Гибелна вълна

Петдесет и две

Един голям траулер се движеше бавно из водите на Източно Китайско море. Рафе Осеме Тепрез седеше на задната палуба на кораба и наблюдаваше как последните лъчи на залязващото слънце обагрят небето. Косата му бе скрита под бейзболна шапка. Очите му не се виждаха зад тъмните очила. От верижка на врата му висеше лъскава черна перла. Дясната му ръка бе окървавена.

Срещу него, завързана на стол, седеше русалка. От брадичката ù капеше кръв. Главата ù висеше на гърдите. Една от черните ù плитки се бе разплела.

Мечът ù лежеше върху масичка наблизо. Торбата ù беше скъсана. Съдържанието ù бе пръснато по палубата – няколко медни каурита, две-три камъчета невидимки, водна ябълка и плочки с букви от терагогска игра.

– Започвам да се отегчавам – каза Тепрез и се обърна към русалката.

Тя надигна глава и изплю кръв. Устната ù бе сцепена. Едното ù око беше почти затворено от оток.

– Съжалявам да го чуя – каза Линг. – Аз лично си прекарвам страхотно.

Тепрез изпука с кокалчетата на пръстите си.

– Ще повторя въпроса си: Къде е талисманът?

– А аз ще повторя отговора си: нямам представа – отвърна Линг.

– Да не мислиш, че се шегувам? Ще ти отрежа ушите и ще ги хвърля на акулите.

– Хубаво. Тъкмо няма да те слушам повече.

Тепрез хвана Линг за косата и рязко дръпна главата ù.

– Има разни видове болка, Линг. Болка, която усещаш в момента, но има и по-лоша. Като например болката, която ще усетиш, когато намеря баща ти и го издърпам на кораба, за да отрежа неговите уши, и то само защото не ми казваш онова, което искам да науча.

– Желая ти успех. Баща ми е мъртъв. Не зная къде е талисманът. Дори да знаех, нямаше да ти кажа.

Тепрез я пусна.

– Бих искал да те убия. Наистина много ми се иска да го направя.

– Давай тогава, стига си ми губил времето.

– За жалост, не мога. Ценна си за мен и ти го знаеш. Умна си, Линг, но не достатъчно. Толкова време мина и ти още нямаш представа с кого си се захванала, нали?

– Всъщност имам. Ти си сухоземното момче за всичко на Трахо. Неговия слуга гог.

– Боя се, че си се объркала – каза Тепрез.

Той си свали очилата.

Линг рязко си пое дъх. Очите му нямаха ириси и роговици. Бяха абсолютно черни.

Тепрез махна с ръка във въздуха и плочките с букви се плъзнаха по палубата. Пред погледа на Линг те изписаха името му.

РАФЕ ОСЕМЕ ТЕПРЕЗ

После бавно се разместиха.

– Не – промълви Линг ужасено, когато видя новите думи. – Не е възможно. Ти си мъртъв. Мъртъв си от четири хиляди години!

АЗ СЪМ ОРФЕО, ТРЕПЕРЕТЕ