йей-сон! — изреваха земеродните. Всичките те надигнаха огромни буци пръст, които се втвърдиха в ръцете им и станаха на ужасни, остри камъни. — Къде Йей-сон?

Енкелад се усмихна.

— Както виждаш, Пайпър, давам ти избор. Спаси баща си или опитай да спасиш приятелите си… и да умреш!

Пайпър пристъпи напред. Очите й пламтяха толкова яростно, че дори земеродните отстъпиха назад. Красота и сила сияеха от нея и те не идваха нито от дрехите, нито от грима й.

— Няма да ви позволя да нараните хората, които обичам — каза тя, — никой от тях.

Думите й отекнаха в сечището с такава сила, че земеродните започнаха да мърморят.

— Да, добре, да, добре, ние съжалява… — и взеха да отстъпват.

— Стойте, глупаци такива! — ревна Енкелад и изръмжа на Пайпър: — Затова те искаме жива, миличка. Можеш да ни свършиш добра работа. Или по-скоро можеше. Земеродни! Сега ще ви покажа къде е Язон.

Сърцето на Лио прескочи удар. Но гигантът не посочи Джейсън.

Той махна с ръка към другия край на кладата, където Тристан Маклийн висеше безпомощен и изпаднал в несвяст.

— Ето го вашия Язон — изрева доволно Енкелад, — разкъсайте го на парчета!

Джейсън погледна него и Пайпър и за най-голяма изненада на Лио тримата тозчас разбраха плана. Кога се бяха сближили толкова, че вече четяха мислите си?

Джейсън се хвърли към Енкелад, Пайпър се затича към баща си, а Лио се втурна към дървосекачката, която стоеше между господин Маклийн и земеродните.

Земеродните бяха бързи, но Лио тичаше като вихър. Той скочи към дървосекачката от метър и половина и се приземи на мястото на шофьора. Ръцете му профучаха по бутоните и машината отговори с неестествена скорост, сякаш знаеше, че въпросът е на живот и смърт.

— Ха! — извика Лио и завъртя ръката на крана през кладата, като събори горящи дънери върху земеродните и изпръска всичко с искри. Двама от великаните рухнаха под пламтящата лавина и се стопиха обратно в земята, като Лио се надяваше да е за по-дълго.

Другите четири урода се запрепъваха по горящите дънери и въглени, докато Лио тръгна с дървосекачката. Той натисна един бутон и остриетата по ръката на крана се завъртяха зловещо.

С крайчеца на окото си видя Пайпър да освобождава баща си сред пушеците. В другия край на сечището Джейсън се бореше храбро с гиганта, някак си избягвайки огромното му копие и огнени издихания. Тренер Хедж си стоеше героично припаднал и вдигнал козя опашчица във въздуха.

Скоро всичко наоколо щеше да пламне. Това нямаше да е проблем за Лио, но ако някой от приятелите му попаднеше в капана на огъня… Не. Трябваше да действа бързо.

Един от земеродните — очевидно не най-интелигентният — нападна дървосекачката и Лио завъртя ръката на крана в негова посока. Веднага щом остриетата докоснаха изрода, той се разпадна като мокра глина и части от тялото му се пръснаха по цялото сечище.

По-голямата част от тях — върху лицето на Лио.

Той изплю парче глина от устата си и обърна дървосекачката към тримата останали земеродни, които бързо отстъпиха.

— Лошо бръм-бръм! — извика един от тях.

— Точно! — извика му Лио. — Не искаш ли още? Хайде де!

За нещастие обаче чудовищата знаеха какво правят.

Те започнаха да хвърлят камъни и с шестте си ръце и Лио разбра, че играта свършва. Някакси изскочи със салто назад от седалката точно преди една скала да размаже шофьорската кабинка. Камъните се удариха в метала. Докато стъпи на краката си, машината приличаше на смачкано кенче сода, потъващо в калта.

— Багер! — извика Лио.

В това време изродите бяха събрали нови буци пръст, но този път гледаха към Пайпър.

На девет метра от него булдозерът се събуди. Играчката на Лио бе свършила добра работа. Сляла се беше с контролите на машината и й бе дала собствен живот — поне за малко. Багерът се спусна към враговете им.

Точно когато Пайпър освободи баща си и го хвана в ръце, великаните изстреляха нова купчина камъни по тях. Багерът се плъзна по калта и препречи пътя им, а камъните се удариха в него. Силата на ударите бе толкова голяма, че те го избутаха назад, но два камъка отскочиха и удариха хвърлилите ги. Още двама земеродни станаха на пръст. За нещастие един от късовете удари двигателя на багера и вдигна облак миризлив пушек. Машината изскърца и спря. Още една от играчките се бе повредила.

Пайпър завлече баща си към хребета. Последният земероден се спусна подире й. Триковете на Лио привършваха, но той не можеше да остави чудовището да настигне Пайпър. Той се затича след нея, мина през пламъците и извади първото нещо, което намери в колана си.

— Хей, тъпако! — извика Лио и метна една отвертка по земеродния.

Тя не уби изрода, но привлече вниманието му. Инструментът потъна в челото на земеродния, сякаш то бе направено от желе.

Земеродният изпищя от болка и се спря. Извади отвертката, обърна се и погледна към Лио. За нещастие последният изрод от компанията бе най-ужасен от всички. Гледайки всичките му бицепси, трицепси и феноменално грозното му лице, Лио си помисли, че с този Гея е надминала себе си.

Супер — каза си момчето. — Имам си нов приятел.

— Теб убия! — изрева земеродният. — Приятел на Йей-сон умре!

Лио се парализира. Бръкна в колана си, но не знаеше какво може да направи. Предполагаше се, че е умен, но не можеше да измисли или измайстори нещо, с което да се измъкне от лапите на изчадието.

Хубаво — помисли си той. — Поне ще си отида славно.

Лио избухна в пламъци и извика:

— Хефест! — след което се затича към чудовището с голи ръце. Така и не го стигна.

Нещо бляскаво и синьо блесна зад урода. Блестящо бронзово острие мина през двете страни на земеродния. Шест огромни ръце паднаха на земята, а камъните се търкулнаха от дланите му.

Великанът се огледа доста изненадан. Той промърмори:

— Без ръчички — и се стопи в земята.

Пайпър остана неподвижна, дишайки тежко. Кинжалът й бе покрит с глина. Баща й стоеше на хребета замаян и ранен, но все още жив.

Изражението на Пайпър бе страховито — почти налудничаво, — като на притиснато в ъгъла животно. Лио бе доволен, че тя е на негова страна.

— Никой няма да докосва приятелите ми — каза тя. Лио се почувства трогнат, когато разбра, че тя говори за него. Сетне момичето извика:

— Хайде!

Лио разбра, че битката не е приключила. Джейсън се бореше с гиганта Енкелад.

И нещата отиваха на зле.