Изчезналият герой

XLIX. Джейсън

След битката под връх Диабло Джейсън не вярваше, че е възможно някога да се почувства по-уплашен или съкрушен.

Но сега сестра му лежеше замръзнала в краката му. Беше обграден от чудовища. Счупил бе златния си меч и го бе сменил с парче дърво. Имаше около пет минути, преди царят на гигантите да се събуди и да ги унищожи. Джейсън вече бе използвал най-силната си карта, молейки Зевс за помощ в битката си с Енкелад. Съмняваше се, че отново ще има силата да го направи, а че пак ще получи съдействие отгоре. Което означаваше, че останалите му козове са свадлива и безпомощна богиня, гадже с кинжал, което не му е точно гадже, и Лио, който очевидно смяташе, че може да спре армиите на мрака с помощта на шепа ментови бонбони.

На всичко отгоре най-ужасните спомени на Джейсън се връщаха. Вече знаеше със сигурност, че е правил много опасни неща през живота си, но никога не е бил по-близо до смъртта от този момент.

А врагът беше красив. Хиона се усмихна и тъмните й очи проблеснаха като ледения кинжал, който изникна в ръката й.

— Какво си направила? — попита я Джейсън.

— Какво ли не — измърка богинята. — Но сестра ти не е мъртва, ако това питаш. Смятам да размразя нея и момичетата й и да ги пускам една по една. Ще доставят голямо удоволствие на моите вълчета, а и ловджийките ще научат какво е да си плячка.

Вълците завиха одобрително.

— Да, милички. — Хиона не изпусна Джейсън от поглед. — Сестричката ти почти уби техния крал, знаеш ли. Сега Ликаон е в някаква пещера, ближейки раните си, несъмнено, но слугите му дойдоха, за да отмъстят за своя господар. А Порфирион скоро ще се надигне. И светът ще бъде наш.

— Предателка! — извика Хера. — Невъзпитана низша богиня! Не си достойна дори да сервираш виното ми, още по-малко да владееш света!

Хиона въздъхна.

— Както винаги сте голяма досада, кралице Хера. От хилядолетия чакам да замлъкнете.

Хиона махна с ръка и затворът се покри с лед, който запълни пространствата между земните ластари.

— Така е много по-добре — каза богинята на снега, — а сега геройчета, що се отнася до смъртта ви…

— Ти си подмамила Хера тук — прекъсна я Джейсън — и ти си дала на Зевс идеята да затвори Олимп.

Вълците на Ликаон заръмжаха, духовете на бурята зацвилиха, готови да нападнат. Хиона обаче вдигна ръка.

— Търпение, милички. Щом му се приказва, нека. Какво значение има? Слънцето залязва, времето е на наша страна. Иначе да, разбира се, Джейсън Грейс. Подобно на снега, гласът ми е мек и мил, а също и много, много студен. За мен е лесно да шептя разни неща на другите богове, особено ако просто потвърждавам най-дълбоките им страхове. Аз прошепнах на Еол да нареди избиването на всички герои. Малка услуга за Гея наистина, но съм убедена, че наградата ще е голяма, когато нейните деца, гигантите, завземат властта.

— Можеше да ни убиеш в Квебек — каза Джейсън. — Защо ни остави живи?

Хиона сбърчи нос.

— Не бе толкова просто да ви убия в дома на баща си, особено с неговата мания да посреща всички гости. Ако си спомняш, опитах. Щеше да е много мило, ако той се бе съгласил да ви вледеня. Но щом ви обеща безопасност, не можех да му се противопоставя открито. Татко наистина е доста стар и глупав. Живее в страх от Зевс и Еол, макар че е могъщ. Скоро обаче, когато новите ми господари се пробудят, аз ще го изгоня и ще взема трона на северния вятър за себе си. Пък и за едно нещо баща ми бе прав. Мисията ви е обречена. Очаквах да се провалите.

— И направи всичко възможно това да стане — каза Лио. — Ти събори нашия дракон от небето в Детройт. Замръзналите жици в главата му са твое дело. Ще си платиш за това.

— Ти си информирала Енкелад за нашия напредък — добави Пайпър. — По целия път ни преследваха снежни виелици.

— Да, вече ви чувствам доста близки — съгласи се Хиона. — Щом пресякохте Омаха, помолих Ликаон да ви последва, така че Джейсън да загине тук, във Вълчия дом.

Хиона му се усмихна.

— Работата, Джейсън, е в това, че проливането на твоята кръв тук ще оскверни това място за поколения наред. Братята ти полубогове ще са вбесени, особено когато намерят двамцата от лагера на нечистокръвните. Ще решат, че гърците заговорничат с гигантите. И ще настане голяма веселба.

Пайпър и Лио не разбираха какво говори тя, но Джейсън — да. Спомените му се възвръщаха достатъчно бързо, за да разбере колко опасен може да е планът на Хиона.

— Ти ще изправиш герои срещу герои — каза той.

— Толкова е лесно! — отговори Хиона. — Освен това, както ти казах, аз просто ще ги окуража да направят това, което биха сторили и сами.

— Но защо? — разпери ръце Пайпър. — Хиона, ти ще унищожиш света. Гигантите ще съсипят всичко. Не може да искаш това. Отведи чудовищата си.

Хиона се поколеба, но после се засмя.

— Способността ти да убеждаваш се засилва, миличка. Но аз съм богиня и няма как да ме очароваш. Ние, боговете на вятъра, сме деца на хаоса. Аз ще сваля и Еол от власт, след което ще пусна бурите да вилнеят. Ако унищожим света на смъртните, още по-добре. Те никога не са ме почитали дори в стари времена. Хората и техните глупости за глобално затопляне! Набързо ще ги охладя. Когато си върнем древните места, ще покрия и Акропола със сняг!

— Древните места — очите на Лио се разшириха. — Това имаше предвид Енкелад, когато каза, че боговете ще бъдат изтръгнати из корен. Гигантите ще нападнат Гърция!

— Ти може да се присъединиш към мен, сине на Хефест — каза внезапно Хиона. — Знам, че ме намираш за красива. За мен е достатъчно другите двама да умрат. Зарежи нелепата съдба, която мойрите са ти отредили. Живей като мой шампион. Уменията ти ще бъдат доста полезни.

Лио бе смаян. Той се огледа, все едно Хиона говореше на някой друг. За момент Джейсън се притесни. Помисли си, че Лио не всеки ден получава предложения от красиви богини.

После Лио се засмя толкова силно, че се преви на две.

— Да бе, да се присъединя към теб. Докога? Докато ти омръзна и ме превърнеш в Лио-лед? Скъпа, никой не може да напада дракона ми и да се измъкне след това. Не мога да повярвам, че те смятах за горещо маце!

Хиона поаленя.

— Горещо?! Как смееш да говориш така за мен? Аз съм ледът, Лио Валдес! Студена и смъртоносна.

Тя изстреля вълна суграшица към героите, но Лио вдигна ръка. Стена от пламъци изникна пред тях и снегът се разпадна на димяща пара.

Лио се ухили.

— Сега, скъпа, ще ти покажа какво става със снега в Тексас. Топи се.

Хиона изсъска.

— Достатъчно. Хера умира. Порфирион се надига. Избийте героите! Избийте ги всичките! Нека това бъде първият ни дар към новия цар!

Джейсън надигна заледената си цепеница — глупаво оръжие, недостойно за последна битка — и чудовищата нападнаха.