Изчезналият герой

XXVIII. Пайпър

Пайпър спря принцесата, докато Джейсън и Лио разглеждаха живите палта.

— Искате да пазаруват, докато умрат, нали? — попита Пайпър.

— Хмм… — Принцесата избърса прахта от няколко изложени меча. — Аз съм пророчица, миличка. Знам малката ти тайна. Но на теб не ти се говори за това, нали? Остави момчетата на мира. Виж само колко се забавляват!

Лио се засмя, докато пробваше шапка, направена от омагьосана миеща мечка. Ивичестата опашка и крачетата й трескаво се махаха във въздуха, докато Лио ходеше. В това време Джейсън оглеждаше спортното облекло.

Момчета да пазаруват дрехи? От това по-ясен знак, че са омагьосани…

Пайпър погледна към принцесата.

— Коя сте вие?

— Казах ти вече, миличка. Аз съм принцесата на Колхида.

— Къде е Колхида?

Изражението на принцесата стана някак тъжно.

— Къде беше Колхида, имаш предвид. Баща ми владееше далечните брегове на Черно море — толкова далеч на изток, че корабите на гърците едвам ни стигаха. Но Колхида вече не съществува. Няма я от хилядолетия.

— Хилядолетия? — попита Пайпър. Принцесата изглеждаше на не повече от петдесет години, но в сърцето на Пайпър се загнезди лошо предчувствие за нещо, което Борей бе казал в Квебек.

— На колко години сте?

Принцесата се засмя.

— Една дама не бива да задава или отговаря на такъв въпрос. Нека само кажем, че… имигрирането в страната ми отне доста време. Но накрая моята покровителка успя да ме вкара вътре. Тя направи всичко това възможно. — Принцесата посочи с ръка магазина си.

Пайпър усети метален вкус в устата си.

— Твоята покровителка…

— О, да. Тя обаче не пуска всички. Само тези, които имат специални умения като мен. И държи на това входът да е през подземията, така че… хмм… да следи клиентелата ми. От време на време ме моли за някоя услуга. Да ти кажа, имайки предвид факта, че получих нов живот, това е най-добрата сделка, която съм правила от векове насам.

Трябва да бягаме — помисли си Пайпър. Трябваше да се измъкнат оттук.

Но още преди тя да изрази опасенията си, Джейсън извика:

— Я вижте какво намерих!

От една купчина дрехи втора употреба момчето извади червена тениска, досущ като тази, която той самият бе носил по време на училищното пътуване, като се изключеше това, че изглеждаше разкъсана от тигри.

Джейсън се намръщи.

— Защо това ми изглежда познато?

— Джейсън, тази тениска е като твоята — каза Пайпър, — а сега наистина трябва да се махаме.

Но не бе сигурна дали той изобщо може да я чуе, докато бе под влиянието на принцесата.

— Глупости — намеси се жената, — момчетата изобщо не са свършили. И да, миличък, тези ризи са популярни. Дадоха ми ги предишни клиенти. Тази, която си взел, определено ти отива.

Лио пък намери оранжева тениска на лагера на нечистокръвните с дупка по средата, сякаш оттам бе минало копие. До нея имаше бронзов нагръдник, прояден от ръжда — може би от киселина, — а също и разкъсана римска тога, оцапана с нещо, което подозрително напомняше засъхнала кръв.

— Ваше Величество — каза Пайпър, мъчейки се да контролира нервите си, — защо не разкажете на момчетата как сте предали семейството си? Убедена съм, че ще харесат тази история.

Думите й нямаха ефект върху принцесата, но момчетата се обърнаха, внезапно заинтригувани.

— Още истории? — попита въодушевено Лио.

— Това звучи яко! — съгласи се Джейсън.

Принцесата погледна Пайпър, подразнена.

— Ох — въздъхна тя, — хората правят чудни неща заради любовта, Пайпър. Самата ти добре знаеш това. Влюбих се в онова момче всъщност, защото твоята майка, Афродита, ми направи магия. Ако не беше тя… но пък човек не може да се сърди на една богиня, нали? — Тонът на принцесата бе красноречив: „Мога обаче да си го изкарам на теб“.

— Но онзи герой ви отведе от Колхида — спомни си Пайпър, — нали така, Ваше Величество? Той се ожени за Вас точно както обеща.

Погледът на принцесата почти накара Пайпър да се извини, но тя все пак не отстъпи.

— Първоначално да — призна Нейно Величество. — Изглеждаше сякаш той ще спази обещанието си. Но дори след като му помогнах да открадне съкровището на татко, той пак се нуждаеше от помощта ми. Докато бягахме, флотата на брат ми тръгна подире ни. Бойните му кораби ни изпревариха. Щеше да ни унищожи, но аз убедих брат ми да дойде на борда на нашия кораб, за да преговаряме. Той ми се довери.

— И вие го убихте. Убихте собствения си брат — довърши Пайпър. Тя си спомни ужасяващата история, както и името — ужасното име, започващо с буквата М.

— Какво? — размърда се Джейсън, за миг почти дошъл на себе си. — Убила е собствения си…

— Не — излая принцесата, — тези истории са лъжи. Новият ми съпруг уби брат ми заедно със своите копои, макар че нямаше да се справят без мен. Хвърлиха тялото му в морето и флотата трябваше да спре и да го намери, за да го погребат с подобаваща почит. Това ни позволи да се измъкнем. Направих всичко това за любимия си. За него. И той го забрави. Той ме предаде.

Джейсън все още изглеждаше притеснен.

— Какво е направил?

Принцесата вдигна разкъсаната тога пред гърдите на Джейсън, сякаш преценяваше дали да го убие, или не.

— Не знаеш ли историята, момко? А би трябвало. Все пак носиш неговото име.

— Язон — каза Пайпър, — но тогава вие… трябва да сте мъртва!

Принцесата се усмихна.

— Както вече казах — нова страна, нов живот. Не съм безгрешна, признавам. Предадох народа си. Нарекоха ме предателка, лъжкиня, крадла и убийца. Но направих всичко от любов.

Тя се обърна към момчетата и ги погледна жално, пърхайки с клепки. Пайпър усети как магията ги залива, по-силна отвсякога.

— Не бихте ли направили и вие всичко от любов, милички?

— Естествено — каза Джейсън.

— Разбира се — отговори Лио.

— Момчета! — Пайпър безпомощно скръцна със зъби. — Не виждате ли коя е? Не се ли…

— Аз казвам да продължим — спокойно я прекъсна принцесата. — Доколкото си спомням, искахте да разберете колко струват духовете на бурята и сатира.

Лио обаче се разсея от уредите на втория етаж.

— Стига бе — извика той, — това да не е пещ за оръжия?

Преди Пайпър да може да го спре, той скочи от ескалатора и се затича към голяма овална фурна, която приличаше на изключително мощно барбекю.

Когато го настигнаха, принцесата каза:

— Имаш вкус. Това е Н-2000, пещ, направена от самия Хефест. Развива достатъчно висока температура, за да стопи божествен бронз и дори имперско злато.

Джейсън потръпна, сякаш е чул нещо познато.

— Имперско злато?

Принцесата кимна.

— Да, миличък. Като оръжието, което тъй хитроумно си скрил в джоба си. За да се изкове правилно, имперското злато трябва да бъде осветено в храма на Юпитер на хълма Капитолия в Рим. Много мощен и рядък метал, но — досущ като римските императори — избухлив. Постарай се никога да не чупиш острието си. — Тя се усмихна мило. — Рим, разбира се, е от времената след моето, но аз подочух това-онова. А сега да ви покажа един от най-скъпите си предмети — златния трон. Хефест го изкова, за да накаже майка си, Хера. Седни в него и ще бъдеш хванат в капан.

Лио очевидно прие това като заповед и тръгна към трона като в транс.

— Лио, недей! — предупреди го Пайпър.

Той премигна.

— Колко искаш за двете?

— За трона — пет велики подвига. За пещта — седем години служба. А само срещу малко от силата ти… — Тя поведе Лио към секцията с уредите, като му казваше цената за различни предмети.

Пайпър не искаше да го оставя сам с нея, но трябваше да се опита да събуди Джейсън. Тя го дръпна настрана и му удари шамар.

— Ау — промърмори той сънено, — това пък за какво беше?

— Събуди се! — изсъска Пайпър.

— Какво имаш предвид?

— Тя те е омаяла с гласа си. Не го ли усещаш?

Той се намръщи.

— Изглежда готина.

— Не е готина! Дори не трябва да е жива! Тя е жената на Язон, героя, на когото си кръстен, и е живяла преди три хиляди години. Спомни си думите на Борей, че душите вече не са приковани в царството на Хадес! Не само чудовищата се съживяват. Тя се е върнала от отвъдното!

Джейсън поклати колебливо глава.

— Но тя не е призрак…

— Не, тя е нещо по-лошо! Тя…

— Деца? — принцесата се върна, а Лио я следваше като кученце. — Ако нямате нищо против, да видим това, за което дойдохте. Това беше, нали?

Пайпър едвам сподави вика си. Изкушаваше се да извади кинжала си и да се изправи срещу вещицата сама, но не смяташе, че има шанс. В магазина Нейно Величество бе на своя територия, а приятелите й бяха омагьосани. Пайпър дори не бе сигурна, че ще й помогнат в битка. Трябваше да измисли нещо по-добро.

Взеха ескалатора надолу към основата на фонтана. За пръв път Пайпър забеляза два огромни бронзови слънчеви часовника, всеки от които с размера на трамплин. Единият бе разположени от северната, а другият — от южната страна на фонтана, вкопани в мраморния под. Огромните кафези стояха от източната и западната страна, а в най-далечния бяха духовете на бурята, натъпкани толкова плътно един до друг, че се въртяха като свръхконцентрирано торнадо. Пайпър не бе сигурна колко от тях са затворени в кафеза, но бяха десетки.

— Хей — извика Лио, — тренер Хедж изглежда добре!

Затичаха се към най-близкия кафез. Старият сатир бе сякаш вкаменен в мига, в който го бяха всмукали в небето над Големия каньон. Беше замръзнал, викайки, надигнал тоягата над главата си, сякаш нареждаше на класа да направи петдесет лицеви опори. Къдравата му коса стърчеше в различни посоки. Ако Пайпър се концентрираше върху определени детайли — яркооранжевото поло, козята брадичка, свирката на врата му, — можеше да си го представи като обикновен учител по физическо. От друга страна, рогцата на главата му и косматите кози крака с копита бяха трудни за пренебрегване.

— Да — каза принцесата, — винаги пазя стоката си в добро състояние. Сега можем да се разберем за цената, която искам за духовете и сатира. Продавам ги само в комплект. Ако се разберем, може да добавя към него и стъкленицата с лековита отвара и да си вървите с мир.

Тя погледна Пайпър лукаво.

— Така ще бъде по-добре, отколкото да се караме, нали, миличка?

Не й вярвай — предупреди я глас в главата й. Ако Пайпър бе права в предположението си коя всъщност е тази дама, мирът не беше опция. Сделката не бе възможна.

Всичко това беше номер. Но приятелите й я гледаха, кимаха възторжено и оформяха с устни: „Кажи да“. А Пайпър имаше нужда от повече време, за да помисли.

— Можем да преговаряме — каза накрая момичето.

— Супер — съгласи се Лио. — Казвай цената.

— Лио! — скастри го Пайпър.

Принцесата се изкикоти.

— Да кажа цената може би не е най-добрата стратегия за пазарене, момчето ми, но поне знаеш кога нещо е ценно. А свободата наистина е такава. Значи, ако искаш да пусна този сатир, който нападна духовете ми…

— Които нападнаха нас — прекъсна я Пайпър.

Нейно Величество сви рамене.

— Както казах, моята покровителка от време на време ми иска услуги. Да пратя духовете на бурята подир вас, за да ви отвлекат, бе една от тях. Нямаше нищо лично, уверявам те. А и в крайна сметка вие дойдохте тук и сами! Така или иначе, вие искате да пусна сатира и да ви дам своите духове, които между другото са изключително ценни служители, — за да ги предадете на тиранина Еол. Това не ми звучи честно. Цената ще е височка.

Пайпър видя, че приятелите й са готови да предложат и да обещаят всичко. Преди да могат да отговорят, тя използва последния си коз.

— Ти си Медея — каза тя на принцесата, — ти помогна на Язон да открадне Златното руно. Ти си един от най-отвратителните образи в гръцката митология. Джейсън, Лио, не й вярвайте.

Пайпър вложи цялата сила, на която бе способна, в тези думи. Бе напълно искрена и това имаше някакъв ефект. Джейсън отстъпи от магьосницата.

Лио се почеса и се огледа, все едно се събуждаше от сън.

— Какво правехме?

— Момчета! — Принцесата разпери ръце дружелюбно. Диамантените и бижута блеснаха, а лакираните й нокти се извиха като окървавените лапи на звяр — вярно е, аз съм Медея. Но истината е, че съм останала неразбрана. Пайпър, миличка, ти нямаш идея какво бе за нас, жените, в онези времена. Нямахме никакви права, често дори не можехме да изберем сами съпрузите си. Но аз бях различна. Бях независима и избрах да стана магьосница. Нима това е лошо? Споразумях се с Язон — в замяна на любовта му щях да му помогна да открадне руното. Това беше честна сделка. И той стана прочут герой! Без мен щеше да умре никому неизвестен по бреговете на Колхида.

Джейсън изсумтя.

— Но тогава ти наистина си умряла преди три хиляди години. И си дошла от отвъдното?

— Смъртта вече няма власт над мен, млади полубоже — прошепна Медея. — Благодарение на моята покровителка съм тук от плът и кръв.

— Значи си се преродила — премигна Лио — като чудовище?

Медея разпери пръсти, а ноктите й задимяха като нагорещена ютия, полята с вода.

— Вие изобщо си нямате идея какво всъщност става, нали, милички? Нещата не се изчерпват с едно просто пробуждане на чудовищата от Тартара. Покровителката ми знае, че гигантите и демоните не са най-силните й слуги. Аз съм смъртна. Аз се уча от грешките си. И сега, веднъж върнала се към живота, няма да бъда измамена отново. Ето моята цена…

— Момчета — каза Пайпър, — Язон изоставил Медея, понеже тя била луда и кръвожадна.

— Лъжи! — извика принцесата.

— На връщане от Колхида корабът на Язон се спрял в друго царство и той зарязал Медея. Оженил се за местната княгиня.

— След като му родих две деца! — извика Медея. — И той пак ме измами? Това редно ли е според вас?

Джейсън и Лио поклатиха глава, но Пайпър не бе свършила.

— Може и да не е било редно — продължи тя, — но какво да кажем за отмъщението на Медея? Тя убила собствените си деца, за да отмъсти на Язон. След това отровила съпругата му и напуснала царството.

Медея изръмжа.

— Нелепица, измислена, за да съсипе името ми! Тълпа коринтяни уби децата ми и ме прогони! А Язон не стори нищо, за да ни защити. Той ми отне всичко. Така, че да, аз се промъкнах в замъка и отрових скъпата му женичка. И това беше честно. Такава бе цената, която той плати за измяната си.

— Ти си луда — каза Пайпър.

— Аз съм жертва! — заяви Медея. — Умрях с почернени мечти! Но това вече е в миналото. Вече знам, че героите не заслужават доверие. Когато дойдат да искат съкровища, ще трябва да си платят за тях. Особено ако носят името на омразния ми мъж!

Фонтанът почервеня. Пайпър изтегли кинжала си, но ръката и трепереше твърде силно.

— Джейсън, Лио. Време е да си ходим. Веднага!

— Преди да сте свършили работа? — попита Медея. — И какво ще стане тогава с приключението ви, момчета? Хайде, като за вас цената ще е ниска. Знаете ли, че този фонтан е вълшебен? Ако мъртвец падне в него, дори да е насечен на късове, ще излезе от водите напълно здрав, дори по-силен отпреди.

— Сериозно? — попита Лио.

— Тя лъже! — каза Пайпър. — Това е една от старите й лъжи. Така бе измамила, ако не се лъжа, един цар. Убедила дъщерите му да го съсекат, така че да излезе от фонтана млад и силен, но той си останал мъртъв.

— ГЛУПОСТИ! — изкрещя Медея и Пайпър долови мощта на магията й във всяка сричка. — Лио, Джейсън, ето цената ми. Защо вие двамата не се сбиете? Ако някой от вас бъде ранен или дори убит, няма проблем. Ще го хвърлим във фонтана и той ще се върне като нов. А и вие нямате търпение да се сбиете, нали? Та вие се мразите!

— Момчета, не! — викна Пайпър. Но двамата вече се гледаха така, сякаш са осъзнали действителните си чувства един към друг.

Пайпър никога не се бе чувствала толкова безпомощна. Сега разбра каква е магията в действителност. Винаги си я бе представяла като вълшебни пръчки и огнени топки, но това тук беше много, много по-лошо. Медея не разчиташе на отварите и отровите си. Най-могъщото й оръжие бе гласът.

Лио изръмжа.

— Джейсън винаги е голямата звезда. Всички забелязват него и ме възприемат като негов придатък.

— Ти си един обикновен дразнител, Лио — презрително каза Джейсън. — Никога не приемаш нещата насериозно. И не те бива за нищо. Дори не можеш да оправиш тъпия дракон.

— Спрете! — умолително извика Пайпър, но и двамата изтеглиха оръжията си. Джейсън — златния меч, Лио — чук от колана си.

— Остави ги, Пайпър — каза Медея, — правя ти услуга. Нека това свърши тук и сега. Така изборът ти ще стане много по-лесен. Енкелад ще бъде доволен. Баща ти ще се върне при теб. Днес. Още днес.

Омайният глас на Медея не можеше да я очарова, но въпреки това магьосницата бе повече от убедителна. Да върне баща си? Още днес? Въпреки всичко Пайпър искаше това. Толкова много искаше да върне баща си, че я болеше.

— Ти работиш за Енкелад? — попита тя.

Медея се изсмя.

— За гигант? Никога. Но служа на нещо по-велико — покровителка, чиято сила дори не можеш да си представиш. Върви си, щерко на Афродита. Няма нужда да умираш с тях. Спаси се, спаси и баща си. Върви си.

Лио и Джейсън оставаха втренчени един в друг, но изглеждаха несигурни, объркани. Сякаш чакаха нещо. Част от тях не бе покорена, обнадежди се Пайпър. Това, което искаше Медея, бе против самата им природа.

— Чуй ме, момиче! — Медея извади един диамант от огърлицата си и го хвърли във водните пръски от фонтана. След като премина през многоцветната светлина, Медея каза:

— О, Ирида, богиньо на дъгата, покажи ми офиса на Тристан Маклийн.

Мъглата проблесна и Пайпър видя кабинета на баща си. Зад бюрото по телефона говореше Джейн, секретарката на татко й, облечена в тъмен бизнес костюм, с опъната на кок коса.

— Здравей, Джейн — каза Медея.

Джейн спокойно остави телефона настрана.

— Мадам, как мога да ви помогна? Здрасти, Пайпър.

— Ти… — Пайпър бе толкова бясна, че не можеше да говори.

— Да, миличка — потвърди опасенията й Медея, — секретарката на татко ти. Лесна за манипулиране. Има подреден ум за смъртна, но много посредствен.

— Благодаря ви, мадам — отговори Джейн.

— За нищо — усмихна се Медея. — Просто исках да те поздравя, Джейн. Да убедиш господин Маклийн да напусне града така бързо, да вземе самолета до Оукланд, без да предупреди медиите или полицията — отлична работа! Никой не знае къде е. Да му кажеш, че животът на дъщеря му зависи от това — това вече бе хитро.

— Да — съгласи се Джейн с безжизнен тон, сякаш говореше насън. — Беше лесно да го убедя, щом повярва, че Пайпър е в опасност.

Пайпър погледна към кинжала си. Острието потръпна в ръката й. Не можеше да го използва по-добре от Хубавата Елена, но видя отражението си. Беше обикновено момиче. Без никакъв шанс за победа.

— Имам нови заповеди за теб, Джейн — каза Медея. — Ако момичето ме слуша, за господин Маклийн ще настъпи моментът да се прибере у дома. Може ли да скалъпиш някаква история за отсъствието му за всеки случай? О, и… миличка, намери му психиатрична клиника. Бедният човечец ще има нужда от такава.

— Да, мадам. Живея, за да ви служа.

Образът изчезна и Медея се обърна към Пайпър.

— Виждаш ли?

— Ти си примамила татко в капан — промълви Пайпър, — ти си помогнала на гиганта…

— Стига, миличка. Ще получиш инфаркт. Подготвях отмъщението си години наред — много преди да ме върнат към живота. Както вече казах, аз съм пророчица. Мога да предвиждам бъдещето не по-зле от вашия малък оракул. Преди години, когато все още страдах в Полята на Мъченията, получих видение за седемте героя от така нареченото велико пророчество. Видях твоя приятел Лио там и се досетих, че един ден той ще бъде неприятен враг. Подшушнах това на моята покровителка и тя успя да се поразбуди… дотолкова, че да го посети.

— Майката на Лио — пое си дъх Пайпър. — Лио, чуваш ли? Тя е уредила смъртта на майка ти!

— Аха — изпъшка замаян Лио. Сетне погледна чука си намръщен. — Значи просто трябва да нападна Джейсън? Така ли? И няма риск?

— Никакъв — обеща му Медея. — Джейсън, удари го с всичка сила. Покажи, че си достоен да носиш името на моя съпруг.

— Не! — заповяда им Пайпър и направи последния си ход. — Джейсън, Лио, тя ви мами. Свалете оръжията.

Магьосницата вдигна очи нагоре.

— Хайде, момиче. Ти не си ми равна. Та аз съм обучена от леля си, безсмъртната Цирцея. Мога да подлудявам мъжете или да ги лекувам само с гласа си. Какъв шанс имат тези жалки геройчета пред мен? Хайде, момчета! Избийте се! Избийте се сега!

— Джейсън, Лио, чуйте ме — Пайпър вложи в гласа си цялата емоция, на която бе способна. От години се бе мъчила да крие слабостите си, но сега разкри всичко: страха си, отчаянието си, гнева си. Знаеше, че с това подписва смъртната присъда на баща си, но не можеше да остави приятелите си да се убият един друг. — Медея ви очарова с гласа си. Това е нейната магия. Вие сте най-добри приятели. Никога не бихте се наранили. Бийте се, но не един с друг! Бийте се с нея!

Те се поколебаха.

Пайпър почувства как магията се разваля.

Джейсън премигна.

— Лио… аз щях… да те промуша?!

— Мама, нещо за мама… — Лио се намръщи, след което се обърна към Медея. — Ти работиш за дамата от прах. Ти си я изпратила в магазина — той вдигна ръка. — Този чук е за теб, госпожо.

Медея изръмжа като звяр.

— Значи ще стане по трудния начин.

Тя натисна част от мозайката на пода и сградата се разлюля. Джейсън замахна с меча си към Медея, но тя се превърна в пушек и се появи в основата на ескалатора.

— Бавен си, геройче — изсмя се тя, — но можеш да изкараш яда си на домашните ми любимци!

Преди Джейсън да успее да тръгне срещу нея, слънчевите часовници от двата края на фонтана се отвориха. От тях изпълзяха два крилати златни дракона, всеки от които с размера на вагонетка. Не бяха гигантски като Фестус.

Но бяха достатъчно големи.

— Ето за какво били кошарите — каза Лио мрачно.

Драконите разпериха криле и започнаха да съскат. Пайпър усети зноя, който се излъчваше от блестящите им люспи. Единият я погледна с блестящи оранжеви очи.

— Не ги гледайте в очите! — предупреди Джейсън. — Иначе ще ви парализират.

— Вярно е! — Медея спокойно се изкачваше с ескалатора, облегната на плъзгащите се перила, докато наблюдаваше ставащото. — Миличките са с мен от доста време. Това са слънчеви дракони — подарък от моя дядо, Хелиос. Когато избягах от Коринт, те теглеха колесницата ми. А сега ще ви убият. Как се повтаря историята само…

Драконите нападнаха. Джейсън и Лио се изправиха срещу тях. Пайпър бе изумена от смелостта на момчетата, а също и от уменията им. Бяха като отбор, работил заедно в продължение на години.

Медея почти бе стигнала до втория етаж, където се намираха разнообразните й оръжия.

— А, не, няма да стане — изръмжа Пайпър и се спусна след нея.

Когато Медея я забеляза, започна да се катери с всичка сила. Беше бързичка за баба на три хиляди години. Пайпър се катереше с все сили, прескачаше по три стъпала наведнъж и пак не можеше да я настигне. Медея не спря на втория етаж. Тя се качи на следващия ескалатор и продължи да се изкачва нагоре.

Отварите. Естествено, че щеше да използва тях. Тя беше известна отровителка.

Отдолу битката бушуваше. Лио надуваше свирката си, а Джейсън се мъчеше да привлече вниманието на драконите с викове. Пайпър не се осмели да погледне натам. Не и докато тичаше с кинжал в ръка. Представи си и как пада и се самонамушква с него. Това щеше да бъде голям подвиг наистина.

Сграбчи един щит от въоръжен манекен на третия етаж и продължи да се катери. Представи си, че тренер Хедж крещи в ума й, точно както в часовете по физкултура: „Хайде, Маклийн! Това ли ти е катеренето!“.

Стигна горния етаж, дишайки тежко, но бе закъсняла. Медея беше вече при гишето с отрови. Магьосницата взе синята стъкленица, оформена като лебед — тази, в която съхраняваше смъртоносната отрова, — и Пайпър направи единственото нещо, което й хрумна. Метна щита по нея.

Медея се обърна с триумфална усмивка тъкмо навреме, за да бъде ударена от двайсеткилограмово метално фризби. Тя залитна и събори гишето. Стъклениците западаха от рафтовете. Когато се изправи, дрехата и бе оцапана в няколко различни цвята. Много от петната бяха започнали да димят или блестят.

— Глупачка! — извика Медея. — Имаш ли представа какво ще стане от смесването на толкова различни отвари?

— Ще умреш? — попита Пайпър с надежда.

Килимът в краката на Медея започна да дими. Тя се закашля, а лицето й се сви от болка… или се преструваше?

Отдолу Лио извика:

— Джейсън, помощ!

Пайпър рискува да хвърли един поглед към тях и почти заплака. Един от драконите бе приковал Лио към пода и оголил зъби, готов да нанесе последен удар. Джейсън бе на другия край на стаята, увлечен в битка с другия дракон, твърде далеч, за да помогне.

— Обрече на гибел всички ни! — изпищя Медея. От килима се издигаше зловонен пушек, от които блеснаха искри. Щандът с дрехи пламна.

— Имаме броени мигове, преди тази смес да обхване сградата и да унищожи всичко. Няма време…

ПРАС!

Стъкленият таван се пръсна и бронзовият дракон Фестус се спусна в супермаркета сред дъжд от многоцветни стъкла. Той долетя до мястото на битката и сграбчи по един слънчев дракон в лапа. Едва сега Пайпър оцени по сила и достойнство техния метален приятел.

— Това е моето момче! — извика Лио.

Фестус отлетя до преддверието и изхвърли слънчевите дракони в ямите, от които бяха изпълзели. Лио се спусна до фонтана и натисна мраморния бутон, с което слънчевите часовници се затвориха. Те потреперваха от ударите на драконите, опитващи се да излязат, но поне за момента чудовищата оставаха пленени.

Медея изруга на някакъв древен език. Целият четвърти етаж гореше, а въздухът бе пълен със зловония. Дори при разбития покрив Пайпър усещаше как горещината се засилва. Тя се отдалечи до края на перилата, насочила кинжал срещу Медея.

— Няма да бъда изоставена отново! — магьосницата коленичи и хвана червената стъкленица, която някак си бе оцеляла. — Искаш паметта на приятеля си? Вземи ме със себе си!

Пайпър погледна зад нея. Лио и Джейсън бяха яхнали Фестус. Бронзовият дракон хвана двете клетки със сатира и духовете на бурята с нокти, докато размахваше могъщите си криле, и започна да се издига. Сградата потрепери. По стените се издигаха огън и пушек. Всичко започна да се топи, въздухът стана отровен.

— Няма да се справите без мен! — предупреди ги Медея. — Твоето момче ще си остане в неведение, а татко ти ще умре! Вземете ме със себе си!

За миг Пайпър бе изкушена. Тогава обаче видя мрачната усмивка на Медея. Магьосницата бе толкова уверена в силите си, че бе сигурна в успеха на всяка своя сделка. Убедена беше, че може да се измъкне винаги.

— Не и днес, вещице! — Пайпър скочи. Тя падаше само за секунда, преди Джейсън и Лио да я хванат и да я качат на дракона. Чу яростния писък на Медея, докато се издигаха от разбития покрив в посока към Чикаго.

А после магазинът избухна.