Изчезналият герой

XXXVIII. Джейсън

Челюстта на Джейсън увисна. Централната секция на крепостта на Еол бе голяма колкото катедрала, а куполният й покрив бе покрит със сребро. Телевизионна екипировка се носеше напосоки във въздуха — камери, прожектори, части от реквизита, саксийни растения. Под нямаше. Лио едва не пропадна в бездната, но Джейсън го дръпна назад.

— Света майчице! — Лио преглътна. — Ей, Мели. Следващия път ни предупреди, ако наближаваме пропаст!

Огромна кръгла яма се спускаше към сърцето на планината. Сигурно бе около километър дълбока и осеяна с пещери като кошер. Някои от тунелите вероятно водеха навън. Други бяха запечатани с някакъв бляскав материал, подобен на стъкло или восък. Беше пълно с харпии, аури и хартиени самолетчета. Но за някой, който не умее да лети, падането щеше да бъде дълго и фатално.

— Ох — извини се Мели, — съжалявам. — Тя извади изпод робата си уоки-токи и заговори по него: — Ало, от реквизита ли сте? С Нъгътс ли разговарям? Здрасти, Нъгътс. Може ли да получим под в главното студио? Да, истински под. Благодаря.

След няколко секунди от ямата се издигна армия от харпии — поне три дузини демонични пилешки бабички, които носеха материал за строене. Те веднага се захванаха за работа, изковавайки и облепяйки бъдещия под. Използваха обезпокоително количество тиксо, което изнерви Джейсън. Все пак за нула време над ямата се появи под. В общи линии, беше направен от всичко, което можеше да се намери наоколо — плочки, мраморни блокове, паркети, дори трева.

— Това няма начин да е стабилно.

— Такова е, повярвай — увери го Мели. — Харпиите са добри строители.

Разбира се, за нея бе лесно да каже това. Тя прелетя над пода, без да го докосва. Джейсън прецени, че има най-голям шанс да оцелее, ако нещо се обърка, затова пристъпи пръв.

Подът, противно на това, което му нашепваше здравият разум, издържа.

Пайпър го хвана за ръката и го последва.

— Ако падна, ще ме хванеш.

— Ъъ, добре. — Джейсън се надяваше, че не се е изчервил.

Лио ги последва.

— Държа да хванеш и мен, Супермен. За ръката обаче няма да те хвана.

Мели се насочи към центъра на залата, където имаше сфера, сглобена от плоски видеоекрани. Те летяха над нещо като контролен център, в който някакъв мъж се бе привел напред, сверявайки мониторите и четейки съобщенията от хартиените самолетчета.

Мъжът не им обърна никакво внимание, докато тримата с Мели го приближаваха. Тя избута едно четирийсет и две инчово „Сони“ от пътя им и ги поведе към контролния център.

— И аз искам такава стая! — подсвирна Лио.

Летящите екрани показваха всякакви телевизионни програми. Някои от тях Джейсън позна — новини и подобни, — но други бяха, меко казано, особени и предаваха сражения на гладиатори, както и битки на герои с чудовища. Може би бяха филми. А може би не. Приличаха повече на риалити програми.

В най-далечния край на сферата имаше син декор, напомнящ киноекран. Във въздуха около него се носеха камери и прожектори.

Мъжът в центъра говореше нещо на хендсфри, а във всяка от ръцете си държеше дистанционно управление. Той сочеше към различни екрани, сякаш напосоки.

Носеше бизнес костюм с цвета на небето. Основно син, но с облаци, които се движеха по плата и сменяха цвета си. Беше на около шейсет, с бяла коса и лице, изгладено като след безброй пластични операции, по което имаше твърде много грим. Затова не изглеждаше нито стар, нито млад, а просто крив като кукла на Кен, стопена в микровълнова печка. Очите му се местеха по екраните, сякаш се опитваше да възприеме всичко едновременно. Мърмореше нещо по телефона, а устата му трепереше.

Беше или развеселен, или луд.

Най-вероятно и двете.

Мели полетя към него.

— А, господин Еол, тези герои…

— Чакай! — той вдигна ръка, за да я накара да замълчи, а сетне посочи към екраните. — Гледай!

Беше едно от предаванията, в които хора преследваха бури. Разни откачалки скачаха в торнадо. Докато Джейсън гледаше, един джип потъна във фунията на смерч и бе захвърлен към небето.

Еол извика щастливо.

— Канал „Катастрофа“! Да не повярваш, че хората правят това нарочно! — той се обърна към Джейсън с лудешка усмивка. — Не е ли невероятно? Хайде да го гледаме пак!

— Но, сър — каза Мели, — това е Джейсън, синът на…

— Да, помня го кой е — каза Еол. — Върна се значи. Какво стана?

Джейсън се поколеба.

— Прощавайте? Мисля, че ме бъркате с някого…

— Не, не те бъркам с никого, Джейсън Грейс. Кога беше… миналата година трябваше да се биеш с някакво морско чудовище, ако не се лъжа.

— Аз… не помня.

Еол се засмя.

— Значи чудовището е било слаба работа. Но аз помня всички герои, които са идвали да ме молят за помощ. Одисей например стоя цял месец на острова ми. Ти поне беше достатъчно възпитан, за да се задържиш само за няколко дни. Хайде сега, виж това видео. Патките ще бъдат всмукани…

— Сър — прекъсна го Мели, — имате две минути до началото на предаването.

— Аа! — извика Еол. — Как изглеждам? Добре ли е гримът?

Към Еол се спусна мъничко торнадо от четки, гримове и тампончета за грим. То мина по лицето му и го оцвети така, че стана още по-отвратително. Вятър завихри косата му и я остави да стърчи като замръзнала елха.

— Господин Еол — започна Джейсън, сваляйки златната си раница, — донесохме ви тези избягали духове на бурята.

— Така ли? — Еол погледна към чантата, все едно бе подарък от фен, нещо, което не иска в действителност — много мило.

Лио го побутна и Джейсън му подаде чантата.

— Борей ни изпрати да ги хванем за вас. Надявам се, че ще приемете нашия подарък и ще отмените заповедта… да се избиват героите.

Еол се разсмя и погледна невярващо към Мели.

— Да се избиват героите ли? Нима съм заповядвал такова нещо?

Мели погледна графика на компютъра си.

— Да, сър, наредили сте го на петнайсети септември: „Духовете на бурята са освободени със смъртта на Тифон. Героите да поемат цялата отговорност“… Да, в общи линии сте им издали смъртна присъда.

— Уф — каза Еол, — бил съм ядосан. Отмени тази заповед, Мели, и… кой в момента е охрана — Териаки? Тери, занеси тези духове обратно в клетка 14Е, става ли?

Една харпия се появи от нищото, сграбчи златната чанта и се спусна към бездната.

Еол се ухили на Джейсън.

— Прощавай за тази заповед, но бях страшно ядосан. — Лицето му внезапно потъмня заедно с костюма, а по плата заблещукаха светкавици. — Да ти кажа, сега си спомням по-ясно. Сякаш тогава някой ми нареди да дам тази заповед. Сякаш ме побутна да го направя.

Джейсън се напрегна. Защо ли това му звучеше толкова познато.

— Глас в ума ви, сър?

— Да. Странно, нали? Мели, дали все пак не трябва да ги убием?

— Не, сър — отговори тя спокойно. — Те ни донесоха духовете на бурята, това оправя нещата.

— Да, вярно. — Еол пак се засмя. — Прощавайте! Мели, да направим някакво подаръче на героите. Кутия шоколадови бонбони, например.

— За всички герои по света ли, сър?

— Не, това е много скъпо. Абе, я остави. Или… чакай! Времето! Започваме!

Еол отлетя към синия екран, а отнякъде прозвуча звук като встъпителна музика за новинарско предаване.

Джейсън погледна към Пайпър и Лио. Те изглеждаха объркани също като него.

— Мели — попита той, — Еол винаги ли е… такъв?

Тя се усмихна притеснено.

— Е, нали знаете какво казват: „Ако не ви харесва настроението му, изчакайте пет минути“. Изразът „накъдето задуха вятърът“ е измислен за него.

— А каква е тази работа с морското чудовище? — попита Джейсън. — Бил ли съм тук и преди?

Мели се изчерви.

— Не зная. Не помня. Аз съм новата секретарка на г-н Еол. Изкарах с него повече от останалите, но все пак не толкова дълго.

— Обикновено колко време работят секретарките при него?

— О… — Мели се замисли за момент. — Правя това от… хм, дванайсет часа?

В този момент от плаващите във въздуха високоговорители екна глас:

— А сега „Времето на всеки дванайсет минути“ с дежурния синоптик на „Олимпийско време“ — Еол!

Светлините блеснаха към Еол, който сега стоеше пред синия екран. Усмивката му бе неестествено бяла, а той самият изглеждаше така, сякаш е изпил толкова кафе, че лицето му ще експлодира.

— Добър ден, Олимп! С вас е синоптикът Еол, Господар на ветровете, подготвящ вашата прогноза на всеки дванайсет минути. Налягането над Флорида е ниско, така че очаквайте по-меки температури. Деметра явно е добронамерена към производителите на цитруси! — Той махна към синия екран, но когато Джейсън погледна мониторите, видя, че зад Еол има дигитален образ на американската карта с усмихнати слънчица и сърдити облачета. По източното крайбрежие… момент! — Той почука по предавателя в ухото си. — Лоши новини, момчета! Посейдон е ядосан на Маями, така че все пак над Флорида ще има лошо време. Съжалявам, Деметра. В централната част на западен САЩ явно са обидили Зевс, тъй като могат да очакват виелици! Борей лично се е ангажирал да накаже областта със сняг и лед. За Мисури лоши новини… не, чакайте. Хефест съчувства на Мисури, така че ще имате умерени температури и ясно слънчево небе.

Еол продължи известно време с прогнозите си, като предвиждаше какво ще стане във всяка част от страната и сменяше прогнозата си два или три пъти, получавайки съобщения от машинката в ухото си. Боговете явно даваха различни заповеди на различните ветрове и бури.

— Но това е грешно — прошепна Джейсън. — Времето не е толкова непредвидимо.

Мели се изсмя.

— Според теб колко точни са синоптиците на смъртните? Говорят си за налягане, студен и топъл фронт, влага, но времето винаги ги изненадва. Еол поне ни казва защо то е толкова изненадващо. Работата му е трудна — да угоди на всички богове едновременно. Достатъчно трудна, за да…

Тя не довърши, но Джейсън разбра какво има предвид. Достатъчно трудна, за да подлуди всекиго. Еол беше луд.

Напълно луд.

— Толкова за времето — завърши Еол. — Ще се видим след дванайсет минути, тъй като дотогава прогнозата със сигурност ще се промени!

Светлините изгаснаха, мониторите се върнаха към стандартните си предавания, а за момент лицето на Еол се изкриви от притеснение. Сетне си спомни, че има гости, и отново се усмихна фалшиво.

— Така, донесли сте ми някакви духове на бурята — каза Еол. — Предполагам, че трябва да ви благодаря. Искахте ли нещо? Предполагам. Героите винаги искат нещо.

Мели се обади.

— Сър, това е синът на Зевс…

— Да, знам. Нали ти казах, че съм го виждал и преди.

— Но, сър, те са пратени от Олимп.

Еол изглеждаше смаян. Сетне се изсмя толкова силно, че Джейсън едва не падна в ямата.

— Значи сега идваш от името на баща си? Знаех си! Най-сетне ще получа нов договор!

— Моля? — попита Джейсън.

— Слава на боговете! — Еол въздъхна облекчено. — Три хиляди години, откакто Зевс ме направи Господар на ветровете. Не че съм неблагодарен, не, разбира се. Но договорът ми наистина е неясен. Очевидно съм безсмъртен, но „Господар на ветровете“? Какво означава това? Да не съм дух на природата? Или полубог? А защо не истински бог? Точно така! Искам да съм бог на ветровете — заплатата е толкова по-висока! Да започнем с това, какво ще кажеш?

Джейсън погледна към приятелите си объркан.

— Пич — каза Лио, — мислиш, че сме тук, за да те повишим?

— Нали сте дошли за това? — ухили се Еол и костюмът му стана напълно син без нито едно облаче. — Това е страхотно. Показах доста инициатива с канала за времето, а? Да не говорим за вниманието в пресата и книгите, написани за мен — „Отнесени от вихъра“ и така нататък.

— Не знам дали „Отнесени от вихъра“ е за теб… — каза Джейсън, преди да забележи, че Мели клати глава.

— Глупости — каза Еол, — Мели, това е моя биография, нали?

— Разбира се, сър! — извика тя.

— Виждате ли? Аз нямам време да чета, но е очевидно, че смъртните ме обожават. Затова ще сменим титлата ми на бог на ветровете. Сега да минем към екипа и заплатата…

— Сър — каза Джейсън, — ние не сме от Олимп.

Еол премигна.

— Аз съм син на Зевс — каза Джейсън, — това е така. Но не съм тук заради договора. Ние трябва да извършим подвиг. Имаме нужда от помощта ви.

Лицето на Еол се изопна.

— Пак ли? Както винаги, а? Проклети герои! Грижа ви е само за вас!

— Сър, моля ви, не помня какво е станало последния път, но щом сте ми помогнали веднъж…

— Веднъж?! Аз помагам винаги! Е, понякога руша, но основно помагам, а някой път искат от мен и двете неща! Едновременно! Като се сетя, че Еней, първият от твоя вид…

— Как така моя вид? — попита Джейсън. — Полубоговете?

— Не се прави на глупак! — скара му се Еол. — Имам предвид твоя клан полубогове. Сещаш се — Еней, синът на Венера, последният герой на Троя… Когато гърците изгорили града, той избягал в Италия и там основал царството, което после станало Рим, и нататък историята е ясна. Това имах предвид.

— Не разбирам — призна Джейсън.

Еол погледна към небето.

— Исках да кажа, че бях поставен в средата на тоя конфликт. Юнона ми вика: „О, Еол, моля те, унищожи корабите на Еней за мен, той е толкова противен!“, а после Нептун се обажда: „Не, това е моята територия! Укроти ветровете си!“. Сетне Юнона заплашва: „Унищожи корабите или ще те обадя на Юпитер, че не ми помагаш!“… Смяташ ли, че е лесно да балансираш такива желания.

— Не — каза Джейсън, — предполагам, че не е.

— Нека не отварям дума за Амелия Ерхарт26!

Още ми се ядосват на Олимп, че съм я хвърлил от небето!

— Просто искаме малко информация — каза Пайпър с най-успокояващия си глас. — Чували сме, че знаете всичко.

Еол опъна реверите си и се успокои. Леко.

— Това наистина е вярно, разбира се. Знам например това, че вашата работа тук — той посочи с пръсти и тримата — е безумна схема на Юнона, с която да ви събере всичките. Всичко ще свърши с касапница, помнете ми думата. Знам и че твоят баща, Пайпър Маклийн, е загазил здраво. — Той вдигна ръка и в нея попадна парче хартия. Беше снимка на Пайпър с някакъв човек, който явно бе баща й. Той изглеждаше познат на Джейсън. Беше сигурен, че го е виждал в някакви филми.

Пайпър взе снимката. Ръцете й трепереха.

— Тази снимка е… от портфейла му.

— Да — каза Еол. — Всичко загубено накрая идва при мен. Снимката долетя тук, когато земеродните го уловиха.

— Кои? — попита Пайпър, но Еол не й обърна внимание, а сви очи към Лио.

— Ти, сине на Хефест… видях бъдещето ти.

Още едно листче падна в ръцете на бога, който го подаде на момчето. Беше стар чертеж, направен с молив. Лио го взе, все едно е отровен. Залитна назад.

— Лио? — попита Джейсън. — Какво е това?

— Нещо, което… нарисувах като дете. — Той бързо го сви и го прибра в якето си. — Нищо важно.

Еол се изсмя.

— Нима? Само дето ключът към успеха ти е в него! Но докъде бях стигнал. А, да, искахте информация. Сигурни ли сте в това? Понякога информацията може да бъде опасна.

Той се усмихна на Джейсън, сякаш го предизвикваше. Зад него Мели поклати предупредително глава.

— Да — каза Джейсън, — трябва да открием леговището на Енкелад.

Усмивката на Еол изчезна.

— Гиганта? За какво ви е да ходите там? Той е отвратителен! Дори не гледа предаването ми!

Пайпър вдигна снимката.

— Еол, той е хванал баща ми. Трябва да го спасим и да открием къде е затворена Хера.

— Това вече е невъзможно — каза Еол. — Дори аз не мога да го видя, а повярвайте ми, опитах. Над мястото, където я държат, има мощна магия, която прави засичането й невъзможно.

— Тя е на място, наречено Вълчия дом — каза Джейсън.

— Я чакай малко! — Еол се плесна по челото и затвори очи. — Сетих се нещо! Да, тя е във Вълчия дом! За жалост не знам къде се намира това.

— Но Енкелад знае — настоя Пайпър. — Ако ни помогнеш да го намерим, ще разберем къде е богинята…

— Да — намеси се и Лио, — а ако ни помогнеш да я спасим, тя ще ти е наистина благодарна…

— И Зевс може да те повиши — довърши Джейсън.

Еол повдигна вежди.

— Повишение? И искате от мен само местонахождението на гиганта?

— Е, ако можеш и да ни отведеш дотам — опита Джейсън, — би било супер.

Мели плесна с ръце развълнувана.

— Но той може да направи това! Често изпраща добронамерени ветрове…

— Тихо, Мели! — скара и се Еол. — Вече съм ти ядосан за това, че пусна тези хора с фалшива история.

Лицето й пребледня.

— Да, сър. Съжалявам, сър.

— Вината не е нейна — каза Джейсън. — Но що се отнася до помощта…

Еол наклони главата си, все едно се замисли. После Джейсън осъзна, че господарят на ветровете слуша гласа от слушалката в ухото си.

— Е, Зевс одобрява това — промърмори Еол. — Казва… че ще е по-добре, ако я спасите след уикенда, понеже има някакъв купон… О, Афродита му напомня, че утре призори е слънцестоенето. Казва да ти помогна. Хефест… да, хмм, те рядко са съгласни за нещо, чакайте още малко…

Джейсън се усмихна на приятелите си. Най-сетне имаха малко късмет. Божествените им родители бяха решили да помогнат.

Тогава чу блеене откъм входа. Тренер Хедж се зададе, клатушкайки се, а по лицето му имаше трева. Мели го видя да крачи по направения скоро под и дъхът й спря.

— Кой е това?

Джейсън сподави смеха си с престорена кашлица.

— Това е… тренер Хедж. Глийсън Хедж. Той е нашият… — Джейсън не бе сигурен как да го нарече. Учител? Приятел? Проблем?

— Нашият гид.

— Истински козел — въздъхна Мели.

Зад нея Пайпър се направи, че повръща.

— Какво става, бухтички? — дойде с тропот Хедж. — Готино местенце е това. Олеле? И тревица!

— Тренер, току-що яде — напомни му Джейсън. — А плочките с трева са, за да стъпваме по тях. Това е Мели. Тя е…

— Аура — усмихна се сърдечно Хедж. — Красива като летен бриз.

Мели се изчерви.

— Еол се канеше да ни помогне — каза Джейсън.

— Да — промърмори господарят на ветровете. — Ще намерите Енкелад на връх Диабло.

— Дяволската планина? — попита Лио. — Това не звучи добре.

— Помня това място! — каза Пайпър. — Бях там веднъж с татко. Тя е на изток от залива на Сан Франциско!

— Пак тази област — поклати глава треньорът. — Това не е добре. Изобщо не е хубаво.

— А сега — Еол понечи да се усмихне, — как да стигнете дотам…

Внезапно лицето му се отпусна. Той се приведе и почука устройството в ухото си, сякаш имаше проблем с връзката. Когато се изправи отново, в очите му се четеше ужас. Въпреки грима приличаше на много стар и много уплашен човечец.

— Не ми се е обаждала от векове. Не мога… Да, разбирам.

Той преглътна и погледна Джейсън така, все едно момчето се бе превърнало в гигантска хлебарка.

— Съжалявам, сине на Юпитер. Нови заповеди. Трябва да ви убия.

Мели изпищя.

— Но, сър! Зевс каза да им помогнете! Афродита, Хефест!

— Мели — скара й се Еол, — твоята работа вече приключи. Освен това има заповеди, които са по-важни дори от желанията на боговете. Особено когато идват от силите на природата.

— Чии заповеди? — попита Джейсън. — Зевс ще те уволни, ако не ни помогнеш.

— Малко ме съмнява. — Еол завъртя китката си и далеч под тях, в ямата, се отвори врата на клетка. Джейсън чу крясъците на духовете на бурята, които полетяха към тях, виейки от нетърпение да ги разкъсат.

— Дори Зевс разбира как стоят нещата — каза Еол. — Ако тя се пробужда, дори всички богове заедно няма да могат да я спрат. Сбогом, герои. Съжалявам, че всичко това става толкова бързо, но след четири минути ме чака предаването.

Джейсън призова меча си. Тренер Хедж извади тоягата си. А аурата Мели извика:

— Не!

Тя се спусна към краката им, когато духовете на бурята нападнаха със силата на ураган, и разби пода на частички килим, мрамор и линолеум, които трябваше да са смъртоносни за тях. Но роклята на Мели се разпростря като щит и пое силата на удара. Петимата пропаднаха в ямата, а Еол изкрещя отгоре:

— Мели? УВОЛНЕНА СИ!

— Бързо! — не му обърна внимание Мели. — Сине на Зевс, имаш ли някакъв контрол над въздуха?

— Малък!

— Тогава ми помогни, иначе сте мъртви!

Мели го хвана за ръката и през ръката на Джейсън премина електрически шок. Той разбра какво да направи.

Трябваше да забавят падането и да се насочат към един от отворените тунели. Духовете на бурята ги следваха по петите и ги настигаха, като бяха засилили със себе си и облак смъртоносни частици.

Джейсън хвана Пайпър за ръка.

— Групова прегръдка!

Хедж, Лио и Пайпър се опитаха да се съберат заедно, докато падаха, висейки за Джейсън и Мели.

— Това НЕ Е ЯКО! — извика Лио.

— Елате ми, балони такива! — изрева Хедж към духовете на бурята. — Ще ви спукам!

— Страхотен е — въздъхна Мели.

— Да се съсредоточим? — извади я от съзерцанието Джейсън.

— Добре! — отвърна тя.

С общи усилия забавиха падането си дотолкова, че то се превърна в спускане към най-близката пещера. Въпреки това се удариха лошо в тунела и се затъркаляха надолу по стръмна цепнатина, която не бе измислена за хора. Нямаше как да спрат.

Роклята на Мели се изду около тях. Джейсън и другите се хванаха отчаяно за нея и започнаха да се забавят.

Тогава чуха писъците на духовете на бурята от тунела над тях.

— Няма да мога да удържа още дълго — предупреди Мели. — Стойте заедно! Когато ветровете ударят…

— Справяш се страхотно, Мели — каза Хедж, — мама беше аура, знаеш ли. Дори тя нямаше да се справи по-добре.

— Пиши ми по Ирида! — помоли го Мели.

Хедж й намигна.

— Може ли да си уреждате срещи по-късно? — извика Пайпър. — Гледайте!

Зад тях тунелът притъмня. Джейсън чу как ушите му изпукват от налягането.

— Не мога да ги удържа — предупреди Мели, — но ще се опитам да ви прикрия. Една последна услуга.

— Благодаря, Мели — каза Джейсън, — надявам се да си намериш нова работа.

Тя се усмихна и след това се разпадна на топъл нежен бриз, който ги обгърна.

Миг по-късно ги удариха истинските ветрове и ги изстреляха в небето с такава сила, че Джейсън загуби съзнание.