Изчезналият герой

LV. Джейсън

Джейсън чакаше сам в хижа едно.

Анабет и Рейчъл се очакваше да дойдат всеки момент на срещата на съветниците и Джейсън имаше нужда да помисли малко.

Сънищата му от предишната нощ бяха по-лоши, отколкото бе искал да сподели с останалите, дори с Пайпър. Спомените му бяха мъгляви, но отделни късчета от тях се възвръщаха. Видя нощта, в която Лупа го бе изпитала във Вълчия дом, за да разбере дали е вълче, или храна. После дългия път на юг… Не можеше да си спомни добре, но в главата му проблясваха отделни мигове от стария му живот. Като деня, в който бе получил татуировката си, или онзи, в който го бяха вдигнали на щит и обявили за претор. Припомни си и лицата на приятелите си — Дакона, Гуендолин, Хейзъл, Боби, Рейна. Имаше момиче на име Рейна. Не беше сигурен какво бе означавала тя за него, но споменът за нея го накара да се запита какво чувства към Пайпър и дали не върши нещо нередно. Проблемът бе, че той много харесваше дъщерята на Афродита.

Джейсън премести нещата си до ъгъла, в който някога бе спала сестра му. Постави снимката на Талия на стената, за да не се чувства сам. Погледна към смръщената статуя на могъщия и горд Зевс, но вече не се плашеше от нея.

Тя просто го натъжаваше.

— Знам, че можеш да ме чуеш — каза Джейсън на статуята.

Тя не отговори. Нарисуваните й очи сякаш се взираха в него.

— Бих искал да поговоря лично с теб — продължи Джейсън, — но разбирам, че не можеш да го направиш. Римските богове не обичат да слизат при смъртните, а ти си техен цар. Трябва да даваш пример.

Отново нямаше отговор. Джейсън се надяваше на нещо. По-силен гръм, ярка светлина, усмивка. Не, усмивка не. Щеше да е зловещо.

— Помня някои неща — каза той. Колкото повече говореше, толкова по-несигурен се чувстваше. — Помня, че е трудно да си син на Юпитер. Всеки очаква да бъда водач, но винаги се чувствам сам. Предполагам, и ти се чувстваш така горе на Олимп. Другите богове оспорват решенията ти. Понякога се налага да правиш тежък избор и другите го критикуват. И не можеш да ми дойдеш на помощ, както другите богове помагат на децата си. Трябва да пазиш дистанция, за да не помисли някой, че си имаш любимци. Предполагам, че просто исках да кажа — Джейсън си пое дълбоко въздух, — че разбирам всичко това. Няма проблем. Ще направя каквото мога. Ще се опитам да те накарам да се гордееш с мен. Но имам нужда от малко помощ, татко. Ако можеш да направиш нещо, да ми помогнеш, за да помогна и аз на приятелите си. Страх ме е, че ще ги отведа на смърт. Не знам как да ги защитя…

Косъмчетата по врата му настръхнаха. Той осъзна, че някой стои зад него. Обърна се и видя жена с тъмна роба и спусната качулка, наметната с наметало от коза и вдигнала оголен римски меч — гладиус — в ръцете си.

— Хера — каза той.

Тя свали качулката си.

— За теб винаги съм била Юнона. А баща ти вече изпрати помощ, Джейсън. Изпрати ти Пайпър и Лио. Те не са просто твоя отговорност. Те са твои приятели. Слушай ги и ще се справиш.

— Юпитер ли те изпрати да ми кажеш това?

— Никой не ме изпраща никъде — отговори тя. — Аз не съм вестоносец.

— Но ти ме забърка в това. Защо ме изпрати в този лагер?

— Мисля, че знаеш — каза Юнона. — Размяната на лидери бе необходима. Това е единственият начин да се изкове мир.

— Но аз не съм се съгласявал на такова нещо.

— Не. Но Зевс даде живота ти на мен. Аз просто ти помагам да изпълниш съдбата си.

Джейсън се опита да сподави гнева си. Погледна към оранжевата тениска на лагера и татуировката на ръката си. Знаеше, че тези неща не бива да се смесват. Бе се превърнал в противоречие, в смес, по-опасна от всички отвари на Медея.

— Не ми връщаш спомените — каза той, — макар че обеща.

— Повечето ще се върнат сами с времето — каза Юнона, — но трябва сам да намериш пътя към стария си дом. Преди това трябва да изкараш няколко месеца в новия — с новите си приятели. Печелиш доверието им. Докато отпътувате с този кораб, ти вече ще си лидер на лагера. И ще си готов да изковеш мир между двете велики сили.

— А ако не ми казваш истината? — попита той. — Ако правиш това, за да избухне нова Гражданска война?

Изражението на Юнона бе неразгадаемо. То изразяваше едновременно развеселеност, презрение и привързаност. Колкото и да приличаше на човек, Джейсън знаеше, че тя не е. Помнеше ослепителната светлина, истинския вид на богинята, който се бе отпечатал в мозъка му. Тя бе Хера и Юнона. Съществуваше на много места едновременно. Мотивите зад действията й никога не бяха прости.

— Аз съм богинята на семейството — каза накрая тя, — а семейството ми твърде дълго стоя разделено.

— Разделиха ни, за да не се избием — отвърна Джейсън. — Това е добра причина.

— Пророчеството настоява да се променим. Гигантите се надигат. Всеки от тях може да бъде убит само от бог и полубог едновременно. Избраните герои трябва да са седемте най-велики в своя век. Както стоят нещата сега, те са разделени на две места. Ако нещата останат така, няма да можем да спечелим. Гея разчита на това. Ти трябва да обединиш героите на Олимп и да отплавате заедно към древните бойни полета на Елада, където ще ви очакват гигантите. Само тогава боговете ще се присъединят към вас. Това ще бъде най-опасното и важно пътуване, предприемано някога от децата на боговете.

Джейсън погледна към ярката статуя на баща си.

— Това не е честно — каза Джейсън. — Мога да проваля всичко.

— Можеш — съгласи се Юнона, — но боговете имат нужда от своите герои. Винаги са имали нужда от тях.

— Дори ти? Мислех, че мразиш героите.

Богинята се усмихна сухо.

— Носи ми се тази слава. Но ако искаш да знаеш истината, Джейсън, аз завиждам на другите богове за децата им. Вие, полубоговете, свързвате двата свята. Помагате на своите божествени родители, дори на проклетия Юпитер, да разбират света на смъртните по-добре от мен.

Юнона въздъхна толкова тъжно, че въпреки яда си Джейсън почувства жал.

— Аз съм богинята на брака — каза тя. — Не е в природата ми да съм невярна. Имам само две божествени деца, Арес и Хефест, но и двамата ме разочароваха. Нямам си смъртни герои, които да ми служат, и затова често нападам полубогове като Херакъл и Еней. Но по същата причина обичах Язон, героя, на когото си кръстен. Той бе просто смъртен, нямаше божествен родител, който да го ръководи. И за това съм благодарна на Зевс, че те даде на мен. Ти ще бъдеш моят шампион, Джейсън. Ще бъдеш най-великият измежду героите и ще обединиш полубоговете, а с тях — и самият Олимп.

Почувства думите й като торби с пясък. Преди два дни бе ужасен от идеята, че ще поведе полубоговете към ново велико пророчество, че ще отплава, за да се бори с гигантите и да спаси света.

Още бе ужасен от това, но нещо се бе променило. Вече не беше сам. Имаше приятели и дом, за които да се бори. Имаше си дори богиня покровител, която щеше да се грижи за него, а това си беше от значение.

Дори въпросната богиня да бе малко неблагонадеждна.

Джейсън трябваше да се надигне и да приеме съдбата си така, както се бе изправил срещу Порфирион с голи ръце. Разбира се, изглеждаше невъзможно. Можеше да умре. А приятелите му разчитаха на него.

— Какво ще стане, ако се проваля? — попита той.

— За да има голяма победа, трябва да се поеме голям риск — призна богинята. — Ако се провалиш, ще станем свидетели на невиждана кървава баня. Героите ще се унищожат взаимно, а гигантите ще превземат Олимп. Гея ще се пробуди и земята ще се отърси от всичко, което сме построили за последните пет хилядолетия. Това ще е краят на всички ни.

— Страхотно. Направо страхотно.

Някой потропа на вратата на хижата.

Юнона спусна качулката над лицето си. Сетне подаде на Джейсън скрития в ножница гладиус.

— Това трябва да замести оръжието, което изгуби. Ще говорим отново. Независимо дали това ти харесва, или не, Джейсън, аз съм твоята покровителка, твоята връзка с Олимп. Нуждаем се един от друг.

И богинята изчезна, когато вратите се отвориха и Пайпър влезе в хижата.

— Анабет и Рейчъл са тук — обяви момичето. — Хирон е събрал съвета.