Изчезналият герой

XXXV. Лио

Лио прецени, че е извадил най-лошия късмет от всички в групата, а това не беше малко постижение. Защо той си нямаше отдавна изгубена сестра или баща холивудска звезда, който трябва да бъде спасен? Но не! Имаше си само колан и дракон, който се потроши на половината път. Може би причината бе тъпото проклятие над хижата на Хефест, но Лио се съмняваше в това. Той си носеше лошия късмет много отпреди да стъпи в лагера. След хиляда години, когато хората си разказваха приключението им край лагерния огън, щяха да говорят за храбрия Джейсън, красивата Пайпър и техния помощник Валдес, който имал магически отвертки и от време на време правел тофубургери.

А черешката на върха на тортата бе, че Лио се влюбваше във всяко момиче, което срещнеха — стига то да беше напълно недостижимо за него.

Още щом видя Талия, Лио си помисли, че тя е прекалено хубава, за да е сестра на Джейсън, но реши да не го казва, за да не загази. Веднага хареса тъмната й коса, сините очи, увереността й. Изглеждаше като момиче, което може да натупа всеки — било на игрището или на бойното поле. Точно като за Лио!

За около минута Джейсън и Талия се гледаха един друг, смаяни. После Талия се втурна към него и го прегърна.

— Богове! Казаха ми, че си загинал! — тя хвана лицето на Джейсън, сякаш го изучаваше. Слава на Артемида! Наистина си ти. Малкият белег на устната ти… Когато беше на две, се опита да изядеш телбот!

— Сериозно? — засмя се Лио, но Хедж кимна одобрително.

— Телботите са богати на желязо.

— Ч-чакай малко — заекна Джейсън. — Кой ти каза, че съм загинал? Какво е станало?

Един от белите вълци излая от входа на пещерата. Талия погледна назад към животното и кимна, но ръцете и останаха върху лицето на Джейсън, сякаш се страхуваше, че той ще изчезне.

— Вълчицата ми казва, че няма време, и е права. Но трябва да поговорим. Седнете.

Пайпър направи нещо повече от това — направо рухна. Щеше да си удари главата в каменния под, ако Хедж не я беше хванал.

Талия се спусна към нея.

— Какво й е? А, да. Хипотермия. Глезенът не е добре… — Тя се намръщи на сатира. — Ти не си ли вещ в природното лекуване?

Хедж изсумтя.

— Защо, мислиш, изглежда толкова добре? Не усещаш ли мириса на енергийна напитка?

Талия погледна Лио обвинително, сякаш за да каже: „Как си оставил тоя пръч да я лекува“. Все едно той беше виновен.

— Ти и сатирът — нареди Талия — отведете момичето до моята приятелка на входа. Фоеба е страхотна лечителка.

— Но навън е студено! — оплака се Хедж. — Ще ми замръзнат рогата.

Лио обаче разбра, че просто не са желани.

— Хайде, Хедж. Тия двамата трябва да си побъбрят малко.

— Хмм. Хубаво — измърмори сатирът, — но вечерта беше тъпа. Не можах да счупя нито една глава!

Хедж изведе Пайпър до входа. Лио се канеше да го последва, когато Джейсън извика:

— Човек, може ли… ъъъ… да се навърташ наоколо?

Лио прочете в очите му нещо неочаквано. Джейсън имаше нужда от подкрепа. Искаше с него да има някой. Беше изплашен.

Лио се ухили.

— Навъртането е моя специалност.

Талия не изглеждаше безкрайно доволна от това, но тримата седнаха край огъня. За няколко минути никой не каза нищо. Джейсън гледаше сестра си, все едно тя беше експлозив, който можеше да избухне, ако се третира неправилно. Талия беше по-спокойна, като че ли за нея бе нормално да намира отдавна изгубени роднини. Все пак и тя наблюдаваше Джейсън в нещо като изумен транс. Вероятно си спомняше двегодишното детенце, опитало се да изяде телбота. Лио извади няколко медни жици и започна да ги суче, докато накрая не издържа на мълчанието.

— Та, ловджийките на Артемида… тотално ли им е забранено да имат гаджета или само от време на време?

Талия го погледна, сякаш току-що бе еволюирал от локва.

Определено харесваше това момиче.

Джейсън ритна приятеля си по пищяла.

— Не обръщай внимание на Лио. Просто се опитва да разчупи леда. Но, Талия, какво се е случило със семейството ни? Кой ти е казал, че съм загинал?

Талия издърпа една сребърна гривна от китката си. На светлината на огъня, в камуфлажните си зимни дрехи, изглеждаше почти като ледената принцеса Хиона. Студена и красива.

— Помниш ли нещо? — попита тя.

Джейсън поклати глава.

— Преди няколко дни се събудих в един автобус с Лио и Пайпър.

— Но вината не беше наша — добави бързо Лио. — Хера е откраднала спомените му.

Талия се напрегна.

— Хера ли? Откъде знаете?

Джейсън й разказа за мисията им, за пророчеството в лагера, за това как Хера е била пленена, а гигант е отвлякъл бащата на Пайпър.

И за това, че имат време до зимното слънцестоене, за да оправят всичко.

Лио се намесваше и добавяше някои важни подробности — как бе оправил бронзовия дракон, как може да хвърля огнени топки и какво чудесно тако прави.

Талия слушаше внимателно и сякаш нищо не можеше да я изненада — нито чудовищата, нито пророчествата, нито надигането на мъртвите. Когато обаче Джейсън спомена цар Мидас, тя прокле на старогръцки.

— Трябваше да изгорим проклетото му имение — каза тя. — Този човек е опасен. Но преследвахме Ликаон… все пак се радвам, че сте се измъкнали. Значи Хера те е крила през всичките тези години.

— Не зная — каза Джейсън и извади снимката от джоба си. — Остави ми памет само колкото да си спомня лицето ти.

Талия погледна към снимката и изражението й се смекчи.

— Бях забравила за нея. Оставила съм я в хижа номер едно, нали?

Джейсън кимна.

— Мисля, че Хера е искала да се срещнем. Когато кацнахме тук, в пещерата, имах предчувствие, че ще се случи нещо важно. Сякаш знаех, че си наблизо. Звучи налудничаво…

— Не е така — успокои го Лио. — Просто е било предречено, че ще срещнем твоята страшно готина сестра.

Талия не му обърна внимание. Вероятно просто не искаше да разкрие колко е впечатлена от него.

— Джейсън — каза тя, — когато си имаш работа с богове, нищо не е прекалено налудничаво. Но не можеш да имаш вяра на Хера, особено предвид факта, че сме деца на Зевс. Тя мрази всички негови деца.

— Но тя каза нещо. Че Зевс е подарил живота ми на нея като предложение за мир. В това има ли някакъв смисъл?…

Лицето на Талия пребледня.

— Богове. Мама не би… но ти не помниш. Разбира се, че не помниш.

— Какво? — попита Джейсън.

Талия сякаш се състари на светлината на огъня, сякаш безсмъртието й се бе повредило.

— Джейсън… не знам как да ти го кажа, но мама не беше съвсем… в ред. Зевс я хареса, защото бе телевизионна актриса, при това красива, но славата не й се отрази добре. Пиеше, правеше глупости. Винаги беше по първите страници на жълтите вестници. Вниманието никога не й стигаше. Още преди да се родиш, ние спорехме през цялото време. Тя… знаеше, че Зевс е мой баща и това й идваше в повече. За нея да привлече Господаря на небесата бе постижението на живота й. Не можеше да приеме това, че я е напуснал. Но боговете… те никога не остават.

Лио си спомни собствената си майка, начина, по който тя го бе успокоявала, казвайки му, че татко му ще се върне. Някой ден. Но никога не се бе ядосвала, не се бе държала налудничаво. Не искаше Хефест за себе си, а за Лио, за да познава той баща си. Беше на безперспективна работа, живееха в малко апартаментче, а парите им никога не стигаха. Но тя беше щастлива. „Докато имам теб — казваше му тя, — всичко е наред.“

Виждаше как приятелят му става все по-съкрушен от описанието на Талия за майка им и в този момент Лио осъзна, че няма за какво да му завижда. Лио беше изгубил майка си, да. Беше минал през много трудности. Но поне си я спомняше. Забеляза, че по коляното си удря морзовия код „обичам те“. Стана му мъчно за Джейсън, за това, че той няма спомени като неговите, че си няма нищо, на което да се опре.

— И… — Джейсън не успя да довърши въпроса.

— Джейсън, имаш приятели — обади се Лио, — а вече и сестра. Не си сам.

Талия му подаде ръка. Джейсън я стисна.

— Когато бях на седем — каза тя, — Зевс отново дойде при мама. Мисля, че беше гузен за това, че е съсипал живота й. Но сега изглеждаше различен. По-стар и по-строг, а и с мен се държеше по-бащински. За известно време състоянието на мама се подобри. Тя бе щастлива, когато Зевс бе край нея, когато й носеше подаръци, когато караше небето да трещи. Тя вечно искаше внимание. И същата година се роди ти. С мама никога не се разбрахме, но ти ми даде причина да остана у дома. Беше толкова сладичък! А и не вярвах, че мама ще се грижи добре за теб. Накрая Зевс спря да идва, както се и очакваше. Вероятно му бе писнало от капризите на мама — да посети Олимп, да стане безсмъртна или вечно млада и красива. Когато той я изостави завинаги, тя започна да откача все повече и повече.

И тогава се появиха чудовищата. Започнаха да ме нападат и мама обвини за това Хера. Каза, че богинята иска теб, че едва е понесла моето раждане, но две деца от едно семейство било прекалено голяма обида. Мама каза, че дори не е искала да те кръсти Джейсън, но Зевс я е помолил за това, за да смекчи гнева на Хера, която обичала това име. Не знаех на какво да вярвам.

Лио си играеше с жиците. Чувстваше се като натрапник. Не трябваше да чува всичко това. Но, от друга страна, така опозна Джейсън за първи път. Навакса четирите измислени месеца в училище „Уилдърнес“, приятелството им, което доскоро бе само във въображението му.

— Как ви разделиха? — попита той.

Талия стисна ръката на брат си.

— Да знаех само, че си още жив… богове, щеше да е толкова различно. Но когато ти беше на две годинки, мама ни заведе с колата на семейна почивка. Пътувахме на север, към някакви лози, към парк, който тя искаше да ни покаже. Стори ми се странно, тъй като мама никога не ни водеше никъде и беше много нервна. Държах те за ръка, докато вървяхме към голямата сграда в центъра на парка и… — Тя си пое дълбоко въздух. — Мама каза да се върна до колата и да взема кошницата за пикник. Не исках да те оставям сам с нея, но беше само за няколко минути. Когато се върнах… мама бе коленичила на каменните стъпала, прегръщаше се и плачеше. Каза, че те няма. Че Хера те е отнесла, че вероятно вече си мъртъв. Не знаех какво е направила. Изгубих си ума, обиколих цялото място, търсих те, но ти просто бе изчезнал. Трябваше да ме отведе, докато виках и се мъчех да се измъкна. Следващите няколко дни бях в истерия. Не помня нищо, освен че се обадих в полицията. Те дойдоха и я разпитваха дълго време. После двете се скарахме. Тя ми каза, че съм я предала, че трябвало да я подкрепя, че тя била важната. Накрай ми писна. Твоето изчезване беше последната капка, която преля чашата. Избягах от къщи и никога повече не се върнах, дори когато мама почина няколко години по-късно. Мислех, че и ти си си отишъл завинаги. Не казах на никого за теб — дори на Анабет или Люк, най-добрите ми приятели. Споменът беше прекалено болезнен.

— Хирон знаеше. — Гласът на Джейсън прозвуча много отдалеч. — Когато отидох в лагера, ме погледна и каза, че трябвало да съм мъртъв.

— Но как? — попита Талия. — Никога не съм му разказвала за теб.

— Ей — намеси се Лио, — важното е, че вече се имате един друг, нали? Късметлии сте.

Талия кимна.

— Лио е прав. Виж се само. Вече си на моята възраст. Пораснал си!

— Но къде съм бил? — попита Джейсън. — Как може да ме е нямало през цялото това време? А и тези римски неща…

Талия се намръщи.

— Римски неща ли?

— Брат ти знае латински — обади се Лио. — Нарича боговете с римските им имена и си има татуировка. — Лио посочи знаците по ръката на Джейсън, след което разказа на Талия за другите странни неща, които се бяха случили. Как Борей се бе превърнал в Аквилон. Как Ликаон бе нарекъл Джейсън „римлянино“. Как вълците бяха отстъпили, когато Джейсън бе заговорил на латински.

Талия подръпна тетивата на лъка си.

— Латински, виж ти. Зевс говореше на латински, когато се яви на мама втория път. Както ти казах, беше различен, по-хладен.

— Смяташ, че е бил в римския си аспект? — попита Джейсън. — Затова ли се смятам за дете на Юпитер?

— Възможно е — каза Талия. — Никога не съм чувала за нещо подобно, но то може да обясни защо използваш римски термини и говориш латински, а не старогръцки. Това би те направило уникален, но не обяснява как си оцелял извън лагера на нечистокръвните. Като дете на Зевс, или Юпитер, наричай го както предпочиташ, би трябвало да си постоянна мишена за чудовищата. Ако си бил сам, щеше да умреш още преди години. Аз поне не бих могла да оцелея без приятели. Трябвало е да те обучат, за да…

— Не е бил сам — изстреля Лио, — чухме за други като него.

Талия го погледна смаяна.

— Какво имаш предвид?

Лио й разказа за насечената червена тениска в магазина на Медея и за това как някакво дете, говорещо на латински, син на Меркурий, било изядено от циклопите.

— Да няма друго място за герои освен лагера на нечистокръвните? — попита Лио. — Може би някой луд учител по латински отвлича децата на боговете и ги кара да мислят като римляни.

Още щом го изрече, Лио осъзна колко тъпо звучи. Пронизващите сини очи на Талия го изучаваха и той се почувства като заподозрян в престъпление, на който предстои да бъде разпознат.

— Обиколила съм цялата страна — заяви Талия, — но никога не съм попадала на луди учители по латински или герои в червени ризи. И все пак… — тя млъкна, сякаш й бе хрумнало нещо зловещо.

— Какво? — попита Джейсън, но Талия поклати глава.

— Трябва да говоря с богинята. Може би Артемида ще ни упъти.

— Тя говори с теб? — учуди се Джейсън. — Повечето богове са замлъкнали.

— Артемида има собствени правила — каза Талия. — Стреми се да не го показва, но смята, че Зевс е постъпил невероятно глупаво, като е затворил Олимп. Тя ни пусна по дирите на Ликаон. Каза, че ще намерим и следата на изчезнал приятел.

— Пърси Джаксън — предположи Лио, — момчето, което Анабет търси.

Талия кимна. На лицето й се изписа загриженост.

Лио се почуди дали някой се е тревожил толкова, когато той е изчезвал. Малко се съмняваше.

— Какво ще прави Ликаон с него? — попита Лио. — И какво общо има това с нас?

— Скоро ще разберем — рече Талия, — ако крайният ви срок е утре, в момента губим време. Еол може да ви каже…

Бялата вълчица се появи отново на прага и заръмжа нетърпеливо.

— Трябва да тръгваме — изправи се Талия, — иначе ще изгубим следата на другите ловджийки. Но първо ще ви отведа до палата на Еол.

— Ако не можеш, няма проблем — каза Джейсън, макар да звучеше притеснен.

— Стига де — Талия се усмихна и му помогна да стане, — не съм виждала брат си от години. Ще остана още няколко минути, преди да си започнал да ме дразниш. Да тръгваме!