Гибелна вълна

Трийсет и пет

Скръстила ръце на гърдите си, Кора се усмихваше широко на касапницата.

Дори да се бе изморила след трите левги надплуване с Хагарла, не ù личеше. Нейната група беше завела драконите право в затвора. Веднага щом Хагарла забеляза морските камшици, забрави за русалките, които така и така трудно се хващаха, и се нахвърли на медузите.

В момента всички устобръсначи се тъпчеха. Морските камшици се отбраняваха, размахвайки мощните си пипала, но драконите изобщо не усещаха ужилванията през дебелите си люспи. Надзирателите в затвора се опитаха да задържат медузите по местата им, но усилията им бяха напразни. Камшиците се пръснаха, а пазачите напуснаха поста си и отплуваха. Докато ги гледаше как се отдалечават, Надифа и още четирима аскари се промъкнаха през остатъците от живата ограда и събраха ужасените затворници в казармените помещения.

– Сега идва трудната част – предупреди Кора.

– Аха – каза Нийла. – Трудната част. Защото досега всичко беше лесно.

– Каали, Лейло и Сето са заели позиции и ни чакат на север – започна Кора. – Басра, изчакай, докато подмамя драконите надалеч оттук, после с Нийла и Икраан идете при Надифа, за да ù помогнете да изкара затворниците. Останалите, разделете съкровището и се пригответе да плувате.

Наасир изтърси съдържанието на торбата с плячка, която открадна от леговището на Хагарла. Докато Кора и още няколко аскари разпределяха блестящите предмети, драконите приключиха с масовото унищожение на морски камшици. Водата бе помътняла от кръв, парчета медузена плът и гърчещи се пипала.

– Да действаме – нареди Кора и посочи казармата.

Няколко дракона се бяха насочили към бараките. Един се приземи върху покрива на една от тях и започна да я налага със заострената си, шипеста опашка.

Нийла гледаше как Кора и нейната група се приготвиха за следващата фаза от плана.

– Заемете позиция... – започна Кора.

Аскарите сведоха глави и зачакаха. Изглеждаха съсредоточени, трябваше да плуват по-бързо отвсякога.

– Готови...

Главите се отметнаха, телата се напрегнаха, опашките се извиха.

– Плувайте!

Бойците на Кандина се издигнаха като ракети от морското дъно. Нададоха силни възгласи и вдигнаха шум, който нямаше как да се пренебрегне. Когато го чуха, драконите вдигнаха муцуни към тях.

– Ей, Смрадло! – изкрещя Кора към Хагарла на драконски. – Я виж какво си имаме! – Тя вдигна бокал, богато украсен със скъпоценни камъни. – Взехме го от твоята пещера!

Нийла разбираше какво казва Кора. Отново действаше кръвният обет, нямаше какво друго да е. Никога не беше учила драконски.

Другите аскари, без да спират да подвикват и да се смеят, вдигнаха собствената си плячка.

– Взехме съкровището на дракона! Взехме съкровището на дракона! – скандираха те.

– Пещерата ти е празна! Съкровището е наше, Хагъзла! – извика Кора.

Хагарла се ококори. Изрева силно, полудяла от ярост. Кора и групата ù се стрелнаха напред и драконите ги последваха, забравили за затворниците.

Басра даде знак на своята група да плуват към казармата. Спуснаха се над бараките, завикаха на затворниците, че драконите ги няма, и ги подканиха да ги последват.

Затворниците бяха слаби и немощни. Родителите плуваха, притиснали децата към гърдите си, разплакани от радост, че са се събрали. Аскарите ги подбутваха, внимателно, но настойчиво. Ако драконите решаха да се върнат, всички щяха да се превърнат в жива стръв.

Когато бяха изминали известно разстояние на север от затвора, Басра нервно попита:

– Къде са Каали, Лейло и Роркалите?

Икраан се заслуша и посочи.

– Натам! Чувам Сето! – каза тя. – Насам! Идвайте! – завика тя към върволицата затворници.

Нийла погледна натам, където сочеше Икраан. Видя Каали и Лейло, а зад тях – няколко неща, които приличаха на плаващи планини. На уговореното място ги очакваха дванайсет гърбати кита. Когато видяха Басра и освободените затворници, китовете се разделиха на две групи, които се подредиха като шпалир, ограждащ широк коридор.

– Приветствам те, Сето, почитан водач на клан Роркал! – извика Басра на китски и се поклони на най-едрия кит. – Malkia Кора изпраща поздравите си и голямата си благодарност на теб и на твоя род!

Сето наведе величествената си глава.

– Поздравите ще трябва да почакат, аскара. Вкарай хората си тук. Не се бавете!

Басра и останалите поведоха освободените хора по коридора между китовете, а Сето и неговата група запяха. Песента им бе прекрасна, но те не пееха за наслада на слушателите. Китовите песни, тайнствени и мощни, имаха своя собствена силна магия. Сега гърбатите китове правеха защитно заклинание за затворниците, градяха непробиваемо звуково поле около тях.

Веднага щом всички освободени хора се озоваха в коридора между китовете, Сето зае мястото си отпред, а един женски кит отиде отзад. Два други огромни бозайника оформиха подобие на покрив и още два застанаха под другите. Сето даде знак и всички заплуваха в пакет. Каали и Лейло, ездачите, седяха върху китовете от двете страни на Сето, в ролята на съгледвачи.

Плуваха спокойно и не срещнаха дракони, докато стигнаха на около левга източно от Нзури Бонде.

– Имаме проблем! – извика Лейло.

След няколко секунди всички видяха Хагарла и още шест дракона. Ушите на Хагарла бяха прилепнали към главата ù. Опашката ù биеше по водата и я пенеше. Търсеше с кого да се сбие.

– Отивай си, Хагарла. Ние имаме числено превъзходство – предупреди Сето на драконски.

– Нямам спор с теб, Сето Роркал – изсъска Хагарла. – Искаме русалките. Дайте ни ги и ще оставим рода ти на мира.

– Отивай си. Нямаш работа тук. Нито с моя род, нито с русалките.

– Те ме обраха! Нахлуха в дома ми! Разстроиха децата ми!

– И те нахраниха обилно – отбеляза Сето. – Вие обичате морските камшици. Това е всеизвестен факт. Тръгвай си. Няма да ти дам русалките. Ще се наложи да се биеш с мен за тях и ще загубиш. Тръгвай си, Хагарла.

Кралицата на драконите присви очи.

– Ще си платите за това, аскари! – изръмжа тя. – Някой ден, когато Сето Роркал го няма, за да води вашите битки!

Хагарла изрева гръмовно и отплува. Един от другите дракони се опита да се хвърли срещу китовете, но звуковото поле го спря. Той се отказа и заплува след останалите.

Малко след срещата с драконите Сето и поверените му хора пристигнаха в Нзури Бонде без повече премеждия. Там вече имаше палатки, полеви кухни и лазарет, за да хранят и лекуват спасените затворници. Кора плуваше сред тях, разговаряше, изслушваше, прегръщаше ги. Когато всички бяха настанени, тя се обърна към Сето. Поклони му се и благодари на него и на рода му за спасяването на нейния народ.

– Благодарностите ти не са необходими, Malkia – каза Сето. – Кланът Роркал помни харпуните, които твоят народ е вадил от нашите тела, рибарските мрежи, които сте сваляли от децата ни, жестоките куки, които сте изкарвали от плътта ни. Роркал никога не забравят.

Кора заплува нагоре, изправи се пред главата на Сето и докосна челото му със своето. Сето затвори очи. После той и родът му се приготвиха за тръгване. Сето хвърли поглед на Каали и Лейло, които се въртяха около него, откакто пристигнаха в Нзури Бонде. Имаха вид на момчета, които искат нещо, но ги е срам да помолят.

Сето ги погледна без изненада в мъдрите си очи.

– Е, добре – каза той. – Но само веднъж. Остарявам и не бива да се пресилвам.

– Да! – викнаха в един глас Лейло и Каали и си плеснаха опашките.

Кора поклати глава.

– Тези двамата никога няма да пораснат – бе коментарът ù. – Хайде да гледаме.

– Какво да гледаме? – не разбра Нийла. – Къде отиваме?

– Горе – отвърна Кора.

Каали и Лейло се вкопчиха в огромните плавници на Сето. Китът се обърна и заплува нагоре. Плуваше все по-бързо и по-бързо. Кора, Нийла и другите трябваше да се напрягат, за да не изостанат. На няколко метра от повърхността Сето плесна с мощната си опашка и изведнъж той и двамата ездачи се озоваха във въздуха. Каали и Лейло се оттласнаха с опашки от плавниците му и подскочиха още по-високо. После се запремятаха обратно към водата. Сето се вряза тежко в океана, последван от Каали и Лейло, които пищяха, крещяха и се смееха до изнемога.

Сето също се засмя – звук древен и дълбок като самия океан. После той и родът му се сбогуваха с русалките. Кора, Нийла и аскарите се върнаха при тренировъчната арена. Кора беше забелязала превръзката на гърба на Нийла и я отведе право при лечителя. Той махна превръзката и огледа раните. Кора подсвирна.

– Впечатляващо – каза тя. – Как стана?

Нийла започна да обяснява, а Кора я изслуша внимателно, без да сваля поглед от гривната, която Басра ù бе дала.

Когато лечителят приключи работата си, Нийла пожела на Кора лека нощ. Всичко я болеше и едва се движеше от умора.

– Отивам в стаята си – каза тя. – Ще се видим утре сутрин.

– Не – каза Кора.

– Не? Защо не? Да нямаш някаква друга смъртноопасна спасителна мисия, предвидена за вечерта?

– Ще спиш в стая в нгоме я джеши. Така подобава.

Нийла не разбра.

– В нгоме я джеши ли? Но нали там...

– Да.

– Но, Кора, аз не съм...

Кора се усмихна. Допря чело до челото на Нийла.

– Вече си. Добре дошла у дома, аскара.